№ 15425
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110147748 по описа за 2024 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на П. В. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 330,06 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 55,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022г. до 31.07.2024г., сумата 50,83 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 12,61 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 31.07.2024г., които суми касаят топлоснабден имот
апартамент № 15, находящ се в гр. София, бул. ..., аб. № 277191. Ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
претенциите на ищцовото дружество по основание и размер. Оспорва сключването на
договор с ищцовото дружество с предмет доставка на ТЕ. Противопоставя се по
отношение на акцесорната претенция. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за
1
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите. В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването
в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
2
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не
е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – писмо
на Столична община, дирекция „Общински приходи“ съдържащо извлечение от
декларация по чл. 14 ЗМДТ, заявление - декларация за откриване на партида от
09.11.2017г., списък на протокол от ОС на ЕС с адрес: гр. София, ул. ..., Б и В,
саморъчно завещание от 20.06.2006г., съдът приема, че в рамките на исковия период
ответникът П. В. следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена
на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния недвижим имот. Най - напред,
от съдържанието на представеното заявление – декларация за откриване на партида от
09.11.2017г. (л. 14 от делото) се установява, че ответникът е отправил до
топлофикационното дружество искане за откриване на партида на негово име, което
видно от представените от третото лице– помагач индивидуални справки и формуляри
за отчет (л. 124-125 от делото) е било удовлетворено, доколкото и към настоящия
момент титуляр на партида с аб. № 277191, отнасяща се до процесния имот, е именно
П. В.. Ето защо съдът намира, че приемайки изявлението на клиента за откриване на
партида, последвано от доставянето на топлинна енергия до обекта, за който партидата
се отнася, по своето естество е равнозначно на възникването на облигационна връзка с
предмет продажба на топлинна енергия. Нещо повече, видно е от данните,
удостоверени в представената извадка от декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 10-13 от
делото), че именно П. В. и И. С. И. са декларирали пред общинската администрация
качеството си на собственици на процесния апартамент № 15, находящ се в гр. София,
бул. .... на основание наследяване, при квоти: 3/4 за И. И. и 1/4 за П. В.. Същевременно
видно от прието саморъчно завещание от 20.06.2006г. (л.19) се извежда, че И. С. И. се
е разпоредила с притежаваните 3/4 ид.ч. от процесното жилище, като ги е завещала в
полза на сина си - П. В., ответник по делото. С настъпване смъртта на наследодателя
Иванова на 29.10.2017г., видно от удостоверение за наследници с изх. №РВЕ17-УГ01-
8852/03.11.2017г., издадено от СО, район „Възраждане“, завещанието е произвело
правно действие, съответно следва да се приеме, че ответникът е станал носител на
правото на собственост върху имота в пълен обем. Това е така, доколкото той не
твърди и не доказва да се е отказал от наследството на майка си или да го е приел по
опис. Действително, по делото не е представен документ за собственост, макар такъв
безрезултатно да е изискан от СО Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ и от
Министерство на отбраната, но следва да се отбележи, че удостоверените в
декларацията обстоятелства относно принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот, както и кръгът от лицата, които са го придобили след смъртта
на И. И., починала на 29.10.2017г., а именно: ответника П. В., не се опровергават от
други доказателства по делото, поради което доказателствената стойност на същата не
е оборена и тя представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото
на собственост, което в случая е релевантно. Нещо повече, в подкрепа на отразените в
нея данни е и фактът, че наследодателката И. И. се е подписала в списъка към
протокола от ОС на ЕС (л. 29- 30 от делото), чието авторство не е оспорено в хода на
процеса, потвърждавайки по този начин своята фактическа и/или правна обвързаност с
3
процесния апартамент № 15 с аб. № 277191, което тя не би сторила, в случай, че не е
била собственик на обект в процесната сграда – етажна собственост. Съвкупната
преценка на данните, удостоверени във всички обсъдени по-горе писмени
доказателства по делото навежда до крайния правен извод, че именно ответникът П.
В. се явява легитимиран да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния апартамент №
15, находящ се в гр. София, бул. ..., аб. № 277191, като заявените от него оспорвания в
тази насока останаха недоказани.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на &., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л.
29-31). Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено
в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на
такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на
процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му
договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало 2 броя отоплителни тела и един
брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение
през процесния период е извършвано на база реален отчет. От същото се изяснява, че
дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия,
изчислена съобразно приложимата методика е общо 326,11 лева. При кредитиране
заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества
потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от „Техем Сървисис” ЕООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
4
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което следва да бъде разгледано. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – 12.08.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е подадена на 12.08.2024г., то следва да се приеме, че
вземането на ищеца за м.05.2021г. е погасено по давност /за същия месец вземането е
станало изискуемо на 15.07.2021г./, поради което съдът приема, че ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия
период – от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. При кредитиране заключението на СТЕ се
установява, че за непогасения по давност период размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от
326,11 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 330,06 лв. и за периода м.05.2020г., следва да се отхвърли
като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен частично искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение. По делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 36 от делото/, че
услугата е извършвана в процесния период. В допълнение към това се установява, че
за непогасения по давност период от м.07.2021г. до м.04.2023г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 50,23
лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи в претендирания
размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
5
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2018г. и 2019г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер от 1050 лв., представляващи заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и за особен представител на ответника,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, от
които съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата 882 лева.
Ответникът е защитаван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В., роден на **********г., в Германия, ДА ЗАПЛАТИ на
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 326,11 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.06.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 12.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането, сумата 50,83 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва от 12.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 15, находящ се в гр.
София, бул. ..., аб. № 277191, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над сумата
326,11 лева до пълния претендиран размер от 330,06 лева и за периода м.05.2020г., за
сумата от сумата 55,51 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2022г. до 31.07.2024г., за сумата от 12,61 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г.
до 31.07.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В., роден на **********г., в
Германия ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 882 лв., представляваща разноски в производството. Решението е постановено при
участието на &. като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7