РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300502316 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. Й. И. ЕГН **********, с адрес гр. А., ул.
***, чрез пълномощник адв. В.Т., против решение № 260210/31.05.2021 г., постановено
по г. д. № 210/2019 г. по описа на РС – А., с което е отхвърлено искането на
жалбоподателката за прекратяване настаняването на детето Б. Й. И., ЕГН
**********, в дома на бабата и дядото по майчина линия - Й. И. И. и Й. А. И., и
двамата с адрес гр. А., ул. ***, и да бъде постановено грижите за детето Б. да се
осъществяват отново от нейната майка, както и да бъде определено местоживеенето на
детето при нея, като е определен режим на лични отношения на майката с детето,
както следва: всеки петък от месеца от 14.00ч. до 17.00ч. в присъствието на социални
работници от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ А.,
както и всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на
Й.И. и Й.И..
В жалбата са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение. Сочи се, че не са обсъдени всички представени
по делото доказателства, както и неоснователно не са кредитирани от съда показанията
на разпитаната като свидетел на 21.01.2020 г. доктор Е. Я.. Излагат се подробни
оплаквания относно определения от съда режим на лични отношения на майката с
детето. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се
прекрати настаняването на Б. И. при бабата и дядото по майчина линия, като детето да
бъде отглеждано занапред от своята майка. В условията на евентуалност е заявено
искане да бъде променен определеният режим на лични отношения на майката с детето
Б. И., като бъде определен такъв всяка първа и трета седмица от месеца считано от
1
17.30ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния ден, с преспиване на детето при
майката в петък и събота, както и по три дни за Новогодишни, Коледни и Великденски
празници, за рождените дни на детето и на майката и по време на училищни ваканции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
заинтересованите страни Й. А. И. и Й. И. И., чрез адвокат Ц.Т., с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за недопустимост на
първоинстанционното решение, като се иска неговото обезсилване.
Дирекция „Социално подпомагане“ А. – отдел „Закрила на детето“ и Районна
прокуратура Пловдив, редовно уведомени за въззивната жалба, не взимат становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от И. Й. И., майка на малолетната
Б. Й. И., с която е поискано прекратяване на настаняването на детето, извършено с
Решение от 30.08.2017 г. на Семейния съд в гр. Д., В., при нейните баба и дядо по
майчина линия Й. А. И. и Й. И. И., като вместо това да бъде постановено грижите за Б.
Й. И. да се осъществяват отново от нейната майка И. Й. И., както и да бъде определено
местоживеенето на детето при майката. Искането е мотивирано с твърдения за
отпадане на основанието за налагане на посочената мярка, поради промяна в
обстоятелствата. В условията на евентуалност е заявено искане за определяне на по –
разширен режим на лични отношения между майката и детето, а именно: всяка събота
и неделя от месеца, от 17.30ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния ден, с
преспиване на детето при майката в петък и събота, както и по три дни за
Новогодишни, Коледни и Великденски празници, както и детето да прекарва при
майката зимната, пролетната и лятната ваканция, а също и да бъдат заедно поне за
четири часа за рождените и имените дни на детето и на майката и да присъстват
взаимно на организирани по различни поводи празненства.
Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. А. и
Районна прокуратура Пловдив ТО А. вземат становище за неоснователност на молбата,
по съображения за липса на настъпила промяна в обстоятелствата, които да обосноват
прекратяване на предприетата мярка за закрила.
Заинтересованите страни Й. А. И. и Й. И. И. молят молбата да бъде отхвърлена
поради липсата на положителна промяна в поведението на майката спрямо детето.
За да постанови обжалваното сега решение, с което искането за прекратяване на
настаняването на детето е отхвърлена, районен съд е приел за недоказани твърденията
на майката за наличие на родителски капацитет да полага грижи за детето, както и за
влошено здравословно състояние на последното и малтретирането му в семейството на
неговите бабата и дядото, както и на вуйчото и вуйната.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.
Изложените в отговора на въззивната жалба от заинтересованите лица Й. И. И. и Й. А.
И., доводи за недопустимост на решението, поради нуждата от учредяване на
настойничество или попечителство над жалбоподателката, са неоснователни. И. Й. И. е
надлежна страна в процеса, доколкото притежава процесуална правоспособност,
съответна на качеството на субект на материалното право, както и процесуална
дееспособност, съгласно чл. 28, ал. 1 от ГПК, доколкото е пълнолетна. За да е налице
липса на процесуална дееспособност относно пълнолетно лице, тя трябва да е призната
2
с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство за поставяне под
запрещение на основание чл. 336, ал. 1 от ГПК, каквото в случая не е установено.
Относно правилността на решението, проверката следва да бъде извършена
съобразно наведените в жалбата доводи, както и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми, както и за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете, съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно, а и се установява от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0252/12.07.2011 г., че детето Б. Й. И.
е родена на *** г. в Н., В., като негова майка е И. Й. И.. Бащата не е посочен. Детето е
отглеждано изключително от своята майка до шестата си година, когато на 31.01.2017
г. е поставено под полицейска защита и изведено от дома му в гр. Д., В., а впоследствие
от 03.02.2017 г. е разпоредено отглеждането му в приемно семейство. С разпореждане
и заповед от 30.08.2017 г. на Семейния съд в гр. Д., В., /представени на л. 33 и л. 35 от
приложеното към настоящото г.д.№ 2577/2017 г. на РС А./ при условията на
английския Закон за закрила на детето от 1989 г., е постановено грижата за детето Б. Й.
И. да се поеме от Й. А. И. и Й. И. И. - баба и дядо на детето по майчина линия, и то да
живее при тях. В посочената заповед е отразено, че мярката е предприета поради
пренебрегване на Б. от страна на майката и причинени емоционални травми на детето.
В окончателен план за грижи /л. 51-54 от г.д.№ 2577/2017 г. на РС А. /, изготвен от
социалната служба на гр. Д. е отразено, че Б. е отнета от майка поради
притесненията, че е била оставяна сама у дома, психическото здраве на майката и
физическите вреди върху Б..
С решение № 374/13.08.2018 г. по г.д.№ 2577/2017 г. на РС А., потвърдено с
решение № 1562/14.12.2018 г. по в.г.д.№ 2332/2018 г. на ОС Пловдив, е отхвърлена
молба на майката за прекратяване настаняването на детето Б. при нейните баба и дядо
по майчина линия и за определяне местоживеенето на детето при нейната майка.
Настоящото искане, отправено от майката до съда, е с правна квалификация чл.
30 и чл. 33, ал. 1 от Закон за закрила на детето.
За неговата основателност е необходимо да се установи наличието на основание
за прекратяване на взетата мярка за закрила, визирано в чл. 29 от Закон за закрила на
детето. То от своя страна следва да бъде съобразено с основанието, на което е взета
мярката за закрила, като в конкретния случай следва да се съобрази дали са отпаднали
обстоятелствата, обусловили нейното определяне. Преценката на съда следва да се
извърши на база на всички обстоятелства по делото, съобразявайки изискването за
защита на най - добрия интерес на децата.
"Най-добрият интерес на детето" е въздигнат в основен принцип в Конвенцията
за закрила на детето. Понятието е многопластово по своето съдържание, като при
всички случаи включва изискването да бъде гарантирано пълното ефективно ползване
на всички признати от Конвенцията права на детето, както и неговото холистично
развитие, обхващащо физическото, умственото, духовното, моралното,
психологическото и социалното му развитие. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за
закрила на детето, то включва преценка относно редица обстоятелства, свързани с
най-пълно удовлетворяване на физическите и психоемоционалните потребности на
детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се грижат за
него, а така също и последиците, които ще настъпят за детето при промяната на
обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази
промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на
детето трябва да се вземат предвид и да се ценят винаги конкретните потребности на
3
детето, които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере
разрешението, което най- добре ще обслужи тези интереси, при предварителна
преценка за последиците от това разрешение върху детето. В контекста на изложеното
актуални остават и постановките на ППВС № 1/12.11.1974 г., където е подчертано, че
решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранно развитие на личността, като от значение са не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай.
От изложеното следва, че основният поставен за разглеждане въпрос в
настоящото производство е в състояние ли е майката да посреща и задоволява
потребностите на детето Б. по начин, че да обезпечи неговото холистично развитие и
благополучие, включително в аспекта на неговото психологическо и социално
развитие.
Към момента Б. е на 11 години. През последните близо пет години детето е
отглеждано от своите баба и дядо по майчина линия, с подкрепата на разширеното
семейство – вуйчо и вуйна на детето. През учебната 2021 г. – 2022 г. е ученичка в 4-ти
клас. От социалните доклади, представени на л. 121 и л. 557 от делото на РС се
установява, че в жилището в гр. А., в което се отглежда от своите баба и дядо, Б.
разполага със самостоятелна стая, осигурени са лично пространство и вещи, като се
извършват периодични посещения в дома на детето от служители на ОЗД към ДСП А.
и ЦОП – А.. Детето прекарва голяма част от свободното си време със семейството на
своя вуйчо, като проявява привързаност към своите братовчеди В. и Й. и обича да
играе с тях. Отразено е също така, че Б. е записана и посещава основно училище „***“
в гр. А.. По данни от учебното заведение детето е отзивчиво, скромно и внимателно,
контактува със съучениците си, предпочита групови игри, пъргаво и сръчно е, не се
уморява при физически занимания и интелектуални задачи и показва много добри
умения за емоционално-социално развитие. На детето са осигурени възможности за
развитие на потенциала му посредством извънкласни занимания по английски език,
йога, танци, мажоретна група, пиано, както и приложни изкуства към Читалище „***“.
Личният лекар на детето предоставя информация, че Б. е в нормално физическо и
психическо развитие, няма синдром на малтретирано дете. Детето ползва социални
услуги към ЦОП – А., където получава индивидуална психологическа и социална
подкрепа, като не са установени индикации на тревожност, негативни поведенчески
прояви, страхове нетипични за възрастта при детето, или нестабилни емоционално –
поведенчески реакции.
В хода на първоинстанционното производство са приети две единични /л. 268 –
вещо лице Д. В. и л. 334 – вещо лице А. З./ и една тройна /л. 532/ съдебнопсихологични
експертизи на Б. Й. И., като настоящата инстанция ги кредитира, като компетентно
изготвени, пълни и обосновани. И трите заключения са еднопосочни и взаимно
допълващи се. Всички те са категорични, че няма данни за отчуждаване на детето от
майката, както и то да е насилвано или манипулирано от своите баба и дядо по
майчина линия или от трети лица, включително и спрямо отношенията към майката.
Експертите изясняват, че привързаността е дълбока и трайна връзка, образувана
между детето и този, който се грижи за него в първите три години от живота му. В
резултат от това емоционалната връзка между Б. и майката е налична, макар и да не е
силна /тройна експертиза/ и сигурна и гъвкава /вещо лице В./. В съдебно заседание от
04.09.2019 г. вещо лице В. уточнява, че възрастта между 8 и 12 години е възраст на т.н.
ранно юношество, в което процесът на привързаност се видоизменя. По – голямо
значение започват да имат социалните контакти, общуването равен с равен, като Б.
вече е във възраст, в която може сама да формира своите представи за това какво сама
преживява и какво другите казват, тя функционира на ниво над очакванията за
4
възрастта . В съдебно заседание от 18.11.2019 г. /л. 349/ вещото лице А. З. уточнява,
че Б. е адаптирана и социализирана. Травматичните преживявания, които е имала във
връзка с извеждането от семейството във В. и адаптацията в новата среда в България
– училище, общуване с децата и обгрижващите възрастни, на които са били поверени
грижите за нея, са успешно преодолени благодарение на доверителната връзка с
възрастните, които в момента я отглеждат. В заключението от вещо лице З. е
подчертано, че формираното у Б. високо отношение към семейната среда оказва
положително влияние върху социализирането на личността – с високи резултати при
общителност и социална адекватност. Акцентирано е също така, че родителят следва
да е отзивчив за целия спектър от потребности на детето си и да отговаря по начин,
който му дава сигурност за понататъшното изследване на света и развитие. По този
начин се дава на детето усещане за сигурност, като тя, заедно с привързаността са от
съществено значение за развитието на способността на детето за регулация на страха и
тревожността в заплашителни или трудни ситуации. Специалистите по тройната
експертиза също определят средата, в която Б. се развива откакто е в България като
комфортна и следваща интересите и правото на детето, като се задоволяват не само
базовите му потребности, но и надграждащите ги такива.
Б. е изслушана по реда на чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето. Споделя, че
мечтае след няколко години всички да бъдат заедно, да не се карат и да бъдат просто
добри всички с всички. Иска всички да се грижат за нея, както е в момента. Казва, че се
чувства добре и е спокойна.
От посоченото до тук, настоящата инстанция формира извод, че с оглед
конкретните обстоятелства, индивидуалното развитие и възрастта, в която се намира,
за да се запазят постигнатите до тук резултати и да се обезпечи нормалното
психологическо и социално развитие на Б., е необходимо адекватно разпознаване на
различните емоционални състояния, да се поощряват и подкрепят нейното
порастване, автономия и самостоятелност, да се проявява разбиране към чувствата и
желанията , да има събеседване, а не налагане на мнение. Нужно е тя да бъде
изслушвана, да се дава свобода на избор и съобразяване с предпочитанията , като се
реагира адекватно на неподходящите от тях. В нейната възраст също така от
изключително значение и социално включване – да се разбира нуждата от социални
контакти на детето спрямо възрастта му и те да се осигуряват по подходящ начин; да се
съдейства за сформирането на положителна нагласа у детето към околните – липса на
осъждане на различието, непроява на враждебност към другите, непроява на
дискриминационно отношение към други модели; да се подкрепят изграждането на
социални връзки на детето с други хора на различни възрасти – съседи, приятели,
познати и роднини. Необходимо е да бъде осигурена нейната емоционална
диференциация от отглеждащите я, а не да бъде поставяна в зависимост.
В настоящото производство обаче съдът намира, че не е установена
способността на майката да разбира така посочените конкретни потребности на детето,
както и да ги обезпечава по адекватен начин. Оценка на нейния родителския капацитет
по делото не е изготвена. Допусната е в тази връзка експертиза и в
първоинстанционното и във въззивното производство, но поради неявяването на
майката за интервю с експертите, не е изготвена.
Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Л. П. – И. – лекар
по дентална медицина и К. Х. – класен ръководител на Б. /л. 180-л.181 от делото на
РС/, чиито показания настоящата инстанция кредитира като логични, последователни
и кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства /писмени и гласни/,
са с епизодични и краткотрайни преки наблюдения на контактите на майката с детето,
от които не би могло да се направи обоснован извод за естеството и качеството на
5
общуване между майка и дъщеря.
Свидетелят Е. Я. – лекар в детска поликлиника „В.“ гр. Пловдив извършила
еднократен преглед на Б. ноември месец 2018 г. /л. 467/ също не установява
обстоятелства релевантни за настоящото производство.
Във въззивното производство за установяване на родителския капацитет на
майката са ангажирани показанията на трима свидетели, като съдът кредитира същите,
включително и при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК досежно свидетелят
М. И. – съпруга на брата на жалбоподателката, доколкото показанията им са логични и
последователни, в съответствие с останалите данни по делото.
Свидетелят М. ИВ. В. – социален работник в КСУДС – Пловдив, която е
присъствала на срещите на Б. с нейната майка веднъж месечно за времето от
08.03.2021 г. до 20.12.2021 г. установява, че в момента срещите между детето и майката
започват и приключват със спонтанна прегръдка и целувка, като в началото това не е
било така. Наблюдава се лекота и по – голяма близост в отношенията между двете,
като майката задава въпроси относно училище и изучаваните предмети, винаги е
подготвена за срещите като носи храна, дрехи, обувки, интерактивни игри, книги. В
началото детето търсело и участието на социалния служител при общуването с майка
си, но към настоящия момент вече не. Посочва, че нейната намеса в разговор между
майката и детето се е наложила, предвид конкретна реакция на майката, за уточнение
какво точно значи партньор по танци. Свидетелят не може да даде отговор на въпроса
дали майката може да изпълнява задълженията си като такава в отглеждането на
детето, като счита, че е нужно време, което ще покаже дали това може да се случи.
Свидетелят М. Х. М. – служител в КСУДС – Пловдив се среща с
жалбоподателката два пъти месечно по определен график и план. Излага мнение, че по
отношение на емоционалната стабилност трябва да продължи да се работа, както с
майката, така и с детето.
Свидетелят М. К. И. установява, че със съпруга си подпомагат бабата и дядото в
грижите за Б. и така е станала свидетел на взаимоотношенията между детето и майката
в различни ситуации през последните четири години и половина. През 2018 г. се е
случвало майката да дърпа детето, да бъде агресивна, да го храни насила, но сега не
била толкова крайна. Понастоящем майката изразявала остро притеснение и
несъгласие във връзка с посещенията на Б. на курс по танци, доколкото това е спорт, в
който има партньор и тя не била съгласна Б. да танцува с момче. Въпреки молбата на
Б. да не ходи на тренировките по танци на детето, майката не се съобразила и
присъствала всеки път, придружавала децата до тоалетна и ги изчаквала на вратата, от
което Б. се чувствала притеснена.
От представени по делото социални доклади за детето и преписки и материали
по сключени от майката договори за предоставяне и ползване на социални услуги през
периода 2018 г. - 2019г. /л.384-л.465/ и 2020 г. /л.602-л.621 и л. 665-л.671/ - всички от
делото на РС, се установява, че социалните служби в гр. А., впоследствие и в гр.
Пловдив работят с майката за подобряване на родителския капацитет от месец април
2018 г., когато за първи път по нейно желание е издадено направление за оценка на
родителския капацитет. В тях обаче отново липсва крайна оценка за развитието на
родителския капацитет при майката. Към 23.11.2018 г. майката не дава конкретна
информация, касаеща родителските умения, възгледи, нагласи, методи на
възпитание, касаещи грижата за детето, като специалистите, работещи с родителя
смятат, че същият има нужда от продължителна терапевтична работа, след
диагностициране на психоемоционалното му състояние от специалист. Майката повече
обсъжда материалните нужди на детето, а не емоционалните му потребности. В доклад
на л. 435 от делото на РС, изготвен на 13.05.2019 г. е отразено, че изследването на
6
родителския капацитет е затруднено от нежеланието на майката да дава конкретна
информация. Отчетено е, че последната познава нуждите на детето в конкретна възраст
и е наясно какво е необходимо за тяхното удовлетворяване, но не и дали това касае
освен физическите и емоционалните и психологически потребности на детето. Към
02.06.2020 г. в доклад /л.610 от делото на РС/ са отразени положителни резултати по
отношение на изградената добра работна връзка с майката. Отразено е, че тя е
спокойна и отворена за диалог и сътрудничи за подобряване на взаимоотношенията с
разширеното семейство, като са отчетени усилията, които полага за промяна и
стъпките, които прави за укрепване на връзката родител – дете. В доклад от 24.08.2020
г. /л.614 от делото на РС/, е отразено, че при срещите на майката с детето в периода
28.05.2020 г. – 24.08.2020 г. не се отчита поведение на майката, което би притеснило
Б., но детето се дърпа и обръща на другата страна при опит майката да го гушне и
целуне, като става видимо тревожно, когато баба му излезе от залата и излиза да я
търси. Подобни са данните и от срещите между двете в периода септември – декември
2020 г.
Посоченото налага общия извод, че майката има желание да се грижи сама за
детето си, като в тази връзка полага усилия да сътрудничи на ангажираните със случая
социални служители. Само по себе си обаче това не е достатъчно. Необходимо е
постигането на конкретни резултати в посока осъзнаване потребностите на детето не
само с оглед физическото му отглеждане, но и с оглед психоемоционалното му здраве
и потребността от социална адаптация, в посочения по – горе смисъл. В тази посока
работата на ангажираните със случая социални институции бележи положителен
напредък. Той обаче е част от продължителен процес, крайните резултати от който не
са отчетени към момента. Фактът, че при изслушването в съдебно заседание на
27.09.2021 г., жалбоподателката заяви, че все още не знае защо социалните работници
във В. са преценили, че е в интерес на детето е да се отглежда от своите баба и дядо и
посочи, посочи единствено, че детето не е посещавало училище, като смята, че други
проблеми не е имало, обосновава извод за неосъзнаване на психоемоционалните
потребности на Б., както към онзи момент, така и понастоящем. Липсата на тяхното
разбиране от своя страна обосновава, че дефицитите на родителския капацитет в това
отношение не са отработени и преодолени.
Като взе предвид дотук изложеното съдът намира, че най – добрият интерес на
детето действително налага грижите за него да продължат да се полагат от бабата и
дядото по майчина линия. Поради това искането за прекратяване на настаняването на
детето при неговите баба и дядо по майчина линия е неоснователно, респективно
въззивната жалба в тази ѝ част неоснователна.
След приключване на устните състезания по делото е депозирана от
жалбоподателката молба вх.№ 1466/19.01.2022 г., с приложения към нея, както и
писмена защита вх.№ 2267/27.01.2022 г., също с приложения към нея. За пълнота е
необходимо да се посочи, че същите, с изключение на изложеното в писмената защита,
не са взети предвид от съда при постановяване на решението, доколкото не са
приобщени по делото по надлежен ред и в рамките на предвидените за това
процесуални срокове.
Предвид конкретните оплаквания в жалбата, съдът намира, че са недоказани
твърденията на майката за упражнявано от тях или от трети лица физическо или
психическо насилие върху Б.. Наличието на такова се опровергава, както от приетите
заключения по назначените три експертизи, така и от събраните социалните доклади и
всички гласни доказателства. Следва да се посочи, че от събраните писмени
доказателства по делото се установява, че в периода от началото на 2019 г. до
настоящия момент по случая с извеждането на детето от биологичното семейство са
7
ангажирани различни институции – ДАЗД – София, администрацията на Омбудсмана
на Република България, АСП – София, КСУДС – Пловдив, ЦОП – А., ДСП – А., РДСП
– Пловдив, Фондация „Л.“. В резултат от тяхната работа също не е констатирано
нарушение, както на правата и интересите на Б., така и на жалбоподателката.
В същото време настоящата инстанция не подлага на съмнение това, че на Б.
следва да бъде осигурен контакт с нейната майка. Личният контакт с родителите е
признато право на всяко дете, с цел осигуряване на пълноценното му
психоемоционално развитие. Връзката на Б. с нейната майка следва не само да бъде
съхранена, но и поощрена и развита. Както от представените по делото доклади и
протоколи, отразяващи срещите между майката и детето, така и от показанията на
свидетеля В. се установява, че е налице положителен напредък в укрепване на
доверителната връзка между майката и детето. При това положение срещите помежду
им само два пъти в месеца не са достатъчни. Същите следва да бъдат разширени, както
следва: всеки петък от месеца от 14.00ч. до 17.00ч. в присъствието на социални
работници от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ А.,
както и две съботи от всеки месец, за времето от 10.00ч. до 12.00ч. без присъствието на
трето лице, при предварително одобрение от страна на социалния работник,
съобразено с емоционалното състояние на детето и отразено в протокола от
съответната петъчна среща между майката и детето, предхождаща съботния ден.
Предварителното одобрение от социален служител на ДСП за провеждане на
самостоятелни срещи между майката и детето в съботните дни се налага с оглед
необходимостта от гарантиране на емоционалния комфорт на детето, а преки
впечатления за това във всеки конкретен момент би имал именно социалният работник,
наблюдаващ конкретната петъчна супервизирана среща, който следва да прецени
уместно ли е да се състои самостоятелна такава на следващия съботен ден. В този
смисъл претендираният във въззивната жалба режим на контакти между Б. и
жалбоподателката се явява неприемлив на този етап и като такъв, следва да бъде
оставен без уважение. Това се налага доколкото постигнатият до момента напредък в
общуването помежду им се наблюдава след продължителен период от време на
супервизирани срещи и следва да бъде утвърден с умерен преход. По – продължителни
самостоятелни срещи между детето и майката са мислими след положителна оценка на
родителския капацитет на последната, а такава до момента не е установена.
Необходимо е да се подчертае, че сега определеният режим на лични отношения между
майката и детето е, за да гарантира минимален контакт помежду им, а не да се
препятстват извън него срещите помежду им, при желание от страна на детето и
възможност за това.
Предвид посоченото, въззивната жалба се явява неоснователна изцяло, а
атакуваното с нея решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта му, с
която искането за прекратяване на настаняването е оставено без уважение и изменено в
частта му с характер на определение, относно определеният режим на лични контакти
между детето и майката.
Във въззивното производство са сторени разноски за възнаграждение във връзка
с работата на назначените по допуснатата комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза. Същите са в общ размер от 200,00 лева и доколкото са
платени от бюджета на съда, на основание чл. 77 от ГПК следва да бъдат възложени в
тежест на жалбоподателката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260210/31.05.2021 г., постановено по г. д. №
210/2019 г. по описа на Районен съд А. в частта му, с която е отхвърлено искането на
И. Й. И. ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. *** за прекратяване настаняването на
детето Б. Й. И., ЕГН **********, с родители по АР № 0252/12.07.2011 г. на община А.:
майка И. Й. И. и баща непосочен, в дома на бабата и дядото по майчина линия - Й. И.
И. и Й. А. И., и двамата с адрес гр. А., ул. ***, и да бъде постановено грижите за детето
Б. да се осъществяват отново от нейната майка и да бъде определено местоживеенето
на детето при нея.
ИЗМЕНЯ решение № 260210/31.05.2021 г., постановено по г. д. № 210/2019 г. по
описа на Районен съд А. в частта му, с която е определен режим на лични отношения
на майката И. Й. И. ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. *** с детето Б. Й. И., ЕГН
**********, като определя същия, както следва: всеки петък от месеца от 14.00ч. до
17.00ч. в присъствието на социални работници от отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“ А., както и две съботи от всеки месец, за времето
от 10.00ч. до 12.00ч. без присъствието на трето лице, при предварително одобрение
от страна на социалния работник, съобразено с емоционалното състояние на детето
и отразено в протокола от съответната петъчна среща между майката и детето,
предхождаща съботния ден.
ОСЪЖДА И. Й. И. ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, на основание чл. 77
от ГПК, сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща разноски във въззивното
производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9