№ 3387
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20253110100269 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на предявен от Б. В. К. срещу
Община Варна искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
психически и физически болки и страдания, вследствие на нападение от
безстопанствено куче на 19.06.2024 г., в непосредствена близост до детска
площадка пред бл. 40 на *** в гр. Варна, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 19.06.2024 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищцата Б. В. К. твърди, че на 19.06.2024 г., около 20:30 ч., докато се
разхождала с петгодишната си дъщеря и домашния си любимец (мини пинчер)
в близост до детска площадка пред бл. 40 на *** в гр. Варна, е била нападната
от безстопанствено голямо куче. Кучето внезапно се нахвърлило върху нея,
изправило се на задните си лапи, опряло ги в гърдите й и причинило охлузни
рани по бедрата от ноктите си, което довело до силна болка, панически страх
и шок за нея и детето й. Ищцата твърди, че е изпитвала продължителен страх
да излиза от дома си, което е нарушило ежедневния й ритъм на живот,
социалните й контакти и професионалните й ангажименти. На 25.06.2024 г. е
посетила Клиника по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Марина“, където е
издадено съдебномедицинско удостоверение № 5/2024 г., установяващо
насинявания и кръвонасядания по бедрата й. Твърди се, че вследствие на
инцидента е претърпяла неимуществени вреди – емоционални и психически
травми, физически болки и социални затруднения, за които иска обезщетение
в размер на 2500 лева.
1
Ищцата обосновава становище, че пасивната материална легитимация на
Община Варна произтича от неизпълнение на задълженията й по чл. 50, т. 2 и
чл. 41, ал. 1-3 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Съгласно чл. 50, т. 2
ЗЗЖ, общините са задължени да осигуряват „контрол върху популацията на
безстопанствените кучета чрез улавяне и настаняване в приюти за животни,
кастрация, обезпаразитяване и ваксинация срещу бяс, както и осигуряване на
мерки за предотвратяване на агресивно поведение спрямо хора и животни“.
Според чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, кметовете на общини са длъжни да организират
дейностите по улавяне и настаняване на безстопанствени кучета в приюти,
като в ал. 2 се предвижда, че тези животни се подлагат на
ветеринарномедицински процедури и се освобождават или осиновяват след
изтичане на определен срок, а в ал. 3 се уточнява, че общините са отговорни за
финансирането и организирането на тези мерки. Ищцата излага, че Община
Варна не е положила изискуемата от закона дължима грижа за
предотвратяване на присъствието на агресивни безстопанствени кучета на
обществени места, каквото е пространството около детската площадка пред
бл. 40 на ***. Твърди се, че общината е допуснала противоправно
бездействие, като не е предприела необходимите действия за улавяне,
настаняване в приют и контрол на безстопанственото куче, което я е
нападнало, въпреки задълженията й по горепосочените разпоредби.
Ищцата излага, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното бездействие на Община Варна и претърпените от нея
неимуществени вреди. Твърди се, че ако общината бе изпълнила
задълженията си по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1-3 ЗЗЖ, безстопанственото куче
не би имало възможност да се намира свободно на обществено място и да я
нападне, което е довело до физическите наранявания, психическите травми и
социалните последици, описани в исковата молба. Според ищцата, именно
неизпълнението на тези законови задължения е пряката причина за
настъпилите вреди, което обосновава отговорността на общината по чл. 49
ЗЗД за виновно бездействие, причиняващо вреди на трети лица.
В представения в срока по чл. 131 от ГПК отговор оттветникът Община
Варна оспорва иска, като твърди, че ищцата не е предоставила достатъчно
доказателства за произхода на кучето и за виновно поведение или бездействие
на общината. Според ответника общината изпълнява задълженията си по
Закона за защита на животните чрез приюта в с. Каменар, но не е била
надлежно уведомена за инцидента, за да предприеме мерки преди подаването
на иска. Ответникът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
действията на общината и твърдените вреди, и че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерен.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
2
От приобщеното към материалите по делото Съдебномедицинско
удостоверение № 65/2024 г., издадено от Клиника по съдебна медицина при
УМБАЛ „Св. Марина“, се установява, че при извършения на 25.06.2024 г.
преглед на Б. К. са констатирани обективни данни за травматични увреждания,
изразяващи се в насинявания и кръвонасядания по двете бедра, получени чрез
удари/притискане и могат да бъдат получени във времето и по начина,
посочен от освидетелстваната.
За изясняване на обстоятелствата около инцидента са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Виктор Светославов Русев, от чиито
показания се установява, че на 19.06.2024 г. вечерта е видял как голямо,
жълто-рижаво куче се е нахвърлило върху ищцата, като се е изправило и я е
притискало с лапи в областта на гърдите. Свидетелят категорично заявява, че
кучето е било безстопанствено, тъй като е имало марка на ухото и е било без
каишка. Свидетелката П. А. К., майка на ищцата, установява емоционалните и
психически последици от инцидента. Тя разказва, че непосредствено след
случилото се дъщеря се е обадила разтреперана, а когато слязла при нея, я
заварила силно уплашена, изподраскана и заекваща от шока. Свидетелката
описва как в следващите дни ищцата е отказвала да излиза от дома си,
изпитвала е силен страх и е станала неспокойна.
По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице А. Ц.. В заключението си, базирано на проведени
психологически тестове (вкл. модификация „Mini-Mult“ (MMPI)) и интервю,
вещото лице установява, че ищцата проявява симптоми, характерни за
стресово разстройство. Констатирани са високи стойности по скала
„Депресия“, които според експерта показват, че ищцата преживява по-висока
тревожност, отколкото депресивност, изразяваща се в усещане за
неопределена заплаха, дифузни опасения и тревожно очакване. Експертизата
описва състоянието на ищцата като такова, включващо епизоди на повтарящо
се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали
сцени („flashbacks“), кошмари, продължаващо чувство за страх и
безпомощност, отчужденост от другите хора и избягване на действия и
ситуации, напомнящи за травмата, което е налице и към настоящия момент.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
категорично заявява, че описаните негативни изменения върху психиката на
3
ищцата са причинени от нападението от кучето При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на Община Варна, ищцата
следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно бездействие на лица, на които общината е възложила работа;
настъпили вреди; причинна връзка между бездействието и вредите.
Съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните (чл. 41, ал. 1
и чл. 50, т. 2), общините са задължени да организират и финансират дейности
по контрол върху популацията на безстопанствените кучета, включително
тяхното улавяне, настаняване в приюти и предприемане на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение. В конкретния случай, от
показанията на свидетеля Русев се установява, че нападащото куче е било
безстопанствено, с марка на ухото, което означава, че е било известно на
службите, но въпреки това е било оставено да се движи свободно в гъсто
населен район в близост до детска площадка. Това представлява
противоправно бездействие от страна на служителите на ответната община, на
които е възложено изпълнението на тези законови задължения. Налице е и
пряка причинна връзка между бездействието на общината и настъпилия
вредоносен резултат.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на
конкретни обективни обстоятелства. В настоящия случай съдът отчита, че
причинените физически увреждания, видно от съдебномедицинското
удостоверение, не са от тежък характер – насинявания и кръвонасядания, без
да са налице разкъсни рани или други по-сериозни травми. От друга страна,
безспорно е установено, че ищцата е претърпяла значителни психически
страдания. Заключението на съдебно-психологичната експертиза установява
наличието на симптоми на стресово разстройство, а свидетелските показания
потвърждават преживения силен уплах, шок и последваща тревожност.
Същевременно, съдът намира, че твърденията за изключително тежки и
трайни последици върху ищцата не са доказани в пълния им обем. Макар да е
установен период на страх и нежелание за излизане, не са представени
4
доказателства за продължителна нетрудоспособност или за пълна и трайна
социална изолация, които да обосноват присъждане на обезщетение в по-
висок размер. При съобразяване на лекия характер на физическите
увреждания, от една страна, и доказаните, но не в пълния им интензитет,
психически страдания, от друга, както и с оглед обществено-икономическите
условия в страната, съдът намира, че обезщетение в размер на 1500 лева би
репарирало в най-пълна степен претърпените от ищцата неимуществени
вреди. За разликата до пълния предявен размер от 2500 лева искът следва да
бъде отхвърлен, като недоказан.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, разноските следва да се разпределят съразмерно на
уважената и отхвърлената част от иска. Ищцата е доказала направени
разноски в общ размер на 500 лева (100 лева държавна такса и 400 лева
депозит за вещо лице). Уважената част от иска е 1500/2500, или 60%.
Следователно, ответникът дължи на ищцата сумата от 500 лева * 0.60 = 300
лева за направени съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. Д., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, изчислено върху уважения размер на претенцията
от 1500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
служеща за ориентир, възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв., или 400 + (500 * 0.10) = 450
лева.
Ответникът има право на разноски за отхвърлената част от иска, като
изчислено юрисконсултското възнаграждение въз основа на нея възлиза на 160
лева.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, Община Варна, ЕИК
*********, с адрес: **** да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, *** ****, сумата от 1500.00 лева (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени физически болки, психически и емоционални страдания,
5
причинени в резултат на нападение от безстопанствено куче на 19.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
19.06.2024 г., до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. К., ЕГН **********, против Община Варна,
ЕИК *********, иск в останалата му част за разликата над 1500.00 лева до
пълния предявен размер от 2500.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, да заплати на Б. В. К., ЕГН
**********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, да заплати на адв. С. Д. от
АК-Варна, л.н. 10000164590, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска защита, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. В. К., ЕГН **********, да заплати на Община Варна,
ЕИК *********, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6