№ 1035
гр. Стара Загора , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Емилия Енчева
Секретар:Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103097 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. чл.127, ал.2 от СК във вр. с чл. 59, ал.9 от СК,
чл. 150 СК и чл. 143, ал.4 от СК.
Ищцата Г. П. П. твърди в исковата си молба, че с решение №1706 от 05.12.2019 г. по
гр.д.№ 4922 по описа за 2019г. на PC гр.Стара Загора й били предоставени родителските
права над малолетното дете - -, като на бащата бил определен режим на лични контакти
всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18ч. в петък, до 18 часа в неделя с
преспиване, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
както и всяка нечетна година детето да прекарва при бащата Коледните празници с
преспиване от 24.12. до 26.12 включително, а всяка четна година Великденските празници с
преспиване от Велики петък до Великден, както и по всяка друго време по взаимно съгласие
на родителите.
Със същото решение ответника бил осъден да заплаща издръжка в размер на 180лв.
По бракоразводното дело постигнали споразумение. Решили, че отношенията между
тях ще се нормализират, но -- използвал режима на лични контакти, за да я тормози. Когато
искала да чуе детето им, докато то било при баща си, то не вдигало телефона си.
Напоследък, след като изпълнявали режима на лични контакти детето се прибирало при нея
и се държало арогантно с нея, случвало се и да я удря. Заявява, че няколко дни, след като се
приберяло при нея, детето не искало да говори и изглеждал много притеснен и неспокоен.
Използвал думи, които не бил чувал у дома, като бащата -- обиждал майка й и нея самата
пред детето.
1
Случвало се е да се обажда на детето, докато е при баща си, като установявала, че в
този момент (в 22:30ч. през нощта) то било навън и когато го попитала какво правят с баща
си то й отговаряло „Не те интересува“ и „Не ти влиза в работата какво правим“. Тези
действия на бащата я притеснявали както и състоянието на детето, когато се връщало след
режим. Когато го питала, как са прекарали времето си - й отговарял, че рядко вижда баща
си, тъй като бил до късно на работа. Също така бащата освен определения размер на
издръжката не давал никакви допълнителни средства за детето. С увеличаването на
възрастта му нараствали и неговите нужди. Във връзка с възникналата епидемична
обстановка в страната и преместването от присъствено към онлайн обучение за учебната
година 2019/2020 се наложило да закупи лаптоп на детето, с цел то да може пълноценно и
ефективно да посещава своите часове и да изучава учебният материал. За този лаптоп -
отказал категорично да помогне по какъвто и да е начин с неговото закупуване, като той й
казал да го закупи с издръжката си. Освен това, детето се нуждаело от учебници, дрехи,
училищни пособия за първият учебен ден, ходило на уроци по английски в училища
„Европа“ и счита, че й е трудно да покрива нуждите на детето със заплата си и присъдената
издръжка.
Предвид възрастта на детето и това, че полага грижи за неговото възпитание и
отглеждане и явното пренебрежение към него, счита, че към настоящия момент са налице
изменение на обстоятелствата и режима на лични контакти следвало да бъде променен.
Счита, че след като поведението на бащата заплашвало правилното развитие и с оглед
интересите на детето режима на лични контакти с бащата не следвало да е с преспиване и не
следвало да е 3 дни през седмица - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване; 20 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуската на майката, като взема и
връща детето от и до дома на майката; както и 5 дни през Коледните празници през
нечетните години, като детето се взема от дома на майката.
Моли съда да постанови решение, с което да измени постановения по гр.д. №
4922/2019г. на PC гр.Стара Загора режим на лични контакти на бащата Р. М. Р. с детето - -ов
-, както следва - Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване; 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, като взема и връща детето от и до дома
на майката; както и 5 дни през Коледните празници през нечетните години, като детето се
взема от дома на майката.
Да постанови решение, с което да увеличи размера на присъдената издръжка за - -ов -
от 180 лв. на 300 /триста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на същата.
Моли съда да присъди добавка на основание чл.143, ал.4 от СК в размер на 200лв.,
дължими до 15.09 всяка година за покриване нуждите на детето за започване на учебната
2
година.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. М. Р. , в който заявява,
предявеният иск е допустим. Намира така предявените искове за изцяло неоснователни, като
с настоящия отговор оспорва същите, както по основание така и по размер.
Счита така направените искания за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 143
на СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Следователно
получаването на издръжката било безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете"
и на нужда от издръжка, която не била задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (така и т.2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Алиментното
задължение на родителя, обаче, не било безусловно що се касае до размера на даваната
издръжка зависило от възможността на същия да предоставя такава - арг. от чл. 140, ал.2 СК.
Това означавало, че родителят дължал издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални (жизненоважни) нужди можел да отдели средства и за издръжката на своето
дете. Размерът на издръжката се обуславял от съотношението между нуждите на лицето
имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не били константни, законодателят предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК. За да бил
основателен искът по чл. 150 СК и чл. 143, ал. 4 от СК, било необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По отношение на доходите, които получавал от месечното си трудово
възнаграждение, счита, че същите не само, че не се увеличили, а с оглед времето и
обстоятелствата, както и със средствата и доходите, с които разполагал същите били
значително занижени, като към настоящия момент било невъзможно да изплаща по - висока
издръжка от присъдената със съдебно решение № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д № 4922 по
описа за 2019 г. на PC гр. Стара Загора, а именно 180,00 лв. Към настоящия момент били
доста усложнени социално икономическите условия в страната и това се отразявало на
всички трудещи се хора. Видно от представеното Удостоверение с изх. № 15/14.09.2020 г.,
получава минимална работна заплата, в размер на 610,00 лв., като Нетният доход от трудово
възнаграждение, което получавал средно месечно не надхвърляло 473.35 лева. Това били
финансовите средства, с които разполагал и които му се заплащали от работодателя по
сключения трудов договор.
С оглед влошеното здравословно състояние на баща му, който бил със заболяване -
деменция, се налагало да му помага финансово и нямал възможност за заплащане на по-
3
голяма сума за издръжка на сина си. Исканият размер на издръжката би бил непоносим за
него и не би могъл да я изплаща.
На следващо място не била настъпила трайна съществена промяна, след влизане в
сила на решение от № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д № 4922 по описа за 2019 г. на PC гр.
Стара Загора.
От влизане в сила не била изминала дори година. Ако се приемело, че е настъпила
промяна, то тя със сигурност не била в посока увеличение на доходите му, а напротив, в
новата му работа получавал двойно по-ниска заплата в сравнение със старата. Заявява, че
безработицата расте, през всеки изминал месец от 2020 г., вследствие на пандемичната
обстановка, а с промяната на работата му, възнаграждението му намаляло значително.
Заявява, че е отговорен и съвестен родител и във всеки момент се стараел да осигури
необходимите неща, за детето си, съобразно своите доходи. Следвало да се отбележи, че се
грижил и до сега се грижи за нуждите на детето, като редовно плаща определената
издръжка. Също така, понякога съумявал да задели и да дава на сина си парични средства,
когато се виждали, които да послужат за удовлетворяване на останалите му физически и
духовни нужди във връзка с правилното му и хармонично развитие. Редовно му закупувал
дрехи, а за първия учебен ден му закупил учебни материали и пособия.
Не оспорва нуждата от издръжка на сина си. Твърди обаче, че към настоящия момент
било абсолютно невъзможно да заплаща претендираните суми в размер на 300.00 лв.
месечно, считано от датата на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
същата, както и добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК в размер на 200,00лв., дължима до
15.09 всяка година.
На този етап не разполагал с такава финансова възможност. Доходите му били
намалели почти двойно от влизане в сила на решение от № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д №
4922 по описа за 2019 г. на PC гр. Стара Загора, а предвид установеното заболяване
(деменция) на баща му, последният се нуждаел от допълнителни парични средства, предвид
ниската пенсия, която получавал.
Счита за неоснователно искането за изменение на постановения по гр. д. 4922/2019 г.
на PC гр. Стара Загора режим на лични контакти с сина му. Ищцата искала режимът да бъде
заменен със следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване; 20 дни
през лятото, които да не съвпадат с отпуската на ищцата, като взема и връща детето от и до
дома на майката; както и пет дни през Коледните празници през нечетните години, като
детето се взима от дома на майката. Предложеният режим значително съкращавал периода
на срещи между него и -. С предлагания от ищцата режим, детето ще се изолирало от него и
щяло да расте при липсата му, което несъмнено щяло да се отрази на неговото развитие.
4
За да бъде променен режима на личен контакт между бащата и детето било
необходимо по несъмнен и категоричен начин да се установят факти и обстоятелства, които
да доведат до тази необходимост. Между - и бащата имала много силна връзка. При
осъществяване на личните контакти със сина си, се съобразявал както с режима му, така и с
възможностите и ангажиментите на майка му.
Сочи, че в периода на развитие, в който навлизал -, той опознавал света, изграждали
се неговите интереси, представата за ценности, създавали се стереотипи на поведение.
Режимът на личен контакт следвало да осигурява възможност за сина му да расте, да се
развива и да се възпитава под грижата и подкрепата на двамата родители, а исканият от
майка му, значително стеснен режим, преграждал тази възможност.
Твърди, че с - прекарвали времето си в игри и смях, но това време, с отрастването на
сина му, не било достатъчно за развитието на отношения им, а с исканото стесняване на
режима, то щяло да бъде крайно недостатъчно. През изминалите години между него и
детето, се изградили отношения на доверие и разбирателство. С отрастването на - било в
негов интерес да се осъществяват по-чести и продължителни срещи, за да може да бъде част
от неговия живот.
В жилището, в което живее, отделил специален кът за - и в негов интерес бил той да
оставал по-често да преспива в жилището, като по този начин двамата ще доразвиели
изградените между тях отношения на баща и син.
На следващо място от влизане в сила на решение от № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д
№ 4922 по описа за 2019 г. на PC гр. Стара Загора изминал период от време, който бил по-
малко от година.
Счита, че обстоятелствата, при които бил определен съществуващият режим на личен
контакт не се променили съществено, което от своя страна не налагало режимът да бъде
изменен, тъй като определеният със съдебен акт, режим на личен контакт бил съобразен с
интересите на сина му и при отчитане крехката му възраст. Режимът на личен контакт в
сегашния му вид, постигал целите си.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените от Г. П. П. , с
ЕГН **********, искове като неоснователни и недоказани, ведно със всички законни
последици от това.
Претендира и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК,
намира за установена следната фактическа обстановка:
5
Безспорно е по делото, че детето - -ов - /роден на 28.12.2010 г./ е родено от брака
между страните, който с решение по гр.д. № 4922/2019 г. по описа на РС Стара Загора е
прекратен и упражняването на родителските права върху роденото от брака дете са
предоставени на майката, като е определен режим на лични контакти на бащата с детето:
всеки първи и трети петък, събота и неделя с преспиване от 18.00часа в петъчния ден до
18.00часа в неделния ден, тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, както и всяка нечетна година детето да прекарва при бащата Коледните
празници с преспиване от 24.12. до 26.12. включително, а всяка четна година Великденските
празници с преспиване от Велики петък до Великден – понеделник, които в съответната
година са определени за празнуването му, както и по всяко друго време, по взаимно
съгласие на родителите. Определен е и размер на издръжката за малолетното дете в размер
на 180 лв. месечно.
По делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят Г. Н. П. сочи, че познава само -, а - не го познава, но детето се вижда с
баща си, като той идва да го взема и да го връща. - работи в ДЗУ, но й било трудно с
финансите. На - й помагала майка й, баща няма, защото е починал. Помага й финансово,
така и за детето. Свидетелят посочва, че присъствал на много от разговорите когато детето
отиде при баща си, тогава се спират обажданията по телефона и детето в повечето случаи не
вдига телефона. След като вдигне телефона, детето гледа по най-бързия начин да приключи
разговора, защото „сега имаме задача с тати“. Споделя за случай, когато - се обадила да чуе
детето, за да му каже лека нощ, като позвънила по телефона на детето в 22:30 часа – 23:00
часа. Детето с бащата били някъде навън и тя го питала къде сте и детето отговорило „теб
това не те интересува“ и баща му започнал да се смее и детето също започнало да се смее.
Свидетелят сочи също, че детето посещава от началото на учебната година английски език.
Бащата не е купувал нищо, когато получил нещата за делото, закупил някакви дрешки на
детето и за първия учебен ден е купил тетрадки, химикали и моливи. От - разбрал, че когато
детето е при баща си, в повечето случаи бащата се прибира късно от работа и детето е на
таблета или на телефона и си стои в стаята, определена за него, като в повечето случаи е
сам. Бащата обещавал на два пъти да води детето на море, но не го завел никъде. Само два
пъти на басейн отишли. В неделя вечер детето се прибирало късно. Когато стане въпрос за
връщането, бащата започвал с някакви номера и „шикалкавяния“. Гледа да го върне по-
късно, понякога е 20 или 21 часа.
От показанията на свидетелката -, майка на ответника -- се установява, че той взема
детето, когато му позволяват, съгласно режима. Взема го петък вечерта и го връща вечерта в
неделя. Играят на шах, ходят на разходка, играят на двора. Води го на плажа на баните.
Ритат топка заедно. Синът й работи в „Сириус“, но не знае колко пари взема. Помага им с
каквото може. Тя била инвалид, а съпругът й с деменция. Купува на детето за ядене,
играчки, дрехи, обувки, всичко от каквото има нужда детето. То е едно слънчево дете, което
има силна връзка с баща си. Баща му купил таблет, плаща му телефона. Счита, че детето е
6
щастливо. Баща му го връща в определеното време горе-долу, учат и пишат. По математика
учат, таблиците си припомнят, по английски език учат.
По делото е представен социален доклад от Дирекция социално подпомагане гр.
Стара Загора, в който специалистите от ОЗД/ДСП Стара Загора са на мнение, че детето - не
е прекъсвало връзката си със своя баща, както и че проявява привързаност и към двамата си
родители. От проведения разговор с детето не се установяват признаци за родителско
отчуждение у него –отказ да се среща или да прекарва време с някой от родителите си,
склонност към очерняне на единия от родителите за сметка на другия, който бива
идеализиран, заявка, че се страхува от единия от родителите си и пр. Детето споделя за
приятни преживявания с всеки един от родителите си.
От събраните гласни доказателства и представения социален доклад, съдът направи
извод, че родителите на малолетното дете - проявяват привързаност към него, както и
загриженост към неговото развитие и бъдеще, но неспособността им да решат конфликтите
помежду си и да говорят нормално по проблемите, с които се сблъскват в отношенията си,
би могло да се отрази негативно върху емоционалното състояние на детето им /прояви на
домашно насилие спрямо майката от страна на бащата-видно от социалния доклад/. Липсват
данни за психологически проблеми у детето, свързани с наличие на синдром на родителско
отчуждение към неговия баща. Съдът намира, че за цялостното и хармонично развитие на
детската психика е от изключителна важност присъствието на образите на двамата родители
и изграждането на съответна връзка между детето и всеки един от тях. Връзката с родител от
същия пол е важна за процесите на идентификация при изграждане на идентитета, докато
връзката с родителя от другия пол е важна за отношенията и възможностите за формиране
на връзки в бъдеще. Прекъсването на връзката, с който и да е от родителите дълбоко
наранява и застрашава хармоничното развитие на детето.
В настоящия случай, с решението си, съдът следва да се произнесе относно личните
отношения на бащата с детето, като вземе предвид интересите на детето. Под "интереси на
децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане. Тези интереси
следва да бъдат преценени с оглед на следните обстоятелства: възпитателски качества на
родителите; грижи и отношение на родителите към децата; привързаност на децата към
родителите; полът на децата; възраст на децата; помощта на трети лица; жилищно-битови и
други материални условия на живот и др.
В житейски план родителската фигура се асоциира с безусловна любов, опора,
привързаност и подкрепа, независимо от обстоятелствата, с пример на поведение и
отношение към човека и социума, с определящ модел за добро и недобро, с основа на
познавателния процес и стремежа към овладяването на знания и умения за обкръжаващата
действителност и други подобни базисни за личността на детето качества. Тази житейска
родителска функция намира своето юридическо измерение в института на родителската
7
правосубектност, която предполага цялостно поведение на родителя, насочено към
поддържане, съхраняване, подпомагане и развиване на физическото, умственото,
нравственото, социалното, емоционалното и личностното изграждане на детето.
С оглед на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от
приложения по делото социален доклад, съдът приема, че както в дома на майката, така и в
дома на бащата е създадена благоприятна атмосфера за отглеждане и възпитание на детето -.
Не се установиха по делото данни за непригодност на бащата, свързани с необходимата
степен родителско - възпитателските качества при отглеждане и възпитание на детето,
доколкото по депозирания Социален доклад в резултат на проведеното социално проучване
не са установени рискови фактори за развитието на детето и неговото състояние. Следва да
се отбележи, че както от социалния доклад, така и от непосредственото впечатление на
съдебния състав от поведението на страните в проведеното съдебно заседание, безспорно се
установява недостатъчно добро взаимодействие и поведенчески мерки на двамата родители,
страни по делото, положителната промяна на което би довело до по - благоприятно развитие
в емоционална и личностна насока на детето, в каквато насока родителите следва да
работят.
Съдът счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай и възрастта на
детето, което към настоящият момент е на 10 години, трябва да определи такива лични
отношения между бащата и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на
тези отношения, които да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове
между родителите. Поддържането на лични контакти между родителя, на когото не са
присъдени родителските права и детето е в интерес на последното, тъй като дават
възможност за запазване на родствената връзка родител-дете.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че определеният с решението по
бракоразводното дело режим на лични отношения следва да бъде запазен, тъй като от
постановяването му е изминала едва една година и не са налице данни за драстични промени
в отношенията между бащата и детето, нито в отношенията между страните – родители на
детето. В последствие евентуално същият би могъл да бъде изменен при настъпване на нови
обстоятелства. В този смисъл предявеният иск за промяна на режима на лични отношения на
бащата с малолетното дете - следва да бъде отхвърлен като неоснователен към настоящия
момент.
По отношение на претендираната издръжка:
Не се спори по делото, а и от приложеното по делото решение по гр.д. № 4922/2019
г. е видно, че ответникът Р. М. Р. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето - -ов -
в размер на 180 лв., считано от 15.12.2019 г.
От определяне на издръжката е изминала близо една година, през което време
потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му безспорно са се
8
увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръста
на инфлацията, промяна на минималната работна заплата за страната, както и създалата се
извънредна епидемиологична обстановка в страната.
При преценка материалните възможности на майката, съдът се съобрази с
представеното удостоверение от 11.08.2020 г. от „Видеотон – Бългериан Холдингс“ ЕООД
гр. София, от което е видно, че ищцата получава средно месечно трудово възнаграждение в
размер на 750 лв. Същата е представила декларация за семейно и имотно състояние, от
която е видно, че притежава идеални части от недвижими имоти и лек автомобил.
При преценка материалните възможности на ответника --, съдът се съобрази с
представеното удостоверение от 14.09.2020 г., издадено то „Сириус“ – Г. Петков“ ЕООД гр.
Ст.Загора, от което е видно, че същият получава чисто трудово възнаграждение в размер на
около 420 лв. месечно /под размера на минималната работна заплата за страната към
настоящия момент/.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние
и квалификация. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата /610 лв. от 01.01.2020 г./.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при
изменение на тези обстоятелства. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на
една от алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай, съдът приема, че не са се изменили драстично социално -
икономическите условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на
детето с нарастването на възрастта му - от определяне размера на издръжката е изминала 1
година, което да обуславя нарастването на нуждите, както и не е налице изменение на
минималната работна заплата в страната. Към настоящия момент, определената издръжка се
явява такава над минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК. Претендира се издръжка от
родителя при хипотезата на изменение на обстоятелствата. Тази издръжка обаче се дължи
безусловно, съобразно задължението на родителите за издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК,
която гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
9
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице безспорно трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С
оглед възможността на родителите да дават издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата осигурява
необходимата издръжка към настоящия момент, като се има предвид, че от определянето й
до сега е изминала една година, а и с оглед икономическата обстановка в страната, породена
в момента и от обявената пандемия и извънредна епидемиологична обстановка, предявеният
иск до размер на 300 лв. следва да бъдат отхвърлен като недоказан.
По отношение на предявеният иск по чл. 143, ал.4 СК. В конкретния случай по
делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето -, които
следва да бъдат покривани от добавка определена от съда извън определения размер на
издръжката. Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от СК изисква родителят да може да дава
добавката без особени затруднения. В случая не са събрани доказателства, установяващи
този факт. Видно е, че ответникът има доходи от трудово правоотношение в размер под
минималния размер на работната заплата за страната. Съдът намира, че при тези факти,
искът е недоказан по основание и размер. Не се доказаха изключителни нужди така, както
предвижда закона. Отделно от това по делото е установено, че доходите на ответника са
около минималната работна заплата за страната,които не позволяват на бащата да заплаща
добавка без особени затруднения, така както изисква законодателя в текста на чл. 143, ал.4
от СК.
Съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника, тъй като ищцата е
освободена от такси и разноски по производството на основание чл. 83, ал.1 т.2 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. П. П. , ЕГН ********** от г- чрез пълномощника
адв. К.Андреева против Р. М. Р. , ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. „Одринска
епопея“ № 26, искове за изменение на постановения по гр.д. № 4922/2019г. на PC гр.Стара
Загора режим на лични контакти на бащата Р. М. Р. с детето - -ов -, както следва - Всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване; 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с отпуска на майката, като взема и връща детето от и до дома на майката; както и 5
дни през Коледните празници през нечетните години, като детето се взема от дома на
майката, за увеличение на размера на присъдената издръжка за - -ов - от 180 лв. на 300
/триста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на същата, както и за присъждане на добавка на основание
10
чл.143, ал.4 от СК в размер на 200лв., дължими до 15.09 всяка година за покриване нуждите
на детето за започване на учебната година, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11