№ 1961
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508169 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20116397 от 20.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 52830/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу И. Р. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2247,42 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за сумата от 256,30 лв., лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2017 г. – 03.05.2019 г., за сумата от 42,99 лв., такса за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и за сумата от 8,26
лв., обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.06.2016 г. –
03.05.2019 г.
Въззивникът поддържа, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост с доводи, че претендираните суми отразяват
възникнали задължения за стойност на топлинна енергия след реален отчет на уредите за
дялово разпределение и не са погасени по давност, тъй като изискуемостта им е настъпила
след издаване на общата фактура за процесния отоплителен сезон. Ето защо моли за отмяна
на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.
1
ВъззИ.емата И. Р. К., чрез назначения особен представител адв. М.Е., е подала отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „ПМУ Инженеринг“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените писмени доказателства (нотариален акт за дарение на недвижим
имот, постановление за налагане на възбрана, декларация по чл. 14 ЗМДТ, молба-
декларация за открИ.не на партида, списък на етажните собственици към протокол от общо
събрание на ЕС и удостоверение за наследници) се установява, че собственик на процесното
жилище, представляващо апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. ****, е бил Р.И.К.,
който го е придобил на 02.04.1997 г. по договор за дарение от майка си И.И. К., която си е
запазила пожизнено вещно право на ползване върху вещта. Впоследствие на 01.08.1997 г.
надареният е подал молба-декларация за открИ.не на партида в топлопреносното
предприятие на негово име за имота с абонатен номер 276272. Р.И.К. е починал на
02.11.2014 г., като негов законен наследник от първи ред е ответницата И. Р. К. (дъщеря), но
от представената по делото справка от Софийски районен съд е видно, че под № 1087/2014 г.
в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на основание решение по гр.д № 61845/2014 г. по описа
на СРС, 86 състав, е вписан отказ от наследството на Р.И.К. от страна на И. Р. К..
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но такИ. могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В мотивите на Тълкувателното решение изрично е разгледана хипотезата, при която
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, което след развода се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай,
ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия
с топлопреносното предприятие, например с открИ.нето на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди
освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Идентична е хипотезата при
едновременно наличие на собственик и вещен ползвател върху имота, в който случай следва
да се приеме, че задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна
енергия е лицето, което изрично е заявило възникване на облигационни отношения с
топлопреносното предприятие, като е подало молба-декларация за открИ.не на партида на
негово име.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че макар с договора за дарение да е увредено
вещно право на ползване върху имота в полза на дарителя, облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие е възникнало с дарения собственик на вещта – Р.И.К., който
няколко месеца след сделката изрично е подал молба-декларация за открИ.не на партида на
негово име, като е заявил, че е потребител на топлинна енергия в имота. Същият е придобил
качеството клиент на топлинна енергия в жилището като собственик на имота, а след
смъртта му на 02.11.2014 г. апартаментът е преминал в патримониума на неговите законни
наследници, които са приели наследството. Видно от събраните доказателства, ответницата
се е отказала от наследството на баща си, поради което на основание чл. 53 ЗН
собствеността върху имота е преминала върху наследниците на лицето от следващия ред.
Доколкото не е станала собственик на топлоснабдения имот, И. Р. К. не е била потребител на
топлинна енергия по договор с ищеца и не отговаря за задълженията за потребена топлинна
енергия в жилището през процесния период 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. Изложеното се
потвърждава от приетото по делото постановление за налагане на възбрана от 2021 г., от
което е видно, че наследници на Р.И.К. са различни лица – С.Д.Р. и А.Д.Т., които при наличие
на доказателства за приемане на наследството на починалия собственик следва да се явяват
страна по правоотношението с топлопреносното предприятие и да дължат стойността на
доставената топлинна енергия.
Ето защо, предвид липсата на доказателства ответницата да е потребител на топлинна
3
енергия в имота и между страните да е възникнало облигационно правоотношение по
неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. При липсата на посочения елемент от
фактическия състав на спорното право възраженията на въззивника за осъществен реален
отчет на уредите за дялово разпределение и изискуемостта на вземанията се явяват
неотносими към правилното решаване на спора. С оглед съвпадането на крайните изводи на
двете инстанции, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззИ.емият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски, но предвид липсата на доказателства такИ. да са били направени съдът не дължи
присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20116397 от 20.02.2024 г., постановено по гр. дело №
52830/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД – „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4