Определение по дело №2307/2016 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ ПО НОХД № 2307/016 г. ПО ОПИСА НА**РСОбвинението е срещу Д.С.Г. за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

            В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано и моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан по този текст от закона като му се наложат кумулативни наказания, ориентирани около средния законовоустановен размер. Моли съда и за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.

            В съдебно заседание подсъдимият Д.С.Г. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда за оправдателна присъда.

            Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :

            Подсъдимият Д.С.Г. ***. Безработен е, с основно образование. Неправоспособен водач на МПС е. Освобождаван е от наказателна отговорност  с приложението на чл. 78а от НК. Осъждан е за престъпление от общ характер. Многократно е наказван за различни нарушения по ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления, включително и петкратно за нарушения по чл. 150 от – управление на МПС като неправоспособен водач. С НП № ***г. на началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР – ***, връчено му лично на 28.09.2016 г. и влязло в сила на 06.10. 2016 г., също бил наказан по административен ред за нарушение по чл. 150 от за управление на МПС като неправоспособен водач. Това НП било издадено въз основа на АУАН № 16-1085-001306/23.07.2016 г. за нарушение по чл. 150 от като на датата на деянието – 23.07.2016 г. подсъдимият  представил на полицейските служители „Provisional Driving Licence“, който документ позволявал на водача да управлява само учебен автомобил  в присъствието и под наблюдението на инструктор; документът нямал валидност извън територията на Великобритания и не можел да послужи като основание за подмяна с валидно СУМПС на друга държава. Този документ бил издаден от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и не попадал сред документите, посочени в чл. 161, т. 1-5 от . Още на 23.07.2016 г. му било разяснено, че този документ удостоверява единствено започнат курс на обучение на кандидат – водач на МПС. На 24.11.2016 г. по БП № 2369/16 г. на ОДМВР – *** подсъдимият бил привлечен като обвиняем за извършено на 19.11.2016 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК поради управление на МПС като неправоспособен водач в едногодишен срок от наказването му по административен ред с цитираното по-горе НП.

            На 07.12.2016 г., около 22.00 часа, подсъдимият заедно със свидетелите З.Х.М., И.А.К., О.М.Е. и и И.О.К. решили да посетят гр. ***. Потеглили от гр. *** с управляван от подсъдимия л.а. „БМВ 316И“ с рег. № FMI X274. Посетили заведение за бързо хранене, след което решили да се придвижат с автомобила до питейно заведение. При придвижването си по ул. „***“, в района между Община – *** и Кооперативен пазар били спрени за проверка от контролните органи. Полицейските служители – свидетелите И.Н.М. и Н.А.Н. констатирали, че подсъдимият е неправоспособен водач. Последният представил на полицейските служители същия документ като при проверката на 23.07.2016 г. – „Provisional Driving Licence“. На подсъдимия му бил съставен АУАН № 2867/08.12.2016 г. за нарушение по чл. 150 от като му била разяснена и същността на представения от него документ по същия начин както това било сторено на 23.07.2016 г. Подсъдимият заявил, че знае и е наясно с това, но при някои техни колеги „минавало“. Заявил и че има и друго санкциониране по административен ред за такова деяние.

            По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият Д.С.Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. От обективна страна на 07.12.2016 г. в гр. *** подсъдимият е управлявал МПС без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № ***г. на началник група в  сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОДМВР – ***, влязло в сила на 06.10.2016 г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

            Правните доводи на защитата за недоказаност на обвинението са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. За обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него важи казаното по-горе. Фактическият състав на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК не обуславя какъвто и да правен довод за наличието на правилото „non bis in idem“ във връзка със санкционирането  по административен ред с НП за управление на МПС от неправоспособен водач. Няма каквито и да е основания за приложението на чл. 26, ал.1 от НК по отношение на деянието по БП на ОДМВР – ***, образувано също за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Това е така с оглед на предпоставката на чл. 26, ал.6, пр. последно от НК.

            Причини за извършване на деянието – силно занижено правосъзнание.

            Конкретната обществена опасност на деянието е завишена от една страна, предвид широкото разпространение на деяния от подобен вид, с което се засягат важни обществени отношения, свързани с безопасността по транспорта и сигурността на пътищата. От друга страна деянието е извършено при пълно несъобразяване с действащия нормативен ред за придобиване на правоспособност и с брутално демонстративно пренебрежение към предишни административни наказания за нарушения по чл. 150 от и към повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК едва около две седмици преди настоящото деяние.

            Обществената опасност на дееца е силно завишена предвид минало осъждане, минало освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а от НК, многобройни нарушения по ЗДвП.

            Отегчаващи вината обстоятелства – много лоши характеристични данни, изразяващи се в минало осъждане и минало освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а от НК, многобройни нарушения по ЗДвП; извършване на настоящото деяние в изпитателния срок на друго тежко умишлено престъпление, осъществено при условията на чл. 26 от НК; престъпна упоритост при извършване на деянието и брутално пренебрежение към правилата за движение по пътищата – осъществено е след петкратно санкциониране по административен ред като неправоспособен водач и едва около две седмици след привличането в качеството на обвиняем за същото престъпление.

            Смекчаващи вината обстоятелства – частични самопризнания. Съдът приема, че сравнително младата възраст – 27 години и обстоятелството, че подсъдимият е безработен не следва да се отчитат като правнорелевантни обстоятелства, които да обуславят смекчена наказателна отговорност. Това е така, защото подсъдимият е в трудоспособна възраст; няма данни за влошено здравословно състояние, непозволяващо упражняването на общественополезен труд; няма данни за стремеж на подсъдимия към такъв труд.

Съдът след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия, като взе предвид и разпоредбите на чл. 54 от НК и чл. 57, ал. 2 от НК с оглед на превеса на отегчаващите над смекчаващото вината обстоятелства го осъди на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, чл. 54 от НК и чл. 57, ал. 2 от НК на две години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Д.С.Г. е бил задържан за времето от 14.12.2016 г. до 15.12.2016 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът постанови наказанието по НОХД № 1992/12 г. на РС – *** в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, да се изтърпи от подсъдимия Д.С.Г.  отделно от наказанието по настоящата присъда и също при първоначален строг режим. Това е така, защото със споразумение по горепосоченото НОХД на РС – ***, влязло в сила на 20.08.2012 г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл. 159а, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 06.08.2012 г. – 16.08.2012 г. на цитираното наказание. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът постанови да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 1992/12 г. на РС – *** времето, през което подсъдимият Д.С.Г. е бил задържан, считано от 17.08.2012 г., като един ден задържане се зачита да един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 301, ал. 1 , т. 11 от НПК, вр. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати следните оригинални документи : на ОДМВР – *** – заявление №97846/0307.2015 г., справка за лице – АИС „БДС“, вносна бележка от 03.07.2015 г., мотивирана резолюция  от 06.07.2015 г., декларация вх. № 108900-6146/03.07.2015 г., ксерокопие на лична карта – л. 53 – 58 от делото, АУАН № 16-1085-001306/23.07.2016 г. – л. 78 от делото, НП № ***г. – л. 116 от делото; на ОДМВР – ***, сектор „ПП“ –  АУАН № 1717/18.08.2015 г. – л. 61 от делото и НП № 15-0804-001717/03.09.2015 г. – л. 72 от делото; на ОДМВР – ***, сектор „ПП“  – АУАН №2867/08.12.2016 г. – л. 68 от делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.С.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на**РСнаправените по делото разноски в размер на 431.07 лева.

            Така определените по вид и размер наказания ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК.

            Водим от горното съдът постанови приложената присъда.

Районен съдия :