№ 7006
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146622 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба вх.№ 38400/09.08.2021г., подадена от ИВ.
ХР. К. срещу посочени ответници С.... АД, така и ХР. ИВ. К. и В. ИВ. К..
Ищецът твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от имот, находящ се в гр.С......,
съответно за същия били извършвани ВиК услуги от ответника, като се твърди, че
считано от 1979г. не живеел в жилището, но реалните ползватели (синовете му –
ответниците ХР. ИВ. К. и В. ИВ. К.) отказвали да сменят партидата на тяхно име, вкл.
отказвали и заплащане на задълженията към ответника. Твърди се, че от справка при
ответника се установявало, че към 16.07.2021г. имало задължения за ВиК услуги в
размер на 15677.56лв. за периода от 03.03.2012г. до 08.09.2020г., като сумите по
фактурите за периода от 03.03.2012г. до 09.09.2019г. били в размер на 12981.33лв.,
които се твърди, че са погасени по давност.
Поради това са формулирани петитуми, съгласно които се иска признаване за
установено спрямо „С....“ АД, че не дължи сума в размер на 12981.33лв., така и
постановяване на решение, с което да се признае, че задължението в размер на
2696.23лв. за ВиК услуги за периода от м.09.2019г. до 08.09.2020г. било изцяло
дължимо от ХР. ИВ. К. и В. ИВ. К..
С разпореждане № 16608/15.09.2021г. съдът е оставил исковата молба без
движение с указания за отстраняване на нередовности, а именно: с оглед твърдението,
че притежава ½ ид.ч. от процесния имот, следва да уточни размера на претенцията,
която счита, че не дължи спрямо ответника, съответно периода, така и да обоснове
правния си интерес от насочване на иска срещу другите посочени ответници (синовете
му – ответниците ХР. ИВ. К. и В. ИВ. К.), вкл. като има предвид разпоредбата на чл.26,
ал.2 ГПК.
В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба вх.№ 65292/06.10.2021., в
която е описано, че с оглед ½ ид.ч. от имота, находящ се в гр.С......, се твърди, че
ищецът не дължи целия размер на задължението за периода от 03.03.2012г. до
08.09.2020г. в размер на 15556.50лв., включващ старо салдо, месечни задължения,
1
лихва за забава, „а от него само 7778.25лв.“ ; след което се твърди, че сумата от
13617.67лв., представлявала натрупано вземане до 09.09.2019г., а от остатъка
2059.89лв. – не дължал 1029.45лв.
Съдът повторно е дал указания за отстраняване на нередовности, а именно
конкретно да се заяви колко общо претендира ответника за целия период, след това
ищецът да заяви каква е сумата, която той претендира да не дължи спрямо ответника,
т.е. ако претендира отрицателен установителен иск срещу С.... АД за признаване за
установено, че не се дължи сума – да посочи конкретната сума, която твърди, че не
дължи конкретно той (например 7838,78лв.), като опише как се формира сумата
(например представляваща ½ част от задължението за доставени ВиК услуги до имот в
гр.С...... за периода 03.03.2012г. до 08.09.2020г.).
По отношение на втория иск – да обоснове в коя хипотеза намира за допустимо да
предявява чужди права с оглед ограничението на чл.26, ал.2 ГПК (доколкото се иска
признаване за установено, че Х.... и В.К.и дължат на С.... АД), съответно заяви дали
поддържа този иск.
В срока за изпълнение на указания е подадена молба-уточнение, в която се
уточнява, че общият размер на задълженията към ответника по отношение на ползвани
услуги за студена вода за апартамент № .., находящ се в гр.С-----, сумата била в размер
на 15677.56лв., включваща старо салдо, месечни задължения и лихва за забава за
периода от 03.03.2012г. до 08.09.2020г., (а именно 13617.67лв. била стойност на услуги
и лихва за забава за периода от 03.03.2012г. до 09.09.2019г., които били погасени по
давност, а остатъкът 2059.89лв. бил за периода от 08.10.2019г. до 08.09.2020г.), като с
оглед притежаваната ½ ид.ч. от имота, задълженията , които претендира да не дължи за
този период били в размер на 7838.78лв.
Формиран е петитум, съгласно който се иска признаване за установено спрямо
С.... АД, че не дължи сума за ВиК услуги в размер на 7838.78лв. за периода от
03.03.2012г. до 08.09.2020г., представляващи ½ от натрупани задължения.
По отношение на указанията по втория иск становище не е взето.
Съдът намира, че указанията по първия иск срещу ответника С.... АД са
отстранени в срок, поради което следва да се процедира към изпращане на
разпореждане по чл.131 ГПК с указания.
По искането за освобождаване от държавна такса и разноски:
От представените доказателствата, преценени поотделно и в своята съвкупност
обосновават извод за наличие на предпоставките съобразно чл. 83, ал. 2 от ГПК. Това е
така, защото се установява, че ищецът разполага с лични доходи от 593лв., съпругата
му получава доход от 300лв., като молителят страда от заболяване, за което се налагат
разходи в размер на 80лв., поради което и доколкото доходите на лицата са под прага
на бедност за 2021г. по данни на НСИ, съдът приема, че обосновават извод за наличие
на предпоставките съобразно чл. 83, ал. 2 от ГПК, т.е. признава, че ищецът няма
достатъчно средства да заплаща държавната такса и разноски следва да се уважи
искането за освобождаване от внасянето им по иска срещу С.... АД.
По отношение на „втория иск“ (да се признае, че задължението в размер на
2696.23лв. за ВиК услуги за периода от м.09.2019г. до 08.09.2020г. било изцяло
2
дължимо от ХР. ИВ. К. и В. ИВ. К.), съдът намира, че предявеният иск е процесуално
недопустим по см. на чл.26, ал.2 ГПК, защото с този иска на практика се защитават не
свои, а чужди права – тези на С.... АД срещу Х.... и В.К.и (да се признае в полза на
първия ответник, че съществуват задължения, които са дължими от другите двама
ответници). За ищеца не е налице и правен интерес да води процесния иск, поради
което исковата молба подлежи на връщане по чл.130 ГПК в тази част.
Воден от горното, СРС, 27 състав на Първо ГО
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 38400/09.08.2021г. от ИВ. ХР. К. в ЧАСТТА, в която
се иска постановяване съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на „С....“ АД, че ХР. ИВ. К. и В. ИВ. К. дължат при равни квоти от ½
сумата от 2696.23лв. за периода от м.09.2019г. до 08.09.2020г., като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 46622/2021г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав, в ТАЗИ
ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОСВОБОЖДАВА ИВ. ХР. К., ЕГН: **********, от заплащането на дължимата
държавна такса и разноски по гр. дело № 46622/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно.
ДА СЕ изпрати исковата молба с приложенията към нея, ведно с уточнението с
вх.№ 72658/19.10.2021г. на ответника С.... АД за подаване на отговор на искова молба
в едномесечен срок от съобщението.
УКАЗВА, че отговорът трябва да съдържа: посочване на съда и номера на делото;
името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такива; становище по допустимостта и основателността на
иска; становище по обстоятелствата, на които се основава искът; възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават; подпис на лицето, което подава
отговора. В отговора ответникът е длъжен: да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с
които разполага. Към отговора се представят: пълномощно, когато той се подава от
пълномощник, и преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
УКАЗВА, че когато в установения срок не е подаден писмен отговор, не е взето
становище, не са направени възражения, не се оспори истинността на представен
документ или не се упражнят правата по чл. 211, ал. 1 ГПК, чл. 212 ГПК и чл. 219
ГПК, се губи възможността да се направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА, че ако не се представи в срок отговор на исковата молба и не се яви
3
страна/представител в първото заседание по делото, без да е направено искане за
разглеждането му в отсъствие, съдът може, на основание чл. 239 ГПК, да постанови
неприсъствено решение по искане на ищеца.
УКАЗВА, че на основание чл. 40 ГПК, страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те
трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
УКАЗВА, че на основание чл. 41 ГПК Страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда
при връчване на първото съобщение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част има характер на разпореждане и не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца и ответника С.... АД!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4