Решение по к. адм. дело №332/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е (след изпращането му на Административен съд – Добрич с Определение № 7080/ 25.06.2025 г. по адм. дело № 6649/ 2025 г. на ВАС поради невъзможност да бъде сформиран надлежен състав от Административен съд - Силистра) по касационна жалба на „Екопродукт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Ситово, област Силистра, представлявано от М. А. М., подадена чрез адвокат И. А., срещу Решение № 234/ 09.04.2025 г. по адм. д. № 341/ 2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД 04-400-18 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Силистра, с която е наредено да се изземе от дружеството неправомерно ползван ПИ с [идентификатор], от който обработваеми 22.100 дка, находящ се в землището на [населено място], община Ситово, област Силистра, включен в ДПФ.

Според касатора първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави оплакване, че РС не е обсъдил фактите и доказателствата по делото, нито относимите за случая правни норми. Възразява, че липсва точно описание на площта, подлежаща на изземване. Няма схема, скица или друг ориентир, от които да е видно къде се намират процесните 22.100 дка, за които се твърди, че са обработвани от дружеството. Счита за необосновани изводите на съда, че само жалбоподателят има достъп до процесния имот. Твърди, че един от полските пътища – имот с [идентификатор], който минава от едната страна на имот с [идентификатор], обслужва всички земеделски производители, а касаторът е наел само 0.257 дка от този път, а пък последният е изключен от споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи, че в протоколите от извършените проверки липсват обективни данни за установения към датите на проверките ползвател, не било отразено какви агротехнически мероприятия са установени, каква култура е отглеждана, за да стане ясно кой е ползвателят. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменена Заповедта. Прилага като доказателства Договор за наем от 18.05.2023 г. с приложенията към него относно наетите от дружеството полски пътища (л. 5). Претендира разноски за заплатена държавна такса.

Ответникът – Директорът на ОД „Земеделие“ – Силистра, в писмен отговор по делото, оспорва основателността на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и иска да бъде оставено в сила. Сочи, че РС правилно е преценил доказателствата по делото и е стигнал до заключението, че земята се ползва неправомерно от дружеството. Изтъква, че за имот – полски път № 57577.48.503 е съобразено, че от двете му страни са разположени имоти, заявени за подпомагане от „Екопродукт“ ООД, което доказва по безспорен начин, че никой друг освен жалбоподателя не би могъл да го обработва, дори и да желае това. Отбелязва, че от Протокол от 28.08.2023 г. се установява, че процесният имот и съседните му имоти са с една и съща обработка на почвата, засети с една и съща култура. Процесният имот е разделен от самозалесила се гора и се намира в голям масив от имоти, обработвани от дружеството, с оглед на което настоява, че Заповедта за изземване е правилна и законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Добрич, I касационен състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Силистра е образувано по жалба на „Екопродукт“ ООД срещу Заповед № РД 04-400-18 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Силистра, издадена на основание чл. 34, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено изземване на имот с [идентификатор], от които обработваеми 22.100 дка, находящ се в землището на [населено място], община Ситово, област Силистра, като е дадена възможност на дружеството в 3-дневен срок от получаване на заповедта да внесе по сметка на МЗХ сумата от 2652.00 лева, представляваща трикратния размер на средното рентно плащане от 40.00 лева/дка за землището на [населено място], община Ситово.

С обжалваното решение РС е отхвърлил жалбата по съображения, че Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Направил е извод, че са налице всички предпоставки за изземването на спорния терен по реда на чл. 34, ал. 8, във връзка с ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед представлява законосъобразен административен акт.

Така постановеното решение е правилно.

Обжалваният съдебен акт е повторен, след като с Решение № 287/ 25.02.2025 г. по адм. дело № 405/ 2024 г. Административен съд - Силистра е отменил първоначалното потвърдително решение на СРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания в мотивите на решението да се изложат фактическите и правни доводи на съда, да има произнасяне по фактическите и правни доводи и възражения на страните, да се обсъдят събраните по делото доказателства, като се посочи върху кои от тях съдът основава приетата фактическа обстановка. Районният съд се е съобразил с указанията на по-горната инстанция и след като е анализирал събраните доказателства, е стигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.

Съдът е описал събраните по делото доказателства и обстоятелствата, които те установяват. Приел е, че е спазена процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не са нарушени правата на дружеството, което е взело участие в административното производство, представило е възражение, за чието обсъждане се е събрала съответната комисия и е обективирала изводите си в нарочен протокол. Обсъдил е Протокола от 22.05.2023 г. и е указал какви изводи е направил от съдържанието му, като същевременно е съобразил неговата връзка с останалите доказателства по делото и е достигнал до правилния извод за законосъобразност на Заповедта, вкл. е изложил мотиви и за размера на определеното обезщетение за неправомерно ползване на имот от ДПФ.

Регламентацията в чл. 34, ал. 8, във връзка с ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда бърза административна процедура за изземване на земеделски земи от ДПФ. Материалноправните предпоставки за нейното приложение са земеделската земя да е от ДПФ и да се ползва без правно основание. Наличието на тези предпоставки е достатъчно, за да се издаде заповед от директора на ОДЗ за изземване на такъв имот. В този смисъл правилно и в съответствие с данните по делото РС е сторил заключението, че е осъществен фактическият състав на чл. 34, ал. 8, във връзка с ал. 1 от ЗСЗПЗЗ.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства, че той е ползвал процесната част от имота, включен в ДПФ. Вярно е, че по административнонаказателната преписка няма преки доказателства, които да сочат, че земеделският производител е обработвал процесната площ от 22.100 дка, но са налице множество косвени доказателства, които в своята обвързаност и последователност водят до единствения възможен извод, че именно дружеството е действителният ползвател на земята. По делото е безспорно установено, че процесният имот е включен в ДПФ и към момента на проведената теренна проверка по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ 22.100 дка от него са обработени и засети с едногодишни земеделски култури. Безспорно установено е и това, че съседните на тези площи имоти са ползвани и заявени за подпомагане от „Екопродукт“ ООД, за което са приложени нарочни справки по делото. Приложена е ортофотокарта, от която се установява, че заявените за подпомагане имоти в по – голямата си част са самозалесила се гора, а за процесния имот се вижда коя част от него е обработваема. С оглед на това (идентичността на засетите култури, еднаквата обработка на площите и липсата на пряк достъп на трети лица до тях) и с оглед на обстоятелството, че касаторът не е твърдял, а и не е представил доказателства съседните на обработваните от него площи да са разорани от друг земеделски производител, то правилно и законосъобразно РС е приел, че именно той ги е ползвал без правно основание.

Настоящият състав не споделя възражението на касатора, че полският път с [идентификатор], минаващ от едната страна на процесния имот, е със свободен достъп и е оставен за ползване от всички земеделски производители в региона, защото от доказателствата по делото е видно, че пътят е предоставен на „Екопродукт“ ООД при условията на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ (полски път, включен в масива за ползване на земеделския стопанин, и нефункциониращ като такъв - не е необходим за осигуряване на пътен достъп до имотите) и от двете му страни са разположени земеделски земи, заявени за подпомагане от дружеството. Този извод не се опровергава от представения с касационната жалба договор за наем с община Ситово от 18.05.2023 г. и приложение № 1 към него. Наемането на част от имот с [идентификатор] не променя обстоятелството, че участъкът от полския път, обслужващ [имот номер], граничи само с имоти, обработвани от „Екопродукт“ ООД през стопанската 2022/2023 г. Касаторът не е оспорил факта, че процесният имот е разделен от самозалесила се гора и се намира в голям масив от имоти, стопанисвани единствено от него към съответния момент, с оглед на което правилно и законосъобразно е определен като адресат на оспорения акт. В първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават фактическите констатации на първоинстанционния съд относно действителния ползвател на спорните земеделски площи. Всички доказателства по делото са еднопосочни, че са изпълнени условията за приложение на процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗЗ спрямо дружеството, както беше казано по – горе, поради което правилно е приложен материалният закон.

Неоснователно е възражението на касатора, че липсва точно описание на претендирания за изземване земеделски имот. В Заповедта по чл. 34, ал. 8, във връзка с ал. 1 от ЗСПЗЗ е отразен идентификаторът на имота, землището, в което се намира, както и площта на неправомерно ползваната от него част. Действително административният орган не е описал къде точно е разположена тази част, но това не е съществен недостатък, опорочаващ волята му до необходимост от отмяна на оспорения акт. В диспозитива изрично е отразено, че става дума за 20.100 обработвани декари, което е достатъчно за индивидуализиране на предмета на акта, доколкото, както вече беше изложено, от приложената по делото ортофотокарта от ДФЗ – СЕУ е видно коя част е обработваема и коя не, както основателно е възразил ответникът по касация в отговора си по касационната жалба. Тази ортофотокарта заедно с текстовата част на Заповедта установява кой е подлежащият на изземване имот като местоположение и граници.

С оглед изложеното първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася за дължимостта им.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/ 09.04.2025 г. по адм. д. № 341/ 2025 г. по описа на Районен съд – Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.