Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.11.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 04 октомври 2021 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 296,
по описа за 2021 година.
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответницата В.Г.И. е
образувано ч.гр.д. № 4296/2020 г., по описа на PC Стара Загора. Против длъжника
е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 684.63 лв.
за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти.
Твърди,
че по повод договор за мобилни услуги от дата 29.12.2016 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответницата е абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер
+359********* по избрания абонамент Нонстоп 29,99. По силата на Допълнително
споразумение от дата 21.09.2018 г. абонатът избира нова абонаментна програма-
Тотал 44,99 със срок на действие 24 месеца до 21.09.2020 г. Абонатът се е
възползвал от предоставената му възможност и е сключил и Договор за лизинг от
същата дата 21.09.2018 г., по силата
на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black за период
от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 45.59 лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото
на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 45.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ
/ чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Станадартната цена на мобилното устройство
(в брой, без абонамент) е 1759.90 лв., а общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Тотал 44.99 е 1094.16 лв. Отстъпката, която ответникът получил
възлиза на сума в размер на 665.74 лв.
По
повод договор за мобилни услуги от дата 21.09.2018 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛЕАРИЯ“ ЕАД, ответникът станал титуляр на мобилен номер
+359********* по избрания абонамент Тотал 10,99 със срок на действие 24 месеца
до 21.09.2020 г.
По
повод трети договор за мобилни услуги от дата 21.09.2018 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът станал титуляр на мобилен номер
+359********* по избрания абонамент Тотал 24,99 със срок на действие 24 месеца
до 21.09.2020 г.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител —страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“.
За
отчетния период на потребление 05.10.2018 г. - 04,01.2019 г. абонатът не
изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги, в общ размер на 281.32 лева.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги,
на стойност 281.32 лева, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.
11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура
№**********/05.02.2019 г. с начислена неустойка в размер на 684.63 лева,
предмет на установителния иск.
За
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да
заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на
неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл.
31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от
издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума,
последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и
входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща SMS-
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане,
въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е
двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно SMS-известяване.
Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
След
като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл. 84, изр. първо ЗЗД/.
Съгласно
чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия,
вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението
си. При това положение за мобилня оператор е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост
да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.
Датата
на деактивация на процесния абонамент е 31.01.2019 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Така,
абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал 44,99 за мобилен номер +359********* до
21.09.2020 г., съгласно Договора от дата 21.09.2018 г.;
- Тотал 10,99 за мобилен номер +359********* до
21.09.2020 г., съгласно Договора от дата 21.09.2018 г.;
- Тотал 24,99 за мобилен номер +359********* до
21.09.2020 г., съгласно Договора от дата 21.09.2018 г.;
Неизпълнението
на ответницата е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита
на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната
неустойка в размер на 281.32 лева е формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Претендираната
неустойка в размер на 281.32 лева, представяваща стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно
т.ІІІ-З от Допълнителното споразумение, в
случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по
вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в
случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент,
потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните
отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на
абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото
в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него ПРИ предоставянето МУ (В
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Видно е, че уговорената клауза е в
унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителите и с уговореното в
постигнатата Спогодба.
Неустойката
в размер на 281.32 лева се формира, както следва:
• Тотал 44,99 за мобилен номер +359********* се
дължи неустойка в размер на 112.47 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или
37.49 лв. х 3 = 112.47 лв. Към абонаментния план е начислена и неустойка за
ползване на устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black в размер на 482.22 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора;
• Тотал 10,99 за мобилен номер +359********* се
дължи неустойка в размер на 27.48 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или
9.16 лв. х 3 = 27.48 лв.;
• Тотал 24,99 за мобилен номер +359********* се
дължи неустойка в размер на 62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или
20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения е потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно
сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те
са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза
в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне ;на
мобилни услуги.
В чл.20
от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Точното
изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да
претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите.
Предвид
гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението
на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори.
Ищецът
моли, след като съдът се убеди в основателността на претенцията, да постановите
Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.Г.И. с
ЕГН **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4 , Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер 684.63 лв. -неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
- 62.46 лв. - за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 21.09.2018 г. за мобилен номер
+359*********,
- 594.69 лв. - за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 21.09.2018 г. за мобилен номер
+359*********;
- 27.48 лв. - за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 21.09.2018 г. за мобилен номер
+359*********
Претендира
и за разноските, сторени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
За ответника В.Г.И., чрез назначения особен представител, в
законоопределения срок е депозиран писмен отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита търсените неустоечни вземания
по отделните искове са прекомерни по размер и са в противоречие с добрите нрави
по см. на чл.26 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, като е депозирало молба, с която поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който заявява,
че не оспорва предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 4296/2020г., по описа на СтРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България” ЕАД, гр. София, срещу В.Г.И. заявление
по чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за неизпълнение № 260484/27.10.2020г.,
с която е разпоредил длъжника да заплати на заявителя: сумата 62.46 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер
+359*********; сумата 594.69 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилен номер +359*********, сумата 27.48 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********,
ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното плащане, както
и сумата от 145 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия иск относно
вземането си.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства /в
приложеното ч.гр.д. № 546/2020г., по описа на РС –Елхово, че страните са били в
договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни услуги от
21.09.2018г. с фиксиран номер +359*********, с фиксиран номер +359*********, и с
фиксиран номер +359*********, съгласно който ищецът, в качеството му на оператор,
е предоставил на ответницата – в качеството на потребител, мобилни услуги по посочените мобилни номера. За предоставените от „Теленор България» ЕАД мобилни услуги са издадени и фактури.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на
страните.
Видно от приложения договор за мобилни услуги
от 21.09.2018г. – за всеки от посочените фиксирани номера, и допълнително
споразумение към договора, надлежно подписани за ответницата, както и от
приложените към договора документи - ценова листа и декларация – съгласие, се
установява, че същият договор е обвързал страните по него, с произлезли насрещни права и задължения за всяка от тях.
По делото не се оспорва също,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е
предоставил посочените услуги, от което следва, че в тежест на ответницата
възниква задължението за заплащане на цената. В приложената ценова листа към
договора ясно и конкретно са посочени цените на предоставените мобилни услуги. В
договора
се съдържа описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът е
написан по ясен и разбираем начин, на нормален за разчитане шрифт. Откъм съдържание, договорът
отговаря
на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като той включва
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Ответницата е подписала договора, като липсват
доказателства, същата да е изпълнила задължението си по цитирания договор за
престиране на кредитора на получените мобилни услуги, поради което
ищецът е прекратил едностранно договора.
Предмет
на производството са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца в общ
размер на 684.63 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, както следва:
сумата 62.46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за мобилен номер +359*********; сумата 594.69 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********, сумата 27.48
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен
номер +359*********.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Основателността
на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване искове за
заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на
договори, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на
ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка)
при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен
договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи
– в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но
само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето).
Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди
поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за
другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В
рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторна неустойка - за
частта от договора, която се прекратява.
Няма
съмнение, че съдът извършва служебна проверка на валидността на неустоечната
клауза. В случая не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна
неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси за разваляне на срочните
договори, поради неизпълнението им от страна на потребителя противоречи на
закона и/или добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорена в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави (чл.
26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Всяка от
процесните неустойки е отнапред рамкирана и съставлява санкция за договорно
неизпълнение, която санкция принципно неизправната страна в търговските
правоотношения дължи, като качеството й на потребител не е основание за
освобождаване от договорна отговорност. Потребителят се е съгласил да ползва
мобилни услуги, които доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със
съответните отстъпки именно поради дългосрочния характер на правоотношението,
съответно прекратяването на последното следва да бъде санкционирано с дължимост
на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за нищожно, тъй като
три кратният размер на абонаментните такси не сочи на надхвърляне на присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да се
отбележи, че дължимата стандартна месечна такса е възможно да не изчерпва
предмета на престацията на абоната, съответно последният няма да е длъжен да
престира изцяло по прекратения договор. От друга страна компенсаторната
неустойка е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за
изграждането и поддържането й, направено с оглед обезпечаване качествено и в
срок престиране по конкретния договор за целия му срок на действие.
В случая
претендираната неустойка е в размер на три месечни абонаментни такси – в общ
размер на 202.41 лв. Останалата част от претендираната сума – 482.22 лв. е
претендирана неустойка за ползване на предоставено на лизинг мобилно
устройство, представляваща разлика между стандартната цена на устройството и
заплатената от длъжника цена при предоставянето му.
Не е
нищожна клаузата, която предвижда, че при прекратяване на договора потребителят
дължи разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора. Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на изискването
за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Договорът
за лизинг намира своето правно основание в чл.
342, ал. 1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по
договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и
разпоредбата на чл.
345 ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем. В случая потребителят
получава на лизинг устройство на преференциална цена поради обстоятелството, че
се ангажира в рамките на определен период да ползва предоставените от оператора
мобилни услуги. Операторът е склонен да предостави устройството на по-ниска
цена от стандартната към момента на сключване на договора за лизинг, тъй като
очаква печалба за договорения период по договора за предоставяне на мобилни
услуги. В случая потребителят не е изправна страна и по договора за
предоставяне на мобилни услуги и по договора за лизинг. Не са налице
доказателства потребителят да е върнал устройството на лизингодателя. Ето защо
съдът приема, че договорената неустойка е валидна и не е прекомерна, тъй като
противен случай потребителят би се обогатил за сметка на лизингодателя –
договаря получаването на устройство на по-ниска цена от тази, която би заплатил
без да се ангажира с договор за предоставяне на мобилни услуги за определен
срок; получава устройството на по-ниска цена; не заплаща вноските и по договора;
не връща устройството, (в който случай неустойка не се дължи, ако устройството
е в съответния вид), но няма санкция за неговото несъобразено с клаузите на
договора поведение. Ето защо, исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед
на изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответницата,
че същата дължи на ищеца сумата от сумата 62.46 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********; сумата
594.69 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер +359*********, сумата 27.48 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********, ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 260484/27.10.2020г. по ч.гр.д. № 4296/2020г.,
по описа на СтРС.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство сумата от
145 лв. и в настоящото производство сумата от 505 лв., / 25 лв. за платена
държавна такса, 180 лв. за платен адв. хонорар, 300 лв. за платено възнаграждение за особен
представител на ответницата/ .
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Г.И., ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, сумата 62.46 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер
+359*********; сумата 594.69 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилен номер +359*********, сумата 27.48 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер
+359*********, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
260484/27.10.2020г. по ч.гр.д. № 4296/2020г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА В.Г.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кинг и Марек Слачик, сумата в размер на 145 лв., представляваща направени по ч.гр.д.
№ 4296/2020г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 505 лв.,
представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: