№ 18368
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110123727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК, вх. № 75529/04.03.2025 г., подадена от Й. Е. Г., ЕГН
**********, с която се иска допълване на Определение № 9372/25.02.2025 г., по гр.д. №
23727/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който са
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на молбата. Прави се възражение за
прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 24 състав, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е частично основателна за сумата от 300 лева,
респективно неоснователна за разлиакта до предявения размер от 960 лева.
Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен
характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен
спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен
спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с
образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на
претендиращата разноски страна. Следователно за да възникне отговорността за разноски
следва да е налице преди всичко правен спор, който е станал предмет на висящо гражданско
дело. В този случай при прекратяването на производството ответникът има право на
сторените разходи във връзка с неоснователно образуваното производство срещу него,
аргумент от ал. 4, чл. 78 ГПК. При съобразяване с актуалната практика на СЕС - 25.01.2024г.
по дело С-438/2022 г., където изрично е посочено, че съдът следва да откаже прилагането на
1
национална уредба, която определя задължителен минимален размер на адвокатските
възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните
размери в тази уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение
под този минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта,
като такова при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като във
всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба. С оглед легитимните цели
на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл. 3 от ГПК за недопускане
злоупотреба с права, включително обстоятелствата, че е производството е приключило преди
делото да бъде насрочено за открито съдебно заседание, т.е. подаден е единствено отговор
на исковата молба,както и обстоятелството, че правният спор не се характеризира с особена
практическа и правна сложност, настоящият случай присъждането на възнаграждение от
300 лева е съответно и справедливо.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Определение № 9372/25.02.2025 г., по гр.д. №
23727/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските, като ДОПЪЛВА
същото със следния диспозитив:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, В. С. И., ЕГН **********, да заплати на Й.
Е. Г., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща сторените съдебни разноски
пред първоинстанционния съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2