Решение по дело №567/2018 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

Гр.Варна, ………………2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

При участието на секретаря Десислава Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 567 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на И.М.А. от гр.Белослав срещу решение № 464 от 13.06.2018г. по търг.дело № 680/17г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е осъден да заплати на А.Д. *** сумата 19 258.83лв., представляваща дължим остатък след прихващане от дължима цена на продаден дружествен дял от капитала на „Ел Торо Мексикан Грил“ ООД по договор от 06.03.2014г. на основание чл.200 от ЗЗД във връзка с чл.129 ал.2 от ТЗ, ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на 02.09.2016г. до окончателно изплащане на това задължение, сумата 1 685.24лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за заплащане на цялата цена от 26 000лв. по същия договор за периода на забава от 14.09.2015г. до 05.05.2016г. /подаване на заявление по чл.417 от ГПК/ на основание чл.86 от ЗЗД, както и е осъден да заплати направени по делото разноски в размер на сумата 2 915.78лв.

Оспорва извода на съда, че липсва недобросъвестно неизпълнено задължение за деклариране на „скрити задължения“ на дружеството, което да е породило отговорност на продавача за неизвестен на купувача недостатък, обезценяващ продадения дял с повече от 2 000лв., както и извода, че не е налице основание за пораждане на вземане за неустойка, уговорена за компенсиране именно на такава отговорност.

Позовава се на съдържанието на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от сключения между страните договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.03.2014г. и на анекс № 1, неразделна част от него. Твърди, че съобразно уговореното скрити задължения са тези задължения, които не са описани от страните в анекс № 1, без значение дали тези задължения са с настъпил падеж или все още не са изискуеми. Възразява срещу извода на съда, че доколкото купувачът на дружествените дялове е едновременно управител и съдружник с участие равно на продавача, позоваване на незнание на задължения, които са били надлежно осчетоводени би било недопустима злоупотреба с право, както и че клаузата за задължение на продавача да декларира скрити задължения и уговорката за неустойка за невярно деклариране следва да се възприема само спрямо информацията за задължения, възникнали на основания, които не са били оповестени в предприятието по друг начин и това е наложило допълнителното им обявяване в анекс. Твърди че с този извод на съда реално се променя волята на страните, изразена в подписания от тях договор и анекс, и целта, която страните са преследвали чрез тяхното подписване – получаване от купувача на дружествен дял и пълен контрол върху дружеството с ясна представа какви са задълженията на дружеството и спрямо кои лица. Излага че волята на страните, изразена в подписаните от тях договор и анекс, е че скрити са тези задължения, които не са известни на купувача и които са извън изрично посочените в анекс № 1 към договора. Сочи че съжденията на съда излизат извън пределите на договорките между страните и влагат в тях смисъл, различен от този, който самите страни са вложили и който смисъл е ясно видим и разбираем.

Излага, че твърденията на ищеца че ответникът А. е знаел за тези задължения влиза в противоречие със самия текст на споразуменията, на които ищецът основава своята претенция. Сочи че твърденията на ищеца, че А. е знаел за съществуването на задълженията на дружеството в пълен размер са недоказани в хода на производството. Сочи че ако купувачът е знаел за други задължения, то същите следваше да бъдат надлежно описани в анекса. Излага, че твърденията на ищеца в производството, че задълженията на дружеството са различни от декларираните в анекс № 1 и това че ответникът А. е знаел за този по-голям размер, представлява злоупотреба с права от страна на ищеца. Твърди че интерес от скриване на задължения по-скоро би имал продавача по договора за да оправдае по-голяма цена на продаваните от него дружествени дялове.

Излага че е ирелевантно обстоятелството че той е съдружник и управител на дружеството, тъй като двамата управители са управлявали дружеството поотделно.

Сочи че в анекс № 1 са описани задължения в общ размер на сумата 12 508.90лв., а от задължения, описани в т.1.2 от анекс № 1 към „Тирол Сервиз“ ЕООД е установено че задължение за сумата от 3 223лв. не съществува, поради което и размерът на декларираните от продавача и известни на купувача задължения на дружеството, които не са скрити са в общ размер на сумата 9 285.90лв. Твърди че според клаузите на подписания анекс продавачът се е задължил да предостави всички документи, свързани с дружеството. Сочи че предоставянето на документите така и не е направено, поради което и само от това може да бъде направен извод, че той не е могъл да се запознае изцяло с финансовото състояние на дружеството. Излага че представеният в съдебно заседание приемо-предавателен протокол от 06.02.2014г. е оспорен от него в съдебното заседание, в което е представен с твърдение, че подписът не е на А..

Твърди че след сключване на договора за дълъг период от време поради непредаване на документите той е нямал точна представа за задълженията на дружеството в пълен размер и от трети лица – контрагенти на дружеството е установил наличието на скрити задължения, непосочени в анекса № 1 към договора. Твърди че реалният размер на задълженията на дружеството е 22 559.91лв. Твърди че към 06.03.2014г. дружеството е имало скрити задължения в допълнителен размер над посочения в анекса от 13 274.01лв. Поради което и твърди че има право да претендира от продавача неустойка в този размер.

Твърди също така, че фактът че част от задълженията са били платени от него на по-късен етап, не означава че тези задължения не са скрити по смисъла на уговореното между страните.

Твърди че след покана за заплащане на дължимата по договора неустойка продавачът е изпаднал в забава и натрупаната лихва за периода от 11.05.2015г. /датата на получаване на поканата/ до приключване на последното по делото заседание е в размер на сумата 4 047.61лв.

Твърди че задълженията на А.Д. към него, произтичащи от договора за продажба на дружествени дялове и анекс № 1 към него са в размер на сумата 17 321.62лв.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалваното от него решение.

Въззиваемата страна А.Д. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск А.Д.Д. срещу И.М.А. за сумата 26 000лв., претендирана като незаплатена продажна цена по договор за продажба на дружествен дял от капитала на „Ел Торо Мексикан Грил“ ООД от 06.03.2014г. и за сумата 1 685.24лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от поканата за плащане – 14.09.2015г. до датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК на 05.05.2016г. Решението в отхърлителната му част за разликата над 19 258.83лв. до 26 000лв. е влязло в сила.

Не са спорни пред въззивна инстанция следните обстоятелства:

Страните по делото са били съдружници в „Ел Торо Мексикан Грил“ ООД, вписано в търговския регистър на 14.05.2013г., с равно участие в капитала на дружеството. И двамата са били управители на дружеството, с право да го представляват поотделно. С договор за прехвърляне на дружествен дял от 06.03.2014г. с нотариална заверка на подписите въззиваемият Д. е прехвърлил на въззивника А. притежавания от него един дял от капитала на дружеството с номинална стойност 20 000лв. за сумата 26 000лв. Уговорено е разсрочено плащане на продажната цена. Не е спорно между страните, че в уговорения срок – 18 месеца от датата на нотариалната заверка на подписите, купувачът А. не е изпълнил задължението за плащане на продажната цена и същата до размера на сумата, предмет на въззивно производство не е заплатена.

Спорно пред въззивна инстанция е само направеното възражение от въззивника за прихващане с негови насрещни вземания за компенсаторна неустойка в размер на 13 274.01лв., претендирана като обезщетение за неизпълнено задължение на продавача да декларира всички задължения на предприятието и вземане за начислено обезщетение за вреди от забава в плащането на претендираната неустойка, за периода от поканата 11.05.2015г. до предявяването на отговора в размер на 3 088.50лв.

В сключения между страните договор за продажба на дружествен дял от 06.03.2014г. страните са уговорили че дружеството няма скрити задължения към трети лица. Дефинирали са понятието „скрити задължения“ за целите на договора, като такива, които към датата на подписване на договора не са били известни на купувача, независимо дали са с настъпил падеж или все още не са изискуеми, извън посочените в анекс № 1 към договора, подписан между страните. Посочено е в чл.7 ал.2 т.5 от договора, че тези задължения обхващат парични облигационни задължения, просрочени публични задължения, задължения към работници и служители, задължения към доставчици и други контрагенти, задължения по договори за кредит, поръчителство или залог, менителнични задължения или каквито и да било непогасени задължения към трети лица, ако общият размер на всички задължения надвишава 2 000лв. В подписания към договора анекс № 1 са оповестени като известни на купувача задължения към четирима кредитори – НАП, „Тирол Сервиз“ ЕООД, „Мъркюри“ ЕАД и „Атаро Клима“ на обща стойност 12 508.90лв. В чл.7 ал.4 от договора е уговорена неустойка в размер на съответните скрити задължения, в случай че декларацията, дадена от продавача в чл.7 ал.2 т.5 от договора е невярна.

Предмет на договора от 06.03.2014г. е продажба на дружествен дял от капитала на търговско дружество, поради което и размерът на задълженията на това дружество е от съществено значение за определяне на чистото имущество на дружеството като основен измерител на дела. Предвид на това и оповестяване на размера на задълженията е от съществено значение за определяне на стойността на дела и за оценяване на интереса на страните по договора. Поради което и съдът намира, че добросъвестността в търговските отношения изисква оповестяване на задълженията при сключване на договора, а премълчаването на известно на продавача задължение следва да се приравни на укриване на информация за скрит недостатък на продадения дял.  

Въззивният съд намира при тълкуване на нормата на чл.7 ал.2 т.5 от договора от 06.03.2014г., съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД, че скрити задължения на дружеството, за които продавачът носи отговорност, са тези които не са включени в анекс № 1 към договора и са неизвестни на купувача. Съдът намира, че отсъствието на задълженията от списъка по анекс № 1 и незнанието им от купувача следва да бъдат налице кумулативно. Съществуващи задължения на дружеството към датата на сключване на договора, макар и невключени в анекс № 1, но известни на купувача, не могат да бъдат приети за скрити задължения.

За да приеме това, въззивният съд изхожда от качеството на страните по договора - съдружници и управители в дружеството, а именно че купувачът не е трето за дружеството лице. Съдружниците и управителите имат регламентирани права и задължения, като право на съдружника да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, право да преглеждат книжата на дружеството, задължение да участва в управлението на дружеството, задължения на управителя като ръководител на предприятието по чл.16 от ЗСч. Поради което и задължения на дружеството, надлежно осчетоводени и включени в изготвените от дружеството счетоводни документи и финансови отчети, съдът намира че са известни на съдружниците и управителите на дружеството, в конкретния случай на купувача А.. Друга група известни на купувача А. задължения, са тези по договори, сключени от него като управител действащ самостоятелно или по договори, сключени заедно от двамата управители. Като известни на купувача съдът приема и тези задължения, които произтичат от сключените договори с периодично изпълнение, без които дейността на дружеството не може да бъде осъществявана.

Добросъвестното упражняване на правата и задълженията от съдружника и управителя на дружеството, води до знание на посочените по-горе категории задължения на дружеството. Да се приеме обратното и управителят да се позовава на незнание на такива задължения би било злоупотреба с право. Действително е възможно съществуването на задължения на търговеца, за които единият от двамата управители да не знае, въпреки своята добросъвестност. Такива са задължения, поети по силата на договори, сключени от управителя – продавач, които не са били оповестени в счетоводството на предприятието, или задължения, известни като основание, поради съвместното договаряне на управителите, но несвоевременно осчетоводени в предприятието по размери, например поради предоставяне на отчетни документи от насрещни страни в по-късни отчетни периоди. Именно такива задължения съдът намира че следва да бъдат предмет на декларацията на продавача за съществуването и размера на скритите задължения, които няма как да бъдат узнати от купувача и биха намалили стойността на дружествения дял.

Установено е по делото от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, обективно и компетентно дадено и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, че към датата на прехвърляне на дружествения договор няма съставен междинен финансов отчет през м.февруари или към 06.03.2014г. В подписания към договора анекс № 1 към 06.03.2014г. са оповестени като известни на купувача задължения към четирима кредитори – НАП, „Тирол Сервиз“ ЕООД, „Мъркюри“ ЕАД и „Атаро Клима“ на обща стойност 12 508.90лв. Експертизата на база представените първични счетоводни документи, хронологични сметки посочени в Оборотната ведомост към 31.12.2013г., подавани справки – декларации за периода януари – април 2014г. дава заключение че размерът на задълженията на дружеството към 06.03.2014г. към кредитори е 22 622.83лв.

Въззивният съд намира че разликата между установените от експерта задължения в общ размер на 22 622.83лв. и обявените в анекса 12 508.90лвв. задължения на дружеството към 06.04.2014г. не представляват скрити задължения на дружеството, скрепени със санкция за продавача поради следното:

Задължението към НАП:

Задължение към НАП е включено в анекса към договора в размер на 2 818.10лв. Установено е от експерта че към 06.03.2014г. задълженията към НАП са в размер на 5 799.52лв. В обявения ГФО на дружеството към 31.12.2013г. са установени текущите задължения, от които задължения за осигурителни вноски – 3 000лв. и данъчни задължения – 2 000лв. ГФО за 2013г. е съставен на 10.02.2014г. подписан от управителя Д.. Заявен е за обявяване от въззивника А. на 26.06.2014г., като към заявлението е представен протокол от едноличния собственик на капитала А. за приемането му. Въззивният съд приема, че задължения към НАП, включени в ГФО към 31.12.2013г. не представляват скрити задължения.

Задължението към „Мъркюри“ ЕАД:

Задължение към „Мъркюри“ ЕАД е включено в анекса към договора в размер на 5 567.80лв. Установено е от експерта че към 06.03.2014г. същото е в размер на 12 676.64лв. Посочено е от експерта, че посочената сума в анекса е формирана от издадени през 2013г. фактури, но неосчетоводени, фактури издадени през януари и част от фактури издадени през февруари. Една от фактурите, издадена на 20.12.2013г. е включена в дневника за покупките през м.феруари 2014г., а тези от януари и февруари в дневниците за покупките през м.март и април 2014г. /след сключване на договора/. Установено е по делото, че договорът с „Мъркюри“ ЕАД от 18.06.2013г. е подписан от двамата управители на дружеството. Макар и непредставен по делото не е спорно между страните че този договор урежда отношенията по повод ползвания от „Ел Торо Мексикан Грил“ ООД имот под наем в търговския комплекс. Именно за наем, вода, такси поддръжка, газ са и представените по делото фактури, издадени от „Мъркюри“ ЕАД. Цената по наемното правоотношение и разходите, които наемателят дължи за ползването на имота, са предварително определени в договора между страните или са определяеми. Те имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Задължението на наемателят е за трайно изпълнение, защото той трябва да престира повече от един път в течение на определения срок. Поради което и съдът намира че задълженията към „Меркюри“ ЕАД имат периодичен характер и е налице знанието на управителя А. за съществуването на периодични задължения към „Меркюри“ ЕАД. По-големият им размер, установен след придобиване на всички дялове от капитала от него, не ги прави скрити.

Идентични са съображенията на съда и по договора за предоставяне на услуги по енергийно управление, сключен с „Юнит Енерджи“ ООД. Не е установено кой от двамата управители е сключил договора, управителят Д. е подписал протокола за включване към постоянно електрическо захранване на наемна единици в България Мол. Сключването на договора е необходимо с оглед качеството на дружеството на наемател в търговския обект и задължението също има периодичен характер.

Задълженията към адвокат Рашев и към „Радиокомпания Си Джей“ ООД са поети от управителя А., което обстоятелство е установено в експертизата. Поради което и същите следва да бъдат изключени като скрити задължения.

Не е скрито задължение и задължението към „Атаро Клима“ ЕООД. В подписания анекс същото е посочено в размер на 900лв. Задължение по фактура от м.септември 2013г. за сумата 981.59лв. е осчетоводено през м.декември 2013г. и е включено в дневника за покупки за същия период. Две фактури на „Атаро Клима“ ЕООД за предходни периоди от м.юни 2013г. и м.октомври 2013г. са включени в дневника за покупки за м.януари 2014г. Осчетоводяването на задължения към кредитора „Атаро Клима“ ЕООД и включването на фактурите в дневника за продажби за период преди сключване на договора от 06.03.2014г. съдът приема за знание на управителя А. за задълженията.

Дружеството няма задължение към „СК Смарт Баланс“ ООД тъй като от експертизата е установено че същото е платено на 04.01.2014г.

Останалите задължения към: „Д и Д Комерс Енд Диливъри“ ООД, БТК, „Сисизър България“ ЕООД и „Ес Джи Ем Консулт“ ООД в общ размер на сумата 1 715.26лв., дори и да се приеме че са скрити – невключени в анекса към договора и неизвестни на купувача А., са в общ размер ненадвишаващ договорения минимален праг на скрити задължения, приет от страните за приемливо отклонение в стойността на закупения дружествен дял.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира възражението на въззивника А. че дружеството има към датата на сключване на договора от 06.03.2014г. скрити задължения в размер на сумата 13 274.01лв. за недоказано, поради което и за купувача А. не възникнало вземане за неустойка, уговорена за компенсиране на такова отговорност. Предвид на това и възраженията за прихващане с тази сума и със сумата, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането и са неоснователни.

Предвид на това и решението на първоинстанционния съд в обжалваните му осъдителни части следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемия Д. следва да бъдат присъдени направените от него пред въззивна инстанция разноски в размер на 1 200лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 464 от 13.06.2018г. по търг.дело № 680/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение в обжалваните осъдителни части.

ОСЪЖДА И.М.А. от гр.Белослав, бл.5, вх.2, ет.4, ап.24, ЕГН **********, да заплати на А.Д. ***, ЕГН **********, сумата 1 200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: