Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 431
гр.Горна Оряховица, 18.11.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора
………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 579 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
19-0268-000989/27.06.2019г. на Началник
сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, на С.Н.Н. ***, с ЕГН
**********, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за това
че е нарушил чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че е нарушил чл.123,
ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП.
Недоволен
останал С.Н.Н., който счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е нарушена процедурата по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Отделно сочи, че изложеното в
обстоятелствената част не отговаря на фактическото положение. Моли съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа
жалбата.
Защитникът адв. Р.И. от ВТАК
излага, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като
нарушението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Излага съображения.
Ответникът по жалбата – РУ –
Горна Оряховица, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С АУАН № 178396/14.06.2019г., съставен от Х.Х.Х. –
мл. автоконтрольор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица в присъствието на
свидетеля М.А.п. - полицай са констатирани извършени от жалбоподателя С.Н.Н.
нарушения на чл.42, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, изразяващи се в това,
че на 14.06.2019г. в 13:00 часа на път Първи класс № 4, около км. 152 в посока
гр. Варна управлява товарен автомобил ****, собственост на Е.Г.Н.от с. ***,
като предприема изпревалване без да се убеди, че движещият се зад него в същата
посока лек автомобил ****, собственост и управляван от правоспособния водач
М.Г.Г. от гр. Горна Оряховица е предприела маневра да го изпревалва. За да
избегне удряне в товарния автомобил водачката намалява скоростта си, но с
лявата си част се охлузва в метална ограда, с което става прочина за ПТП с
материални щети по автомобила. Водача на товарния автомобил **** продължава без
да спре на място. Същият е установен на 14.06.2019г. около 15:30 часа. Актът е
предявен същия ден на Н. за запознаване със съдържанието и подписан без
възражения. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
В законоустановения срок К. Й. К.
– Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с
МЗ № 8121з-515/14.05.2018г., издал против С.Н.Н. обжалваното Наказателно
постановление № 19-0268-000989/27.06.2019г., в което дословно са
възпроизведените отразените в АУАН описание на нарушенията и обстоятелствата,
при които са извършени.
Наказателното постановление е
връчено на Н. на 06.08.2019г. и на същия ден последният депозирал жалба срещу
него чрез административнонаказващия орган до ГОРС.
Актосъставителят Х.Х. сочи, че
посетил произшествието с колегата си, като бил изпратен от дежурния след
подаден сигнал на ЕЕН 112. На място намерили в ляво до мантинелата лек
автомобил „***”, до който били момиче с две деца и съпруга й. те казали, че при
маневра изпревалване, бял Бус, който се движел пред тях им отнел предимството и
за да не се ударят, „***” е намалила и се е ударила в мантинелата. Буса не бил
установен на място. Имало черен варненски джип, водачът на който казал, че е
станал свидетел на произшествието. С помощта на колегите от Стражица бил
установен буса и неговия водач и два – три часа след произшествието оформили
документацията в управлението в гр. Горна Оряховица, където отишъл водача на
буса. Той казал, че е изпреварвал, но не е бил застрашил движещия се след него
автомобил. Свидетелят сочи, че по принцип водача на буса няма задължение да
спира, но ако е видял, че е допринесъл за удара с нещо, следвало е да спре. Не
знае дали водача на буса е видял или не настъпилото ПТП. Имало охлузвания по
лявата страна на „***”, но не големи. Имало леки поражения по задния ляв калник
и предната броня. Нямало пострадали лица. Не са правени измервания.
Горната фактическа обстановка се
установи от съвкупната преценка на показанията на свидетеля Х.Х. и приетите по
делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да
обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът не констатира наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
обжалваното наказателно постановление.
АУАН е съставен от лице, което
съгласно чл. 37, ал.1, б.б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. /т.1.3./.
АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и е надлежно
връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.
НП е издадено от компетентен
орган – Началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, който
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г.
да издава НП по ЗДвП. НП е
издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното
НП от формална страна, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния закон.
В хода на
административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин, че
настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от
допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение. От показанията
на свидетеля Х. и от данните в административнонаказателната преписка се
установява, че полицейските служители, посетили пътнотранспортното
местопроизшествие, не са извършили измервания и не са определили по безспорен
начин /а единственно от обясненията на участника в ПТП Мая Георгиева и нейните
близки, които са заинтересовани от спора/ кой от двата автомобил е предприел
първи маневрата изпреварване, бил ли е подаден сигнал за изменение на посоката
на движение наляво от лекия автомобил
„***” и имал ли е задължение водачът на товарния автомобил „*** ” да
съобрази поведението си с движещото се след него ППС, каква е била дистанцията
между двата автомобила в момента, в който единият е предприел маневрата
изпреварване, каква е скоростта съответно на управлявания от жалбоподателя и
този от М.Г.Г. автомобил, каква е била причината лекият автомобил „….” да се
охлузи в лявата мантинела, в случай, че водачът му *** е изпълнила задълженията
си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП при възникнала опасност за движението да
намали скоростта, а по необходимост да спре. Без изясняването на тези
обстоятелства не могат да се установят причините за настъпване на
пътнотранспортното произшествие от експлоатационно - техническа гледна точка и
не може да се направи обоснован извод имал ли е жалбоподателят задължение и
обективна възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие. В крайна сметка неизяснени са останали основните въпроси от
значение за съществото на спора – допуснал ли е С.Н. нарушение на правилата за
движение и има ли причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото
пътнотранспортно произшествие и има ли качеството на „участник в
пътнотранспортно произшествие” по смисъла на § 6, т. 27, пр.2 от ДР на ЗДвП.
При това положение изводът на
наказващия орган, че пътнотранспортното произшествие е резултат от неизпълнение
на задължението на жалбоподателя да се убеди, че движещото се след него ППС не
е подало сигнал за изменение на посоката на движение наляво, следва да бъде
оценен като предположение, което не се основава на установени в хода на
административнонаказателното производство обективни факти и обстоятелства. Тук
следва да се отбележи и, че противоречи на житейската логика обстоятелството,
че при описания в обстоятелствената част на ВП механизъм на ПТП, движещият се
след товарния автомобил „*****” лек автомобил „***” се е охлузил в лявата
мантинела, а не е настъпил удар между него и товарния автомобил, който му бил
отнел предимството при изпреварване.
Предвид изложеното по - горе
съдът приема, че не е установено по несъмнен начин Н. да е нарушил виновно
правилото за движение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и да е осъществил състава на
административното нарушение по чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5
от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН и следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Обжалваното постановление е
незаконосъобразно и в частта, с която жалбоподателят е наказан за това, че като
участник в ПТП не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.2, б.”в” от ЗДвП да уведоми компетентната служба на МВР. Съгласно изричния текст на закона
задължението по чл.123, ал.1, т.2, б.”в” от ЗДвП възниква само в случаите,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него. От събраните доказателства и от констатациите в акта за установяване на
административно нарушение се установява, че жалбоподателят е продължил, без да
спре на място и е установен около 15:30 часа на същия ден. Нещо повече, същият
е заявил пред актосъставителя, че е изпреварвал, но не е бил застрашил движещия
се след него автомобил, а актосъставителят не знае дали водача на буса е видял
или не настъпилото ПТП. Не са събрани никакви доказателства за несъгласие между
участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него. Не на
последно място, както беше посочено по - горе АНО, в чията тежест е доказването
на нарушенията не доказа има ли жалбоподателят качеството на „участник в
пътнотранспортно произшествие” по смисъла на § 6, т. 27, пр.2 от ДР на ЗДвП.
Поради това в случая разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.”в” от ЗДвП е
неприложима и Н. не следва да носи отговорност за неизпълнение на съдържащото
се в тази разпоредба задължение, с която осъществява състав на нарушение по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе съдът
следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0268-000989/27.06.2019г. на Началник
сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на С.Н.Н. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за това
че е нарушил чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че е нарушил чл.123,
ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: