П Р О Т О К О Л
Гр. Луковит, 21.01.2020
г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при
участието на секретаря М. Д.
сложи
за разглеждане гр. д. № 417 по описа на съда за 2019 г.
докладвано
от съдия ЦАРИГРАДСКА.
На
именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Дирекция „С.п.“ гр.Луковит, се представлява
от директора инж.И.Б. – редовно призован
ОТВЕТНИКЪТ В.В.С. - редовно призован, се
явява лично и с адв. С.Х. с пълномощно представено в съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че не следва да бъде даван
ход на делото, тъй като извършвайки повторно проверка на основание чл. 130 ГПК
за допустимост на иска съдът констатира, че е налице неотстранима пречка, която
прави образуваното производство недопустимо и налага същото да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
Делото е образувано по повод искова молба
от Дирекция „С.п.“ гр. Луковит, представлявана от директора инж. И. Б., с която
е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
срещу В.В.С. ***.
Съдът, извършвайки преценка за
допустимост на предявения иск констатира, че ищецът не притежава
правоспособност, съобразно изискванията на чл. 27 ГПК.
Процесуалната правоспособност на
юридическите лица е уредена в чл. 27 ГПК, който в своята ал. 1 предвижда
хипотеза, че процесуална правоспособност има този, който е правоспособен по
материалното право. От анализа на нормативните актове, уреждащи статута на ДСП
– Закона за социалното подпомагане (ЗСП), Устройствения правилник на АСП и
Правилника за прилагане на ЗСП се налага извод, че Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което не
е юридическо лице, а представлява териториално поделение на Агенцията за
социално подпомагане (АСП).
По смисъла на публичното право и в
частност на административното, ДСП – Луковит е административен орган с
административна правосубектност, т.е. във властническите правоотношения с
другите частно правни субекти и в административното съдопроизводство.
За разлика от публичното право, в
сферата на гражданското право и гражданското съдопроизводство административният
орган може да встъпи в граждански правоотношения само ако е ЮЛ, каквото
качество не притежава ДСП.
В чл. 27, ал. 2 ГПК е предвидено
известно отклонение от този принцип, придавайки на правоспособност на държавни
учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. ДСП не е разпоредител
с кредити и следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна
страна.
В настоящия случай не сме изправени и пред
особената хипотеза, предвидена в чл. 14б, ал. 2 ЗСП, според който
„Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане
на Дирекция "С. п." по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс.“
С тази норма законодателят е предвидил
легитимация на ДСП, но с ясно ограничено правомощие – да инициира производство
по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влязла в сила
мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната
лихва, издадена от директора на ДСП по реда на чл. 14а ЗСП.
Такова производство е допустимо само в
случай, че пред съда с документ е доказано съществуването на влязла в сила
заповед за възстановяване на получена социална помощ, изпълнението на която е
възложено на гражданските съдилища.
Заявлението в настоящия случай, по повод
на което е образувано заповедно производство, не е било по реда на чл. 418, вр.
чл. 417, т. 1 ГПК – въз основа на документ, а такова по чл. 410 ГПК. Издаването
на заповед за изпълнение в общата заповедна процедура има характер на покана за
изпълнение към длъжника, която е допустима само в гражданскоправните отношения,
базирани на принципа на равнопоставеността. ДСП може да получи принудително
изпълнение за недобросъвестно получени суми само при положение, че има подлежащ
на изпълнение административен акт – влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
14а ЗСП, в който случай може да получи незабавно изпълнение.
Затова съдът достигна до извод, че ДСП
Луковит не е надлежна страна да започне производство по реда на чл. 410 ГПК,
чието продължение е настоящото исково производство. Липсата на надлежна страна
представлява липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за
допустимост на производството, налагащи прекратяването му.
При това положение и предвид
задължителните указания, дадени в т. 13 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
издадената заповед за изпълнение в полза на ДСП Луковит следва да бъде
обезсилена.
Достигайки, до този правен извод за
липса на процесуална легитимация на ДСП Луковит, съдът обсъди правните
аргументи изложени от ОС Ловеч в определение от 18.12.2019г. постановено по
ч.гр.д. №659/2019г. по писа на ОС Ловеч.
Поради горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №417/2019г., поради недопустимост на предявения то ДСП Луковит
установителен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от днес.
ОБЕЗСИЛВА издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение №235/20.06.2019г. издадена по ч.гр.
д.№350/2019г.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 11:09 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: