Р Е Ш
Е Н И Е
№………09.05.2022 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1792 по описа
за 2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.78 , ал.1
от Закона за водите / ЗВ/.
Образувано е по жалба на
„Поларис - 8“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
В, ул. „////“ № , офис , представлявано от управителя Владимир Рашков ,
подадена чрез пълномощник- адв. С.Б. ,
срещу решение №ПД-14-48/21.07.2021 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” / ИА „ППД“ / , с което е отказано удължаване на срока на
действие на разрешително за ползване на повърхностен воден обект №РВО-38/01.02.2016
г.
Релевира се неспазена форма на акта
поради „ силно„ противоречие в
изложените констатации на органа , което ги прави неразбираеми. В решението на стр.2 е посочено
, че остров Ветрен е български остров и границата минава по северния ръкав, а след
това на стр. 2 , абзац трети се посочва, че към настоящия момент не е
определяна държавната принадлежност на островите в река Дунав, образували се
след 1990 г. Жалбоподателят счита, че посочените констатации са взаимно
изключващи се. Ако островът е със спорна принадлежност , той е имал подобен
статут и към датата на издаване на разрешение №РВО-38/01.02.2016 г., чието
продължаване е предмет на адм. производство . Твърди се, че в приложеното към
преписката в писмено становище Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР е
излязла извън компетентността си. Административният орган не е изяснил остров
Ветрен дали се намира в българска територия , което се преценява като
съществено процесуално нарушение. В тази връзка се излага правна теза за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 35 от АПК .
Необосноваността на фактическите изводи води
до материална незаконосъобразност и на постановено решение според
оспорващото дружество . Твърди се
съществуване на законовите условия на чл. 78 от ЗВ . Включването на
остров Ветрен в Натура 2000 като румънски природен резерват не е от значение за
случая , понеже ползването на наносните отложения не се извършва от кариера , а във водата от плавателно
средство – кораб, снабден с многокофова дълбачка , която изземва отложенията,
като се движи срещу течението. Подателят на жалбата счита, че според
Конвенцията за определяне на границата по река Дунав от 1908 г. и Ньойския
мирен договор от 1919г. остров Ветрен е
българска територия.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на оспореното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съд. заседание
жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответната страна- изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ , не се
представлява. Депозирана е молба с позиция за законосъобразност на обжалваното
решение . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на жалбоподателя / л. 172/.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна
следното:
С протоколно определение №
2954/12.11.2021 г. / л. 48-49/ съдът се е произнесъл по
допустимостта на постъпилата жалба. При изследване на нейна основателност беше констатирано следното :
Административното производство е
било инициирано по подадено заявление от
„Поларис -8“ООД до изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ – гр.
Русе на 07.07.2021 г. с искане за
продължаване срока на разрешително №РВО-38/01.02.2016 г. за изземване на
наносни отложения от р. Дунав, придружено от документ за платена такса /приложение № 5 от преписката/ . Видно от съдържанието на това заявление поисканата
промяна в разрешителното е единствено относно срока на неговото правно
действие.
Ответникът е приобщил към
преписката цитираното разрешително за
ползване на воден обект № РВО -38/01.02.2016 г., издадено от ответника на
основаниe чл. 52, ал.1 т.2 от ЗВ със срок на действие 01.02.2016 г. –
30.09.2016 г. / приложение № 44 от
преписката/. /
Това разрешително е било
продължено с решение на ответника от 03.07.2017 г. като срокът е бил удължил до 31.12.2021г. / приложение № 32/ ,
като производство по продължаване на разрешителното е било спряно и
впоследствие възобновено след издаване на решение №1110/29.12.2016 г. на
Министерски съвет по приемане на плана за управление на речните басейни в
Дунавски район 2016-2021 г. / приложение
36-37/.
Назначен от ответника с негова
заповед №ПД-14-37/05.05.2021 г. помощен орган- комисия за проучване и
съгласуване на разрешителни , е изготвил
писмено становище за липса на основание за продължаване на
срока на издаденото разрешително на
„Поларис – 8“ ООД поради събрани
доказателства от ГД „Гранична полиция“ при МВР
за спорна принадлежност между
България и Румъния на остров Ветрен и обстоятелството ,че този остров е включен
като румънски природен резерват в Натура 2000 . Върху това становище ответникът
е поставил своя резолюция по одобряване
/приложение № 4/ .
На 21.07.2021 г. ответникът е
издал решение № ПД-14-48/21.07.2021 г. , с което е отказано продължаване на
срока на разрешително № РВО-38/01.02.2016 г. , издадено на „Поларис – 8“ ООД.
Посочените в мотивите на акта фактическите основания за отказа са спорна принадлежност на остров
Ветрен , който е румънски природен
резерват , а кариерата за наносни
отложения по разрешителното попада в
границите на този резерват. Има и
позоваване на доклада на помощния орган и на становището на директора на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР. Вписаното правно основание на отказа е чл. 59 от АПК/ приложение №
3/.
Няма спор между страните, че са
изпълнени условията на разрешителното / нормативно изискване за продължаване на
срока по чл. 72 , ал. 2, т.3 от ЗВ /л. 70 от делото/ .
Безспорно е между страните, че участъкът по разрешителното за ползване на
воден обект РВО- 38 /01.02.2016 г. / от км 394.000 до км. 394.580 / е българска
територия / л. 70 от делото/ .
Няма спор между страните, че
срокът на плана за управление на речните
басейни в Дунавски район 2016-2021г. изтича на 31.12.2021г. и че има
висящо адм. производство по приемане
на нов план за периода 2022-2027 г. / л.
70 от делото/.
По доказване твърдението си , че
до приемане на нов план действа стария такъв ответникът представи негово
запитване до МОСВ относно начин на
процедиране по подадени заявления за
продължаване срока на разрешителни , чийто срок изтича с края на действие на плана от 2016-21г. / л. 82-83 / . Според получен
отговор от зам.-министъра на околната
среда и водите производството по продължаване на срока на действие на
издадените разрешителни за изземване на наносни отложения може да бъде спряно
на основание чл. 54 , ал.1 , т.5 от АПК – до влизане в сила на ПУРБ за периода
2022-2027 г./л. 81/.
Идентично становище за необходимост
от спиране на адм. производство на
основание чл. 54, ал.1 т. 5 от АПК е обективирано и в писмо на министъра на
околната среда и водите изх.№12-00-1167/04.08.2015 г./л.85-86/.
По инициатива на ответника за
доказване на фактическото твърдение в обжалваното
решение, че остров Ветрен е с неустановена държавна принадлежност съдът събра становище на Министерство на
външните работа на Република България, според което след приемане на
Конвенцията за определяне на речната
граница между България и Румъния от 1908 г.
няма информация за проведена среща на смесената комисия по чл.12 от
Конвенцията .
Според цитираната разпоредба на
Конвенцията смесена комисия от представители на двете съседни държави се натоварва да опише новото положение в картата , да обозначи
промяната в принадлежността на островите .
Според представено по делото
становище рег.№328200-1944, екз.№2/04.02.2022 г. на директора на Главна
дирекция „Гранична полиция”/л.98-100/ не е била определяна държавна
принадлежност между България и
Румъния на островите , възникнали след 1909 г. Остров Ветрен е започнал да се образува след 1940 г. и същият е с неизяснена
териториална принадлежност . Посочено е
, че „българските гранични органи не считат остров Ветрен за безспорно
притежание на Румъния...”.
Съгласно чл. 4 от Постановление № 1/06.01.2005 г. за разпределение на задачите по геодезия и картография с национално
значение не била определяна държавна
принадлежност на Министерството на
вътрешните работи чрез Главната дирекция "Гранична полиция", се
възлагат планирането, организирането и изпълнението на всички дейности по:
1. геодезическото определяне и контрола на граничните
знаци и линията на държавната граница на Република България и свързаните с него
топографо-геодезически измервания;
2. създаването и поддържането на карти и документация на
държавната граница в мащаб и специална разграфка съгласно договореностите със
съседните държави.
По повод дадено указание по чл.
171, ал. 4 АПК /л. 80 от делото/ ответникът не ангажира доказателства по
доказване на фактическото си твърдение, описано в мотивите на обжалвания
изричен отказ , че остров Ветрен попада в румънски природен резерват.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспореното решение обективира
отказ за продължаване срока на действие на разрешително за ползване на
повърхностен воден обект с цел изземване на наносни отложения от р.Дунав ,
което разрешително изхожда от изпълнителния директор на ИА „ППД” .
Според предписанието на чл. 78,
ал.1 от ЗВ заявление за продължаване срока на действие на разрешително се
подава преди изтичането му пред органа по чл. 52,
ал. 1.
Съгласно правилото на чл.52, ал.1
,т.2 от цитирания нормативен акт изпълнителният директор на Агенцията за
проучване и поддържане на река Дунав издава разрешителни за ползване на воден
обект за изземване на наносни отложения от река Дунав.
Посочената правна регламентация
свидетелства за законодателно решение административният орган , който издава
разрешителни за ползване на воден обект
, да се произнася и по тяхното продължаване или изменение.
В настоящия случай издател на
разрешителното за ползване на воден обект на
„Поларис – 8“ ООД е изп. директор на ИА „ ППД“ и поради тази причина
същият като издател и на изричния отказ за неговото продължаване, е разполагал с материалната , териториалната
компетентност и такава по степен .
Обжалваното властническо
волеизявление е обективирано в изискуемата от закона писмена форма . Същото
съдържа изложение на юридическите факти
данни, въз основа на които е упражнено публично право на отказ за продължаване на разрешителното по
ползване на воден обект . Посочените фактически основания на отказа позволяват не само адресата на решението да узнае аргументацията на органа и
да организира своята защита , но също така гарантира и ефективна съдебна
проверка за законосъобразност на
произнасянето на ответника. Съществуването на твърдените от ответника
юридически факти има касателство към материална законосъобразност на изричния
отказ, а не към спазване на формата на
адм. акт, поради което заявеното оплакване за неспазена форма в жалбата на „Поларис – 8“
ООД е неоснователно .
Като правно основание за издаване
на изричния отказ е вписана разпоредбата на чл. 59 от АПК, но тази правна норма дава
регламентация н реквизитите на
индивидуалния адм. акт и не може да бъде нормативно основание за постановяване
на отказ за продължаване на разрешително за ползване на воден обект. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ЗВ е относимото правно основание по случая. Непосочването или погрешното
посочване на правно основание по чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК поначало не опорочава формата на акта , тъй като за разлика от фактическото основание, правното такова не е
обвързващо за съда / решение № 11480/06.10.2010г. на ВАС/.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 78 , ал.2 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на
разрешителното, когато:
1. молбата е подадена в срока по
ал. 1;
2. не се нарушават нормативни
разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и
3. са изпълнени условията на
издаденото разрешително.
Заявлението на
дружеството-жалбоподател от 07.07.2021г. е подадено в срок, тъй като с решение № ПД-14.121/03.07.2017 г. на
ответника срокът на разрешително за ползване на воден обект на „Поларус-8“ООД е
бил продължен до 31.12.2021г., което
сочи на заключение за спазен срок по чл. 78, ал.2, т.1 от ЗВ .
Както бе посочено по-горе няма
спор между страните , че „Поларис – 8 „ ООД е изпълнило условията на
разрешителното т.е. спазена е законовата предпоставка по чл. 78 , ал.2 ,т.3 от
ЗВ.
При изследване съществуването на основанието за продължаване
на разрешително за ползване на воден обект
, визирано в нормата на чл. 78, ал.2 т. 2 от ЗВ съдът съобрази, че
предмет на разрешително № РВО-38/01.02.2016 г. е воден участък от 394.000 км.
до 394.580 км. на река Дунав , който е българска територия и това е безспорно
между страните по делото. Неизяснената държавна принадлежност на намиращ се в близост до процесния участък по
разрешителното остров Ветрен не е от значение за случая и в този контекст не
може да послужи като валидно правно
основание за отказ по продължаване на разрешителното. Този остров е бил спорна
принадлежност между съседните държави
както към момента на издаване на разрешително за ползване воден обект на
„Поларис- 8 „ ООД / 01.02.2016 г. / , така и към момента на неговото
продължаване с решението на ответника от 03.07.2017 г. Именно поради преценката
за ирелевантност към казуса на
неустановения териториален статут на острова
изп. директор на ИА „ППД“ е
уважил заявлението на „Поларис – 8 „ООД не само издавайки разрешителното , но
също така и при неговото продължаване, постановявайки решението от 03.07.2017
г.
На следващо място, ответникът
посочва като фактическо основание да откаже удължаване на срока на правно
действие на издаденото разрешително обстоятелството, че остров Ветрен е румънски природен резерват,
без да изложи някакви мотиви това обстоятелство в коя от хипотезите на чл.78, ал.2 от ЗВ попада, за да
обоснове законосъобразност на
отрицателното си произнасяне по заявлението .
Въпреки даденото му указание по
чл. 171 , ал.4 от АПК / л. 80 от делото/ същият не ангажира доказателства в
подкрепа на това свое фактическо твърдение. Доказването на благоприятен за
страната юридически факт представлява главно доказване, а според правната
доктрина главното доказване винаги е
пълно доказване. Пълното доказване изисква са се създаде сигурно убеждение в съда
относно истинността на съответното фактическо твърдение , а не само вероятност
за неговата истинност . В настоящия случай административният орган не се справи с доказателствената си задача . Правната последица от неговата
процесуална пасивност е , че съдът приема за неосъществен недоказаният
юридически факт. В конкретния случай това означава ,че съдът приема, че остров
Ветрен не попада в румънски природен резерват.
Разпоредбата на чл. 78, ал.2 т.2
от ЗВ изисква при вземане на решението по повод подадено заявление за
продължаване на разрешително за ползване на
воден обект административният орган да провери дали са спазени плановите
предвиждания. Това означава изследване дали са спазени изискванията на плана за
управление на речните басейни в Дунавски район. Понеже заявлението от
07.07.2016 г. е било подадено към края на действие на този план за периода
2016-2021г. , който е 31.12.2021г. и след като предмет на заявлението е
продължаване на срока на неговото действие през периода на следващия план за управление
на речния басейн Дунавски район 2022-2027 , ответникът би следвало да провери
съответствие на разрешителното с този план, но както бе посочено по-горе
безспорен факт е неприключилото
административно производство по неговото
издаване. При подобна хипотеза изп. директор на ИА „ ППД“ е следвало на
основание чл. 54, ал.1 , т. 5 от АПК да спре производството по продължаване срока на разрешителното за
ползване на воден обект до приемане на плана за управление на речните басейни в
Дунавски район 2022-2007 г., защото едва след приемане на този план за новия
петгодишен период е възможно да се проконтролира спазването на плановите
предвиждане т.е. спазване на предписанието на чл. 78, ал.2, т.2 от ЗВ.
Представените по делото именно от
ответника писма както на министъра, така и на заместник-министъра на околната
среда и водите сочат за получена
информация от изп. директор на ИА „ППД“ точно по негови запитвания как
да се процедира при подадени заявления за продължаване на срока на разрешителни
към края на плана за управление на речните басейни в Дунавски район. Ответникът е получил идентичен отговор от тези държавни органи , че при подобни случаи
следва да се спре адм. производство по одобряване на новия план , но данните по
адм. преписката свидетелстват , че изп. директор на ИА „ППД“ не е спрял
производството по заявлението на „Поларус-8“ООД , а е поставил изричен отказ ,
без да се съобрази с дадено му указание от министъра околна среда и
водите- компетентния орган по
осъществяване държавната политика за управление на водите / арг. чл. 150 от
ЗВ/. Този подход на ответника по решаване на основателност на заявление за
продължаване срока на разрешително за ползване на воден обект представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото адм.
орган е отказал да продължи правното
действие на разрешително , без да извърши проверка за спазване на плановите
предвиждания, а тази проверка е задължително изискване предвид разпоредбата на
чл. 78, ал.2 , т.2 от ЗВ. След като евентуалното удължаване на разрешителното означава действие на това разрешително през
периода на новия план за управление на речните басейни в Дунавски район
2022-2027 г. , ответникът е следвало да спре производството по заявлението на
„Поларис – 8 „ ООД . Едва след приемане на този план от Министерския съвет на
РБ и след възобновяване на адм. производство , ответникът е следвало да извърши
проверката за съответствие на разрешителното с предвижданията на плана и да
постанови обосновано и законосъобразно решение по заявлението на жалбоподателя,
но бързината на изп. директор на ИА „ППД“ по
провеждане на административния процес има за резултат
незаконосъобразен изричен отказ , който
подлежи на отмяна като унищожаем индивидуален адм. акт.
При този изход на правния спор
съдът дължи произнасяне по своевременно направеното искане на жалбоподателя за
присъждане на съдебно-деловодни разноски . Представеният от тази страна списък
на разноските включва платена държ. такса от 50 лв. и платено по банков път
адв. възнаграждение от 2400 лв.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В настоящото производство се обжалва
изричен отказ по продължаване на разрешително за ползване на воден обект –
административно дело без определен
материален интерес. Съгласно чл. 8 , ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство , защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес , извън случаите по ал. 2 , възнаграждението е 500 лв. Съдът
, отчитайки спецификата на настоящия съдебен процес, очертан от обжалвания
индивидуален адм. акт , продължителността по разглеждане на жалбата в открити
съдебни заседания и обхвата на процесуална защита на оспорващото дружество от
адв. С.Б. , намира за основателно
възражение за прекомерност на договорения адв. хонорар , поради което
справедливият негов размер е 1000 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 и сл. от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ПД-14-48/21.07.2021 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ , с което е
отказано на „Поларис-8“ ООД продължаване срока на разрешително
№РВО-38/01.02.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект с цел
изземване на наносни отложения от река Дунав в участъка от км.394.000 до
км.394.580 в землището на с.Ветрен, област Силистра.
ВРЪЩА делото като преписка на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река
Дунав“ за ново произнасяне по заявлението на „Поларис-8“ ООД за продължаване
срока на разрешително №РВО-38/01.02.2016 г. съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите
на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Проучване и поддържане на река Дунав“ – гр. Русе да заплати на „Поларис-8“ ООД
, ЕИК ********* сумата от 1 050 /хиляда
и петдесет/ лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на
страните на препис от решението.
Съдия :