Определение по дело №298/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 305
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Корнелия Колева
Дело: 20214000600298
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
гр. Велико Търново , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600298 по описа за 2021 година
Производство по чл. 341, ал. 2 вр. чл. 440, ал. 2 от НПК.

С определение № 364/16.08.2021 г. по ЧНД № 357/2021 г. на Окръжен съд –
Ловеч е оставена без уважение молбата на осъдения АЛ. АЛ. М., понастоящем в
Затвора гр. Ловеч, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание с определение по НОХД № 288/2020 г. на Районен съд
Велики Преслав.
Против определението е подадена въззивна частна жалба от АЛ. АЛ. М..
Изложени са съображения в нейна подкрепа. Осъденият А.М. иска отмяна на
обжалваното определение, като се уважи молбата му за условно предсрочно
освобождаване.
Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на възззивна проверка съдебен акт
и от легитимирано лице. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наказанието, а
в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети от него.
Видно от представената пред първоинстанционния съд справка от Затвора гр.
Ловеч, осъденият АЛ. АЛ. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено по
1
НОХД № 288/2020 г. на Районен съд – Велики Преслав в размер на една година и три
месеца лишаване от свобода с начало на изпълнението – 7.11.2020 г. Към 16.08.2021 г.
същият е изтърпял една година и десет дни. Остатъкът от неизтърпяното наказание
лишаване от свобода към горепосочената дата е в размер на два месеца и 20 дни. А.М. е
осъден за престъпление, което не представлява опасен рецидив. Същият е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание. Следователно, първата
предпоставка, предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК, е налице.
По друг начин стои въпросът по отношение на втората кумулативно дадена
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
осъденият не е дал достатъчно доказателства по смисъла на чл. 439а от НПК за своето
поправяне.
От приложените по делото доказателства се установява, че първоначалната
оценка на риска от рецидив на лишения от свобода М. е определена на 69 т. Същата е в
средни стойности, клонящи към високите такива. При изготвения първоначален доклад
са отчетени редица рискови зони.
По време на престоя на М. в затворническото заведение не се констатира
промяна на оценките на риска от рецидив, както и на този от вреди в положителна
посока. Към настоящия момент оценката на риска остава в същата стойност. Според
становището на затворническата администрация, осъденият М. проявява фиктивна
мотивация за промяна по време на изтърпяване на наказанието. Същият приема
формално заложените в корекционната програма цели и задачи, както и че времето на
изтърпяване на наказанието не е в състояние да промени криминалните му нагласи.
Извършените престъпления от М. са разнородни, свързани с незачитане на чуждата
собственост. Водените беседи не показват у него наличие на съжаление, както и
желание за промяна. Рискът от вреди остава в среден за обществото. В обобщение е
посочено, че М. се нуждае от продължаване работата в насока корекция на
проблемните зони в оценката на риска от рецидив и риска от вреди.
По време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода полага труд.
Същият е настанен на работа в служебен склад, в който са съхранявани стоки на Фонд
„Затворно дело“. При извършена проверка са констатирани липси, тъй като М. е
изнасял и раздавал омекотители. По тази причина е бил спрян от работа. Поведението
на М. е показателно за нагласите му, свързани с посегателство върху чуждата
собственост.
По време на пребиваването в затвора на М. е наложено наказание за
осъществяване на нерегламентирани контакти с друг лишен от свобода. Предстои
същият да бъде наказан по повод липсата на стоки от служебния склад. За периода на
престоя си в затвора М. не е бил награждаван.
От затворническата администрация е изразено становище, че поведението на
М. в затвора е показателно, че планът на присъдата не е изпълнен и не са променени
проблемните зони, като целта му е да излезе по бързо на свобода.
При така установените фактически данни се констатира, че лишеният от
свобода е изтърпял над една година, което е по-почти пълния размер от наложеното му
наказание. За целия период на пребиваване в затвора не е отчетена промяна на риска от
рецидив и на риска от вреди, както и не са наблюдавани промени в зоните на дефицит.
2
Корекционният процес по отношение на М. не е приключил. Напротив констатирано е
неправомерно поведение от негова страна, свързано с присвояването на стоки от
склада на затвора, където е бил настанен на работа.
В инкриминирания случай не са събрани доказателства за поправянето и
превъзпитанието на лишения от свобода, а следователно и за прилагане института на
условното предсрочно освобождаване.
При така установените по делото обстоятелства, първоинстанционният съд
правилно е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК
за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода на А.М.. Необходимо е
изпълнението на присъдата да продължи по плана й, за да се постигнат в максимален
обем целите на чл. 36 от НК. Предвид изложеното, определението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните съображения и на основание чл. 440, ал. 1 вр. чл. 345 от
НПК, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 364/16.08.2021 г. по ЧНД № 357/2021
година по описа на ОКРЪЖЕН СЪД гр. ЛОВЕЧ.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3