РЕШЕНИЕ
№ 1254
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330102942 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. И. З. и Ю. И. Т. против В. З. Е. и
В. К. Г., с която се предявяват обективно и субективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл.109 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата П. З. е собственик на основание
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от ***** г., на ПИ №
*****, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“, образуван от ПИ № *****, за
който със Заповед № ***/****** г. на **** на общ. К. е отреден УПИ № ****
-жилищно застрояване, в който съгласно Разрешение за строеж № **/****г. и
арх. проект от ***** г. е построена еднофамилна жилищна сграда на два
етажа. Посочва се, че по КККР този имот е идентичен с поземлен имот с
идентификатор *****.
Твърди се, че ищецът Ю. Т. е собственик на основание покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт от ***** г., на ПИ № *****,
находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“, от част от който е образуван поземлен
имот с идентификатор ***** и поземлен имот с идентификатор **** и, за
който със Заповед № ****/**** г. на **** на общ. К. е отреден УПИ ***** и
УПИ *****.
1
Ищците твърдят, че ответниците са собственици на ПИ № *****, ПИ №
***** и ПИ № *****, които имоти в КККР били заснети като поземлен имот с
идентификатор *****.
Посочват, че достъпът на имотите на страните и на останалите
собственици в квартала се осъществявал единствено от съществуващ повече
от 50 години черен път, разположен изцяло в ПИ **** по плана за
новообразуваните имоти по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за с. Г., местност „******“,
като твърдят, че същият съгласно регистър към плана за новообразуваните
имоти е отреден за път и е общинска публична собственост.
През лятото на 2020 г. ищците и други собственици на имоти с лица
към този път, въз основа на Разрешение за строеж № **/***** г., изградили за
тяхна сметка уличен водопровод с дължина 210 м. в ПИ **** – **** път, след
което настлали пътя с макадам. Твърдят, че веднага след това ответниците
монтирали бариера с цел да се ограничи достъпът с коли до имотите на
ищците. Първата бариера била разположена в **** част на ПИ ****, като
била захваната за оградата на ответниците, а втората – в *****част, поставена
в имота на Д. Л.. Бариерите се повдигали ръчно, но при всеки опит за това –
върху преминаващите се спускало кучето на ответниците. Ищците твърдят, че
това обстоятелство прави невъзможен и пешеходния достъп до имотите им.
За ищцата П. З. това било единствено жилище, като същата не можела да
ползва имота си. Заявяват, че са отправяли жалби и молби за съдействие от
общината и органите на реда, както и, че са провеждали разговори с
ответниците, но нито бариерите били отстранени, нито кучето било прибрано.
Предвид изложените твърдения предявяват настоящите искове, с които
се моли ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които
пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, като премахнат
поставените две бариери – първата бариера в **** част на ПИ **** - *****
път и втората – в ***** част, както и да преустановят да пускат свободно
кучето си извън собствения си имот. Моли се за уважаване на предявените
искове и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците В. Е. и В. Г. със становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорват твърденията на ищците, като считат, че не са налице
сочените от тях пречки за достъп до имотите им. Твърдят, че не са създавали
2
такива пречки, както и че ищците имат достъп и осъществяват такъв и към
настоящия момент.
Посочват, че т.нар. от ищците „черен път“ бил част от транспортната
инфраструктура на населеното място и представлявал имот № **** /стар/ по
парцеларния план на с. Г., който е общински имот, свързан с отстоящите
западно от него места на вилната зона. Твърдят, че част от този имот се
ползва като **** път /****/ за пешеходно преминаване и достъп до
поредицата имоти, разположени източно от него, като в тази поредица бил
разположен и поземлен имот с идентификатор *****, собственост на
ответниците, създаден чрез промяна на предназначението и одобряване на
ПУП, с който са обединени три стари имота – имот № ****, ***** и ***** по
стария парцеларен план. Имотите на ищците били разположени на север от
посочения имот, без да граничат пряко с него. След одобряване на ПУП за
собствения им имот с идентификатор ****, същият бил с поставена по
границите ограда, а не бариера, която не преграждала съществуващата от ***
пътека /път/, през който преминавали ищците, както и другите собственици от
същата редица имоти. Заявяват, че за ищците не са налице пречки за
пешеходен достъп до имотите им.
На следващо място, считат, че ищците неоснователно са насочили
претенциите си към ответниците, доколкото искането им било за транспортен
достъп, което с оглед състоянието на въпросния път, както и неговото
местоположение до близкостоящо от **** страна дере, не можело да се
реализира. Твърдят, че през 2021 г., с оглед възможността за осигуряване на
транспортен достъп, било прието Решение № ***/***** г. на ОбНС К., което
неправилно третирало част от имота на ответниците като част от полския път.
Ответниците подали възражение срещу проекта в общ. К., в което уточнили,
че старият техен имот № **** не представлява полски път, а е бивша
земеделска земя, за която притежават нотариален акт от **** г., като при
одобряване на ПУП, този имот бил включен в обединения нов техен имот с
идентификатор *******. Посочват, че в случая се касае до нереализирани
общински инфраструктурни мероприятия, а към настоящия момент било
невъзможно да бъде осигурен транспортен достъп, без да се наруши частната
собственост на други имоти, включително и относно имота на ответниците.
Твърдят, че с писмена покана от **** г., изпратена чрез *** ******,
3
ищците поискали от ответниците да бъде подписано споразумение за
учредяване параво на преминаване по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ. В тази
връзка, считат, че искът се явява и недопустим, поради липса на правен
интерес, доколкото съществувал друг правноустановен ред за осъществяване
на право на преминаване. Поддържат становище за неоснователност на
исковата претенция, доколкото ищците и сега имали пешеходен достъп до
своите имоти, като ответниците нямали задължение да осигуряват
транспортен достъп, ограничавайки собствените си вещни права върху
имотите си, без това да е уредено по предвидените законови способи.
Относно прокарания водопровод, посочват, че са сезирали общинската
администрация, която установила, че същият незаконно засяга имота на
ответниците и с изрично писмо било предписано на ищците да преустановят
тези свои действия. Прокарването на водопровода не означавало, че има
прокарана улица, респ. път, който да осигурява транспортен достъп до
имотите на ищците.
Оспорват твърденията на ищците, че кучето на ответниците било
оставяно свободно и без надзор. Същото било вързано в къщата им. Твърдят,
че в резултат от подадените от ищцата П. З. жалби в тази насока, от
общинската администрация били дадени конкретни предписания, които
ответниците спазвали.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна
страна следното:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на
собственост срещу неоснователното въздействие и посегателство върху
обекта на собственост. От характера на този иск следва, че всяко увреждащо
въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е.
всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на
имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита
подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за
ползване на имота от собственика.
Между насрещните страни по делото е безспорно, а и от представените
по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се установява, че
ищцата П. И. З. е собственик на на основание покупко-продажба,
4
обективирана в нотариален акт № **, том *, дело ***/**** год. от ********
г., на ПИ № **** и ПИ *****, находящи се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“,
образувани от имот № *** по КВС на с. Г., на който имот е променено
предназначението за жилищно строителство. На основание Разрешение за
строеж № **/****** год. на **** ***** на Община К.. в ивота е построена
двуетажна жилищна сграда. Имотите на З. с одоблена КККР на с. Г. са
заснети с ИД ****** с площ 725 км. и ИД ***** с площ 13 кв.м.
Установява се, че ищецът Ю. Т. е собственик на основание покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт № **, том *, дело № ****/** год. от
**** г., на ПИ № ***, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В." и за който със
Заповед № ***/******* г. на **** на общ. К. е отреден УПИ *****.
Установява се и че ответниците са собственици на основание покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт № ***, том **, дело ***/**** от
**** г., на ПИ № ***** и ПИ № ****, находящи се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“
и на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № **, том
**, дело ****/**** на ПИ ****, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“. На
трите имота е променено предназначението на за жилищно строителство.
Имотите в КККР са заснети като един поземлен имот с идентификатор
*******.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Д. Л.
и И. Б. се установява, че през 2020 год. ответникът В. Е. е поставил две
бариери на границите на имота си, които са позволявали пешеходно
преминаване, но не и транспортен достъп, които бариери в последствие
премахнал – през лятото на 2021 и на тяхно място поставил метална ограда с
мрежа. Установява се също и че в имота си, който бил ограден с ограда
ответниците оглеждали куче. Съдът дава вяра на така обсъдените показания
на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От изготвеното заключение по назначена СТЕ, което съдът кредитира
като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма
основание да се съмнява, се установява също и че в границите на имот №
**** от ПНИ са включени дере и процесния черен път означен по т. №
*********** в приложение № ***, а самият път не е отделен със
самостоятелен номер. Черният път подобрен с трошен камък е ситуиран по т.
№ ***** -приложение № * и е с широчина около 2-2.50 м , като в участъка
5
между т.№***** широчината е ограничена на 0.50 м.Трасето започва от имот
ИД **** на ** и достига на **** до имот ИД ***, в който са разположени два
параклиса. Най -силно стеснен е пътя в участъка между т.№№*****.
Съществуващото трасе на черния път осигурява само преминаване на хора. В.
л. установява при оглед на място ,че бариерите са премахнати и към
настоящия момент е поставена ограда по границите на имот ИД ***, така че
предвидената за преминаване в приложение № * площ от имота- 18 кв м ,
оцветена в жълто е част от имот ИД *****. В с.з. експертът добавя, че
бариерата, означена със синя линия съвпада приблизително с границите на
поставената ограда, изградена между точки ** и **, която съвпада с
границите на имота на ответниците. В. л. добавя че пътят представлява част
от имот ****, във вилна зона и при възстановяване на земеделските земи тези
територии са обособени като земи по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Доколкото и от свидетелските показания, и от заключението на в. л., а и
в изявление на пълномощника на ответника в с.з. от 14.12.2022 год. се сочи,
че бариерите предмет на единия от исковете по чл. 109 от ЗС са премахнати
след депозиране на иска, то съдът намира, че така предявеният иск, макар и
допустим, следва да бъде отхвърлен като неоснователен на това основание –
че е налице премахване на бариерите в хода на процеса /през лятото на 2021
год., видно от показанията на св. Л./.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира искът
за неоснователен и по следните причини. За да е основателен предявеният иск
по чл. 109 от ЗС следва да се установи наличието на две кумулативно
изискуеми предпоставки – неоснователно въздействие /действие или
бездействие / от страна на ответника и едновременно с това създаване на
пречки по –големи от обикновените на ищеца. В конкретия случай, с първия
от предявените искове се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат
поставените от тях две бариери – в **** и ***** част на ПИ № **** –
общински път, като възстановят свободния достъп с коли и пеш, както е било
преди поставянето на бариерите. От свидетелските показания обаче се
установи, че бариерите, когато са спуснати, са ограничавали единствено
преминаването с автомобил – преминаването пеш покрай бариерите е било
възможно, а св. Б. свидетелства, че е преминавал дори и с мотор. Тоест
пешеходният достъп, за който се претендира от ищците не е бил ограничаван
въобще. На следващо място, съдът намира и че с поставените бариери не са се
създали пречки по –големи от обикновеното за транспортен достъп на
ищците до имота им. Видно от изложените твърдения в исковата молба, за да
се премине с автомобил през бариерата не е бил необходим нито чип, нито
6
друго устройство за вдигането й, а единствено е следвало бариерата да се
повдигне с ръка – действие, което би могло да се извърши от всеки,
включително и от ищците. На последно място, съдът намира искът срещу
ответника В. Г. неоснователен и поради факта, че безспорно се доказа в
процеса, че бариерите са поставени едиствено от В. Е., но е и от В. Г..
Съдът намира, че и вторият иск, с който се иска да се задължат
ответниците да преустановят да пускат свободно кучето си извън техния
имот, като осигурят настаняването на кучето зад прегради/огради с
достатъчна височина и плътност, осигуряваща безопасността на
преминаващите по пътя хора, а при извеждането му навън – да е с повод и
наморник, както изисква закона и наредбите на Община К., също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, тъй като по делото не се
събраха доказателства кучето на ответниците да е пускано свободно извън
границите на имота им. Установи се от свидетелските показания, че кучето се
отглежда в имота, който е заграден с ограда. Действтелно от писмо от
Община К. до П. З. се установява, че съответните служители са констатирали,
че на места оградата е по-ниска и е възможно кучето да е прескочи, но не се
събраха доказателства по делото това действително да се е случвало. В
показанията си св. Л. сочи единствено, че кучето се е хвърляло при
преминаване й покрай имота върху оградата и е будило страх у нея, което
съдът не намира като неоснователно действие - отглеждането на куче в
собствен ограден имот, хвърлянето му по оградата на този имот, в следствие
на което създава ситуация, застрашаваща живота и здравето на хора или
животни, а и страхът е субективно възприятие. Св. Б. например не сочи да е
чувствал страх или да е ставал свидетел на агресивно поведение. По делото
не се доказа и такова поведение на домашния любимец, каквото свидетелят
Л. описва като насочено срещу нея и детето й, да е било осъществявано и
спрямо ответниците, за да се приеме, че то е създало пречки по-големи от
обикновените именно на тях /молбата до Община К. за вземане на мерки, като
изходяща от самите ищци не следва да се кредитира/. В този смисъл така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, предвид обстоятелството, че съдът следва да
постанови отхвърлителен дизпозитив по първия предявен иск, то от този
7
факт, по общо правило, следва разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца, освен като не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК изискваща две
предпоставки за своето приложение: ответникът да не е дал с поведението си
повод за завеждане на делото и да признае иска. В настоящия случай предвид
мотивите на състава за неоснователност на исковата претенция не само
предвид извършеното изпълнение в хода на процеса, съдът намира, че
предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК не са налице и е приложима общата
разпоредба на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тази разпоредба е приложима и относно
вторит предявен иск по чл. 109 от ЗС. Ето защо, ищците следва да заплатят на
ответниците сторените по делото от последните разноски в общ размер на 915
лева, от които 650 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 265 лева
платен депозит за вещо лице. Сумата от 140 лева, посочена в списък на
разноските по чл.80 от ГПК като заплатена за депозит за вещо лице не следва
да се присъжда, тъй като за нейното плащане няма представени доказателства
по делото, а и съдът е изменил държаното в с.з. от 14.12.2022 год. протоколно
определение, с което е определил довнасянето на депозит от по 140 лева, като
е постановил да се довнесе такъв от по 65 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. З. ЕГН ********** и Ю. И. Т. ЕГН
********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС ЗА ОСЪЖДАНЕ на
ответниците В. З. Е. ЕГН ********** и В. К. Г. ЕГН ********** да премахнат
поставените от тях две бариери – в ***** и ***** част на ПИ № **** по
Плана на новообразуваните имоти - общински път, находящ се в землището
на с. Г., общ. К. , като възстановят свободния достъп с коли и пеш, както е
било преди поставянето на бариерите /лятото на 2020 год./, поради
премахване на бариерите в хода на настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. З. ЕГН ********** и Ю. И. Т. ЕГН
********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС ЗА ОСЪЖДАНЕ на
ответниците В. З. Е. ЕГН ********** и В. К. Г. ЕГН ********** да
преустановят да пускат свободно кучето си извън имота си – ПИ с
идентификатор № ***** по КККР на с. Г., общ. К., като осигурят
настаняването на кучето зад прегради/огради с достатъчна височина и
8
плътност, осигуряваща безопасността на преминаващите по пътя хора, а при
извеждането му навън – да е с повод и наморник, както изисква закона и
наредбите на Община К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА П. И. З. ЕГН ********** и Ю. И. Т. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на В. З. Е. ЕГН ********** и В. К. Г. ЕГН ********** сумата от
915 лева, представляваща сторени от ответниците разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9