РЕШЕНИЕ
№ 4156
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110102274 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.
Образувано е по молба на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално
подпомагане“ – Връбница, за настаняването на поставения под пълно запрещение В. М. Р.,
ЕГН **********, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. Подгумер,
дългосрочно до промяна на обстоятелствата, за срок не повече от три години.
В молбата до съда ДСП – Връбница поддържа, че със Заповед на директора на ДСП –
Връбница В. М. Р. е настанен в специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост № 999, с. Подгумер. Съгласно решение №88 от 09.05.2001 г. на СГС
същият е поставен под пълно запрещение. Сочи се, че бащата на лицето е неизвестен,
майката е починала и същия не се посещава от близки, поради което за служебен настойник
му е назначена В. С. /социален работник в ДПЛУИ/. Диагнозата на поставения под пълно
запрещение е „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението,
изискващо грижи и лечение.“ с оценка на работоспособността – 100 % т.н.р. В. М. Р. е ниско
ниво на развитие, което го прави изключително зависим от грижи и е изложен до голяма
степен на риск от злоупотреби. Липсата на близки и роднини, които да се грижат за него в
семейна среда и специфичните му нужди са предпоставка той да продължи престоя си в
социалната услуга. Поради изложените причини се сочи, че посочената социалната услуга
дава възможност и предпоставки добро и адекватно съществуване на лицето и задоволяване
на неговите специфични и индивидуални основни жизнени потребности. В съдебно
1
заседание поддържа молбата.
Заинтересованата страна В. С. (настойник на поставения под пълно запрещение) моли
молбата да бъде уважена, като лицето бъде настанено в тази институция.
Лицето, предложено за настаняване чрез назначения му от съда особен представител, моли
молбата да бъде уважена, като лицето да бъде настанено в институцията.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото съгласно чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието по делото заверено копие на решение (л. 5 от делото) се
установява, че лицето В. М. Р. е поставено под пълно запрещение. За настойник на
запретения е назначен В. С. /социален работник в ДПЛУИ/ (л. 6 от делото). От
представеното ЕР на ТЕЛК (л. 12 от делото) е видно, че запретеният е с установена диагноза
„Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи
и лечение.“ с оценка на работоспособността – 100 % т.н.р. Със заповед на директора на ДСП
– Връбница В. М. Р. е настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост № 999, с.
Подгумер (л. 13 от делото). По делото с оглед изискванията на чл. 95, ал. 3, т. 1 ЗСУ е
изготвен и представен актуален социален доклад от ДСП – Връбница (л. 53-55 от делото).
Видно от същия, В. М. Р. е посетен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.
Подгумер, където в присъствието на социален работник и санитар е осъществен разговор с
лицето, при които В. е споделил, че се чувства добре в дома и има приятели там, доволен е
обстановката храната и персонала. В. е определил дома като хубав и е изразил желание да
остане в него. В доклада е посочено, че В. е израснал в домове, като се грижи сам за
личната и битовата си хигиена, както и за облеклото си. Храни се самостоятелно, сервира и
отсервира. Мисленето му е забавено, недооценъчно с когнитивен дефицит, не развити
основни умения слабо грамотен. Не е конфликтен, разбира се добре с персонала и има
приятели в дом. Обича да се разхожда, да слуша музика, да гледа телевизия, да оцветява.
Включва се в организирани екскурзии и тържества. Чувства се сигурен и спокоен в дома
няма желание да ползва други социални услуги.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно психиатрична експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, при освидетелствания е
налице диагноза „Умерена умствена изостаналост“. От достъпната медицинска
документация може да се направи извод, че при В. е установен вроден интелектуален
дефицит. При поставени въпроси от страна на експерта лицето е изразило положително
становище относно искането за настаняване в дома.
В съдебно заседание е изслушан поставеният под пълно запрещение. Същият заявява, че е
настанен в дома в с. Подгумер, където му харесва. Има приятели и не желае да се мести.
Изслушан е и настойникът на поставения под пълно запрещение, който заявява, че лицето
чувства много добре в дома, адаптиран е, подрежда си и сам дрехите.
Изслушана е и заинтересованата страна В. А. Д. (сестра на лицето), която заявява, че за
първи път вижда Владимир Р. и че няма възможност да се грижи за него, поради което сочи,
2
че същия следва да бъде настанен в дома в с. Подгумер.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗСУ, социалните услуги за пълнолетни лица,
поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и становището на
неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на
лицето, нуждаещо се от социална услуга. В конкретния случай настойникът на поставения
под запрещение е изразил становище за настаняване на В. в дома. За лицето се полагат
адекватни грижи, като съС.ието му към момента изисква действително осигуряване на
ежедневна подкрепа и грижа, която не може да бъде осигурена в семейна среда, а освен това
не се установяват близки които да желаят да се грижат за лицето. Предвид това, съдът
намира, че в интерес на В. М. Р., ЕГН ********** е той да бъде настанен в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. Подгумер. По изложените съображения съдът
счита, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде определен срок на настаняване на поставения под пълно запрещение в
Защитеното жилище. ДСП – Връбница в сезиращата молба е посочила срок за настаняване
на лицето не повече от три години, считано от влизане на решението в сила или до промяна
на обстоятелствата. Съдът намира с оглед необходимостта от регулярно преразглеждане на
случая на В. от независима институция, че същият следва да бъде настанен за срок от три
години, считано от влизане в сила на решението, или до промяна на обстоятелствата.
Посоченият срок на настаняване ще осигури и гарантира възможност за контрол и анализ на
средата, в която се полагат грижи за лицето, респ. настъпила ли е промяна в същата и по
какъв начин се отразява тя на запретеното лице.
На основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ съдът следва да постанови незабавно изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА поставения под пълно запрещение В. М. Р., ЕГН **********, в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. Подгумер за срок от три години, считано от
влизане в сила на съдебното решение, или до промяна на обстоятелствата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3