МОТИВИ
към
Присъда № 260004 от 10.09.2020 г.,
постановена
по НОХД № 276/2020 г. по описа на РС – Харманли
Районна
прокуратура – Харманли е внесла обвинителен акт срещу С.Ф.М. за това, че на
15.01.2019 г. в с. Поляново, общ. Харманли противозаконно унищожил (чрез
нанасяне на удари с брадва) чужди движими вещи – стъкла, стопове, фарове,
мигачи и странични огледала на товарен автомобил „Мерцедес 208“ с рег. № ****,
собственост на С. Д.Г. с ЕГН: ********** на стойност 518.00 лева; стъкла, стоп
и странично огледало на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, собственост
на М.Я.Г. с ЕГН: ********** на стойност 566.97 лева; два броя стъкла на
прозорци на къща, находяща се в с. Поляново, общ. Харманли, собственост на М.Я.Г.
с ЕГН: ********** на стойност 11.70 лева и повредил (чрез нанасяне на удари с
брадва) ляво крило на гаражна врата на къща, находяща се в с. Поляново, общ.
Харманли, собственост на М.Я.Г. с ЕГН: ********** на стойност 71.61 лева и
дървена входна врата на къща, находяща се в с. Поляново, общ. Харманли,
собственост на М.Я.Г. с ЕГН: ********** на стойност 86.25 лева или всичко на
обща стойност 1254.53 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Харманли поддържа
изцяло повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна. Излага
съображения, че фактическата обстановка е безспорно установена от събраните по
делото доказателства, като пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт,
с който подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на вмененото му
деяние. По отношение на наказанието прокурорът застъпва, че следва да се наложи
лишаване от свобода в размер над предвидения в закона минимум, което да се изтърпи
ефективно с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК. Представителят на
държавното обвинение изразява становище веществените доказателства да се
отнемат в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, след
което да се унищожат поради липса на пазарна стойност, а разноските по делото
да се възложат на подсъдимия.
Служебният защитник - адв. Т.Д.
акцентира върху индивидуализацията на наказанието, като моли да се отчетат
смекчаващите вината обстоятелства. Изтъква направеното от подсъдимия
самопризнание, оказаното съдействие на досъдебното производство, укоримостта и
критичността му към извършеното деяние. Пледира за определяне на наказанието в
минимален размер.
В своя защита подсъдимият С.Ф.М. се придържа към казаното
от защитника си, като в
последната си дума моли съда да му наложи най-лекото наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Ф.М., ЕГН **********,
е роден на *** ***, с адрес за призоваване: с. Поляново, общ. Харманли, обл.
Хасково. Същият е българин, с българско гражданство. Завършил е начално
образование, безработен е и неженен. От приетата по делото справка за съдимост
се установява, че подсъдимият не е осъждан.
Свидетелят
М.Я.Г. ***, където притежавал недвижим имот, представляващ къща на два етажа,
оградена с тухлена ограда. Същият бил собственик и на моторно превозно средство
- лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****. Наред с това ползвал и товарен
автомобил „Мерцедес 208“ с рег. № ****, който бил собственост на бившата му
съпруга - свидетелката С. Д.Г..
В
следобедните часове на 14.01.2019 г. свидетелят Г. бил поканен на събиране в
дома на свои познати в с. Поляново. Около 19:15 часа излязъл от дома си и
тръгнал към мястото на събирането, като използваните от него превозни средства останали
паркирани пред дома му. В 19:30 часа пристигнал в къщата на своите познати,
която се намирала на около 150 метра от неговата. Там били подсъдимият С.Ф.М. и
свидетелите С. Г. М., Г. С. Г., М. Д. Н. и други лица. През цялото време всички
присъстващи, включително и подсъдимият, консумирали алкохол.
В
полунощ на 14 срещу 15.01.2019 г. между свидетеля Г. и подсъдимия М. възникнал
конфликт, причината за който било поведението на последния, повлияно от
алкохола. В един момент свидетелят Г. помолил подсъдимия да напусне събирането,
при което той отвърнал с думите „да еба майка ти, да еба баща ти и всички
българи“. След това свидетелят г. Г. извел подсъдимият навън и отново се върнал
в къщата при другите.
Около
01:00 часа на 15.01.2019 г. свидетелят М.Г. напуснал събирането и тръгнал към
дома си с лек автомобил „Фолксваген Голф“. Пътят, по който се движел нямал
асфалт и минавал покрай къщата на подсъдимия М.. В този момент свидетелят видял
как подсъдимият излизал от дома си, като държал в ръцете си брадва. Същият се
затичал към управлявания от свидетеля автомобил и му казал „да еба майка ти,
сега ще те накълцам вече“, като замахвал с държаната от него брадва, но не
успял да нанесе удар по автомобила. Към мястото се насочили свидетелите Г. Г. и
М. Н., които хванали подсъдимия М. и му взели брадвата. Около 01:30 часа
свидетелят М.Г. се прибрал в дома си и към 01:45 часа получил обаждане от
свидетеля Г. Г., който го помолил да се върне. Свидетелят М.Г. се съгласил и
отишъл в дома на свидетеля С. Г., където по-рано се състояло събирането.
Във
времевия интервал между 01:45 часа и 02:30 часа на 15.01.2019 г. подсъдимият С.М.,
възползвайки се от отсъствието на свидетеля М.Г., взел брадвата и отишъл до
дома му. Видял паркираните пред входа на къщата на свидетеля моторни превозни
средства, при което използвайки носената брадва нанесъл няколко удара по
стъклата, фаровете, мигачите и страничните огледала на товарния автомобил
„Мерцедес 208“ с рег. № ****, вследствие на което същите се счупили. След това
отишъл до другия паркиран автомобил - „Опел Астра“ с рег. № ****, като отново
служейки си с брадвата нанесъл няколко удара по стъклата, стопа и страничното
огледало, които също се счупили. Впоследствие подсъдимият М. счупил чрез удари
с брадвата намиращи се на първия етаж на къщата на свидетеля Г. два броя стъкла
на прозорци. Непосредствено след това, замахвайки с носената от него брадва,
повредил лявото крило на гаражната врата на къщата и дървената входна врата,
като скъсал поставените на нея некролози на родителите на свидетеля Г..
На
15.01.2019 г. около 02:30 часа свидетелят М.Г. подал сигнал на ЕЕН 112, посетен
от Е. Ц. - полицейски служител в РУ - Харманли, който извършил оглед на
местопроизшествието. По случая работили и други полицейски служители в РУ -
Харманли, а именно свидетелите Я.
С. Ч., К. П. Р., Г. П. Г. и Т. Д. Б..
В
хода на досъдебното производство е назначена оценъчна автотехническа
експертиза, от чието заключение се установява, че пазарната стойност на
нанесените щети /счупени стъкла, стопове, фарове, мигачи и странични огледала/
на товарен автомобил „Мерцедес 208“ с рег. № **** към 14/15.01.2019 г. възлиза
в размер на 518 лева, а на щетите /счупени стъкла, стоп и странично огледало/
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **** - 566,97 лева. По отношение на
останалите вещи е назначена отделна оценъчна експертиза. В заключението е
отразено наличие на повреждане на лявото крило на гаражната врата на къщата на
свидетеля М.Г. ***, като стойността на материалите и труда за извършване на
възстановителни работи е изчислена в размер на 71,61 лева. Стойността на
нанесените щети на дървената входна врата на къщата към датата на деянието е
определена в размер на 86,25 лева, като е посочено, че е наложителна подмяната
на елементи /крило и брава/ с цел осигуряване сигурността на имота. Пазарната
стойност на двата броя счупени стъкла на прозорци на къщата към 14/15.01.2019
г. е 11,70 лева. Нанесените вреди са в общ размер от 1254,53 лева.
От
заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно психиатрична
експертиза е видно, че подсъдимият С.Ф.М. не страда от психично заболяване, а
от умствено недоразвитие във вариант на лека умствена изостаналост. Вещото лице
е посочило, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил способен
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
като деянието е било улеснено от изпитото количество алкохол. Констатирано е,
че подсъдимият е интантилен и незрял, демонстриращ примитивни и ирационални
разбирания за света и човешките взаимоотношения, с лабилни и първосигнални
емоции и нисък фрустрационен праг, при които личностови характеристики в
комбинация със социалния фактор експертът е прогнозирал зачестяване с голяма
вероятност на състоянията на кризи, изразени в облика на поведенческа и
емоционална дезориентираност. Според вещото лице подсъдимият не проявява
критичност към извършеното, а обвинява другите участници.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена
по категоричен начин въз основа на самопризнанията на подсъдимия С.Ф.М., направени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство
гласни доказателства - показанията на свидетелите С. Д.Г. /л. 44 от ДП/, М.Я.Г. /л. 45, 47 и 48 от ДП/, г.
С.в Г. /л. 49 от ДП/, С. Г. М. /л. 50 от ДП/, О. Ф.М.
/л. 51 от ДП/, Я. С. Ч. /л. 52 от ДП/, К.П. Р. /л. 53 от ДП/, Г. П. Г. /л. 54 -
55 от ДП/, Т. Д. Б. /л. 56 - 57 от ДП/, Р. Ф.М. /л. 58 от ДП/, М.Д. Н. /л. 60
от ДП/ и Ж. К. С. /л. 61 от ДП/, от заключенията на назначените оценъчни
експертизи /л. 63 - 68 и л. 72 - 78 от ДП/, от заключението на назначената
съдебно психиатрична експертиза /л. 83 - 85 от ДП/, както и от приобщените по
надлежния ред писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбум /л. 27 - 35 от ДП/, протоколи за оглед на веществени
доказателства /л. 89 - 98 от ДП/, справка от ЦПЗ гр. Хасково - ЕООД /л. 103 от
ДП/, справка от Районен център 112 - Кърджали към Дирекция „Национална система
112“ при МВР /л. 105 - 109 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 111 от
ДП/, договор за покупко-продажба на МПС ведно със свидетелства за регистрация /л.
112 - 114 от ДП/.
Въз основа на приложената по делото справка за съдимост
/л. 125, л. 127 от ДП и л. 11 от НОХД/ съдът направи констатация за съдебното
минало на подсъдимия М.. Други обстоятелства за личността на
подсъдимия се изведоха от изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка /л. 119, 123 от ДП/, а
изводите за неговото семейно и материално положение и имотно състояние - от
нарочна декларация относно тези обстоятелства /л. 115 от ДП/.
В посочения доказателствен материал не са налице противоречия
относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са последователни,
взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване по делото. Дава вяра
и на обясненията на подсъдимия в качеството им на гласни доказателствени
средства, чрез които по категоричен начин се установява авторството на
извършеното деяние. Писмените доказателства напълно кореспондират с гласните
такива и допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът преценява
заключенията на назначените по делото експертизи като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения, и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства. Преценени в
своята съвкупност и по отделно посочените доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Самопризнанията на подсъдимия С.Ф.М. изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
С оглед безпротиворечивостта на доказателствения
материал по-подробното му обсъждане се явява ненужно по аргумент от чл. 305,
ал. 3, изр. 2 от НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която
в мотивите на присъдата съдът се
позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият
С.Ф.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК.
От
обективна страна - на 15.01.2019 г. в с. Поляново, общ. Харманли противозаконно
унищожил (чрез нанасяне на удари с брадва) чужди движими вещи – стъкла,
стопове, фарове, мигачи и странични огледала на товарен автомобил „Мерцедес
208“ с рег. № ****, собственост на С. Д.Г. с ЕГН: ********** на стойност 518.00
лв.; стъкла, стоп и странично огледало на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****,
собственост на М.Я.Г. с ЕГН: ********** на стойност 566.97 лв.; два броя стъкла
на прозорци на къща, находяща се в с. Поляново, общ. Харманли, собственост на М.Я.Г.
с ЕГН: ********** на стойност 11.70 лв. и повредил (чрез нанасяне на удари с
брадва) ляво крило на гаражна врата на къща, находяща се в с. Поляново, общ.
Харманли, собственост на М.Я.Г. с ЕГН: ********** на стойност 71.61 лв. и
дървена входна врата на къща, находяща се в с. Поляново, общ. Харманли,
собственост на М.Я.Г. с ЕГН: ********** на стойност 86.25 лв. или всичко на
обща стойност 1254.53 лв.
С
действията си, чрез използване на брадва, подсъдимият М. напълно е унищожил
посочените части от двете превозни средства, както и стъклата на два прозореца
на къщата, собственост на свидетеля М.Г.. От събраните по делото доказателства
се установи, че товарен автомобил „Мерцедес 208“ с рег. № **** е собственост на
свидетелката С. Д.Г., а лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **** е собственост
на свидетеля М.Я.Г.. Подсъдимия е въздействала върху посочените вещи по такъв
начин и до такава степен, че същите са станали напълно негодни за използване съобразно своето
предназначение. По отношение на останалите вещи, собственост на свидетеля М.Г.,
е налице повреждане като форма на изпълнителното деяние на извършеното
престъпление. Осъщественото върху тях въздействие, чрез нанасяне на удари с
брадва от страна на подсъдимия, е довело до такова изменение в структурата на
вещите, което ги е направило временно негодни за употреба по предназначение.
При това положение съдът прецени, че безспорно е налице криминализираното в
разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК унищожаване и повреждане на чужди вещи, в каквато насока е Тълкувателно решение
№ 50/1979 г. на ВС.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият С.Ф.М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, че противозаконно посяга на чужди движими
вещи чрез използване на брадва, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от накърняване на тяхната цялост и е искал тяхното настъпване, а
именно унищожаване и повреждане на вещите.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия С.Ф.М. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
При определяне на наказанието
съдът прецени, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК. Съображенията за това са, че липсват многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключително такова, които да обусловят извод,
че и най-лекото предвидено
в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради изложеното
наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК.
В рамките на индивидуализацията на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства неговото чисто съдебно минало, психичното му
състояние, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и за
бързото и срочно приключване на наказателното производство, направеното
самопризнание, съставляващо елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното производство процесуално поведение /т. 7 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по тълк. д. №
1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са преди всичко лошите характеристични
данни на подсъдимия.
След извършване на съвкупна преценка на факторите, имащи
значение за отговорността на подсъдимия С.Ф.М., настоящият съдебен състав
намери, че наказанието следва да бъде определено под средния предвиден в закона
размер, а именно 1 /една/ година лишаване от свобода. С оглед проведеното по
делото съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, приложение
намира императивната правна норма на чл. 58а от НК, към която изрично препраща
чл. 373, ал. 2 от НПК. При това положение наказанието следва да бъде намалено с
1/3, което дава като краен резултат наказание лишаване от свобода в размер на 8
/осем/ месеца. Индивидуализирано по този начин наказанието се явява адекватна санкция
на извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, която ще способства в пълнота за
изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече тези на специалната
превенция спрямо подсъдимия С.М..
Налице
са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”.
Размерът на определеното наказание е под три години, подсъдимият не е осъждан, като за превъзпитанието и поправянето му не се
налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Относно изпитателния
срок, съдът определи същия в минималния размер от три години, който е
достатъчен, за да повлия възпиращо спрямо подсъдимия с оглед опасността да бъде
приведено в изпълнение така отложеното наказание.
Съдът постанови веществените доказателства по делото – 2
броя дървени колове, находящи се на съхранение в РУ – Харманли към ОД на МВР –
Хасково, да се отнемат в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК и след влизане на присъдата в
сила да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.Ф.М. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 579,10 лева за направените по
делото разноски за експертиза.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова Смит/