№ 1352
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. К. К. срещу Решение № 1830 от
09.06.2022г. постановено по гр.д. № 11758/2021г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД по предявения от Ж. Д. К. с
ЕГН ********** срещу К. К. К. с ЕГН ********** иск е обявен за нищожен сключеният
между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.2013г., с който Ж.
Д. К. продала на К. К. К. собствените си 8/12 ид.ч. от апартамент № 143, находящ се гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 206, вх. 5, ет. 5, с идентификатор 10135.4505.52.1.20,
ведно с прилежащото избено помещение № 143 и 0.7823% ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, обективиран в НА № 143, том II, рег. № 4565, дело № 268/2013г. на
нотариус П. П. вписан под акт № 100, том XL, дело 0 8298/2013г. на Служба по вписванията
– Варна, като привиден /при условията на относителна симулация/.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за нищожност, недопустимост,
евентуално неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост.
Решението е немотивирано до степен, която го прави нищожно. Липсва анализ на събраните
доказателства, както и съображения по оспорването им. Единственият извод формиран от
ВРС въз основа на косвени доказателства е, че извършеното прехвърляне на ид.ч. от имота е
безвъзмездно, с цел другите наследници на ищцата да нямат претенции към наследството на
1
Ж. К.. Недопустимостта на решението е обоснована с довод за произнасяне по недопустим
иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането му. Привидността на сделката е
обоснована с твърдения, че продажната цена не била плащана и е нямало уговорка между
страните за плащане. Обстоятелството обаче дали въззивникът е придобил ид.ч. от
собствеността на основание договор за покупко продажба или на основание договор за
дарение няма да породи позитивен ефект в правната сфера на ищцата, тъй като имотът не би
се върнал в нейния патримониум. От друга страна неплащането на продажната цена не
прави договора нищожен, а обявяването на евентуалната безвъзмездност на сделката, както
се твърди лишава ищцата от интерес от иска. Допуснатите до разпит свидетели са при
съществено нарушение на чл. 164 и чл. 165 от ГПК. Представеното от ищцата „копие на
копие на завещание, подписано от нея на 29.01.2013г.“ не е обратен документ, нито начало
на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК – изхожда от самата ищца; не
носи подписа на въззивника, нито е изходящ от последния документ и правещ вероятно
основателен доводът за наличие на привидност; нито съставлява документ, който прави
вероятно твърдението на ищцата, че съгласието за продажба е привидно. Същевременно,
оспорена е достоверността на датата на съставяне на завещанието, а по искането да се
представи оригиналът на документа или заверен вид на същия и въпреки непредставянето
на такива, представеното копие не е изключено от доказателствата по делото. По делото не е
проведено успешно доказване на вменените в тежест на ищцата факти – представеното
копие на завещание е оспорено; гласните доказателства са недопустими, а дори и допустими
– не установяват твърденията на ищцата. Мотивите на съда при обсъждане на тези
доказателства са и житейски неоправдани. Предвид всичко изложено, отправя искане за
обявяване нищожността на решението в обжалваната част, за обезсилването му, респ. за
отмяна и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като недоказан по
основание.
Отговор на жалбата не е постъпил от въззиваемата страна.
Във връзка с дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба с
определение на ВОС по делото е постъпила уточняваща молба, обективираща твърдения на
ищцата, че правния й интерес от иска за обявяване нищожността на договора се изразява в
това, че при уважаване на иска процесните идеални части от собствеността ще се върнат в
патримониума й. Не предявява иск по чл. 17 от ЗЗД, но поддържа предявения иск, вкл. и
този за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът чрез процесуални
представители поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на
разноски за въззивното производство. Въззиваемата не изразява становище.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението в обжалваната част,
съдът за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Ж. Д. К. срещу К. К.
2
К. съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 и 5
от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба, сключен на
11.07.2013г. и обективиран в НА № 143/2013г. на нотариус П. П. с който ищцата продала на
ответника – неин син собствените си 8/12 ид.ч. от апартамент № 143, находящ се гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 206, вх. 5, ет. 5, с идентификатор 10135.4505.52.1.20, ведно
с прилежащо избено помещение № 143 и 0.7823% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, поради противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона,
евентуално накърняване на добрите нрави, а евентуално поради липса на основание,
съответно като привиден и прикриващ действително завещателно разпореждане, евентуално
прикриващ алеаторен договор, евентуално договор за дарение.
Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл:
страните са майка и син, като след смъртта на съпруга на ищцата през 2013г., тя, заедно с
трите деца на съпруга й от предходен брак и двете техни общи деца наследили ½ ид.ч. от
придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ апартамент № 143 в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“. На основание прекратена СИО ищцата придобила ½
ид.ч. от правото на собственост върху жилището; 1/12 ид.ч. по наследяване на съпруга си
Коста Христов К. и 1/12 ид.ч. на основание договор за дарение по НА № 81/13.06.2013г. от
сина й Н. К. К.. По наследяване на баща си от своя страна ответникът придобил 1/12 ид.ч. от
правото на собственост върху жилището, а с договор за покупко продажба оформен с НА №
80/13.06.2013г. придобил и 3/12 ид.ч. от децата на съпруга на ищцата от предходен брак –
Атанаска К. К., Янко К. К. и Н.й К. К.. Така ищцата придобила 8/12 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, а ответникът – 4/12 ид.ч. С оспорения договор за покупко
продажба по НА № 143/2013г. на 11.07.2013г. ищцата продала на ответника собствените си
8/12 ид.ч. от собствеността върху апартамент № 143, като запазила вещното право на
ползване върху продадения имот, докато е жива за продажна цена 15000 лв. Намеренията й
първоначално били да живее необезпокоявано в жилището, което да завещае на ответника,
който след смъртта й да е единствен собственик на имота, тъй като към момента на
прехвърлителните сделки живеели заедно и очакванията й били той да се грижи за нея и да я
издържа на стари години. За целта потърсила юридическа помощ, като тримата адвокати, с
които се консултирала били единодушни, че при завещание в полза на ответника К., двете й
дъщери от първия й брак и другия й син Н. при завещание биха имали претенции към
ответника за запазена част. Ищцата не е искала сина й К. след смъртта й да има проблеми
със собствеността върху жилището. Посъветвана била, че най-сигурният начин, при който
останалите нейни наследници не биха могли да предявяват претенции и да застрашат
интересите на ответника е продажбата на ид.ч., на която се съгласила по тези причини.
Продажната цена на имота обаче никога не е заплащана от ответника. Понастоящем ищцата
е пенсионерка, болна от диабет и поискала от ответника да започне да й помага с плащане
на вноските по кредит, което ответникът отказал. Осъзнала, че е допуснала грешка като се
съгласила завещанието да бъде оформено като покупко продажба. Ето защо този договор е
нищожен
3
поради противоречие на закона – сключвайки договор за покупко продажба, с който
страните прикрили завещание, страните постигнали целения правен резултат
ответникът да наследи изцяло притежаваните от майка си ид.ч. от собствеността
преждевременно, преди смъртта на ищцата;
поради заобикаляне на закона – целеният правен резултат бил ответникът да
наследи продадените му ид.ч. след смъртта на ищцата и да стане собственик на имота,
но за да бъдат лишени от право на запазена част останалите й деца, сделката е
оформена като покупко продажба с право на ползване;
поради накърняване на добрите нрави – посочената продажна цена, която не е
платена е нееквивалентна на насрещната престация при пазарна цена на продадените
ид.ч. към 2013г. в размер на 84333 лв. Нищожността на договора в частта относно
цената влече нищожност на целия договор, доколкото договорното правоотношение
не би могло да обвързва страните без тази клауза;
поради липса на основание – ищцата не е имала основание приживе да прехвърля
собствеността на имота на едно от децата си лишавайки себе си от сигурност;
поради привидност на договора – прикриващ действителната воля на ищцата за
завещание. Действителната воля на страните била ответникът да придобие ид.ч. на
майка си след смъртта й, но предвид опасността другите наследници на ищцата да
имат претенции за възстановяване на запазена част от наследството й оформили тази
воля с договор за покупко продажба със запазено право на ползване. Евентуално
договорът прикрива договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за
гледане и издръжка, тъй като е имало уговорка между страните за това. Евентуално
пък прикрива договор за дарение, тъй като продажната цена никога не е плащана,
нямало е уговорка за това между страните.
В този смисъл отправила искане за положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба К. К. оспорил предявените искове по основание, както и
описаната в исковата молба фактическа обстановка. Посочил, че преди сделката от 2010г.
живеел в къщата на бащата на жената, с която живеел на съпружески начала. През 2014-
2015г. отношенията им се влошили и се преместил, заедно с новата си приятелка да живее в
процесния апартамент. Последното не се е харесало на ищцата, въпреки което до 2021г.
ответникът е плащал всички режийни разходи за домакинството, както и се е грижел за
майка си, както всеки нормален син. Оспорил твърдението в исковата молба, че по
оспорения договор продажната цена е била уговорена в размер на 15000 лв., с аргумент, че в
текста на нотариалния акт е вписана продажна цена в размер на 9800 лв. Последната
заплатил на ищцата в брой, на части в договорения срок – до 30.09.2013г. Оспорил
твърдението, че не е имало уговорка между страните за плащане на продажната цена, както
и че същата не е платена. Оспорил между страните да е постигано съгласие за завещание,
дарение, издръжка и гледане, нито да са уговаряли друга престация или основание на
договора, освен продажба. Така ответникът придобил голата собственост върху имота, а
правото на ползване – запазено в полза на ищцата. Твърденията за момента на настъпване на
4
прехвърлителния ефект на собствеността са нелогични, доколкото с договора за покупко
продажба ответникът е придобил голата собственост върху ид.ч., а правото на ползване е
запазено за ищцата, която може да го упражнява необезпокоявано. Дали останалите деца на
ищцата биха имали претенции към имота е обстоятелство, което касае тяхната правна сфера
и преценка, а не на ищцата. Отправил искане в тази връзка предявените искове да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба, оформен с НА № 143/2013г. на Нотариус П. П. рег.
№ 224, Ж. Д. К. продала на съсобственика си К. К. К. собствените си, придобити по
покупка, наследство и дарение 8/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №
143, на ет. 5, във вход № 5 на бл. 206 в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна, с ид.
10135.4505.52.1.20, като продавачът си запазва вещното право на ползване върху
продаваемия имот, докато е жив. Продажната цена на продаваемите идеални части
уговорили в размер на 9800 лв., която купувачът се задължил да заплати на продавача в срок
до 30.09.2013г. Съгласно отразеното в акта данъчната оценка на продаваемите ид.ч. от
описания имот е 19829.70 лв.
Представено е в заверено копие на копие от Завещание от 29.01.2013г., с което Ж. Д.
К. се е разпоредила за след смъртта си с притежаваното имущество, като завещала на сина
си К. К. недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 91.16 кв.м., находящ се в гр.
Варна, кв. Владиславово, бл. 206, заедно с избено помещение и прилежащи ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж.
Пред ВРС е прието заключение на СОЕ, съобразно което пазарната стойност на
Апартамент № 143 към 11.07.2013г. е 66 300 лв., а при отчитане на пазарната стойност на
запазеното право на ползване, пазарната оценка на обекта е 41 384 лв.
Събрани са и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите В.В. и
Г.Я., ангажирани от ищцата, както и на свидетеля Н. К., ангажиран от ответника.
Въз основа на така предявените искове и установената фактическа страна, в
обжалваното решение от правна страна ВРС приел, че е сезиран с предявени в условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на договора за покупко продажба, като
не е обвързан от заявената в исковата молба поредност на основанията за нищожност, а е
длъжен да разгледа същите според естеството на поддържания порок, като държи сметка, че
съществуването на някой от пороците съгласно изброяването им в чл. 26 от ЗЗД изключва
или поглъща останалите. Ето защо приел, че е сезиран с искове за нищожност в следната
последователност: поради противоречие със закона и заобикалянето му; поради накърняване
на добрите нрави и като привиден. По същество разгледал исковете за нищожност поради
заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави, които отхвърлил като
неоснователни, а иска за нищожност поради привидност на договора уважил, с уточнение,
че привидността е при условията на относителна симулация.
5
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Правилно в обжалваното решение ВРС приел, че начинът за съединяване на искове за
недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил
ищецът, са предявени в условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно
основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е
безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на
сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или
заобикалянето му/ през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца
основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по
тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а
постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. И
обратно, в случаите на евентуално обективно съединяване на искове, евентуалните такива се
предявяват под условие и подлежат на разглеждане в зависимост от произнасянето по
главния иск. В случаите когато не се е сбъднало условието под което е предявен
евентуалния иск, съдът не дължи произнасяне по същия, а ако се произнесе то решението му
е недопустимо и също подлежи на обезсилване от въззивната инстанция. Последващите това
обезсилване действия на въззивната инстанция са поставени в зависимост от това дали
първоинстанционният съд се е произнесъл по главния иск. В случаите, когато такова
произнасяне е налице, след обезсилване на решението по евентуалния иск въззивният съд не
следва да предприема последващи процесуални действия по спора, а ако липсва то следва да
върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по главния иск.
В случая по делото са предявени следните искове за прогласяване на нищожност:
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – поради противоречие на договора за продажба по НА №
143/11.07.2013г. с правна норма, която не допуска придобиване на наследство преди
откриването му – чл. 1 от ЗН;
по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 30, ал. 1 от
ЗН с договора;
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави;
по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради липса на основание и
по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД – поради неговата привидност, прикриваща действително
завещание, евентуално договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за
гледане и издръжка, а евентуално прикриващ договор за дарение.
Исковете са предявени при условията на евентуалност при следваща от тежестта на
порока поредност на разглеждането им, като поддържането на иска за нищожност поради
6
липса на основание и привидност е заявено и пред настоящата инстанция. Пристъпвайки
към разглеждане на евентуалния иск за нищожност поради заобикаляне на закона, без
произнасяне по главния иск за нищожност поради противоречие със закона, както и
разглеждайки евентуалния иск за нищожност поради привидност, без произнасяне по
главния спрямо него иск за нищожност поради липса на основание, ВРС се е произнесъл без
да е настъпило вътрешнопроцесуалното условие под което тези евентуални искове,
основаващи се на по-леки пороци са предявени. Разглеждането на евентуалния иск зависи от
сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му
претенция. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като
условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези
искове е недопустимо. Доколкото обаче решението, в частта, с която исковете за нищожност
по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила и не е предмет на въззивно
производство, а по допустимостта на решението въззивният съд се произнася в обжалваната
му част съгласно чл. 269 от ГПК, то на обезсилване подлежи само обжалваната част от
решението. Доколкото главният и обусловен от изхода му иск за нищожност поради липса
на основание не е разгледан от ВРС, то произнасянето по евентуално съединения иск по чл.
26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е недопустимо поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие, под което той е бил предявен. Произнасяното по иск, по който съдът не е имал
правото и задължението да даде исканата защита, е процесуално недопустимо. На това
основание, решението на ВРС в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а делото
върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове в посочената поредност,
доколкото въззивната инстанция не може за първи път да разгледа искове, по които първата
инстанция не е постановила решение относно материалноправния спор.
При новото разглеждане на делото и евентуално настъпване на условието за
разглеждане на евентуалния иск за нищожност поради привидност, районният съд следва да
съобрази, че е необходимо да отговори с диспозитив на искане за разкриване на относителна
симулация, като посочи вида недействителност и вида на прикритата сделка, когато има
такава. Действително в практиката на ВКС е изяснена разликата между иска за установяване
на привидност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, с предмет обявяване на относителна недействителност
и иска, с който се претендират последици от прикритата сделка по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Последователно е указанието тези искове да се разглеждат като самостоятелни, което обаче
не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването на
симулацията. Вярно е също, че искът за установяване нищожността на привиден договор е
различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка всеки един от
тях да бъде предявен самостоятелно, но това няма как да стане при относителна симулация
/когато се твърди, че нищожният привиден договор прикрива друга сделка/ - двата иска
следва да се предявят и разгледат заедно. В тази хипотеза следва да се установи не само, че
волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е
била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на
прикритото съглашение /в този смисъл Решение № 202 от 16.03.2010г. по гр.д. №
4150/2008г. на ВКС, III ГО, Решение № 403 от 5.08.2010г. по гр.д. № 684/2009г. на ВКС, III
7
ГО, Решение № 352 от 31.10.2011г. по гр.д. № 186/2011г. на ВКС, III ГО, Решение № 35 от
1.III.1966г. по гр.д. № 195/65г. на ОСГК и др./. В случая исковата молба е основана точно на
такива твърдения – че договора за покупко продажба е нищожен като привиден и прикрива
действително завещание, евентуално алеаторен договор, евентуално договор за дарение.
При тези твърдения, евентуално след уточнението и пояснението им, съдът следва да
осъществи и преценка за допустимост на иска и наличие на правен интерес за ищцата от
провеждането им.
По разноските, сторени от страните по делото, включително тези, реализирани пред
въззивната инстанция, първата инстанция следва да се произнесе при произнасяне по делото
по същество по аргумент от чл. 81 от ГПК.
По изложените съображенията и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3 от ГПК, Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1830 от 09.06.2022г. постановено по гр.д. № 11758/2021г.
по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 26, ал. 2, пр.
5 от ЗЗД по предявения от Ж. Д. К. с ЕГН ********** срещу К. К. К. с ЕГН ********** иск
е обявен за нищожен сключеният между страните договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.07.2013г., с който Ж. Д. К. продала на К. К. К. собствените си 8/12
ид.ч. от апартамент № 143, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 206, вх. 5,
ет. 5, с идентификатор 10135.4505.52.1.20, ведно с прилежащото избено помещение № 143 и
0.7823% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в НА № 143,
том II, рег. № 4565, дело № 268/2013г. на нотариус П. П. вписан под акт № 100, том XL, дело
0 8298/2013г. на Служба по вписванията – Варна, като привиден / при условията на
относителна симулация/.
ВРЪЩА в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС за
произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове за нищожност на договора
от 11.07.2013г. поради липса на основание и поради привидност на същия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от връчването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9