РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:П. Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
като разгледа докладваното от П. Ив. Минев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20245300600767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 260037/16.09.2022 г., постановена по НЧХД № 3423/2020г.,
РС – Пловдив, II н. с. е признал подсъдимия П. И. Т. за невинен и го е
оправдал за това да е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК по
отношение на частния тъжител Н. А. П.. РС – Пловдив е отхвърлил
предявения от частния тъжител П. граждански иск за неимуществени вреди
против подс. Т. в размер на 2500 лева като неоснователен. Съдът е присъдил в
тежест на частния тъжител Н. А. П. направените по делото разноски за
защитник от подсъдимия в размер на 800 лева.
Присъдата е обжалвана от частния тъжител Н. А. П., чрез повереника му –
адв. М. Т. – Д.. В жалбата и допълнението към същата се твърди, че
присъдата на РС – Пловдив е необоснована и незаконосъобразна, тъй като
обвинението било доказано по категоричен начин. Сочи се, че подсъдимият
не е ангажирал никакви доказателства, за да защити тезата си. Оспорва се
изложеното от Районния съд обстоятелство, че тъжителят като началник на
1
склада е имал достъп до записите от видеокамерите на място, но не ги е
предоставил, като се твърди, че поради бездействието на
първоинстанционния съд тези записи са изискани почти две години по-късно,
когато вече не са били налични. Излагат се съображения, че Районният съд е
влязъл в ролята на защитник на подсъдимия, възприемайки изцяло
обясненията му и „напасвайки“ ги съобразно фактическата обстановка.
Твърди се също така, че дали е имало или не рекламация на повредена стока
в случая е ирелевантно и съдът не е следвало да се позовава на това
обстоятелство. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият П. И. Т. да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, както и да бъде осъден да
заплати на тъжителя предявения от последния граждански иск в пълен размер
от 2500 лева. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият П. И. Т. не е взел становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, частният тъжител
П. не се явява. За него се явява повереникът му – адв. М. Т.-Д., която
поддържа въззивната жалба с искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова осъдителна такава. Моли съда да уважи предявения граждански иск в
размер на 2500 лева. Претендира разноски.
Подсъдимият П. И. Т. не се явява. За него се явява защитника му адв.
Д. М., който представя 2 бр. амбулаторни листове, касаещи здравословното
състояние на подсъдимия. Адв. М. пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, тъй като
обвинението не е доказано. Твърди, че подзащитният му е бил провокиран от
частния тъжител с унизителни реплики, както и че не са събрани никакви
доказателства за нанесени каквито и да е вреди. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди направените с въззивната
жалба и допълнението към нея оплаквания, възраженията и становищата на
страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна
служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от
НПК, намери жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество
– за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
2
Подсъдимия П. И. Т. е роден на ***, адресно регистриран и живущ в
*** б., български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен,
трудово ангажиран, ЕГН **********.
Тъжителят Н. А. П. е подал тъжба до съда, в която е посочил, че като
началник склад в „***“ – локален склад, находящ се в гр.Пловдив, ул.***на
12.06.2020 г. е чакал приемането на нова стока – мебели. В този момент е
пристигнал ТИР с ремарке с рег. № ***, управляван от подсъдимия П. И. Т.,
който е управител на „Т.И“ ООД, със седалище и адрес на управление **.
След отваряне на вратите на ремаркето, тъжителят установил, че има
намокрени кашони със стока, която поръчали на доставчика. Тъжителят П.
казал на работник в склада – И. И., да свали мокрия кашон от ремаркето, за
да го снима и да го покаже на колегите от Централния офис на мебели „***“,
които отговарят за доставката на мебели, пристигащи в град Пловдив –
локален офис.
Съгласно тъжбата:
„След сваляне на мокрия кашон, казах на складовия работник И. да го
донесе и качи на рампата, за да го огледам дали има повреди. Казвайки това,
имах предвид, че е възможно отнякъде да е текло и влязла вода в ремаркето.
Всички тези действия от моя страна по преглед на стоката се развиват в
присъствието на П. И. Т., който в този момент стоеше до мокрия кашон. След
като казах, че искам мокрия кашон да се свали от ремаркето и да се качи на
рампата за оглед, П. Т., силно афектиран дойде към мен, засили се към
рампата, псувайки ме със следните думи:
- „****“.
- „Ти си долен боклук“.
„Посегна и ме удари с ръка в крака, с което ми причини болка и
неудобство от удара като продължи със следните думи:
- „Слез долу от рампата да ти счупя главичката“.
Пак съгласно тъжбата:
„Тези обидни думи и проява на агресия същия употреби в присъствието
на К. В. Я. Е. И. Д. и И. Г. И. – складови *** и служители на мебели „****“.
„След тези негови обидни думи и действия, уронващи честта и
достойнството, авторитета ми в присъствието на служители на фирмата
3
(мебели „***“) в която работя, аз учудено и стресиран от това му казах:
- „Какво правиш? Дръж се сериозно. Виж пред колко хора ме
псуваш на майка, ругаеш и ме заплашваш“.
Той каза: „Сега от тук като си тръгна ще видиш какво ще ти се
случи, ще отида при собствениците на фирмата“.
„Целия проблем се състоеше в това, че очевидно течеше вода от
ремаркето на камиона, в който беше стоката, за което аз му обърнах
внимание. След това той премести кашона назад, за да разтовари стоката и ме
покани след паркирането на камиона да отидем да се разберем като каза:“
- „Ела да се разберем ей там долу като мъже, там където няма
камери“.
„На мястото, на което разтоварваме и преглеждаме пристигащата стока,
където П. И. Т. в мое присъствие и в присъствие на посочените по-горе
свидетели ме обиди, употребявайки посочените обидни думи има монтирани
камери за видеонаблюдение.
„Аз му отговорих: - „ Не желая да разговарям с теб, по какъвто и да е
било повод“. След което уведомих и преките си ръководители да вземат
мерки спрямо този човек относно нанесените ми в мое присъствие и пред мои
колеги обидни думи и проявената от негова страна агресия.“
В хода на съдебното следствие пред районния съд са били допуснати и
разпитани като свидетели Е.И. Д. - работник в „Мебели ***“ и И. Г. И. – бивш
работни в същата фирма като складови ***, но напуснал година преди датата
на даване показания.
След анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, Районният съд е намерил, че тъжителят Н. П. не е
доказал по несъмнен начин повдигнатото на подсъдимия П. Т. обвинение по
чл.146, ал.1 от НК, така както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, напълно споделя
констатациите и правните съображения на Районния съд.
Изложените в жалбата и допълнението към нея възраженията са
неоснователни.
За да бъде признато за виновно предаденото на съд лице, обвинението
трябва да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин. С оглед
4
разпоредбата на чл.103, ал.1, предл.2-ро от НПК, по дела образувани по
тъжба на пострадалия, в тежест на частния тъжител е да докаже твърденията
си с всички предвидени в закона способи. Съгласно ал.2 на цитираната норма,
обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. В тази връзка
възражението на повереника на частния тъжител, че подсъдимият не е
ангажирал никакви доказателства, за да защити тезата си са напълно
неоснователни. Това важи в пълна степен дори и ако подсъдимият се
възползва от правото си да откаже да дава обяснения, което в случая той не е
направил.
В разглеждания случай, от представените пред първостепенния съд
доказателства не може да се направи несъмнен извод за съставомерно,
виновно поведение на подсъдимия Т.. Районният съд основателно е подложил
на съмнение изложеното в тъжбата и в показанията на свидетелите, касаещо
нанасяне на удар по крака на тъжителя П., изричането на обидни реплики, а и
като цяло характера на конфликта на инкриминираната дата.
Възражението на повереника на тъжителя, че съдът се е произнесъл
твърде късно по искането за предоставяне на видеозаписи от инцидента и
затова същите не са били налични е също е неоснователно. Делото пред
Районен съд Пловдив е отлагано многократно, като в действителност съдът се
е произнесъл по направеното с тъжбата искане на 16.03.2023 г. Но тъжителят
П., като служител, и то началник склад в „Мебели ***“ е могъл сам да се
сдобие или да поиска от управителя на склада да му бъдат предоставени
записите от охранителните камери, непосредствено след случката. По делото
няма данни такова искане да е било направено или пък да не е било уважено,
което да наложи записите от камерите да бъдат изисквани от съда. П., както
и свидетелите Е. Д. и И. И. споделят, че знаят за наличието на видеокамери на
рампата за приемане на стока, като тъжителят в тъжбата си дори твърди
подсъдимият да е казал „Ела да се разберем ей там долу като мъже, там
където няма камери“. В действителност частният тъжител, за разлика от
прокурора, не е длъжен да събира доказателствата, които оправдават
обвиняемия или смекчават отговорността му. В случая обаче, ако твърдяното
в тъжбата е вярно, тези записи – със или без звук, биха били в подкрепа на
изложеното от частния тъжител и пропускът същите да бъдат незабавно и без
усилие набавени или съхранени поставя под съмнение твърденията на частния
тъжител.
5
Друго обстоятелство, което разклаща версията на частния тъжител е
твърдяната от него причина за възникване на инцидента. Според изложеното
в тъжбата, това е било, че в камиона, с който подсъдимият е направил
доставката е установен намокрен кашон и евентуално повредена стока в него.
Видно от наличните по делото товарителница, фактура и преводно
нареждане, получателят не е имал забележки към качеството или
количеството на стоката. При положение, че не е имало рекламация, което по
някакъв начин да се отрази негативно на подсъдимия – отдръжка от
дължимата за превоза сума, отказ на следващи поръчки и т.н., нелогично
изглежда последният да прибегне до описаната в тъжбата вербална и
физическа агресия и то насочена точно срещу частния тъжител.
Тук следва да се посочи, че според показанията им, свидетелите Д. и И.
са присъствали от началото до края на инцидента, като и двамата
потвърждават за изречени от подсъдимия към тъжителя псувни, но никой от
тях не споменава за цитираните в тъжбата „Слез долу от рампата да ти
счупя главичката“ и „Ела да се разберем ей там долу като мъже, там
където няма камери“, каквито закани би било логично да се отправят от
лице, което се е нахвърлило върху другиго, удряйки и псувайки го, и които не
биха останали незабелязани от намиращите се в непосредствена близост
свидетели.
Не на последно място основателно е и съображението на Районния съд
да постави под съмнение изложеното от свидетелите Д. и И.. Към момента на
депозиране на показанията си, св, Д. е продължавал да работи в „Мебели
****“, където частният тъжител му е началник, а св. И., въпреки че е
напуснал фирмата продължавал да поддържа връзка с някои от работниците,
както и по-рядко с тъжителя П.. Тези обстоятелства сами по себе си не са
основание да се изключат напълно показанията на свидетелите, но при
условие че твърденията им не се подкрепят в достатъчна степен от други
доказателства по делото, правилно съдът ги е приел да не ги кредитира, като
недостоверни и повлияни от служебна и лична обвързаност на свидетелите с
тъжителя.
Много по-правдоподобни и житейски логични са обясненията на
подсъдимия. Същият твърди, че след като отворил врата на камиона и видял,
че има мокър кашон, казал “***“ и започнал да се ядосва. Това е напълно
6
разбираемо, като се има предвид, че като шофьор на камиона носи
отговорност за причинени щети по превозваната стока. Такава реакция и
поведение на подсъдимия не могат да се приемат за обида и то насочена
конкретно към частния тъжител П.. Както е посочил и Районният съд, за да е
налице престъпление обида по чл.146, ал.1 от НК, деецът следва умишлено
да е казал или направил нещо засягащо личната чест и достойнство на
другиго, в негово присъствие, и то по начин, така че обиденият да го
възприеме като отнасящо се лично за него. Отправени в пространството,
неадресирани до конкретно лице ругатни и обиди не покриват
съставомерните белези на престъплението обида.
Настоящия въззивен състав намира, че атакуваната присъда е
законосъобразна и обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешното си убеждение, което е отразено в
мотивите.
Тъй като от доказателствената съвкупност не може да се изведе
заключение, че обвинението е доказано по несъмнен начин, подсъдимият П.
И. Т. законосъобразно е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
С оглед признаването на подсъдимия за невинен, на основание чл.189,
ал.4 от НПК, Районният съд правилно е възложил в тежест на частния
тъжител П. направените от подсъдимия Т. разноски за адвокатска защита.
При този изход на делото, частният тъжител – жалбоподател в
настоящото производство Н. А. П., следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимия П. И. Т. направените от последния разноски за адвокатска
защита във въззивното производство в размер на 600 /шестстотин/ лева.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата, с която подсъдимият П. И. Т. е
оправдан следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК,
7
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260037/16.09.2022 г., постановена по
НЧХД № 3423/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с.
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител Н. А.
П. да заплати на подсъдимия П. И. Т. сумата от по 600 /шестстотин/ лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение на страните,
че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8