№ 3812
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Г. Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110111762 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „С.С.К.Е.Х.“ АД срещу Г. Г. Г. и
„Ф.“ ЕООД пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) за заплащане на сумата от 5000 лв., частичен иск от
25 000 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на
ищеца недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., находящ се ***“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398, с площ от 3 382 кв.м.,
при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2569.79,10135.2569.80, 10135.2569.112, 10135.2569.399, 10135.2569.216 и
10135.2569.271, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, при
условията на разделна отговорност – по 2500 лв. от всеки, а в случай че искът срещу Г.
Г. Г. е неоснователен, да бъде осъден „Ф.“ ЕООД да заплати цялата претендирана сума
от 5000 лв.; 2) в условията на евентуалност, в случай че искането за осъждане на
ответниците в условията на разделност е неоснователно, да бъдат осъдени да заплатят
сумата от 5000 лв. солидарно; и 3) в условията на евентуалност, в случай че не е налице
солидарна отговорност между ответниците и искът е неоснователен срещу някой от
тях, претендираната солидарно сума от 5000 лв., частичен иск от 25 000 лв., да се
присъди изцяло за плащане от този ответник, който е материалноправно легитимиран
да отговаря по иска.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2569.398, с площ от 3 382 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 метра,
предишен идентификатор: 10135.2569.314, номер по предходен план: 2569.314, квартал
19, парцел XI-314, при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2569.79,10135.2569.80, 10135.2569.112, 10135.2569.399, 10135.2569.216 и
10135.2569.271. Поддържа се, че по силата на Договор за доброволна делба от
28.06.2013 г. ищецът е придобил право на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.218, находящ се в гр.Варна, ***, а по силата на Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 27/2007 г. ищецът притежавал
право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.2569.77, с номер
1
по предходен план парцел IV-112, 114, кв.16 по плана на ***, както и върху поземлен
имот с идентификатор 10135.2569.242, с номер по предходен план парцел V-112,
квартал 16. Излага се, че със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017 г. на МРРБ е одобрен
ПУП-ПРЗ на ***, като след влизане в сила на ПУП, поземлени имоти с
идентификатори №№ 10135.2569.218, 10135.2569.77 10135.2569.242 се заличавали и се
образувал нов поземлен имот с идентификатор 10135.2569.314, с площ от 13 556 кв.м.
Поддържа се, че процесният поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398 е част от
ПИ 10135.2569.314, след извършване на разделяне на ПИ 10135.2569.314, с което се
образуват два нови имота, както следва: процесния имот, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2569.398, с площ от 3 382 кв.м. и ПИ с идентификатор
10135.2569.399. Навежда се довод, че ответницата Г. Г. Г. е собственик на недвижим
имот, находящ се ***“, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2569.271, с площ от 1 478 кв.м., при граници по кадастрална карта съседни
поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2569.272, 10135.2569.79,
10135.2569.368, 10135.2569.216, 10135.2569.270, 10135.2569.73. Излага се, че по силата
на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 21.01.2021
г. ответникът „Ф.“ ЕООД придобил право на строеж за изграждане на самостоятелни
обекти в жилищна сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор
10135.2569.271, както и дружеството се задължавало да изгради със собствени сили и
средства цялата жилищна сграда, предвидена за построяване в поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.271, както и всички общи части на сградата, да въведе
сградата в експлоатация, както и да отговаря за всички съществени условия, касаещи
срокове за изпълнение, степен на завършеност н обектите, вида и материалите за
обектите, общите части, фасадата и други. Сочи се, че за строителството на сградата
бил изготвен инвестиционен проект към м. август 2020 г. и към м. март 2021 г.
строителните работи започнали ефективно. Пояснява се, че поземленият имот с
идентификатор 10135.2569.271, в който се извършват строително-монтажни работи, и
собственият на ищеца поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398, са съседни
имоти. При започване на строителните работи през месец март-април 2021 г., строежът
се извършвал на границата с ищцовия имот, в който били натрупани строителни
материали, пръст, отпадъци, греди и всякакви видове материали и суровини във връзка
със строителството. Работниците на строежа паркирали колите си в имота на ищеца и
престоявали там понякога и с дни. Цялата тежка техника, необходима за обслужване на
строеж, преминавала през имота му и била ситуирана там, за да обслужва строителни
процес. Тези действия били извършени без знанието и съгласието и без разрешението
на ищеца, без да бъде уведомен, и без всякакво правно основание. Сочи се, че
периодът, в който имотът бил ползван от ответниците без е разрешение и съгласие на
ищеца, е около един месец - от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г. След като било
установено, че имотът се ползва и в него се складират строителни отпадъци, греди,
дървета, паркирани са коли, тежката строителна техника, ищецът предприел незабавни
действия – предупредил устно работниците на място, още в началото на месец април,
отправил устни предупреждения и до строителя. Независимо от това неправомерното
ползване на имота ни продължило и била изпратена покана до ответника „Ф.“ ЕООД, в
която още веднъж писмено бил поканен да преустанови неправомерното ползване на
имота на ищеца, както и да заплати обезщетение за неправомерното ползване на имота
в размер на 25 000 лева без ДДС в 7-дневен срок. Поканата била изпратена на
19.04.2021 г. с телепоща изх.№ 32/19.04.2021 г. и получена от ответника на 22.04.2021
г. Въпреки това към настоящия момент заплащане на дължимото ни обезщетение не
било получено. Нещо повече, и към настоящия момент в имота ни продължавали да се
натрупват строителни отпадъци, имотът не е изцяло разчистен и неправомерното
ползване продължава. Поддържа се, че по този начин ищецът неоснователно е лишен
от ползването на имота си, поради причина, че в съседния имот ПИ 10135.2569.271 се
извършват строителни работи на границата с имота и в следствие на строителните
работи, строителни отпадъци и боклуци се складират в имота, разполага се тежката
2
техника, която се използва за строителството, паркират се безразборно автомобили на
работниците и други, техниката, която обслужва строителния процес, е изцяло
ситуирана в имота. От своя страна ответникът спестявал разходи, когато ползвал имота
на ищеца, които е следвало да понесе от собственото си имущество, а ищецът е
обеднял, тъй като е пропуснал да увеличи имуществото си и да извлича доходи от него
като го използва в търговската си дейност или го предоставя на трети лица, за
осъществяване на извършване от тях търговска дейност. Излага се, че в настоящия
случай отговорността на ответниците е разделна. Ответникът „Ф.“ ЕООД фактически е
извършвал строителните дейности и тежката техника, която е разположена в имота,
също е обслужвала строителя. По отношение на ответника Г. Г. се поддържа, че
същата, като собственик на ПИ 271, е допуснала да има неправомерно ползване на
имота на ищеца, чрез посочените по-горе дейности. Считам че собственикът на имота
следва да е наясно как се ползва имота му и до колкото е възложил на трето лице - „Ф.“
ЕООД, да извършва строителните работи, то именно собственикът носи отговорност за
действията и бездействията на третото лице. Посочва се, че строителството се
извършва също и в интерес на собственика, с последният, за да се извърши
строителството в негов интерес, би следвало да ангажира съответния ресурс и да
обезпечи изпълнението. В този смисъл поддържа, че доколкото изпълнението на СМР
е свързано с използването без основание на чуждия имот, то за собственика също е
налице спестяване на разходи. При тези съображения моли за уважаване на
предявените искове като двамата ответници бъдат осъдени да заплатят процесната
сума от 5000 лв. разделно (всеки по 2500 лв.), а в условията на евентуалност в случай
че солидарност не е налице и искът е неоснователен за някой от тях, материалноправно
легитимираният ответник да заплати търсената сума от 5000 лв. изцяло
(представляваща частична претенция от 25 000 лв.). Претендира и присъждане на
сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата Г. Г. Г., в който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че не е ползвала имота на ищеца и има договор за учредяване на право на
строеж за построяване на сграда като според този договор няма никакви ангажименти,
свързани със строежа на сградата – няма работници, които да са паркирали колите си в
имота на ищеца, няма строителни материали, тъй като никога не е закупувала такива,
не извършва строително- ремонтни работи в процесния имот и не разполага със
строителна техника. Счита, че не е извършила действия, с които да се обогати т.е. да
спести разходи, тъй като няма ангажимент към построяването на сградата, нито към
строителя и неговите работници, а също така няма обективна нужда да ползва имота на
ищеца и не го е ползвала без основание. Излага, че по информация на строителя на
обекта, последният никога не е складирал строителни материали или е ползвал по
какъвто и да било начин имота на ищеца. По отношение на паркирането на автомобили
твърди, че според данни от строителя негови работници не са паркирали автомобилите
си, а ако се установи, че действително някой е ползвал имота на ищеца за паркиране,
то нито тя, нито строителят следва да носят отговорност за неговите действия. Леките
автомобили, паркирани върху имота на ищеца (ако се установи, че е имало такива) не й
принадлежат, както и тежката техника, която ищецът твърди, че се е намирала в имота
му. Твърди, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че е собственик на съседния
имот, в който се твърди, че са се намирали строителните материали или са паркирани
колите. Оспорва и размера на предявения иск. Излага, че според твърденията на ищеца
неговият имот е ползван от нея, тъй като на границата с нейния имот са складирани
материали и са паркирани автомобили. Твърди, че дори да се докаже някакво
навлизане в имота на ищеца, то не обхваща целия му имот, който е доста голям.
Оспорва представеното с исковата молба геодезическо заснемане, тъй като последното
не отразява реалните граници на имотите, както и представения снимков материал, тъй
като от него не ставало ясно кога са правени снимките. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявените иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
3
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Ф.“ ЕООД не е постъпил от отговор на
исковата молба.
С Определение № 1819/16.02.2022 г., постановено по настоящото дело, по
искане на ищеца с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в качеството на
трето лице-помагач на негова страна, релевирано в първото по делото съдебно
заседание, е конституирано „Н.Б.“ ЕООД. Третото лице-помагач излага, че не е
работено от него преди откриване на строителната площадка, като собствениците –
възложители може да са разчиствали мястото, за да може да се открие строителната
площадка, съгласно ЗУТ. Твърди, че не е участвало в строителния процес, не е
изпълнявало изкопни и кофражни работи, автомобилите не са собственост на
дружеството или на неговия управител.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-оценителна експертизяа, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно с протоколно определение от 31.01.2021
г., че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398, с площ
от 3 382 кв.м., при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2569.79,10135.2569.80, 10135.2569.112, 10135.2569.399, 10135.2569.216 и
10135.2569.271, като е бил такъв и към исковия период, а именно от 20.03.2021 г. до
25.04.2021 г.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Договор за доброволна делба от 28.06.2013 г., рег.№
5693/28.06.2013 г., акт № 4, том 1 по описа на нотариус Жана Тикова, вписан в
Агенция по вписвания, Служба по вписвания гр.Варна дв.вход.рег.№ 14227, вход.рег.
№ 14426, том VII, акт№ 173; Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 27, том III, рег.№ 7789, дело № 381/2007 г. по описа на нотариус Светлана
Димова, вписан в Агенция по вписвания, Служба по вписвания гр.Варна вх.рег.№
19690, акт № 131, том LXI, дело ) 15019/2007 г.; Проект за изменение на кадастралната
карта, и кадастралните регистри от 14.02.2018 г., изготвен от инж.Ж.Кателиев; Скица
на поземлен имот изх.№ 15-242778-11.03.2020 г. на АГКК, СГКК-Варна; Скица на
поземлен имот изх.№ 15-109580-18.03.2015 г. на АГКК, СГКК-Варна; Скица на
поземлен имот изх.№ 1793/23.01.2013 г. на АГКК, СГКК-Варна; Проект за изменение
на кадастрална карта, изготвен към месец юни 2020 г. от „Геобазис"ООД; Решение за
поправка на очевидна фактическа грешка, обнародвано в ДВ, брой 57/2021 г. и Договор
за доброволна делба на недвижим имот от 22.12.2012 г., вх.рег.№ 27836, акт № 287,
том XII, дело № 4368, рег.№ 10572/2012 г., акт № 41, том 6.
Установява се от представения нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот от 21.01.2021 г., че Г. Г. Г. е учредила на „Ф.“ ЕООД право на
строеж върху собствения й поземлен имот с идентификатор 10135.2569.271, находящ
се на адрес ***, целият с площ 1478 кв.м., граничещ с имота на ищеца, по силата на
което ответното дружество ще стане собственик обекти в сграда със застроена площ
347,04 кв.м., предвидена за построяване в поземления имот, съгласно инвестиционен
проект, а Г. Г. Г. ще придобие други обекти в предстоящата за построяване сграда. В
същия договор страните по него са уговорили и как ще ползват незастроената част от
поземления имот след построяване на сградата.
Видно от представената от ищеца телепоща, изпратена на 19.04.2021 г. до
ответника „Ф.“ ЕООД чрез Български пощи, ищецът е поканил ответника да му
заплати обезщетение в размер на 25 000 лв. за ползване на собствения му имот без
разрешение във връзка с извършвани от „Ф.“ ЕООД строителни работи в съседния
имот, като в имота на ищеца са натрупани земни маси, строителни материали и същият
е замърсен. Ответникът е поканен и да преустанови тези действия и да разчисти терена
на ищеца. Видно от приложеното известие за доставяне, поканата е получена от
4
ответника на 22.04.2021 г.
Изяснява се от приложеното по делото Извънсъдебно споразумение от
09.11.2021 г., сключено между „С.С.К.Е.Х.“ АД и „Ф.“ ЕООД, че страните са приели за
установено в отношенията помежду си, че по силата на нотариален акт за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот от 21.01.2021 г. ответникът „Ф.“ ЕООД е
придобил право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в жилищна сграда,
която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор 10135.2569.271, като във връзка
с извършваните действия по строителството „Ф.“ ЕООД е ползвал съседният имот с
идентификатор 10135.2569.398 без съгласието и разрешението на собственика му
„С.С.К.Е.Х.“ АД, в периода 20.03.2021 г. – 25.04.2021 г. Поради неизпълнение на
задължението на ответника да заплати поисканото обезщетение за ползване след
получената покана, ищецът е инициирал настоящото производство, като с цел страните
да разрешат с взаимни отстъпки този съдебен спор и да прекратят производството по
делото са подписали въпросното споразумение, съгласно което „Ф.“ ЕООД се е
задължило в 3-дневен срок да заплати сумата от 25 000 лв. без ДДС, която
представлява част от дължимото от него обезщетение за ползване на имота на
„С.С.К.Е.Х.“ АД. В случай на изпълнение на това задължение, ищецът се е съгласил да
депозира молба за оттегляне на иска и прекратяване на производството по делото и
спрямо двамата ответници, като няма да претендира лихви и разноски по делото. При
неизпълнение – производството по делото ще продължи така както е образувано.
Приобщен към доказателствения материал по делото е Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
12.04.2021 г., възложители по който са Г. Г. Г., „Ф.“ ЕООД и още 8 физически лица,
относно имот с идентификатор 10135.2569.271. С протокола е удостоверено, че за
изпълнение на строително-монтажните работи е налице Договор от 17.03.2021 г. с
„Н.Б.“ ЕООД. Същият е представен от третото лице – помагач, съгласно условията на
който възложителите са възложили на „Н.Б.“ ЕООД да построи със своя работна ръка,
техника, инструменти и опит строежа на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-271
с идентификатор 10135.2569.271, в кв. 19 по плана на к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“ гр. Варна в груб строеж от нулев цикъл до покрив включително, като
изпълнението в груб строеж обхваща изкопни работи, зидарски работи, кофражни
работи, армировъчни работи, бетонови работи, грижи за бетона, декофриране,
подготовка и предаване на отделните етапи за довършителни работи, съгласно
нормативните изисквания за качество, както и на утвърдените проекти на обекта.
Установява се от представения Договор за строителство от 06.04.2021 г., че
„Н.Б.“ ЕООД в качеството си на възложител (главен изпълнител) е възложило на
„Жортех“ ЕООД като подизпълнител извършването на горепосочените дейности в
съседния на ищеца обект.
Според т. 3.4 от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от 12.04.2021 г. достъпът до строителната
площадка се осигурява от съществуващата улична мрежа в комплекса.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и проекти на
неподписани съглашения между „С.С.К.Е.Х.“ АД и „Ф.“ ЕООД, с идентично
съдържание като подписаното извънсъдебно споразумение от 09.11.2021 г., както и
между „С.С.К.Е.Х.“ АД и „БУЛФЛЕКС“ ЕООД, касаещо отношения между последните
две дружества, които нямат връзка процесния спор.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Георги Григоров Шарков и
Румяна И. Гороломова – Терзиева. Св. Шарков излага пред съда, че в съседство на
ищцовия имот се извършва строителство от „Сити билдинг“, като свидетелят отговаря
за строежа, поради което в периода март – април 2021 г. е посещавал имота всеки ден.
Свидетелства, че в имота на „С.С.К.Е.Х.“ АД имало струпани строителни материали,
вкл. кофражни форми и укрепващи елементи, били разположени коли, микробуси и
техника в частта откъм хотел „Корал“, като 1/3 от него била заета с тези материали.
5
Изяснява се от свидетелските показания на св. Терзиева, че като
„Административен директор“ в ищцовото дружество видяла за първи път строежа,
който се извършвал от „Ф.“ ЕООД през м. март 2021 г., когато получила сигнал от
Международен френски лицей, че през имота минава тежка строителна техника и
механизация. Посетила имота и установила, че целият в неоградената му част се ползва
като паркинг – имало над десет коли, микробуси, малки камиони и видяла голямо
количество струпан материал, арматурно желязо, дървен материал, както и 30-40
работника, които се били разположили в имота на ищеца, поставени били масички и
столчета, за да обядват там. Свидетелства, че това се случило когато се правили
основите на сградата, след приключване на изкопните работи. Попитала кой е
техническият ръководител на обекта и поискала да види строителна табела на обекта,
за да разбере кой е строителен надзор и изпълнител, за да може да разговаря с него.
Имала контакт с г-н Живанкин, който е управител на хотел „Корал“ и го уведомила, че
имотът се ползва като строителна площадка. Получила отговор, че ще се вземат мерки,
но отнело около месец докато имотът се приведе в приличен вид, но вече бил
набразден. Допълва, че посочената зона е отредена за зелена площ по ПУП – ПРЗ,
който действа от 2018 г. за к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, засята е с многогодишни
дървета и е абсолютно недопустимо през такава зона да минава тежка строителна
техника и да се извършва строителство. Не е уведомена на някой да е предоставено
право да преминава и това, което е направила, е да се свърже с управителя на „Ф.“
ЕООД и изпълнителните директори в дружеството и предала направените снимки.
Според свидетелката по ПУП има достъп до имота, в който се извършва
строителството, през Алея 2, но й отговорили, че е непроходима, поради което
самоволно са решили да ползват подход през имота на ищеца.
По искане на ответника е разпитан свидетелят П.Г.Г., който свидетелства, че
през лятото работи като градинар в хотел „Корал“ и знае, че има строеж в съседство.
Не знае кой е собственикът на съседния незастроен имот. Видял е струпани в горната
му част до самата граница строителни отпадъци, като началникът му се обадил, за да ги
почистят, което било сторено. Имало товарна техника, минавала, разтоварвала,
изпълвала с пръст имота, но не знае на кого са били тези камиони. Било изхвърлено
скеле там, по невнимание работници изхвърляли в имота и други строителни отпадъци,
затова началникът им ги предупредил да оберат работите, за да нямат проблеми.
Свидетелката К. М. Д., управител на „Н.Б.“ ЕООД, излага пред съда, че от
собствениците на съседния на ищеца имот имала молба за започване на работа, но тя
само подала документите за откриване на строителната площадка, а след това
продължила фактическата работа от подизпълнителя. От страна на „Н.Б.“ ЕООД
строителство не било извършвано, такова било изпълнявано от подизпълнител, с
когото имали сключен договор. Проектната документация била изготвена от
собствениците. Не може да каже дали „Ф.“ ЕООД е извършвало строителни работи в
имота. Не знае когато е започната работата в какво съС.ие е бил имотът.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
оценителна експертиза се установява, че средният месечен наем за процесния
недвижим имот с идентификатор № 10135.2569.398 с площ от 3382 кв.м. възлиза на 24
350,40 лв. месечно.
При така констатираните обстоятелства настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответниците да са ползвали
през релевантния период без правно основание (без да е съществувал действителен
правопораждащ юридически факт) процесния имот; 2. ищецът да е собственик на
процесния имот, като не е могъл да го ползва лично или е бил лишени от възможността
да получава от него доходи; 3. ответниците да са се е обогатили; 4. ищецът да е
обеднял, тъй като не е могъл лично да ползва имота или да получава от него доходи; 5.
6
връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-
следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта и 6. за ищеца да
липсва друг ред за защита на твърдените права.
Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, находящ се ***“, представляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398, с площ от 3 382 кв.м., при граници:
съседни поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2569.79,10135.2569.80,
10135.2569.112, 10135.2569.399, 10135.2569.216 и 10135.2569.271, през релевантния
период е бил ищецът.
По категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че в полза на ответника „Ф.“ ЕООД от другия ответник Г. Г. Г. е учредено
право на строеж върху съседен на ищцовия имот недвижим имот, собственост на Г. Г.
Г., за изграждане на жилищна сграда, като вследствие на извършваните дейности по
строителството в имота на ищеца били струпани строителни материали, отпадъци,
желязо, дървен материал, пръст и др., както и бил използван за паркиране на превозни
средства. Според представените писмени доказателства – нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот от 21.01.2021 г., протокол за откриване на
строителна площадка и договори за строителство, извършването на строителството е
възложено на ответника „Ф.“ ЕООД, а впоследствие е ангажирано за това „Н.Б.“
ЕООД, като последното дружество е привлякло за подизпълнител „Жортех“ ЕООД.
В представеното по делото извънсъдебно споразумение от 09.11.2021 г.
ответникът „Ф.“ ЕООД е признал правнорелевантните обстоятелства, че през периода
от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г. е ползвал без съгласието и разрешението на ищеца
собствения му недвижим имот с идентификатор 10135.2569.398 във връзка с
извършваните действия по строителство от „Ф.“ ЕООД в съседния поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.271. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-
достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които
преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване
на правния спор, предмет на делото - арг. чл. 175 ГПК. Недоказано по делото остана
възражението на този ответник, че въпросното споразумение е унищожаемо като
сключено при заплашване, поради „указване на натиск“, релевирано от процесуалния
представител на страната в първото по делото открито съдебно заседание. Не се
установява от представените проекти на неподписания споразумения (л. 214-216 от
делото), че ответникът е бил принуден по какъвто и да е начин да се съгласи с
подписването на извънсъдебното споразумение от 09.11.2021 г.
Настоящият съдебен състав приема за установено, съобразно свидетелските
показания на св. Шарков, преценени по правилата на чл. 172 ГПК като достоверни,
последователни и незаинтересовани от изхода на спора, дадени от лице, което не се
намира в отношения със страните по делото, че имотът на ищеца е бил ползван без
разрешение чрез струпване на строителни материали и паркиране на автомобили в
частта, граничеща с имота на ответницата Г. Г. Г., в който се е извършвало
строителството, като същите вещи са били разположени на 1/3 от площта му.
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че
ответницата Г. Г. Г. е ползвала през исковия период имота на ищеца, нито че е
възлагала извършването на дейности в него в свой интерес. Съгласно договора за
учредяване на строеж върху собствения й имот и строителната документация –
протокол за откриване на строителна площадка, строителството е следвало да бъде
извършено съгласно одобрените проекти, а достъпът до строителната площадка в
нейния имот е следвало да бъде осъществяван през съществуващата улична мрежа в
комплекса. Отклоняването от тези изисквания от страна на строителя на обекта не
следва да бъде вменявано в отговорност на собственика на съседния на ищеца имот.
Следователно, като ответникът „Ф.“ ЕООД е ползвал процесния имот без правно
основание, той се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяването на разходи за
7
заплащане на наемно възнаграждение, а ищецът е обеднял чрез невъзможността да
използва имота лично или по стопански начин, вследствие на което в неговия
патримониум не са постъпили имуществени права (граждански плодове). Това
разместване на блага е настъпило от общия факт – ползването на вещта без правно
основание, поради което това имуществено неравновесие трябва да бъде възстановено
чрез заплащане на равностойността на пазарния наем за процесния период, който е
изчислен от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СОЕ за
периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г. възлиза на 10 010,72 лв. (1/3 от 24 350,40 лв. =
8116,80 лв. месечно : 30 дни = 270,56 лв. дневно х 37 дни).
За пълнота на изложението, въпреки последователността на съединените в
условията евентуалност искове, заявена от ищеца, следва да се изясни, че при така
констатираните обстоятелства пасивна солидарност между двамата ответници не е
налице, тъй като такава нито е предвидена в закона, нито е уговорена между страните.
Както правилно обаче е посочил ищецът, съобразно трайно установената практика на
ВКС, обективирана в Решение № 106/06.06.2016 г. по г.д. № 4182/2015 г., III г.о.,
Решение № 163 от 07.02.2013г. по т.д. № 642/2011 г. ТК, І т.о. и Определение № 120 от
06.03.2009г. по ч.гр.д. № 2350/2008г. ІV г.о. ВКС, когато ищецът поддържа искане за
солидарно присъждане, съответно осъждане на ответниците, тогава съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характера на
материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да
разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците
дължи и в какъв размер. В случай че не е налице солидарна отговорност между
ответниците, тъй като нито е уговорена между страните, нито е предвидена в закона
/чл. 121, ал. 1 ЗЗД/, и искът е неоснователен срещу някои от тях, претендираната
солидарно сума следва да се присъди изцяло за плащане от тези /или този/ от
ответниците, който е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, ако искът е
основателен. Това е така, тъй като при искане за солидарно осъждане, от всеки от
ответниците се претендира цялата сума. Неоснователността на иска спрямо някой от
ответниците и отхвърлянето му срещу него не рефлектира върху претенцията на ищеца
за цялото вземане срещу друг ответник, щом е предявена солидарно, т.е. за цялото
вземане.
При тези съображения следва да бъде уважен предявеният частичен иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД срещу ответника „Ф.“ ЕООД за заплащане на сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на
ищеца недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., а спрямо ответницата
Г. Г. Г. следва да бъде отхвърлен в заявения срещу нея частичен размер от 2500 лв.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 873 лв.,
представляващи сбор от заплатени депозит за вещо лице, държавни такси за издаване
на обезпечителна заповед и вписване на възбрана, както и за адвокатско
възнаграждения. На основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Ф.“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за образуване на
производство в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна, останала невнесена от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Г. Г. Г.
има право на разноски, но доколкото доказателства за реалното им извършване не са
представени по делото, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.С.К.Е.Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, административна сграда, срещу Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***,
8
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2500
лв., частичен иск от 25 000 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание
на собствения на ищеца недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г.,
находящ се ***“, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398, с
площ от 3 382 кв.м., при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2569.79,10135.2569.80, 10135.2569.112, 10135.2569.399, 10135.2569.216 и
10135.2569.271, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.С.К.Е.Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
административна сграда, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), частичен иск от 25 000
лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца
недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., находящ се ***“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2569.398, с площ от 3 382 кв.м.,
при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2569.79,10135.2569.80, 10135.2569.112, 10135.2569.399, 10135.2569.216 и
10135.2569.271, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.С.К.Е.Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
административна сграда, сумата от 873 лв. (осемстотин седемдесет и три лева),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща дължима държавна такса за
образуване на производството по делото, на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на „С.С.К.Е.Х.“ АД, ЕИК *** – „Н.Б.” ЕООД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9