№ 260283
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
при участието на секретаря Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Славова Гражданско дело № 7585 по описа за 2020 година
Съдът е
сезиран с искова молба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № * против Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
В исковата
молба се твърди, че на ***** г. на път ***** км. ** /Б.-П./ по вина на
ответника било реализирано пътнотранспортно произшествие между МПС марка „М.”,
модел „*** ***“, с рег. № ****, собственост на Д. К. С. и управлявано от
ответника и МПС марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ******, собственост на Е. С. А..
За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП
с № ** от **** г., в който било отразено, че водачът на МПС марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № **** – ответник
в настоящото производство, в качеството си на виновен водач, напуснал мястото
на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. В КП
било отразено, че ПТП се дължи по вина на водача К., като същият се е отклонил
виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, като е
напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по
пътищата. Твърди, че МПС марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № **** е било
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ищцовото дружество, със застрахователна полица № *****,
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. В дружеството
била заведена щета с № *****. След направена оценка на щетата, на собственика
на увреденото имущество /МПС/ било изплатено застрахователно обезщетение в общ
размер на сумата от 4450 лв. на основание предявена пред ищцовото дружество
писмена претенция на основание чл. 380 КЗ, застрахователното обезщетение било
изплатено с преводно нареждане на 17.12.2019 г., ведно с 15 лв. представляваща
ликвидационни разходи за обработка на заведената щета.
Предвид липсата на плащане, ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д.
№ 4194/2020 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с., против длъжника била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2067/23.04.2020 г. за сумата от 4456 лева - главница,
платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със ЗП № ***** по щета № *****, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда – 16.03.2020 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото. Доколкото срещу заповедта постъпило възражение и след
указания до ищцовото дружество бил предявен настоящият установителен иск. Моли се
за уважаване на претенцията в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения
иск. Излага, че действително на 02.11.2019 г. на ответника му бил съставен АУАН
сер. ** с бл. № *****, затова, че на същата дата около 06.20 часа по път ****
КЛАС № *** управлявал л. а. марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № ****, като
при движение е допуснал ПТП с л. а. марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ****. С
АУАН му били вменени общо три административни нарушения. Впоследствие било
издадено Наказателно постановление № **** от 11.11.2019 г., което обжалвано
пред съда, във връзка с което било образувано АНД № 286/2020 г. по описа на
ПдРС, ХVІІ н.с.
Твърди, че с писмо с изх. № 521 от 07.02.2020 г. за
извършено по негова вина ПТП и напускане мястото на ПТП, във връзка със
заведена щета № ***** и изплатено обезщетение на увредено лице в общ размер на
сумата от 4450 лв., на основание чл. 500, ал. 1, т. 3, пр. 1 от КЗ,
застрахователното дружество има право на регресен иск за възстановяване на
изплатеното обезщетение, включително лихви и разноски. Бил изготвен отговор до
ищцовото дружество, в който било посочено, че доколкото не било налице влязъл в
сила съдебен акт, потвърждаващ вината на ответника, то и не било уместно
изпращането на покана за доброволно изпълнение. Счита, че едва при
потвърждаване на НП от съда ще са изискуеми сумите описани от ищцовото
дружество в покана за доброволно изпълнение, явяваща се регресна щета.
Счита, че са налице основанията, визирани в
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за спиране на настоящото
производство до влизане в сила на Решение на ПдРС по АНД № 286/2020 г.
Счита, че съставянето на двустранен протокол е
необосновано и незаконосъобразно, доколкото в АУАН и НП се твърди да има
пострадало лице. Оспорват се описаните от ищеца факти и обстоятелства при
настъпване на ПТП.
Моли съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да спре настоящото производство до влизане в сила на съдебното решение по
АНД № 286/2020 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., с което евентуално ще се
установи или не съпричастността и вината на ответника към ПТП, което счита за
съществено при разглеждане на настоящото производство. Претендира разноски в
заповедното и настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на
това по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил
срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е
подадена настоящата искова молба. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника
е настъпило събитие – ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска;
че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм
на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на
обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца
– да докаже, че е платил търсената сума.
Установява се по
делото, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на л. а.
„М.“, с рама № ****** е сключен договор за застраховка ГО № ***** от 01.06.2019 г., със срок
една година, считано от 01.06.2019 г. до 01.06.2020 г. Предвид изложеното съдът приема, че е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. М., с
рег. № ******.
Настъпването на вредоносното събитие,
представляващо покрит риск по застраховката, се установява от приетите по
делото Протокол за ПТП с пострадали лица № ** и АУАН № **** от 02.11.2019 г.
Видно от констатациите на актосъставителя е, че на 02.11.2019 г., около 6,20 ч.
на път **** км. ** Б.-П., е настъпило ПТП при управление на М., с рег. № *****
собственост на Д. К. С. в посока от град П. ул. „И.“ № **, е извършил следното
нарушение – на прав участък от пътя, поради несъобразена скорост, навлиза
изцяло в платното за насрещно движение и удря косо ***** ***** ** л. а. „М. А.“
с рег. № **** и реализира ПТП с пострадало лице, като е напуснал
местопроизшествието. Посочено е, че водачът не представя СУМПС и контролен
талон. Описаните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания
св. Т. М.- актосъставителят, който потвърждава, че той е съставил акт за
административно нарушение на водача, който е управлявал виновно, а именно Д.К..
Не се споделят възраженията на ответника, че вината
за настъпилото ПТП не била доказана, доколкото с решение от 08.02.2021 г. по
АНД № 286/2020 г. влязло в сила, било отменено частично НП, а именно в частта
за вината. Настоящия състав намира, че произнасянето на съда по административно
наказателно производство няма обвързваща гражданския съд наказателна
отговорност. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 435/12.06.2015
г. по дело № 2947/2014 г. на ВКС, ТК, I, т.о.,
където е прието, че доколкото наказателното постановление има за предмет
деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват,
съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието. Обстоятелството, че ответникът Д.К. е виновен за
настъпилото ПТП се доказва от приетия по делото АУАН, в който актосъставителят
е констатирал, че виновният водач е напуснал местопроизшествието и по-късно бил
установен, по който ответникът не е направил възражение, а напротив – подписал
го е без възражение.
За установяване на причинна връзка между
процесното ПТП и констатираните и ремонтирани вреди по л. а. „М. А.“, рег. № *****,
е прието и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което е кредитирано от
съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице, при съобразяване с
материалите по делото, при механизма на произшествието – л.а. „М.“ е навлязъл в
лентата за насрещно движение, и се удря с л.а. „М. А.“, от техническа гледна
точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. В
тази насока съдът намира, че може да се направи положителен извод за наличие на
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Изводът на в. л. пък
дава допълнителни основание да се приемат за верни твърденията в исковата молба
относно механизма на ПТП, доколкото съвкупния анализ на материалите по делото
предполага наличието на този извод.
От представените протокол за тотална щета №
*****, опис заключение, калкулация – ремонт с № ***** и преводно нареждане,
ищцовото дружество е заплатило като обезщетение за ремонта на увреденото МПС
сумата от общо 4450 лева.
Съдът намира също така, че е налице и
последната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответника по
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - ответникът след като е причинил събитието е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон. При настъпване на ПТП водач на лек автомобил, участник в произшествието
е длъжен да спре и да установи какви са последиците от произшествието, като
когато нанесените щети са само имуществени, следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието и да уведоми водача на увредения
автомобил с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
ПТП-то, респ. да сигнализира съответната служба на МВР при липса на съгласие.
Аргумент в тази насока се извежда от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Съгласно чл.125, т.7 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Предвид това, че водачът на увреденият
автомобил не е бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответника, то съдът
намира, че това е равнозначно на липса на съгласие между участниците относно
обстоятелства, свързани с инцидента, както и относно размера на вредите.
Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности на участници
в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. Следователно
ответникът Д.К. е бил длъжен да сигнализира на съответните служби за контрол на
МВР, чието посещение на мястото на ПТП е било задължително по силата на чл.
125, т. 7 ЗДвП. Поради това, че делинквентът не е изпълнил вмененото му от
закона задължение за уведомяване на органите за контрол на МВР за настъпилото
ПТП и е напуснал мястото на произшествието, без да изчака появата на
компетентните органи, въпреки че явяването им е било задължително, то съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният
иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
По отношение
размера на иска, следва да се посочи, че обезщетението по задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите следва да бъде равно и не може да надвишава
действителния размер на вредата към деня на събитието /в този смисъл е и
задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о., и Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., І т.о. и др./. Според чл. 400, ал. 1 КЗ, действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. От заключението на САТЕ се
установи, че пазарната стойност на МПС на ищеца е била 6527 лева към датата на
ПТП, както и, че стойността за ремонта възлиза на 33 440 лева. Налице е
хипотезата на причинена „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ, според който -
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му
стойност.
Тъй като ищецът претендира по- ниска стойност
от установената от вещото лице, а от изготвената и приета по делото без
възражения ССчЕ се установя, че на 17.12.2019 г. по щета № *****, ищецът е
извършил плащане в размер на 4450 лева, съдът намира, че до този размер
предявеният иск се явява основателен и доказан, като за разликата над уважения
до първоначално претендирания размер, иска следва да се отхвърли като
неоснователни.
По отговорността за
разноски:
При този резултат и двете страни имат право на
деловодни разноски на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Поради частичното уважаване на предявения
установителен иск за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4194/2020 г. по описа на ПдРС, следва да бъдат редуцирани и разноските
присъдени по производството по последното до размера на сумата от 138,93 лева.
По настоящото производство е направено искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива от: ДТ - 89,30
лв.; депозит за САТЕ - 250 лв.; за свидетел – 60 лв., ССчЕ - 120 лв., претендира
се и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а
съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП в
размер на 300 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Така общият размер на разноските за настоящото
производство, направени от ищеца възлизат на сумата от 819,30 лева, от която по
съразмерност следва да му се присъди сумата от общо 818,20 лева.
На ответника също се дължат разноски по съразмерност с
оглед отхвърлената част от иска, представен е списък по чл. 80 ГПК, като общия
размер на разноските по настоящото и заповедното производство възлиза на 800
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от която по съразмерност следва да
му се присъди сумата от общо 1,08 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Т.К., ЕГН: **********
дължи на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, сумата от общо 4450 лева /четири хиляди
четиристотин и петдесет лева/ - главница, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, съгл. ЗП № *****/01.06.2019 г. за
имуществени вреди, възстановяването на които е икономически нецелесъобразно, причинени
на л. а. „М.“ модел „А.“ с рег. № **** от ПТП, реализирано на 02.11.2019 г. на
път **** км. П.-Б. от Д.Т.К., управлявал л. а. „М.“
модел „****“, с рег. № ***** и напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно
със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението в съда – 16.03.2020 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2067/23.04.2020
г. по ч.гр.д. № 4194/20 г. на ПдРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за признаване за установено на вземане за главницата
над уважения до пълния предявен размер от 4456 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да плати
на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, следните суми: общо 818,20 лева /осемстотин
и осемнадесет лева и двадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство и общо 138,93 лева /сто
тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 4194/20 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
плати на Д.Т.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от общо 1,08 лева
/един лев и осем стотинки/ - разноски по
съразмерност за адвокатско възнаграждение по настоящото и заповедното
производство по ч.гр.д. № 4194/20 г. на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Пловдив: /п/
Вярно
с оригинала.
Д. К.