№ 896
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500271 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №271/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу решение №12776 от 14.11.2022 г постановено по гр.д.№20839/22 г на СРС ,
165 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че С.
П. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 1939,97 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за ап.№21 в гр.София ж.к.******* ******* ;
сумата от 334,41 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г – 16.12.2021 г ; сумата от 23,64 лева за дялово разпределение за
периода м.12.2018 г – м.04.2020 г ; и сумата от 5,14 лева лихва за забава върху посочената
сума за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г – 16.12.2021 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.01.2022 г по ч.гр.д.№669/22 г на СРС ,
165 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е
вещен ползвател на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Партидата за имота е открита на собственика А. С. по подадена от същата молба-декларация
. А. С. е била ответник по предходни дела на ищеца за доставена топлинна енергия.
Третото лице “Б.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 18.11.2022 г и е обжалвано в срок на 28.11.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът е вещен ползвател на имота
според нотариален акт на л.30-31 от делото пред СРС . По делото е представена молба-
декларация на собственика на имота /дъщерята на ответницата А. С. / за откриване на
партида. Такава партида е открита като на А. С. са издавани фактурите за топлинна енергия .
Следователно ответницата не е потребител на топлинна енергия за процесния имот и
исковете срещу нея са неоснователни .
Решението на СРС е правилно .
Според т.1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК
на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия . Такъв
правен субект може да бъде и собственика на имота в хипотеза на учредено вещно право на
ползване , например , ако същият собственик се явява заемател за послужване при
отношения между близки роднини , какъвто изглежда да е процесният случай .
По настоящото дело дъщерята на ответницата А. С. е подала молба-декларация за отриване
на партида . Молбата е била приета от ищеца и за процесния период партидата е на водена
на името на А. С. , която се явява потребител на топлинната енергия . Законосъобразно
СРС е приел , че ползвателят С. С. не е потребител на топлинна енергия за процесния
период и не дължи претендираните от ищеца суми .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника е адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна ,
който е предоставил безплатна правна помощ .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12776 от 14.11.2022 г постановено по гр.д.№20839/22 г на
СРС , 165 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв на адвокат С.К.К. от АК-София сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3