Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.В.К. *** срещу решение № 1934 от 05.12.2023 г., постановено по АНД № 4556 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-003023 от 16.06.2023 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с което на Д.В.К., ЕГН *********,***, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба, която следва да се остави без уважение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, че в доказателствените материали липсва противоречие относно мястото, времето и начина на извършване на нарушението и фактическата обстановка е съответна на осъществилото се в действителност, отразено в АУАН и наказателното постановление, както и че съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП АУАН има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното, правилно е подведено нарушението под нормата на чл.104б, т.1 ЗДвП и деянието е съставомерно, доколкото е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който водачът е участвал в нерегламентирано състезание – многократно жалбоподателят и другият участник взаимно са се изпреварвали, със скорост над ограничението, с мощност над средната за автомобила, в близост до пешеходна пътека, с умишлено форсиране на двигателя, и са преустановили поведението, защото да били преследвани от полицейски служители и принудително са били спрени с помощта на светлинен и звуков сигнал. Според районния съд именно многократното изпреварване с мощност над средната представлява състезание и извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставлява участие в нерегламентирано състезание. Според съда видът и последователността на действията на нарушителя категорично говорят за умисъл, приложена е коректната санкционна норма и наложените наказания отговарят на фиксираните размери, предвидени в правната норма. Правилно е проведена цялата административнонаказателна процедура според съда и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя, фактическата обстановка в АУАН изцяло кореспондира с посочената в наказателното постановление, в АУАН и наказателното постановление са изброени всички обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, АУАН съдържа всички изискуеми реквизити, наказателното постановление също съдържа всички посочени в чл.57, ал.1, т.1-13 ЗАНН задължителни реквизити. Според районния съд случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, поради което чл.28 ЗАНН е неприложим, дори напротив, обществената опасност е завишена, видно от справката за нарушител/водач, както и от механизма на извършване на нарушението.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, и в този смисъл районният съд е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти, включително са уважени всички доказателствени искания на касатора. Следователно касаторът е упражнил в пълен обем правото си защита чрез събиране на относими към възраженията му доказателства. Обстоятелството, че съдът при преценката на доказателства и формирането на вътрешното си убеждение е кредитирал едни доказателства за сметка на други, е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол, а от друга страна, е видно, че правните изводи на съда са обосновани и кореспондират не само със свидетелските показания, но и с другите писмени доказателства.

Обосновани и правилни са изводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Възраженията са идентични с възраженията от жалбата до районния съд, който съд е изложил мотиви по всички тях.

За яснота на касатора следва да бъде отбелязано изрично, че съгласно чл.189з за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г ЗАНН, т.е., не следва изобщо да бъде коментиран въпросът за маловажността на нарушението.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1934 от 05.12.2023 г., постановено по АНД № 4556 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: