№ 6173
гр. С., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110158071 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Е. И. И. срещу П.Л.В. с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и
сумата от 4668,21 лева – имуществени вреди, претърпени вследствие на
трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
01.10.2024 г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била
служител на ответника на длъжност „хигиенист“. На 14.05.2024 г. около 21:30
часа, при изпълнение на работните си задължения - почистване на санитарни
възли, била на обичайното си работно място и отишла да изхвърли боклука.
На връщане към работното си място, пред вратата за влизане и излизане към
2-ри челен и 4-ти челен коловоз, се спънала, загубила равновесие и паднала на
земята, вследствие на което веднага усетила остра болка в областта на таза.
Била повикана линейка и ищцата била откарана в П., където впоследствие
била прегледана и настанена. При прегледа било установено, че ищцата е
получила „счупване на бедрената шийка, закрито Fractura colli femoris sin“. На
15.05.2024 г. претърпяла операция и била изписана на 21.05.2024 г. С
Разпореждане № 35434/29.05.2024 г. на НОИ, влязло в сила на 24.06.2024 г.,
злополуката била призната за трудова. Вследствие на злополуката ищцата
изпаднала във временна неработоспособност. Също така били причинени
силни болки и постоянни страдания, които продължавали до момента и щели
продължат и в бъдеще. Преди и след операцията ищцата изпитвала
изключително силни болки, за които, след операцията приемала
болкоуспокоителни медикаменти. Движенията били ограничени, трудни и
болезнени. Придвижвала се с патерици, не могла да излиза навън, а вкъщи
била напълно зависима от чужда помощ и грижи. Била тежко засегната и
душевно, станала тревожна и напрегната, докато преди била жизнена и
позитивна. Освен преживените стрес и болка, във връзка със злополуката,
1
ищцата заплатила и сумата от 4668,21 лева – стойност на различни
медикаменти, подробно описани в исковата молба. Счита, че злополуката била
причинена от неизпълнението на ответника на задължението си да осигури
безопасни и здравословни условия на труд. Моли съда да осъди ответника да
му заплати сумите, претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ищцата, настъпването на злополуката и трудовия
характер. Твърди, че ищцата била проявила груба небрежност при настъпване
на злополуката. Счита, че вината за настъпване на злополуката била изцяло на
ищцата, която не спазила трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли
исковете, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни са фактите, че ищцата била служител на ответника на
длъжност „хигиенист“, настъпването на трудовата злополука, признаването на
същата за трудова. Представен е препис от епикриза (л. 10 от делото) издадена
на името на ищцата от УМБАЛСМ П. ЕАД с поставена диагноза „счупване на
бедрената шийка, закрито Fractura colli femoris sin“. Ищцата е постъпила за
лечение на 21.05.2024 г. и е изписана на 21.05.2024 г. Представени са преписи
от три броя болнични листа (л. 15 – л. 17 от делото) от които се установява, че
за периода от 14.05.2024 г. до 20.06.2024 г. на ищцата са предписани 8 дни
болничен режим на лечение и 30 дни домашен режим на лечение; за периода
от 21.06.2024 г. до 20.07.2024 г. са предписани още 30 дни домашен режим на
лечение и за периода от 19.09.2024 г. до 18.10.2024 г. са предписани още 30
дни домашен режим на лечение. Представени са и преписи от издадени
фактури и касови бележки за различни медикаменти и операционни разходи
на обща стойност 4668,21 лева (л. 18 – л. 26 от делото). Представени са и
снимки на стопера за врата, в който се твърди, че ищцата се е спънала (л. 39 –
л. 44 от делото).
Всички други писмени документи – трудов договор, декларация за
трудова злополука – съдът намира за ирелевантни към предмета на делото.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза (л. 66 от делото). Установява вида на уврежданията на ищцата.
Посочва, че това е тежка фрактура, засягаща не само целостта на бедрената
кост, но и на тазобедрената става. Лечението е силно затруднено, дори след
операция, като за пълно възстановяване е необходима смяна на ставата с
изкуствена такава. Периодът за възстановяване след оперативното лечение е
около два месеца. Рехабилитацията е пожелателна, не задължителна. Всички
закупени от ищцата медикаменти са били необходими, с изключение на
хранителната добавка Д.Х.О. + Г., на стойност 18 лева.
Като свидетел по делото беше разпитан И.М.С. – син на ищцата.
Заявява, че си спомня процесния инцидент. На 14.05.2024 г. около 9:30 часа
вечерта майка му му се обадила по телефона. Плачела. Казала, че усеща силна
болка в областта на таза и предположила, че е нещо счупено. Помолила го да
тръгне от дома им към С.. Пристигнал за около 40 минути от село К.,
радомирско, в което с ищцата живеели заедно. Отишъл в П. директно и я
видял върху една от подвижните колички за пациенти с брат му. Цялата
2
треперела и плачела от болка. Настанили я в болницата и свидетелят тръгнал
за вкъщи. Служителите казали, че ще трябва да претърпи операция на
тазобедрената става и то по спешност. Помолили го сутринта към 08:00 часа
да бъде в болницата. Прибрал се в къщи и на сутринта 07:40 бил в П., където
ищцата била постъпила за операция. Тогава разговарял със служителите от
отделението, които му казаха, че е в операционната и има няколко дни за да
плати смяната на ставата, която била около 4-5 хиляди лева. Операцията
продължила около 5-6 часа, през което време свидетелят закупил някои
необходими неща от аптеката. След операцията майка му се чувствала зле.
Престоят в болницата бил една седмица. След това се възстановявала у дома
си със свидетеля, тъй като ако отиде на рехабилитации, там ще чака ред. Това
допълнително можело да повлияе негативно. Грижите били изцяло поети от
свидетеля. Ищцата постоянно плачела и имала болки горе в крака. Казвала, че
това е голяма тежест за семейството, че трябва свидетелят да я преоблича и
обслужва. Притеснявала се, че няма да е същия човек, че само пречи. Не
можела да се грижи за градината, да се разхожда с приятелки. Постоянно
имала някакъв стрес. Цял месец била на легло. Свидетелят я обслужвал
изцяло. След един месец можела да се изправи на крак. Движела се главно в
къщи. Не била сигурна в крака и до момента на разпита изпитвала слабост в
него след операцията, за да не падне втори път. С патериците започнала да
прави кратки придвижвания. Края на втория месец взела проходилка, вместо
патериците. Без свидетеля не излизала на по-големи разстояния. Имала голям
белег на мястото на операцията, около 15 см и от естетическа гледна точка
това също я притеснявало. Нямала други инциденти. Здравословно дори не
пиела лекарства. Тя искала да пие обезболяващи, но, за да не свиква с тях,
пиела само аналгин и други лекарства за разреждане на кръвта. Била здрав
човек преди инцидента. Жизнен човек, който искал постоянно да прави нещо
по градината, да излиза, да ходи на гости и да общува с хората. Предпочитала
да работи, тъй като търсела контакт с хората. Обичала да играе хоро и да ходи
по планината с нейни приятелки. След инцидента това нямало как да се случи.
Било много опасно, кракът бил все още слаб. Към момента на разпита се
предвижвала с бастуна и куцала. Имала слабост в крака. Не можела да се
наведе, за да си върже обувките, а трябвало да седне. Изпитвала слабост, страх
да натоварва крака.
Като свидетел по делото беше разпитан и М.М.С. – също син на ищцата.
На 14.05, около 9:30 вечерта, тя му звъннала и казала, че е паднала. След
около 10 минути отишъл и видял двама полицай пред врата на Ц.Г. на
страничният вход и майка му седяла на стол. Тя казала, че на връщане при
изхвърляне на боклука подметката се е запънала в настилката и тя паднала.
Станало по време на работа. На връщане от изхвърляне на боклука се
запънала обувката и тя паднала на лявата страна. В следствие на което много я
боляло. На мястото имало двама полицаи. Единият от тях казал на свидетеля,
че някаква жена ги била викнала и че около 20 минути майка му седяла и се е
опитвала да привлече внимание, като удряла с обувката си по вратата, за да
извика помощ. Полицаите казали, че била измръзнала. Свидетелят я заварил
точно там, където била паднала. Не можела да се движи. Имала ограничител,
който бил на 3-4 метра от там. Тя не казала, че се е спънала в него. Линейката
пристигнала малко след втория екип полицаи. Нямало други хора. Линейката
закарала ищцата в П.. Там направили снимки и процедури и казали, че е със
счупена тазобедрена става. Операцията била на другия ден сутринта.
Свидетелят видял майка си пред страничния вход на ЖП гарата от към
3
пероните. Нямало други хора, освен двамата полицаи.
Като свидетел по делото беше разпитана и Й.Р.М. – служител на
ответника. Работи, като ръководител търговски екип. Знае за процесния
инцидент. Няколко дни по-късно в последствие на случилото се, служители на
ответника поискали да прегледат записите на Ц.Г., на телохранителната
фирма, за да разберат какво се е случило с ищцата. Името на
телохранителната фирмата било С.ЕС.. На 3-4 ден успели да погледнат
камерите. Свидетелката искала да погледне камерите, понеже чувала
различни версии. Констатирала, че лицето излиза малко след 9:30 часа, за да
изхвърли боклука с една торба. При самото връщане се виждало как тръгва
към самата врата, за да влезне. С десен крак се спънала и с невъзможност вече
да помести този десен крак, пада и се придържа с ръце на самия изход на
челен коловоз. Спънала се на самия изход, на втори и четвърти челен коловоз
от едно желязо, което е било високо около 4 см. от земята. Било като стопер за
врата. В последствие, с представяне на болничен лист, разбрала, че ищцата
била претърпяла смяна на тазобедрена става. На записа ищцата гледала на
една страна. Търсела врата точно къде да хване, за да може по-бързо да влезне
в гарата. Била отметнала глава от посоката, в която вървяла. Частната
охранителна фирма предоставила записа. Повикали и жандармерията. Никой
не бил видял какво точно се е случило и затова свидетелката погледнала
записа.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
или служителя. Неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща
от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на
вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени
вреди, включително и пропуснатата полза. Възникването на тази отговорност
зависи от осъществяването на следните юридически факти: трудово
правоотношение между работника и работодателя, злополука, признаване на
същата за трудова по надлежния ред, временна или трайна
неработоспособност, претърпени от работника неимуществени вреди – болки
и страдания. В случая първите три факта не са спорни между страните.
Наличието на временна неработоспособност съдът намира за доказано от
представените по делото болнични листове, приетата неоспорена съдебно-
медицинска експертиза и свидетелските показания на свидетеля С.. Въпреки
че този свидетел няма медицински познания, описаните от него промени във
всекидневението и ограничаването на двигателните възможности на ищцата
водят до категоричния извод, че за периода на възстановяване от травмата
животът на ищцата е бил негативно повлиян от нея. Не е можела да се
обслужва битово сама, не е спяла добре, била е подложена на допълнителен
стрес. Причинно следствената връзка между травмата и претърпените
неимуществени вреди, съдът намира за доказана отново от приетата съдебно-
медицинска експертиза, медицинската документация, както и от показанията
на свидетеля С.. От тези доказателства се установява, че на 14.05.2024 г. около
9:30 след излизане извън сградата на Ц. ГЖП гара в гр. С. при влизането си
обратно, ищцата се е спънала в издаден на 4 сантиметра над плочките стопер
за врата, при което е паднала и е претърпяла счупване на бедрената шийка. С
оглед на изложеното съдът намира, че фактическият състав на обективната
4
работодателска отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ е осъществен и исковете са
доказани по основание.
По отношение на размера, съдът намира, че той следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост и съдебната практика
при аналогични случаи, като същевременно се съобразят конкретните и
относими обстоятелства досежно действителните болки и страдания на
ищцата. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Тя /справедливостта/ се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения и др. В случая по делото е
безспорно, че ищцата е била на шейсет и четири години към момента на
настъпване на злополуката. Установено е, че е изпитвала болка и дискомфорт,
както непосредствено след инцидента, и с напредването на времето. От
свидетелските показания става ясно, че възстановяването е отнело около три
месеца, като и към настоящия момент не е пълно. Стресът е бил значителен,
към момента ищцата не може да се придвижва самостоятелно без бастун.
Въпреки изложеното съдът счита, че сумата от 40000 лева е прекомерна и че
справедлив размер на обезщетение би била сумата от 30000 лева. До този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за
разликата до 40000 лева.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, съдът намира за неоснователно. Наличието на груба небрежност,
предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните
последици, но да се е надявал да ги предотврати. Не всяко действие на
работника в нарушение на съответните правила представлява груба
небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право представлява
поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Поради това
работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Като
форма на вината, грубата небрежност е налице, когато работникът е съзнавал
(предвиждал) настъпването на вредоносния резултат (на евентуалните вредни
последици при определена ситуация), но лекомислено е смятал, че този
резултат няма да настъпи или че ще го предотврати. В случая по делото не се
доказа, че ищцата е знаела за наличието на стопера или за близостта си до
него. От представените по делото снимки и от свидетелските показания се
установява, че въпросният стопер е стърчал до четири сантиметра над земята
и е бил доста близък по цвят със заобикалящите го плочки. При тези
характеристики не може да се приеме, че е бил лесно забележим и че като не
го е забелязала, ищцата е проявила толкова груба небрежност, че да се стигне
до намаляване на обезщетение.
Искът за имуществени вреди е доказан по основание на база същите
съображения, които доказват и този на неимуществени. Единствено по
отношение на размера следва да бъде отхвърлен за сумата от 18 лева –
5
стойност на хранителната добавка Д.Х.О. + Г., тъй като приетата експертиза
установи, че закупуването не е в причинно-следствена връзка с трудовата
злополука.
Исковете за мораторна лихва, съдът намира за доказани по основание.
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на
увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на
вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от
момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а
не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212
КТ – така Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV
г. о., ГК. Т.е. ответникът е изпаднал в забава, считано от 14.05.2024 г. Съдът
изчисли служебно размера на мораторната лихва върху сумата от 30000 лева и
върху сумата от 4650,21 лева за периода от 14.05.2024 г. до 01.10.2024 г. и
установи, че той е съответно 1607,96 лева и 249,24 лева. Тези искове също са
доказани по основание и следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските, с оглед характера на делото, от ищцата не
са сторени такива, тъй като беше предоставена безплатна правна помощ. На
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на
процесуалния представител следва да се заплати адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на исковете, броят проведени заседания, явяването на
представителя на всяко от тях и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че подходящо първоначално възнаграждение възлиза на сумата
от 1500 лева. С оглед уважената част от исковете, на процесуалния
представител следва да се присъдят 1163,59 лева. От ответника не бяха
претендирани разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1386,01 лева –
държавна такса и сумата от 310,29 лева – депозит за съдебно-медицинска
експертиза съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Л.В., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. Княгиня Мария Луиза № 102 да заплати на Е. И. И., ЕГН: ********** със
съдебен адрес гр. С., ул. А., № *** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
30000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, претърпяна от ищцата на 14.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2024 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за горницата над 30000 лева
до пълния предявен размер от 40000 лева.
ОСЪЖДА П.Л.В., ЕИК: *** да заплати на Е. И. И., ЕГН: ********** на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1607,96 лева – мораторна лихва върху
6
тази главница за периода от 14.05.2024 г. до 01.10.2024 г.
ОСЪЖДА П.Л.В., ЕИК: *** да заплати на Е. И. И., ЕГН: ********** на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 4650,21 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна
от ищцата на 14.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за горницата над 4650,21 лева до пълния предявен размер от
4668,21 лева.
ОСЪЖДА П.Л.В., ЕИК: *** да заплати на Е. И. И., ЕГН: ********** на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 249,24 лева – мораторна лихва върху
тази главница за периода от 14.05.2024 г. до 01.10.2024 г.
ОСЪЖДА П.Л.В., ЕИК: *** да заплати на адв. В. В. П. от САК със
служебен адрес гр. С., ул. А., № *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1163,59 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Л.В., ЕИК: *** да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1386,01 лева – държавна такса и сумата
от 310,29 лева – депозит за съдебно-медицинска експертиза съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, по реда на
Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7