Р Е
Ш Е Н
И Е №
260160
гр.Пловдив, 01. 10. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на тридесет
и първи август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Мария Шишкова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1820/2020 г.
И за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17 във вр. с чл.2 и чл.5 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба на
П.Д.И., ЕГН – **********, чрез адв. М.С., против Решение № № 2057/22.06.2020г. на Районен съд – IV гр.с. по гр.д.№ 5226/2020г., с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице Й.А.И., ЕГН – **********; отстранен е от съвместно обитаваното
жилище с пострадалото лице Й.А.И., с адрес-*** за срок
от три месеца, считано от 22.06.2020г., забранено му е да приближава
пострадалото лице: Й.А.И., на по-малко от 100 метра, жилището на пострадалото лице Й.А.И.,***, на по-малко от 100 метра, местоработата на пострадалото
лице Й.А.И., както и местата
за социални контакти и отдих на пострадалото лице Й.А.И.,
на по-малко
от 100 метра, за срок от три месеца, считано от 22.06.2020г, съответно му е наложена глоба в размер на 200, 00 лв. и е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Пловдив държавна
такса в размер на 30,00 лв. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно
и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи подадената жалба, а
евентуално, в случай, че съдът намери молбата за основателна, в такъв случай,
моли да бъде отменено решението в частта му, с която е отстранен от жилището за
срок от три месеца, считано от 22.06.2020г., както и в частта му с която е
забранено да се доближава до въззиваемата, до жилището й, местоработата й и
местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра, за срок от 3
месеца, считано от 22.06.2020г.
Въззиваемата
страна Й.А.И.,
ЕГН – **********, не депозира
писмен отговор по жалбата.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив Й.А.И. е подала молба, ведно с допълнителна
уточнителна молба неразделна част към нея, с която посочва, че ответникът
е неин син. На 17.05.2020г. около
19ч. в дома й в с. ****, синът й П.Д.И. безпричинно й наложил тормоз- нахвърли се върху нея и й нанесъл удар в лицето като засегнал основно носа й, което й причинило сериозна болка и уплаха за здравето й. Вдигнала високо
кръвно. Реагирала съобразно възможностите си, като се отнесла до кмета на с. ****. Той уредил да бъде приета на 18.05.20г. от кварталния полицай, пред когото изложила всичко случило се на 17.05. вечерта. Кварталният полицай поел ангажимент да издира
сина й П.И. и да извърши съответните
процесуални действия във връзка с гореописаното. На 18.05.20г. посетила Спешна помощ- „Уши,
нос и гърло”, където било констатиран нанесения й побой на 17.05.20г. и засягането на носа й. Била прегледана в Съдебна медицина при УМБАЛ „Св Г.”***, където било констатирано травма на носа на молителката -
хиперемия на върха на носа. В резултат на тази
агресия от страна на сина й П.И. спрямо молителката на 17.05.2020г.вечерта, последната изпитвала основателен страх за здравето си.
Към молбата е представила декларация за упражненото
насилие по чл.9 от ЗЗДН, както и лист за преглед на пациент
на 18.05.2020г., допълнителен лист към листа за преглед, съдебно медицинско
удостоверение № 401/2020г., изд. от д- р Б.- **** в Отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ –****, удостоверение за родствени връзки.
Районният съд на осн. чл.18 от ЗЗДН е издал заповед
за незабавна защита срещу ответника, с която му е забранено да упражнява спрямо молителя домашно насилие,
забранено му е да се приближава до молителя, до дома му, до местоработата му, както и
до местата му за социални контакти и отдих.
Ответникът П.Д.И. не е подал отговор на молбата. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. М.С., е оспорил молбата и твърденията, наведени със същата, като твърди, че същите не отговарят на истината и са силно преувеличени. Оспорил е твърденията, че е осъществил какъвто и да било акт на насилие спрямо
молителката, още по-малко побой. Поддържа, че производството по ЗЗДН се използва превратно, като действителната цел на
молителката не е да получи защита, а да получи едно сравнително
бързо и евтино разрешение, касаещо ползването на съвместно обитаемия имот, като
изгони ответника и семейството му. Недобросъвестно в молбата
молителката била премълчала факта, че къщата, в която тя живее,
също така се обитава и от сина й- ответника в
производството и неговото семейство, където той живеел със съпругата си и двете си деца на 13 г. и 20 г. Къщата била на два етажа, но имала общи сервизни
помещения. Ако тези обстоятелства били посочени в молбата,
това най-вероятно щяло да повлияе на издадената заповед за незабавна
защита и определените с нея мерки, тъй като по силата на същата ответникът е изведен от
общо обитаемия дом и му е забранено да посещава пострадалата, но в
действителност така е бил отделен от семейството си, била му е отнета
възможността нормално да упражнява родителските права и да живее съвместно със
семейството си. Също така подадената молба не била относима
в пълнота по отношение на фактическата обстановка, довела до случилото се на
17.05.2020г. Спестени били обстоятелства, че става въпрос за един
дългогодишен конфликт, който е провокиран изцяло от молителката и нейния
съпруг, като израз на нежеланието им ответника и
семейството му да живеят в къщата. Освен това в деня на твърдения акт на
домашно насилие били извършени много действия, включително пускане
на силна музика от молителката, която е пречела на детето на ответника на учи,
търсене на конфликт през целия ден, коментари от рода на: „Няма ли най-накрая
да се махнете от тази къща“. Впоследствие на този всекидневен психически
тормоз, ескалирал точно в този ден, ответникът не бил издържал и е хванал майка си за
носа и й е казал, че се оставя цял живот мъжът ѝ
да я води за носа. Не било имало удар или друго телесно съприкосновение и
не било имало побой категорично. В тази връзка молбата
за защита била крайно непоследователна и не ставало ясно в какво се изразява насилието. В молбата първоначално било посочено, че ответникът се е нахвърлил върху майка си и ѝ е нанесъл удар в лицето. В уточняващата
молба вече се говорило за побой, множество удари, които са ѝ
били нанесени в лицето. Същевременно в представеното от нея съдебно-медицинско
удостоверение самата тя била заявила, че е била
единствено стисната за носа.
В съдебно заседание на 15.06.2020г. са приети допълнително представени
писмени доказателства, както и са разпитани допуснатите до разпит свидетели – Д.
И. /съпруг на молителката и баща на ответника/ и на З. И. /съпруга на
ответника/.
Районният съд, за да уважи
молбата с атакуваното решение, излага основни съображения, че кредитира показанията на свидетелите по делото, поради факта, че не
противоречат на събраните други
доказателства в производството и
показват в достатъчна степен отношенията между страните в процеса. Налага
правен извод, че не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от роднини, тъй като съдът е свободен при преценката им и следва да се
ръководи от вътрешното си убеждение, преценката на останалите доказателства
самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. Позовава се на съдебна
практика - Решение № 428/ 15.07.2010 г. по гр. д. № 843/2009 г., I г. о. на ВКС. Доколкото
свидетелските показания на двамата свидетели по делото са в унисон с
представените по делото писмени доказателства, то съдът кредитира същите. Макар
и свидетелката на ответната страна да не е присъствала при извършването на самия
акт на домашно насилие, същата излага косвени данни за това и описаното от нея е в синхрон със случващи
се назад във времето относно действителните
отношения между страните. Като писмени доказателства по делото са били приети приложената към молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН; заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № 401/19.05.2020г., лист за
преглед на пациент; лист за преглед на пациент от 18.05.2020г.; справка за
родствени връзки на молителката; справка
за родствени връзки на ответника, и
справка от ЦПЗ – **** от която е видно, че ответницата не се води на учет към ЦПЗ – ****
и справка за съдимост на ответника, съгласно
която последният не е осъждан. Районният съд е приел, че при съвкупната преценка
на доказателствата по делото, показанията на свидетелите, е установено осъщественото домашно насилие над
молителката, извършено от ответника – физическо, психическо и емоционално такова, осъществено на 17.05.2020г., когато ответникът
е хванал молителката, негова
майка, за носа и е стиснал същия. Наложил е гореописаните мерки.
С
подадената жалба от П.Д.И. се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за неправилно. По- конкретно, въвежда оплаквания, че Районният
съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и е
посочил, че няма извършен акт на домашно насилие.
ПдОС, в
настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН
предвижда общо 6 групи мерки за защита от домашно насилие, съответно чл.2 ал.1 дефинира принципното
понятие домашно насилие – всеки акт на психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личните права, извършено спрямо лице, което се намира в
родствена връзка. В конкретния случай, с жалбата, на практика не се отрича акта на физическо
съприкосновение между тях двамата, а именно – хващането на носа. Това действие,
обаче, според жалбоподателя не съставлявало акт на физическо насилие, тъй като
е лишено от субективно съдържание на насилствено поведение.
Въззивната
инстанция намира горното възражение за липса на субективен елемент за неоснователно.
Това е така, защото, от приложеното писмено доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 401/19.05.2020г. се констатира, че т.нар.
„хващане за носа“ всъщност е било твърде силно и в резултат на което
молителката е получила кървене, а след
консултация с УНГ специалист е описано в документа, че е установена „хиперемия
на върха на носа“. Заключението на специалиста д- р Б. е, че описаното
травматично увреждане е възможно да е станало по описания начин и време, както и
са причинени болка и страдание без разстройство на здравето. Описаната травма, макар и повърхностна на
носа, все пак изпълва състава на акт за
домашно насилие, доколкото няма спор, че страните живеят в едно и също жилище и
са в родствена връзка майка и син. Наложените мерки по чл.5 от ЗЗДН са
подходящи за конкретния случай. Обстоятелствата, че жалбоподателят нямало къде другаде
да живее и изчаква с нетърпение срока да изтече, за да се върнел при
семейството си, което живеело в същото
жилище, са ирелевантни към фактическия състав на мерките по ЗЗДН. Това е така,
тъй като П.И. е вече на средна възраст
/роден е на ***г./, няма данни да не е в добро здравословно състояние, поради
което не би следвало да разчита единствено на родителите си да му осигуряват доживотно
жилище за обитаване /вече повече от 20 години според св. З. И., негова съпруга/
– за него и за семейството му.
Обжалваното решение се
явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, на осн. чл.17 ал.5 от ЗЗДН.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение № 2057/22.06.2020г. на Районен съд – IV гр.с. по гр.д.№ 5226/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :