Р Е Ш Е Н И Е
№
429
гр.
Велико Търново, 22.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на петнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 685/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кадекс (АПК).
Образувано е въз
основа на изпратена от ТП на НОИ – Велико Търново жалба от Е.Г.П. ***, чрез
адв. Р.В., против Решение № 1012-04-134#9/29.09.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена нейна жалба
срещу Разпореждане № РВ-3-04-00971546/02.08.2021 г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново за възстановяване на неоснователно
получено обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 114 от КСО.
За да постанови този акт, ответникът е посочил, че жалбоподотелката е била
осигурено лице по две трудови правоотношения – основно като помощник готвач в детска
градина и второ – като личен асистент на съпруга си, и като е упражнила правото
си да получи обезщетение за временна неработоспособност въз основа на представен
само на първия работодател болничен лист е действала недобросъвестно, а като е продължила
да осъществява трудова дейност по второто, е и нарушила предписания й режим с
болничните листи.
Жалбоподателката счита,
че обжалваните административни актове са постановени в противоречие с
приложимия материален закон, тъй като неправилно ответникът приема, че за
периодите, за които се разпорежда възстановяване на паричните обезщетения за временна
нетрудоспособност е упражнявала и друга трудова дейност. Сочи, че не е нарушила
предписания й домашен режим на лечение, защото естеството на извършваната работа
като личен асистент на съпруга си не е свързана с напускане на дома, а и дори и
болна не може да лиши съпруга си от обичайната грижа. По тези мотиви претендира
отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. С жалбата до съда П. претендира
и дължимите й съдебни разноски.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юк Н. М., изразява становище за неоснователност на жалбата по мотивите,
изложени в решението. В хода на производството и писмени бележки по делото
излага подробни доводи за това, че за месеците март и април 2021 г.
жалбоподотелката е имала сключени трудови договори с двама работодатели, като е
представила болничен лист за временна неработоспособност за периода само на
единия и неоснователно е получила обезщетение на основание болничния лист и осигуряването
при него, след като е продължила да работи по втория си трудов договор, като
така е нарушила и предписания й режим на лечение. Претендира юк възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от
активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването и в рамките на
законоустановения срок, поради което същата е допустима.
По делото се
установява следната фактическа обстановка:
Предмет на обжалване
в настоящето производство е Разпореждане № РВ-3-04-00971546/02.08.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново за
възстановяване на получено обезщетение за временна нетрудоспособност поради
общо заболяване от Е.П. в размер на общо 924.54 лева, от които 898.68 лева
главница и 25.86 лева лихви, изплатено й за периода от 18.03.2021 г. до
29.04.2021 г., когато на същата е издаден болничен лист за временна неработоспособност
поради общо заболяване с определен режим на лечение – домашен. Като основание
за разпореденото се сочи нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО и чл. 46, ал. 1, т.
2 и ал. 3 от КСО, съгласно които на
осигурените блица не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност
поради общо заболяване в случаите, когато нарушават режима определен от
здравните органи и упражняват дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи.
Срещу разпореждането
е подадена жалба от П., с която се изразява несъгласие с издадения акт и се
иска отмяната му от директора на ТП на НОИ.
С Решение № 1012-04-134#9/29.09.2021 директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е
отхвърлил жалбата като неоснователна. За да потвърди разпореждането, директорът
на ТП на НОИ е приел, че правилно са преценени материалноправните предпоставки
за възникване на правото на обезщетение за временна нетрудоспособност поради
общо заболяване. Посочил е, че след като през периодите, за които е издаден
болничен лист с определен режим на лечение домашен от здравните органи жалбоподателката
е упражнявала трудова дейност по едно от двете си съществуващи трудови
правоотношения е нарушила както режима на лечение, така и правилото, че не може
да получи обезщетение и по другото.
Потвърдителното
решение е връчено на П. на 15.10.2021 г. Недоволна от него, тя го е оспорила по
съдебен ред на 29.10.2021 г. и въз основа на тази жалба е образувано настоящето
дело. Като писмени доказателства по него са приобщени материалите от административна
преписката и документи, представени от жалбоподотелката.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е основателна,
поради следното:
Оспорените актове (разпореждането
и потвърждаващото го решение) са издадени от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, при спазване на материалноправните и процесуалноправните
предпоставки за законосъобразността им и при съблюдаване целта на закона.
По делото не е спорно,
че Е.П. е назначена като помощник – готвач в Детска градина „Евгения Кисимова“,
гр. Велико Търново с Трудов договор от 13.01.2020 г. Не е спорно, че същата е
назначена и на длъжността личен асистент на съпруга си Т.К.П. с Трудов договор
№ 123/25.02.2020 г. с Община Велико Търново. Не се спори и че за Е.П. са представени
в ТП на НОИ няколко поредни болнични листове за общо заболяване с определен
домашен амбулаторен режим на лечение за период от 15.03.2021 г. до 04.05.2021
г., като всички те са представени само от осигурителя по първото от двете
посочени по-горе правоотношения - Детска градина „Евгения Кисимова“, гр. Велико
Търново. В тази връзка е назначена проверка по разходите на ДОО на Община
Велико Тръново – вторият работодател на П., която е установила, че пред този
работодател не са представени болничните листове, а същевременно лицето е представяло
план – графици и отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ, в които
собственоръчно П. е декларирала изпълнение на задълженията й по трудовия
договор като личен асистент на съпруга си, като в това число за м. март 2021 г.
е посочила като извършвани дейности освен такива от личен домашен и социален
характер и закупуване на хранителни продукти, лекарства и вещи от първа
необходимост, заплащане на битови разходи и придружаване извън дома на разходка,
а за месец април 2021 г. - помощ при заплащане на комунално – битови разходи,
придружаване до здравно заведение и административна помощ – при попълване на документи.
Не е спорно, че в тази връзка на П. е изплатено трудово възнаграждение от
Общината за пълни месеци в осигуряване.
Спорните въпроси са
два: първо, дали за периода на болничните листове П. е извършвала трудова дейност
като личен асистент по Трудов договор № 123/25.02.2020 г. с Община Велико
Търново и второ, евентуално извършваната такава дейност нарушава ли предписания
й режим на лечение от здравните власти.
Съдът намира, че вменените
и изпълнявани задължения по длъжностната характеристика за длъжността
"личен асистент" от П. се припокриват с ежедневните грижи, които обичайно
тя като съпругата на лице с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване
изпълнява, при място на изпълнение в дома на лицето и при липса установено
работно време. Предвид горното, в конкретния случай е недоказано упражняване на
трудова дейност през процесните периоди. Социалната услуга "личен
асистент" цели подпомагане на лица с увреждания за задоволяване на
ежедневните им потребности от битов и социален характер. В случая обаче следва
да се отчита обстоятелството, че подпомаганото лице е съпруг на
жалбоподотелката, поради което е естествено, същата да дължи обичайните грижи
за същия присъщи на брака и отношенията на взаимопомощ между съпрузите. Това
налага да се ограничи ясно кои действия в какво качество са изпълнявани. Съдът
не намира да са ангажирани доказателства в тази насока от ответника, поради
което счита, че не недоказано, че ежедневната грижа за съпруга от страна на П.
е извършвана като трудова дейност по трудовия й договор като личен асистент. В
този смисъл вж. Решение № 16226 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 101/2019
г., VI о.
На второ място,
съдът намира, че не е доказано, че изпълняването на което и да е от конкретните
действия, свързани с асистентската дейност да нарушава предписания режим на
лечение на П.. Купуването на хранителни или други стоки, на определени лекарства
и заплащането на комунално – битови услуги не е свързано непременно с напускане
на дома, доколкото са възможни поръчки по интернет, телефон и съответно отдалечено
плащане чрез електронно банкиране/Payрal/наложен платеж, както и доставка до дома и прочие други
възможности, които осигуряват осъществяването на тези дейности без напускане на
дома. Същото важи и за попълването на документи.
Ето защо съдът
намира, че не са доказани сочените в разпореждането и решението основания за
лишаване от право на обезщетение жалбоподотелката и след като това е така,
плащането на обезщетението е било основателно, поради което то не подлежи на
възстановяване.
Поради това съдът
намира, че е наложителна отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане.
При този изход на
делото и на основание чл. 143, ал.
3 от АПК е основателно искането на жалбоподотелката да й се присъдят
разноски, които в настоящето дело включват само платената държавна такса.
Извършената адвокатска услуга е безплатна, като в приложения Договор за правна
помощ е посочено като основание за неплащане на хонорара чл. 28, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. Според цитираната норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. Според ал. 2 от цитираната
норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Следователно,
в случая като настоящия, адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната,
на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. В жалбата до съда обаче
няма изрично искане за това от адвоката (за присъждане нему на възнаграждение),
а такова искане не е направено от адвоката и в писменото становище по делото.
Липсва и списък на разноските. Ето защо съдът намира, че единствените дължими
разноски по делото са тези за платената ДТ, които се следват, но на жалбоподотелката
и то по общите правила на АПК.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2
и чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Г.П. *** Решение № 1012-04-134#9/29.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-04-00971546/02.08.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Велико Търново да плати на Е.Г.П.
***, с ЕГН **********, сумата от 10 (десет) лева разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно на основание чл. 119 от КСО.
Решението ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: