Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 09.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия в закрито заседание на 01.03.2021 г. година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
като разгледа докладваното от съдията частно гражданско дело № 2635 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 2635/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано от Е.Н.Д., ЕГН **********
***, ЕИК *******, представлявана от Г.С. – кмет с правно основание: чл. 49, чл.
50 и чл. 86 ЗЗД с цена на иска:
10 300,00 лева.
Ищцата сочи, че на ****.2020 г., около
8,15-8,20 часа се връщала от пазара в гр. К. по ул. „*******“. Като вървяла по
западния тротор на ул. „*******“, след като подминала разположените маси до
тротоара на кафе „*****“, когато стигнагнала кръстовището с булевард „************“
на крачка от обект на „*****“ и две крачки от масите на „*****“, се спънала в
железни планки и болтове, които излизали от тротоара около 1 см., което ги
правило незабележими и сливащи се със сивите плочки. Твърди, че тези болтове и
планки подпомагали закрепянето на фризер, който се е ползвал от обекта „*****“, но след затварянето на всички обекти на „*****“
в България, фризерът бил премахнат, но закрепващите елементи - не.
Твърди, че паднала с голяма сила - с плонж цялата се строполила
на земята по лице. Почувствала силна болка в гърдите, наранила си устните и зъбите. Изпитала много
силни болки в главата, почти загубила съзнание, ръцете й били изтръпнали,
гърдите я боляли силно, трудно си поемала въздух. Цялата треперела от болка,
изплашила се. От болката останала на
земята. Хората от кафето, я попитали дали е жива. Вдигнали я двама непознати. Обадила на мъжа
си, който бил травматолог. Мъжа й дошъл, прибрали се и я прегледал,
установил, че имала насиняване в областта на брадичката, неголяма
разкъсно- контузна рана на долната устна, която много кървяла. Гръдният й кош и
бял дроб явно били наранени, защото изпитвала силна болка в дясно при палпация
и явно ограничено дишане. По крайниците имало оток и охлузване на ляво коляно и
глезен с болка и ограничена подвижност. Мъжът й решил, че състоянието й
налагало рентген за снимка и преглед. След снимаката се установило, че трябва
да постъпи в болницата за няколко дни.
Твръди, че при прегледа в болницата било
констатирано разкъсно- контузна рана на горна и долна устна и травми на горна и
долна челюст в областта на фронталните зъби от II степен. Лекарят - хирург й
препоръчал консулт със стоматолог, с оглед на травмите в челюстта. След
извършването на рентгенови графии и други прегледи и изследвания, било
констатирано контузио тарацис, фрактура косте 6 декстра, просетлен бял дроб.
Това наложило постъпването й в Хирургичнотото отделение на МБАЛ „Д-р ************“
гр. К., където се провело консервативно лечение на фрактурата на реброто. Била
приета в болницата на ****.2020 г. и изписана на 03.06.2020 г.
Сочи, че освен болките в гръдния кош при
всяко вдишване при изписването й от болницата, на 4-я ден раната на долата й
устна била с лек отток и в процес на зазадравяване. При изписването й бил
издаден болничен лист за 30 дни домашно лечение до 03.07.2020 г., включително.
След това лечението наложило издаването на още 2 болнични листа и домашното
лечение продължило до 22.08.2020 година.
Сочи, че травмата на челюстите, при стоматологичния
преглед, осъществен от д-р Й.Ч., отразен на Медицинско искане (изх.
№16/04.06.2020 г.), установило контузна рана в областта на долната устна, с
кръвонасядане, оток и зачервяване на околните тъкани, както и счупване на
протеза, което я правило негодна за употреба. Това наложило лечение при друг
стоматолог, който преценил, че била компрометирана и другата протеза. Той
приел, че двете протези били за подмяна и й предложил вариант по целева
програма на Здравната каса с частично заплащане на изработените протези, които
били осъществени от „Медико- техническа лаборатория „“ ЕООД Стойността,
заплатена от нея за тези протези ибла в размер на 300 лв.
Твърди, че претърпяла неимуществени вреди, които оценявала на
10 000,00 лв. за преживените от нея болки, страдания, стрес и
продължително възстановяване. Вредите били причинени от вещи, собственост на
общината, в резултат на виновното поведение на служители на Община К., които не
били изпълнили задълженията си и не са поддържали в изправност към ****.2020 г.
и до настоящия момент тротоара, находящ на западния тротор на ул. *******, на
кръстовището с булевард „************“, от северозапад на крачка от обекта на „*****“
и от югозапад на две крачки от масите на кафето, наричано тогава „*****".
Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.49, чл. 50 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите да осъди
ответника ОБЩИНА К., с адрес гр. К., ул. „*********“ № 6, БУЛСТАТ *******,
предстпавлявана от Г.Г.С. - Кмет да й заплати сумата 10 300.00 лв., от който:
300.00 лв. главнща, представляваща дължимо обезщетение за нанесените ми
имуществени вреди, 10 000,00 лв, представляваща дължимо обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането - ****.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита иска за допустим,
неоснователен и недоказан по основание и размер.
Сочи, че твърденията,
че причинените на ищеца увреждания са резултат от неполагане на дължима грижа
за обезопасяване на тротоара от страна на служители на Община К., както към
датата на инцидента, така и към настоящия момент били абсолютно необосновани.
За 2020 г., за обект на „Л.м.“ АД, *** и ул. „*******“ било издадено
Разрешително №**/*****.2020 г. за извършване на търговска дейност на
територията на Община К., по реда на Наредба №21 за реда и условията за
разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на
територията на община К.. С цитираното разрешително били разположени хладилни
витрини и фризер за сладолед. След прекратяване дейността на „Л.м.“ АД,
обектите били премахнати в цялост. Ангажимент на търговеца било да не допуска
нарушаване на настилката върху които се поставяли съоръженията.
Твърди, че към
момента на подаване на исковата молба, на посоченото от ищцата местопроизшествие
не били констатирани подобни нарушения на настилката, както и стърчащи от нея
метални планки, в посочения в исковата молба размер.
Считам, че в случая
увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалата, която допуснала инцидента поради невнимание и
разсеяност. Не било доказано настъпване на увреждане от състоянието на
цитираната в исковата молба вещ, механизма на неговото настъпване, както и
причинно-следствената връзка между увреждането и състоянието на вещта.
Счита, че дори и да
се докажело, че настъпилото увреждането е от падане, то нямало как да се
установи безспорно дали падането се е случило именно на посочените от ищеца
място и време. Към исковата молба била представена епикриза №****, но от същата
нямало как да се докаже мястото, времето и механизма на настъпване на увредата,
както и в какво се изразявала същата.
Заявява, че ако се
приеме, че са налице основанията за ангажиране на отговорност от ответника,
моли да се приеме, че исковата молба не е доказана по размер.
Сочи, че ищцата изложила твърдения за претърпени от нея
болки, страдания, стрес и продължително възстановяване, които оценявала на 10
000 лв. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, критерият, въз основа на който следвало да се
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен от
законодателя в „справедливост“. Размерът на дължимото обезщетение според
законовия критерий за справедливост не следвало да надхвърля определена сума. С
настоящия иск се претендирало обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10
000 лева, която сума по никакъв начин не кореспондирала на описаното в исковата
молба, тъй като не били установени специфични увреждания, произтичащи само от
поведението на общината.
Сочи, че ищцата
изложила твърдения за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 300,00
лв. за дентално и медикаментозно лечение. Към исковата молба било приложено
копие на фактура от 23.09.2020 г. за горна и долна протеза на стойност 300,00
лв. От приложеното копие на медицинско направление №******.2020 г. обаче, било
посочено, че при извършения преглед е установено счупване на горна протеза. В
този смисъл не ставало ясно налагало ли се е изработване на долна протеза във
връзка с настъпилата увреда.
Моли съда да отхвърли
като неоснователни и недоказани предявените искове от Е.Н.Д.,*** за сумата от
10 300,00 лв., от които 300,00 лв. главница, представляваща дължимо обезщетение
за нанесените имуществени вреди, 10 000 лв., представляваща дължимо обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на причиняване на
увреждането - ****.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за
разноски по делото.
Като трето лице
помагач по искане на ответника по делото е конституирано дружеството Л.м.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „*******“, ел. „*******“
№ ***, представлявано от В.Н.Н. и.
Не е получен отговор на исковата молба от
конституираното лице.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност
съдът намира за установено следното:
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
съдът възприема изцялокато компетентно и добросъвестно изготвено се установява,
че пострадалата ищца е претърпяла следните травматични увреждания: счупване на
VI ребро в дясна гръдна половина, кръвонасядане на брадичката, травматичен
оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на долната устна на устата със
счупване на горна и долна зъбни протези, травматичен оток и охлузвания на лява
колянна и лява глезенна става. Травматичните увреждания са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза става ясно, че в началото на
възстановителния период ищцата търпяла силни болки при дълбоко поемане на
въздух, закашляне и резки движения на гръдния кош от счупеното VI ребро в
дясно. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмета и отговарят да са получени по време и начин отразени в материалите по
делото и исковата молба- при спъване и падане върху терена с предната
повърхност на тялото (по очи).
За
изясняване на обстоятелството по делото, съдът е допуснал ангажиране на гласни
доказателства, като от показанията на свидетелката К.С.Т., която е очевидец на
инцидента, не познава лично ищцата, се установява, че на ****.2020 г., сутринта
около осем часа на западния тротоар на ул. „*******“, на кръстовището с
булевард „************“, до обекта на „*****“ и до кафе наричано „*****“, ищцата се спънала в
железни планки и болтове (сиви), които излизали от тротоара около 1 см. Самата
свидетЕ.е била на около метър от пострадалата ищца и ясно описа планките, които
са причинили спъването на ищцата. Свидетелката, с помощта на случайно минаващ
мъж са повдигнали ищцата от тротоара и са я поставили да седне на стол.
Свидетелката описва раните по лицето на ищцата, уплахата й и с какво е
помогнала в първите минута след инцидента. От разпита на Р.Д., мъжа с който
ищцата живее на семейни начала се изясни мястото и причината за инцидента,
както и медицинската помощ, която е била необходима. Свидетелят сочи, че ищцата
след инцидента имала силни болки при вдишване, при смях, кашлица, че по цели нощи, не е могла да спи,
както и не могла да се храни, че се налагало да обслужва пострадалата.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, основани на
непосредствени впечатления, кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства.
От
писмените доказателства се установява, че ищцата е претърпяла 4- дневно
болнично лечение в Хирургичнотото отделение на МБАЛ „д-р ************“ гр. К..
Общо ищцата е била 84 (осемдесет и четири) дена в болнични. Проведено е
било стоматологично
лечение и ищцата е направила разходи във връзка със смяната на счупените
протези.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди
действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена
работа. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна,
обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято
отговорност е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината му се
презумира. За осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на
работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител;
вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за
изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и
вина на извършителя. Възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД и тогава, когато не е
установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод
възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е
достатьчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават
безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл. 49 ЗЗД за
възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи
отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съгласно
§ 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. А съгласно разпоредбите на чл.3,
ал.1 и чл.167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат в
изправно състояние с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства, сигнализират незабавно препятствията по тях и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП
„Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмета, вещества или други подобии, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. Следователно, с оглед на изложената фактическа
обстановка, можело да се направи изводът, че несъмнено е било налице
препятствие на пътя под формата на железни планки и болтове, които излизат от
тротоара на около 2 см., необезопасени по какъвто и да било начин, като по този
начин е била нарушена целостта на пътното покритие (на тротоара).
Съгласно разпоредбите
на чл. 31 и чл. 30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонта и
поддържането на общинските пътища, на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
граничите на урбанизираните територии се организират и осъществяват от
съответната община. Имайки предвид, че по смисъла на чл. 3, ал. 2 и чл. 56, ал.
2 от ЗОС, улиците са общинска собственост и общината трябва да ги стопанисва,
съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС с грижата на добър стопанин Следователно Община К.,
като собственик на общинските пътища (съответно на тротоарите) и задължено във
връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка, включително по
местата, предвидени за движение на пешеходци. Затова може да се заключи, че в
случая служители на ответната община не са положили дължимата грижа да
обезопасят стърчащата част от железни планки и болтове, които излизат от
тротоара около 2 см., като по този начин са предпоставили и настъпването на
вредоносни последици от нея. В случаите, когато вредите са настьпили в
резултат, както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице,
отговорността е на този, който е възложил работата и същевременно е собственик
на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор.
Посочените нормативно установени задължения не могат да бъдат прехвърлени
на трети лица. Дори такива лица да са причинили неизправности по тротоарната
настилка, в тежест на собственика на вещта Община К. е незабавно да предприеме
необходимите действия за сигнализиране на пешеходците за препятствията и
възстановяване на тротоара в състояние, годно за обичайната му употреба.
Противоправното бездействие на ответника е станало причина за увреждане
здравето на ищцата, респ. за настъпване на имуществени и неимуществени вреди в
правната му сфера, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка и вреди. Ответникът е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил на ищеца със своето противоправно деяние. Поради изложеното съдът
счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди
се явява основателен спрямо ответника.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Константната съдебна практика предвижда, че
справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В
този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на
здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително
влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания,
силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания,
неудобства и др. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид
обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца са причинени леки
телесни повреди - счупване на VI ребро в дясна гръдна половина, кръвонасядане
на брадичката, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на
долната устна на устата със счупване на горна и долна зъбни протези,
травматичен оток и охлузвания на лява колянна и лява глезенна става, тези
увреждания с оглед спецификата им изискват продължителен период на
възстановяване (ищцата е
била 84 дена в болнични) и са свързани с много силни болки в началото,
страдания, значителни затруднения, неудобства и физически и психически
неразположения за ищцата, като за обезщетяването на претърпените вреди съдът
счита, че следва да присъди парично обезщетение от 5000,00 лева - с оглед
наличието на остатъчни оплаквания след причиненото увреждане и влияние върху
субективните физически и психически усещания на ищцата и състоянието й, като в
останалата част - до размера на общо търсените 10 000,00 лева следва да
отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.
По
отношение на обезщетяването на търсените имуществени вреди следва претенцията
да бъде уважено изцяло - до размера на търсените общо 300,00 лева.
На
основание чл. 78,ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 855,78 лева - частта от направените по делото разноски от общо
1683 лева, съгласно представения списък на разноските.
На основание чл. 78,ал. 3 ГПК следва ищцата да бъде осъдена да заплати на
ответника частта от
направените от него по делото разноски в размер на 145,63 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните
мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., адрес гр.К., ул. „*********“,
№ *, Булстат *******, представлявана от кмета Г.Г.С., да заплати на Е.Н.Д., с
ЕГН ********** ***, сумата от 5 000,00
/пет хиляди лева и нула ст./лева, представляваща дължимо обезщетение за
неимуществените вреди - травматични увреждания, причинени на ищцата, вследствие
инцидент - препъване и падане на тротоара от западния тротоар на ул. *******,
на кръстовището с булевард „************“,, на ****.2020 г. около 8,15 часа,
предизвикано от бездействие на ответника -неотстраняване на препятствия от
тротоара на улицата, в нарушение на задълженията му като собственик на
общинските пътища и лице, стопанисващо общинските пътища, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането- ****.2020 г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в останалата й част - над
размера на присъдените 5000,00 лева до общо търсените 10 000,00 лева като неоснователна
и недоказана,
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., адрес гр.К., ул. „*********“,
№ 6, Булстат *******, представлявана от кмета Г.Г.С., да заплати на Е.Н.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от
300,00 /триста лева и нула ст./ лева,
представляваща дължимо обезщетение за имуществените вреди - извършени
необходими разходи за лечение на травматични увреждания, причинени на ищцата,
вследствие инцидент - препъване и падане на тротоара от западния тротоар на ул.
*******, на кръстовището с булевард „************“,, на ****.2020 г. около 8,15
часа, предизвикано от бездействие на ответника - неотстраняване на препятствия
от тротоара на улицата, в нарушение на задълженията му като собственик на
общинските пътища и лице, стопанисващо общинските пътища, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането - ****.2020 г. до окончателното й
заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 855,78 лева /осемстотин петдесет и пет лева
и седемдесет и осем ст./.
ОСЪЖДА ЕЛКА Н.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА К., адрес гр.К., ул. „*********“, № 6, Булстат *******,
представлявана от кмета Г.Г.С., чрез старши юрисконсулт М. Т.И. сумата от 145,63 лева /сто четиридесет и пет лева и
шестдесет и три ст./, представляваща частта от направените от ответника по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Решението
е постановено при участието на „Л.М." АД, ***, р-н Въраждане, ул.
„*******“ № ***, ЕИК *******, представлявано от В.Н.Н. и Ц.Н.Н., като трето
лице - помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на изготвеното решение пред Окръжен
съд – С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: