Р Е Ш Е Н И Е

№ … …

град Кърджали, 10.08.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ..….....… в публично заседание ……..……

на двадесет и девети юни…...................................................................................................................

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

при секретар …………………………… Павлина Петрова, ……................………..….….

като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .......................................

административно дело №71 ... по описа за ........................ 2021 година ......................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Е.А.Т., с посочен в жалбата адрес ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.З.Р.Д. от АК-***, преупълномощена от адв.Д. Б. от *** - управител на АД „Б. и партньори” ***, с ЕИК ***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***, тел.***, против Ревизионен акт №P-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбоподателката Е.А.Т. са установени задължения за данъчни периоди от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год., както следва:

- Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – общо в размер на *** лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на *** лева;

- Вноски за ДОО - за самоосигуряващи се – общо в размер на *** лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на *** лева;

- Вноски за Здравно осигуряване/ЗО/ - за самоосигуряващи се – общо в размер на *** лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на *** лева;

- Вноски за ДЗПО-УПФ/Универсален пенсионен фонд/ - за самоосигуряващи се – общо в размер на *** лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на *** лева,

или задължения по главниците - общо в размер на *** лева и лихви върху тези главници - общо в размер на *** лева.

Жалбодателката заявява в жалбата, че ревизионният акт е неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен, като излага съображения за това. Относно задълженията по ЗДДФЛ сочи, че видно от Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год., данъчните задължения по ЗДДФЛ са определени по реда на чл.122 от ДОПК, на база установени данни за укрити приходи и несъответствие на получените доходи с направените разходи и че за да стигнат до този извод, органите по приходите са направили проверка на „***” ООД - дружество, в което Е.Т. е миноритарен съдружник, с дялове в размер на 10 на сто от капитала и в което тя работи по трудов договор. Сочи се, че при проверката на дружеството е установено, че за всяка от ревизираните години тя е правила парични вноски под формата на временна финансова помощ и те са приети за неин личен разход, който, съпоставен с получаваните от нея доходи от трудово правоотношение, показва превишение на направените разходи над получените приходи. Жалбоподателят счита, че изводът на ревизиращия екип за направените разходи е неверен, тъй като не съответства на събраните в хода на ревизията доказателства. Сочи, че „***” ООД стопанисва смесен магазин за продажби на дребно, находящ се в ***, в който Е.Т. работи по трудов договор като *** и че предвид характера на дейността - търговия на дребно, голяма част от приходите се събират като пари в брой, като част от тях са използвани за закупуване на стоки на едро от доставчици, които снабдяват магазина на място, а остатъкът е бил отчитан периодично пред управителя на дружество. Сочи се, че същите обяснения, приети в ТД на НАП - Пловдив с Вх.№Рев.4077/05.08.2019 год., са били дадени и при проверката на доходите, но те не били обсъдени и приети от ревизиращия екип. В жалбата се твърди, че извън сумите от оборота на магазина, жалбоподателката не е имала разходи за покупки, различни от тези за ежедневна издръжка на семейството и за плащане на битови сметки и местни данъци и че в ревизията не са установени извършени финансови операции, движение на средства по банкови сметки, пътувания, застраховки и др. разходи с луксозен характер, както и че това било така, защото единствените й доходи произтичали от трудовия договор и те не позволявали поемането на големи разходи. Излага се и довод, че този факт се установявал по косвен път и от ревизията, извършена на съпруга й А. Т., като в РД №Р-16000920001478-092-001/14.09.2020 год. не били констатирани разходи на значителни суми. Предвид гореизложеното жалбоподателката счита, че установените в ревизионния акт задължения за данък по ЗДДФЛ следва да бъдат отменени.

Относно задълженията за осигурителни вноски, в жалбата се сочи, че в РА са определени задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице в нарушение на материалните разпоредби на КСО и ДОПК, като се излага довод, че съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и че видно от текста на тази разпоредба, за да попадне в кръга на осигурените лица на това основание, трябва да упражнява трудова дейност като собственик или съдружник в търговско дружество. Счита, че този извод се потвърждава и от текста на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно който, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, както и от легалната дефиниция за осигурено лице, дадена в §1, т.3 от ДР на КСО, съгласно който, „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като от цитираните разпоредби било видно, че основна предпоставка за възникването на задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице е упражняването на трудова дейност в качеството на собственик или съдружник на търговско дружество. Сочи, че тази теза била застъпвана нееднократно в разяснителните писма на Дирекция „ОДОП” – Пловдив/като писмо Изх.№94-00-220/17.10.2019 год., писмо Изх.№07-00-188/08.10.2019 год., достъпни в системата „Въпроси и отговори” на сайта на НАП/. Сочи се, че към днешна дата жалбоподателката участва в две търговски дружества: като собственик и управител на „***” ЕООД, с ЕИК *** и като съдружник с дял от 10 на сто от капитала на „***” ООД, с ЕИК ***. Излага се аргумент, че в РА не се уточнява, за дейността й в кое дружество са начислени осигурителните вноски, поради което счита, че ще бъде оборено възникването на основание за осигуряване и в двете дружества поотделно.

В тази връзка в жалбата се сочи, че „***” ООД било вписано в търговския регистър на 17.02.2009 год. и през ревизирания период безспорно извършвало стопанска дейност, като дружеството се управлява от Р. С. П., който не е съдружник и работи по договор за управление, а Е.Т. работила по трудов договор с дружеството, на длъжност „***” и това била единствената й трудова дейност, която упражнява в качеството на наето лице, както и че в качеството й на миноритарен съдружник, тя не упражнявала дейност в дружеството. Твърди се, че в хода на ревизията не били установени данни да е извършвала дейност, различна от тази по трудовия договор и предвид така установените факти и обстоятелства, жалбоподателката няма задължение да се осигурява като самоосигуряващо се лице - съдружник в дружеството, поради което не е подавала декларация обр.5 и не е внасяла осигурителни вноски.

На следващо място в жалбата се сочи, че „***” ЕООД било вписано в търговския регистър на 28.09.2016 год. и следователно, преди тази дата задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице не съществувало. Сочи се също, че както правилно било констатирано в РД, дружеството е извършвало стопанска дейност само в периода месец януари 2017 год. и че в изпълнение на задължението по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ, Е.Т. е подала декларация Вх.№***/*** год. за начало на дейност и начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице, чрез „***” ЕООД и декларация за прекъсване на дейност от 01.02.2017 год., приета с Вх.№***/*** год. Твърди се, че през останалото време на ревизирания период, това дружество не е осъществявало стопанска дейност, съответно жалбоподателката не е подлежала на осигуряване като самоосигуряващо се лице, в качеството й на негов собственик и управител и че предвид гореизложените факти и обстоятелства, констатирани в РД и цитираните разпоредби на КСО, през ревизирания период Е.Т. не е била самоосигуряващо се лице и не е дължала осигурителни вноски като такова.

На следващо място, в жалбата се сочи, че в Ревизионния доклад се съдържат твърдения относно приложението на чл.124а от ДОПК, които също били необосновани., като се цитират част от разсъжденията на ревизиращия екип/на стр. 30 от РД/, като се твърди, че органите по приходите неправилно са приложили тази разпоредба. Излага се довод, че в действителност, текстът на чл.124а от ДОПК гласи, че „Разпоредбите на чл.122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.” и от него ясно се разбирало, че особените разпоредби на чл.122 от ДОПК могат да се прилагат само по отношение определяне размера на задълженията за осигурителни вноски, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, пораждащи задължението за осигуряване, а органите по приходите са си позволили да приемат „по аналогия”, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй като са установили превишение на разходите над приходите. Твърди се, че укритите приходи не се намират в причинно-следствена връзка с упражняването на трудова дейност, поради което допускането на ревизиращия екип било незаконосъобразно и съответно обуславяло неправилно определяне на задължения за осигурителни вноски, като се сочи, че ревизиращият екип е изискал от жалбоподателката да докаже отрицателния факт, че сумите за установеното превишение са в резултат на дейност, която не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице, вместо по силата на чл.5 от ДОПК да докаже, че тя е упражнявала трудова дейност, основание за осигуряване като самоосигуряващо се лице. Сочи се също, че презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК се отнася само до фактическите констатации, касаещи определянето на размера на задълженията, но не и до фактите, касаещи прилагането на материалния закон.

На следващо място в жалбата се излага и довод, че органите по приходите са допуснали съществено нарушение и при определянето на осигурителния доход „по аналогия”, т.к. въпреки че в РД се твърди, че са определени задължения за осигурителни вноски върху установеното превишение на разходите над приходите, в действителност осигурителните вноски били изчислени от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица. Твърди се, че този „фиктивен” доход, установен в чл.6, ал.8 от КСО, не може да се приеме като доход от трудова дейност, тъй като той не е получен, нито има предположение за получаването му и че несъответствието между разходите и приходите няма нито пряка, нито косвена връзка, с трудовата дейност, тъй като според твърденията в РД, то се дължи по същество на направените парични вноски в касата на търговското дружество. Твърди се, освен това, че органите по приходите са тълкували превратно разпоредбите на чл.122 от ДОПК изцяло в полза на фиска, като се излага аргумент, че когато става въпрос за доказване на упражнявана трудова дейност, те считат, че разпоредбата на чл.124а от ДОПК изключва приложението на общата норма - чл.10 от КСО и упражняването на трудова дейност се презюмира по силата на чл.124, ал.2 от ДОПК, а когато става въпрос за определяне на осигурителен доход, те приемат, че не се прилага специалната норма на чл.122, ал.2 от ДОПК, а се прилага общото правило на чл.6, ал.8 от КСО за ограничаване на осигурителния доход в рамките на законоустановения минимален и максимален размер. Сочи се, че в разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК изчерпателно са изброени обстоятелствата, които могат да се вземат предвид при определяне на данъчната основа/осигурителния доход/ по особения ред на облагане и че минималният размер на осигурителния доход не е сред изрично изброените относими факти, както и че ако се приеме, че облагането по особения ред изцяло дерогира материалния закон, то трябва да се приеме, че не се прилагат и правилата за определяне на осигурителния доход по КСО. В жалбата отново се повтаря становището, че особеният ред на облагане може да се прилага само по отношение определяне размера на задълженията за осигурителни вноски, но не и по отношение останалите, относими към осигуряването, обстоятелства, като упражняване на трудова дейност, основание за осигуряване, определяне на осигурителен доход и др. Предвид изложените аргументи, жалбоподателката счита че установените в РА задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване следва да бъдат отменени, като твърди, че в този смисъл била постоянната практика на ВАС, изразена в посочените в жалбата решения. По тези съображения, жалбоподателката моли с жалбата, да бъде отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год., издаден от И. К. К., на длъжност „***”, възложил ревизията и Е. К. С., на длъжност „***” - ръководител на ревизията.

В съдебни заседания, редовно призована, жалбоподателката Е.А.Т., от ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител - адв. З.Р.Д. от АК-***, преди първото съдебно заседание е постъпила молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения и направените доказателствени искания.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - Н.Г.Н. - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, по електронната поща на съда, преди първото съдебно заседание, е постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба. В същата моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да се потвърди изцяло обжалваният РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП” - град Пловдив, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото дело, като същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата.

По делото, от същия главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП е депозирана преди последното съдено заседание още една молба, с почти идентично съдържание.

От същия главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП - Н.Г.Н. е депозирана и писмена защита, в която са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като в същата се излагат аргументи в насока, РА е законосъобразен и правилен. В писмената защита моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Е.А.Т., от ***, а обжалваният Ревизионен акт/PA/ №P-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив, да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Моли, също така, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че бъде отменен обжалвания акт и се възложат разноските по делото в тежест на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, моли, ако от страна на жалбоподателя се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума, установен по реда на Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като изложеното се счита настоящото за възражение за прекомерност на възнаграждението.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е било изпратено на жалбоподателката Е.Т. със съпроводително писмо с Изх.№20-28-338 от 04.02.2021 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив/л.13/, като видно от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, обр.112, с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес” и с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/, решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт №P-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, е получено лично от жалбоподателката на датата 15.02.2021 год., което е удостоверено с подписа й, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка и на ръководителя на пощенския офис. Жалбата против ревизионния акт е подадена по пощата, с препоръчана пратка, чрез куриерска фирма „Спийди”, на датата 25.02.2021 год., видно от приложената по делото товарителница с баркод *** на същата куриерска фирма/л.9/, като е адресирана чрез директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив с Вх.№94-00-24 от 26.02.2021 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 10-ия/десетия/ ден след получаването на препис от Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000920001286-020-001 от 05.03.2020 год. на *** в ТД на НАП - Пловдив/л120-л.121/, по отношение на жалбоподателката Е.А.Т., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция - ***, с ЕГН **********, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; 4. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип от ревизори: 1. Е. К. С. - *** (ръководител на ревизията) и 2. Г. С. Г. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Заповедта за възлагане на ревизия е изпратена на ревизираното лице по пощата, като видно от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, обр.112, с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес” и с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.125/, пощенската пратка, съдържаща заповедта за възлагане на ревизията е получена на датата 20.03.2020 год., лично от жалбоподателката Е.Т., което е удостоверено с подписа й, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка и на ръководителя на пощенския офис.

Ревизията не е приключила в определения срок, поради което и въз основа на Искане за продължаване на срока за извършване на ревизия №Р-16000920001286-049-001 от 18.06.2020 год. на ръководителя на ревизията - *** в ТД на НАП - Пловдив - ***/л.119/, е последвало издаването на Заповед №Р-16000920001286-020-002 от 18.06.2020 год. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) на *** в ТД на НАП - Пловдив/л.116-л.117/, с която срокът на ревизията е удължен до 20.07.2020 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 21.06.2020 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.118/.

Ревизията не е приключила и в този срок, поради което и въз основа на Искане за продължаване на срока за извършване на ревизия №Р-16000920001286-049-002 от 09.07.2020 год. на ръководителя на ревизията - *** в ТД на НАП /л.115/, е последвало издаването на Заповед №Р-16000920001286-020-003 от 09.07.2020 год. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) на *** в ТД на НАП - Пловдив/л.113/, с която срокът на ревизията е удължен до 20.08.2020 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 23.07.2020 год., видно от приложената разписка за връчване/л.114/.

Впоследствие, въз основа на Искане за спиране на ревизия №Р-16000920001286-053-001 от 01.09.2020 год. на ръководителя на ревизията - *** в ТД на НАП - Пловдив - ***/л.111/, адресирано до И. К. - *** в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията, е последвало издаването на Заповед №Р-16000920001286-023-001 от 01.09.2020 год. на същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.107-л.108/, с която, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, е спряно производството по извършване на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000920001286-020-001 от 05.03.2020 год. на *** в ТД на НАП – Пловдив, изменена с последващата я Заповед №Р-16000920001286-020-002 от 18.06.2020 год., считано от 01.09.2020 год., за срок до 14.09.2020 год., като видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.109/, тази заповед за спиране е връчена на ревизираното лице по електронен път на 09.09.2020 год.

След изтичане на срока за спиране, със Заповед №Р-16000920001286-143-001 от 14.09.2020 год. на И. К. - *** в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията/л.104/, на основание чл.35 от ДОПК, считано от 14.09.20202 год., е възобновено производството по извършване на ревизия на Е.А.Т., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция - ***, с ЕГН **********, спряно със Заповед №Р-16000920001286-023-001 от 01.09.2020 год. на същия *** в ТД на НАП – Пловдив. Видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.106/, тази заповед за възобновяване на производството по извършване на ревизия е връчена на ревизираното лице по електронен път, на датата 15.09.2020 година.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000920001286-092-001 от 16.09.2020 год./л.68-л.95/, за което е изготвено и Уведомление №Р-16000920001286-115-001 от 16.09.2020 год. за съставен ревизионен доклад /л.66-л.67/, като това уведомление, ведно с ревизионния доклад и приложенията към него, са изпратени на електронната поща на ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.65/, ревизионният доклад, ведно с приложенията към него, е получен електронно от ревизираното лице на датата 16.09.2020 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 16.09.2020 год. и документът е изтеглен на същата дата, от посочения имейл – ***, деклариран от ревизираното лице Е.А.Т. като електронен адрес за връзка с органите на НАП в подадената от нея декларация с Вх.№94-00-2215 от 19.03.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.122/.

Впоследствие, от ревизираното лице Е.Т. е подадено искане до ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№РД-20-2531 от 02.10.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, на вниманието на ръководителя на ревизията/л.63/, в което е искане е заявено, че всички документи в ревизионното производство срещу нея са връчвани неоснователно на електронния адрес на счетоводителя на „***” ООД и че не участва в управлението на това дружество и в представителството му и няма отношения със счетоводството му, както и че не е упълномощавала счетоводителя да получава и да подава от нейно име документи пред органите на НАП. Заявила е, че за издадения Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год. била уведомена от счетоводителя на „***” ООД, но че и към настоящия момент нямала достъп до приложенията към него. Предвид изложеното е поискала Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год. и всички приложения към него да бъдат изпратени на електронен адрес: ***, който декларира като официален електронен адрес за кореспонденция с НАП. На същата дата е било подадено и още едно искане от ревизираното лице Е.Т., до директора на ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№РД-20-2529 от 02.10.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.61/, с което същата е поискала да й бъде връчен ревизионен акт, ревизионен доклад и всички свързани с тях документи във връзка с ревизията на „***” ООД, ЕИК ***, като е заявила, че искането си отправя в качеството на миноритарен съдружник на дружеството, притежаващ 10 на сто от капитала му, срещу който е образувано ревизионно производство за задължения по ЗДДФЛ, които са свързани с дейността на дружеството и че документите, събрани от органите по приходите в хода на ревизионното производство на дружеството, са необходими за ангажиране на доказателства в нейна защита. Поискала е документите да бъдат изпратени на електронен адрес: ***, който декларира като официален електронен адрес за кореспонденция с НАП.

Видно от приложените по преписката писма – разпечатки от електронна поща от декларирания електронен адрес, на 07.10.2020 год. на същия този адрес са били получени Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год. и приложени доказателства към същия/л.59/, като впоследствие, на 09.10.2020 год. е направено искане по електронна поща от ревизираното лице Е.Т., да й бъдат предоставени доказателства към ревизионния доклад/РД/, описани в него, които не открила приложени в предходния е-мейл, като е описала кои конкретно са същите/л.57/. Видно от приложеното писмо – разпечатка от електронна поща от декларирания електронен адрес ***, на 12.10.2020 год. на същия този адрес са били изпратени поисканите допълнително документи/л.56/.

От ревизираното лице Е.А.Т. е било подадено и трето искане до ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№РД-20-2527 от 02.10.2020 год./л.53/, с което, на основание чл.117, ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е поискала срокът за възразяване и предоставяне на доказателства срещу констатациите в Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год., връчен на 16.09.2020 год., да бъде удължен до 30.10.2020 год. Това искане е било уважено, като с Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад, с №Р-16000920001286-РУС-001/06.10.2020 год. на ръководителя на ревизията/л.50-л.51/, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства по Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год. връчен на 16.09.2020 год., е продължен до 30.10.2020 год. Видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.49/, това Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад, с №Р-16000920001286-РУС-001/06.10.2020 год. на ръководителя на ревизията, е получен електронно от ревизираното лице на датата 09.10.2020 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 09.10.2020 година.

Независимо от обстоятелството, че искането за удължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионния доклад е било уважено и срокът е бил удължен до 30.190.2020 год., до тази дата включително, от страна на ревизираното лице Е.А.Т., не е било подадено възражение относно направените констатации в Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001 от 16.09.2020 година.

Така, впоследствие, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.29-л.47/, като същият е връчен на ревизираното лице по електронен път, на датата 18.11.2020 год., видно от приложената разписка за получаване/л.48/, както и от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.28/.

С този Ревизионен акт №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на ревизираното лице - жалбоподателката Е.А.Т., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция - ***, с ЕГН **********, са били установени задължения за довнасяне, в общо в размер на *** лева/*** лева и *** ст./, от които, главници в размер общо на *** лева/*** лева и *** ст./ и лихви за просрочие върху тях, в размер общо на *** лева/*** лева и *** ст./, произхождащи от задължения за:

1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2018 год.: главница - *** лева и лихви - *** лева;

2. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/, за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2018 год.: главница – *** лева и лихви – *** лева;

3. Вноски за ДОО, за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2018 год.: главница - *** лева и лихви - *** лева;

4. Вноски за ДЗПО-УПФ, за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2018 год.: главница – *** лева и лихви – *** лева;

Против този Ревизионен акт №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, регистрирана с Вх.№94-00-7689 от 01.12.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив и с Вх.№20-28-338 от 11.12.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив/л.23-л.26/, в която жалба са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на така издадения ревизионен акт, като с жалбата е поискано от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив да бъде постановено решение, с което обжалваният ревизионен акт да бъде отменен изцяло, като към жалбата не са били приложени никакви доказателства. Със съпроводително писмо с Изх.№94-00-7689#1/10.12.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, така подадената жалба е изпратена на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана в Дирекция „ОДОП” – Пловдив с Вх.№20-28-338/11.12.2020 год./л.22/.

По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение по жалба срещу ревизионен акт с №74 от 29.01.2021 год./л.14-л.20/, като Е ПОТВЪРДИЛ изцяло Ревизионния акт/РА/ №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на жалбоподателката Е.А.Т., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция - ***, с ЕГН **********, за установените задължения по ЗДДФЛ, както и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, вноски за здравно осигуряване и за ДЗПО-УПФ и лихвите върху тях, както следва:

Вид задължение:	Период			Размер лв. Лихви лв.
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2014 г.			* *
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2015 г.			* *
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2016 г.			* *
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ _______________________________________ • Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ		2017 г. _____________ 2018 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ДОО _______________________________________ • Вноски за ДОО		2014 г. _____________ 2015 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ДОО		2016 г.	* *
• Вноски за ДОО ___________________________________________ • Вноски за ДОО		2017 г. _____________ 2018 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ЗО ___________________________________________ • Вноски за ЗО		2014 г. _____________ 2015 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ЗО		2016 г.	* *
• Вноски за ЗО ___________________________________________ • Вноски за ЗО		2017 г. _____________ 2018 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ДЗПО – УПФ ___________________________________________ • Вноски за ДЗПО – УПФ		2014 г. _____________ 2015 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ДЗПО – УПФ ___________________________________________ • Вноски за ДЗПО – УПФ		2016 г. _____________ 2017 г.	* * ______________________ * *
• Вноски за ДЗПО - УПФ		2018 г.	* *

ОБЩО:			* *

В ревизионния акт е посочено, че констатациите, направени при извършената ревизия на Е.А.Т. са подробно изложени в изготвения Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год., който е неразделна част от ревизионния акт и на основание чл.120, ал.2 от ДОПК, направените в него фактически и правни изводи са мотив за издаването на ревизионния акт, като са посочени и предложените задължения за внасяне, направени в ревизионния доклад.

В съставения от ревизиращия екип Ревизионен доклад (РД) №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год. е посочено най-напред, че Е.А.Т. не е регистрирана като ЕТ, няма регистрация по ЗДДС и ЗА е че за проверявания период лицето има участие като съдружник в „***” ООД, с ЕИК *** и едноличен собственик и управител на „***” ЕООД, с ЕИК ***, както и че е назначена и на трудов договор в „***” ООД, като „***”. Отразено е, че настоящата ревизия е първа по рода си и че за същия период има извършена ПУФО, свързани с Е.А.Т., приключила с Протокол №П-16000919121720-073-001 от 10.01.2020 год. Посочено е също, че за проверявания период Е.Т. е омъжена за А. М. Т., c EГH ********** и че имат две деца: Д. А. Т.-В., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, като и двамата са над 18 години и са семейни.

По отношение задълженията за данък върху дохода/по ЗДДФЛ/ ревизията, съгласно цитираната по горе ЗВР, обхваща периода 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год., като е прието, че ревизираното лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през съответната данъчна/календарна/ година, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че за ревизирания период Е.А.Т. е получавала възнаграждение по трудови правоотношения с „***” ООД, като при направена справка в информационната система на НАП е установено, че през периода от 2014 год. - 2018 год., няма данни ревизираното лице да е било наето или да е получавало доходи по извънтрудови правоотношения. Посочено е, че за ревизирания период ЗЛ не е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и че във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди, са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на задълженото лице, като на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите й, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства.

В РД е отразено, че в резултат на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и присъединените такива, органите по приходите са установили, че Е.Т. е внасяла е парични средства в дружеството „***” ООД, както следва: - за 2014 год., в размер на *** лева; за 2015 год., в размер на *** лева; за 2016 год., в размер на *** лева; за 2017 год., в размер на *** лева и за 2018 год., в размер на *** лева, като е декларирала минимални доходи. В доклада е отразено, че РЛ в обясненията си твърди, че така посочените средствата са „суми от продажба на стоки от дружеството, които се събират при управителя”, като органите по приходите не са приели твърденията на Е.Т., като са се позовали на събраните счетоводни документи при извършена проверка на „***” ООД приключила с Протокол №П-16000918211527-073-001/23.05.2019 год. Прието е, че се касае за допълнителни парични вноски, определени с протоколи на Общо събрание на съдружниците през съответната година и издадените ПКО на лицето Е.Т., отчетени в счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици” и по сметка 102 „Основен капитал”, съгласно представените оборотни ведомости на дружеството за всяка една от ревизираните години. Прието е, че е установено несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и имуществено и финансово състояние и направените разходи.

При тези обстоятелства в РД е направен извод, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК/декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/, за определяне на данъчните основи, по години по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. Предвид това, на Е.Т., на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, е било връчено уведомление/Уведомление №Р-16000920001286-113-001/31.07.2020 год./л.233/, връчено електронно на 03.08.2020 год., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.235/ и е връчена за попълване и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. В резултат на съпоставката между направените от РЛ разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие за периодите на ревизията в следните размери:

- за 2014 год., в размер на *** лева; - за 2015 год., в размер на *** лева; - за 2016 год., в размер на *** лева; - за 2017 год., в размер на *** лева и за 2018 год., в размер на *** лева.

След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена обща основа за облагане и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, като е приспаднат декларираният и съответно внесен данък.

По отношение установяване на задълженията по КСО и ЗЗО, ревизията за установяване задълженията на жалбоподателката Т. за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване обхваща периода 01.01.2014 год. - 31.12.2018 год., съгласно посочената по-горе ЗВР. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателката Е.А.Т. за ревизирания период има участия в две търговски дружества: съдружник в „***” ООД, с ЕИК ***, регистрирано в Търговския регистър на Агенция по вписванията и по ДОПК на 14.12.2009 год., с управител Р. С. П. и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД, с ЕИК ***, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията и по ДОПК на 28.09.2016 год. При направената проверка в информационната система на НАП и в Търговския регистър на Агенция по вписванията, е било установено, че за 2016 год. и 2018 год. дружеството „***” ЕООД не е подавало ГДД по ЗКПО, за 2016 год. не е обявен ГФО; за 2017 год. е обявен ГФО и съгласно публикувания отчет за паричните потоци по прекия метод са декларирани постъпления от парични потоци от допълнителни вноски – 2000 лева и плащания на парични потоци при връщането им на собственици – 1000 лева; за 2018 год. е подадена декларация, че дружеството не е осъществявало дейност, а за 2017 год. от „***” ЕООД е била подадена ГДД с Вх.№***/*** год., с която са били декларирани приходи в размер на *** лева от дейност, с код 4719 - търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. За периода 01.01.2017 год. - 01.02.2017 год. в дружеството е бил назначен по трудов договор *** О. А., регистриран е бил ЕКАФП в обект за търговия на дребно с промишлени стоки - смесен магазин, на адрес - ***. Съгласно Z отчетите от ЕКАФП, от дружеството са били отчетени продажби в брой на касов апарат за периода от 03.01.2017 год. до 31.01.2017 год. С декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, жалбоподателката Е.Т. е декларирала започване на дейност като едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД, считано от 04.01.2017 год., прекъсване на дейност от 01.02.2017 год. и осигуряване за всички осигурителни рискове. Подадена е била информация с декларация обр.1 (чл.3, ал.1, т.2 от Наредба Н-8/2005 год. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице само за месец 01.2017 год., за дейността в „***” ЕООД. Декларация обр.6 (чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/2005 год. на МФ) не е била подадена. Ревизираното лице Е.А.Т., в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесла дължимите авансови ЗОВ за периода от 04.01.2017 год. до 31.01.2017 год. Жалбоподателката Т. е имала сключен трудов договор с „***” ООД, на длъжност „***”, считано от 13.02.2013 год. до 03.01.2017 год. и от 01.02.2017 год. до 01.01.2021 год., като е била осигурена по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО за посочения период. Установена е, че същата не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 година.

След преглед на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите, е установено несъответствие между направените от ревизираното лице Е.А.Т. разходи и декларираните и/или получените приходи/доходи за 2014 год., в размер на *** лева; за 2015 год., в размер на *** лева; за 2016 год., в размер на *** лева; за 2017 год., в размер на *** лева и за 2018 год., в размер на *** лева. В резултат на установеното при ревизията наличие на укрити приходи от ревизираното лице е прието, че се реализира и възможността за определяне на осигурителния доход и дължимите от него задължителни осигурителни вноски по реда чл.124а от ДОПК. Предвид събраните доказателства, органите по приходите са направили констатации, че задълженото лице е извършвало трудова дейност и на основание чл.124а от ДОПК, следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, в т.ч. и върху дохода, установен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. Предвид това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на Е.А.Т. е било връчено уведомление, с което същата е уведомена, че осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а същия кодекс. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход за ревизираните години на задълженото лице, определен на база дохода с недоказан произход, на основание чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.6, ал.8 (предишна ал.8, ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и ал.9 (предишна ал.8, ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, органите по приходите са определили задължения за ЗОВ и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.

По отношение задълженията по КСО/за ДОО и за ДЗПО-УПФ/, в ревизионния доклад е посочено, че Е.А.Т. следва да се определя като самоосигуряващо се лице и че съгласно чл.5, ал.2 от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а чл.4, ал.3, т.2 от КСО определя, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Посочено е, че тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство и че съгласно изискванията на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, в качеството си на самоосигуряващо се лице, Е.Т. е следвало да подава ежемесечно в Националната агенция за приходите Декларация обр.1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, като осигурителните вноски и осигурителният доход се определят по реда на чл.6 от КСО, както и че съгласно чл.6, ал.7 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Така, в ревизионния доклад е прието, че Е.А.Т. е била задължена да прави следните осигурителни вноски:

• от месец 01.2014 год. до месец 12.2014 год. – 12.80% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2015 год. до месец 12.2015 год. – 12.80% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2016 год. до месец 12.2016 год. – 12.80% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2017 год. до месец 12.2017 год. – 13.80% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2018 год. до месец 12.2018 год. – 14.80% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева.

В доклада е отбелязано, че чл.7, ал.4 от КСО определя срока, съгласно който осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси - до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който дължат, като от 01.01.2013 год. тези вноски следва да се правят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В ревизионния доклад е посочено, че за периода 2014 год. – 2018 год., Е.А.Т. не е внесла дължащите се авансово осигурителни вноски и че на основание чл.113 от КСО и ЗЛДТДДВ, за просрочените вноски се начисляват лихви по периоди, които лихви, върху конкретния размер на задължението и по съответните периоди, са изчислени в таблица. В ревизионния доклад е направена рекапитулация на дължимите авансови вноски за ДОО и лихвите върху тях, за всяка от петте години на ревизирания период – от 2014 год. до 2018 год. вкл., също посочени в таблица.

В ревизионния доклад е посочено на следващо място, че съгласно чл.127, ал.1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 год., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване и че жалбоподателката Е.А.Т. попада в обхвата на тези задължени лица и съответно, като самоосигуряващо се лице, тя следва да се осигурява в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Посочено е, че осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, съгласно чл.157, ал.1, т.1, б.„б” от КСО, се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и че размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е 5% за ревизирания период. Така, в ревизионния доклад е прието, че Е.А.Т. е била задължена да прави следните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице:

• от месец 01.2014 год. до месец 12.2014 год. – 5% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2015 год. до месец 12.2015 год. – 5% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2016 год. до месец 12.2016 год. – 5% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2017 год. до месец 12.2017 год. – 5% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2018 год. до месец 12.2018 год. – 5% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева.

В доклада е отбелязано, че съгласно чл.158 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и че от 01.01. 2013 год., тези вноски следва да се правят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В ревизионния доклад е посочено, че за периода 2014 год. – 2018 год., Е.А.Т. не е внесла дължащите се авансово осигурителни вноски за ДЗПО и че на основание чл.113 от КСО и ЗЛДТДДВ, за просрочените вноски се начисляват лихви по периоди, които лихви, върху конкретния размер на задължението и по съответните периоди, са изчислени в таблица. В ревизионния доклад е направена рекапитулация на дължимите авансови вноски за ДОО и лихвите върху тях, за всяка от петте години на ревизирания период – от 2014 год. до 2018 год. вкл., също посочени в таблица.

В ревизионния доклад е описано, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, както и че окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Посочено е, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 2; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение. В доклада е посочено, че Е.А.Т. не е декларирала данните за окончателния размер на осигурителния доход за всяка от ревизираните години в Справка към ГДД и че от ревизираното лице не са подавани и Декларации обр.6 за дължимите в годишен размер осигурителни вноски.

В хода на извършеното ревизионно производство, вследствие събраните доказателства и извършения анализ на същите, в ревизионния доклад от органите по приходите е прието, че е установено наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно органът по приходите е приел за установено, че са налице данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период – 2014 год. – 2018 год. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, в издадения ревизионен доклад от ревизиращия екип е установен доход от друга трудова дейност на ревизираното лице Е.А.Т., като доход с недоказан произход, както следва: - 2014 год. - *** лева; - 2015 год. - *** лева; - 2016 год. - *** лева; - 2017 год. - *** лева и 2018 год. - *** лева.

В ревизионния доклад е посочено, че от гореизложените факти и обстоятелства е видно, че извършените от задълженото лице разходи превишават приходите на лицето за 2014 год,. 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. и че превишението на разходите над приходите се приема като недеклариран и необложен с данък доход и със задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, като се определя данъчна основа по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК. В доклада е посочено също така, че ревизираното лице в хода на ревизията не е представило доказателства за произхода на средствата, както и че сумите за установеното превишение са в резултат на дейност, която не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице. Предвид разпоредбите на чл.124а, във връзка с чл.123, ал.1 от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, като е посочил, че в този случай ревизиращият екип определя размера на дължимите от задълженото лице ЗОВ за съответният годишен период, като при липса на други доказателства, размерът на установеното превишение се приема за целия период 2014 год. – 2018 год. и че така определените с настоящата ревизия по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчни основи за облагане с данък върху доходите на физическото лице за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. са получени като разлика между действително извършените разходи от задълженото лице, наличните парични средства в началото на отчетния период и получените приходи/доходи през годината. В ревизионния доклад е прието, че установеният недостиг е в резултат на доходи от трудова дейност, осъществявана през целия годишен период от 2014 год. до 2018 година. Посочено е, че съгласно Кодекса за социално осигуряване, задължените лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят окончателния размер на осигурителния си доход въз основа на годишната си данъчната декларация и на база получените и реализирани доходи, като този доход не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване: за 2014 год. – *** лева; за 2015 год. - *** лева; за 2016 год. - *** лева; за 2017 год. - *** лева, за 2018 год. - *** лева, през месеците, за които е упражнявана дейността. Върху разликата от общия осигурителен доход за периода и осигурителния доход, върху който са дължими авансово осигурителни вноски, се дължи осигурителна вноска в размерите определени за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии”). В доклада е пояснено, че определянето на окончателния размер на осигурителния доход се извършва за всеки месец, през който е упражнявана дейността и че дължимите осигурителни вноски за довнасяне в тези случаи се изчисляват в размера, определен за фонд „Пенсии” за съответната година, върху частта от доходите, получени през ревизирания период, като осигурителните вноски за довнасяне за съответната година са дължими в срока на подаване на данъчната декларация/30 април на следващата година/. В доклада са изготвени пет броя таблици - за всяка една от ревизираните години, за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване за съответната година.

По отношение задълженията по ЗЗО/здравноосигурителни вноски/ в ревизионния доклад е посочено, че задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава и че съгласно чл.40, ал.1, т.2 - лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване, като вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца, следващ месеца, за които се отнасят а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Посочено е също, че със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определя и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска съгласно чл.29 ал.3 от ЗЗО, като е прието, че Е.А.Т. като самоосигуряващо се лице е била задължена да прави следните осигурителни вноски за здравно осигуряване/ЗО/:

• от месец 01.2014 год. до месец 12.2014 год. – 8% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2015 год. до месец 12.2015 год. – 8% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2016 год. до месец 12.2016 год. – 8% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2017 год. до месец 12.2017 год. – 8% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева;

• от месец 01.2018 год. до месец 12.2018 год. – 8% върху осигурителен доход *** лева - по *** лева.

В ревизионния доклад е посочено, че за периода 2014 год. – 2018 год., Е.А.Т. не е внесла дължащите се авансово здравни вноски и че на основание чл.107 от ЗЗО и ЗЛДТДДВ, за просрочените вноски се начисляват лихви, които лихви, върху конкретния размер на задължението и по съответните периоди, са изчислени в таблица. В ревизионния доклад е направена рекапитулация на дължимите авансови вноски за ЗО и лихвите върху тях, за всяка от петте години на ревизирания период – от 2014 год. до 2018 год. вкл., също посочени в таблица. В доклада е пояснено, че съгласно чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване, задължените лица определят въз основа на годишната си данъчната декларация и на база получените и реализирани доходи окончателния размер на осигурителния доход и че окончателният размер на осигурителния доход не може да надвишава максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване: 2014 год. - *** лева; за 2015 год. - *** лева; за 2016 год. - *** лева; за 2017 год. - *** лева и за 2018 год. - *** лева. Пояснено, че когато общият месечен осигурителен доход надвишава дохода, върху който се дължат авансово вноски, върху разликата следва да се довнесат здравноосигурителни вноски и че месечният осигурителен доход, с оглед изчисляването годишния размер на вноската се получава, като годишният облагаем доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността и че върху разликата от общия осигурителен доход за периода и осигурителния доход, върху който са дължими авансово осигурителни вноски, се дължи здравно осигурителна вноска. Отразено е, че размерът на осигурителната вноска за периода 2014 год. - 2018 год. е 8% и че здравноосигурителните вноски за довнасяне за съответната година са дължими в срока на подаване на данъчната декларация - 30 април на следващата година/съгласно чл.40, ал.1,т.2 от ЗЗО/. Отново е отбелязано, че Е.А.Т. не е декларирала данни за окончателния размер на осигурителния доход за всяка от ревизираните години в Справка към ГДД и че от същата не са подавани и Декларации обр.6 за дължимите в годишен размер осигурителни вноски. И тук в ревизионния доклад е прието, че в хода на извършеното ревизионно производство, вследствие събраните доказателства и извършения анализ от органите по приходите, е установено наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно - че органът по приходите е установил, че са налице данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период: 2014 год. – 2018 год., като са посочени отново същите размери на установен доход от трудова дейност на Е.А.Т. с недоказан произход, за периода 2014 год. – 2018 год., като са направени същите изводи, както в предходния раздел на доклада. В доклада е посочено, че съгласно ЗЗО, задължените лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят окончателния размер на осигурителния си доход въз основа на годишната си данъчната декларация и на база получените и реализирани доходи.

В доклада е пояснено, че определянето на окончателния размер на осигурителния доход се извършва за всеки месец, през който е упражнявана дейността и че дължимите осигурителни вноски за довнасяне в тези случаи се изчисляват в размер 8% върху частта от доходите, получени през ревизирания период, като осигурителните вноски за довнасяне за съответната година са дължими в срока на подаване на данъчната декларация - 30 април на следващата година. В доклада, и в този раздел са изготвени пет броя таблици - за всяка една от ревизираните години, за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за съответната година.

Така, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи и съответните изчисления, от ревизиращия екип е предложено да бъдат установени задължения по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 16.09.2020 год., подробно описани в окончателната таблица към ревизионния доклад, и както същите са описани по-горе в настоящото изложение. Въз основа на този Ревизионен доклад №Р-16000920001286-092-001/16.09.2020 год. и предложените в него за установяване задължения, по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, е издаден и оспорения Ревизионен акт №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, като лихвите за просрочие в него са начислени към датата на издаването му, а именно – към 13.11.20202 година.

Задълженото лице Е.А.Т. е обжалвала изцяло този РА, в т.ч. констатациите и допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ и за здравноосигурителни вноски. В жалбата се посочва, че Е.А.Т. като съдружник в „***” ООД и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД има качеството на самоосигуряващо се лице само за месец 01.2017 год., както и са развити доводи, че разпоредбите на чл.122-124 от ДОПК могат да се прилагат само по отношение определяне размера на задълженията за осигурителни вноски, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, пораждащи задължението за осигуряване. В тази жалба се съдържат твърдения, че ревизиращият екип трябвало да докаже, че Е. А. Т. е упражнявала трудова дейност, която е основание за осигуряването й като самоосигуряващо се лице и че органите по приходите са допуснали съществени нарушения и при определяне на осигурителния доход по „аналогия”.

С постановеното по повод тази жалба Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год., директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП е възприел изцяло констатациите на ревизиращия екип, съответно е възприел изцяло и формираните въз основа на тези констатации изводи, като се е обосновал за това и с решението е потвърдил изцяло така издадения РА №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, за всички установени задължения и съответните лихви към тях, на жалбоподателката Е.А.Т. от ***, като в решението за изложени и подробни мотиви за това. По отношение установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, Д3ПО-УПФ и за здравно осигуряване, в мотивите на решение е посочено, че въпреки, че в РД се твърди, че са определени задължения за осигурителни вноски върху установеното превишение на разходите над приходите, в действителност, осигурителните вноски са изчислени от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. В мотивите към решението е пояснено, също така, че допълнително установените задължения за ЗОВ на Е.А.Т., в качеството й на самоосигуряващото се лице за периода 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год. са в резултат на установения с РА №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. осигурителен доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з., за ревизирания период, но че в конкретният случай, за 2014 год., 2017 год. и 2018 год. са определени допълнително задължения само за авансови ЗОВ на Е.Т. , т.е. определени са върху минималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и не са установени окончателни осигурителни вноски, тъй като определеният с ревизията облагаем доход за посочените три години не надвишава минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Изрично е посочено също така, че за 2015 год. и 2016 год., освен задължения за авансови осигурителни вноски, са определени допълнително и окончателни ЗОВ на Е.Т., тъй като определеният с ревизията облагаем доход за посочените години надвишава минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В мотивите към решението е отбелязано също, че въпреки като цяло правилния подход за определяне на нов размер на осигурителния доход на задълженото лице за ревизирания период, в хода на настоящото административно производство е установено, че органите по приходите са допуснали грешка, по отношение на дължимите от ревизираното лице осигурителни вноски за ДОО за 2017 год., като е посочено, че с подадената декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, задълженото лице е декларирало осигуряване за всички осигурени социални рискове, а в конкретния случай, с ревизията не са установени задължения за осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство” за 2017 год. , независимо от факта, че задълженото лице е избрало да се осигурява и за този риск. Решаващият орган е отбелязъл в мотивите, че съгласно разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, с решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което и установените с процесния РА задължения за окончателни вноски, заедно с прилежащите лихви, са потвърдени.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000920001286-020-001 от 05.03.2020 год., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК/л.120-л.121/, от И. К. К., на длъжност „***” в отдел „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Пловдив, видно от приложената Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОРП, Приложение №2 към същата/л.138-л.140/, като с т.I.2. от тази заповед са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии”, с месторабота в град Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, като органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК /включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизията е възложена по по отношение на жалбоподателката Е.А.Т., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция - ***, с ЕГН **********, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе, както и срок за извършването й. Последвало е издаването на две заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), на заповед за спиране на производството по извършване на ревизията и на заповед за възобновяване на производството по извършване на ревизията, с посомените по горе номера, като всички те са издадени от същия „***” в отдел „Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив – И. К. К., като и всички тези заповеди са били връчени на ревизираното лице, първата по поща, а останалите - по електронен път и са получени от ревизираното лице, видно от приложените известие да доставяне и удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, описани по-горе.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000920001286-092-001 от 16.09.2020 год., също връчен, заедно с приложенията към него, на ревизираното лице по електронен път, видно от приложените писма – разпечатки от електронната поща от електронния адрес, посочен от ревизираното лице, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив. Този ревизионен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”. От страна на Е.А.Т., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срок е последвало и издаването на Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден за всички установени с него задължения, както и за лихвите за просрочие върху тези задължения.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.136-л.137/. С тази заповед са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в Дирекция „Контрол”, Отдел „Ревизии” при ТД на НАП, за периода от 01.10.2018 год. до 30.09.2020 год., като на позиция 7 в тази заповед е посочена Е. К. С., на длъжност „***” в ТД на НАП – Пловдив ИРМ – Пловдив, която, видно от посочената по-горе заповед за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт, е определена за ръководител на екипа, извършил ревизията на жалбоподателката Е.А.Т. от ***.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издадат ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което в случая е сторено, като оспорения ревизионен акт е издаден именно от И. К. К., в качеството му на орган, възложил ревизията и от Е. К. С. – *** в ТД на НАП – Пловдив - ръководител на ревизията. Изложеното налага извода, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Както бе отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт, с който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като относно установените задължения по ЗДДФЛ жалбоподателката счита, че не са налице условия за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, поради липса на посочените обстоятелства на чл.122, ал.1 от ДОПК, като се сочи, че неправилно са игнорирани факти и обстоятелства от значение за ревизирания период и че са налице са парични разходи, които не са направени с нейни парични средства, а са на „***” ООД и в тази връзка, че са неверни изводите на ревизиращия екип. Съдът намира, че доводите на жалбоподателката, касаещи направената съпоставка между извършените от нея разходи и получени доходи, са недоказани и неоснователни.

Ясно е, че разпоредбите на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на РА при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност, при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания, да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Ревизия по чл.122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1 от същия член, като механизмът и редът, които следва да се спазват от страна на ревизиращия орган, са регламентирани в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 от ДОПК. По силата на чл.122, ал.2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в т.1 – т.16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода на ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и анализ. В хода на ревизията се изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи, с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи, като жалбоподателката Т. не е представила документи, с които да подкрепи доводите си. Както при извършената проверка, така и в процесното ревизионно производство, на същата са били връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани документи, удостоверяващи произхода на паричните средства. Събраните доказателствата сочат, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателката Е.Т. е внасяла е парични средства в дружество „***” ООД, в което е съдружник, както следва: за 2014 год., в размер на *** лева; за 2015 год., в размер на *** лева; за 2016 год., в размер на *** лева; за 2017 год. – *** лева и за 2018 год., в размер на *** лева, като през същите периоди е декларирала минимални доходи, несъответстващи на направените разходи. Според обясненията на ревизираното лице, средствата представлявали „суми от продажба на стоки от дружеството, които се събират при управителя”, но това твърдение не се подкрепя от събраните счетоводни документи при извършена проверка на „***” ООД, приключила с Протокол №П-16000918211527-073-001 от 23.05.2019 год., от който е видно, че се касае за допълнителни парични вноски. Тези допълнителни парични вноски са определени с решения на съдружниците, отразени в протоколи на Общо събрание на съдружниците през съответната година; за тези вноски са издадени ПКО на жалбоподателката Е.Т.; допълнителните парични вноски са били отчетени в счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици” и по сметка 102 „Основен капитал”, съгласно представените оборотни ведомости на дружеството за всяка една от ревизираните години. Предвид тези констатации, органите по приходите са установили несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и имуществено и финансово състояние и направените разходи, което е предпоставка по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, с оглед на което ревизията е протекла по особения ред на чл.122 - чл.124 от ДОПК, като съдът счита, че действията на органите по приходите в тази насока са правилни и обосновани. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е задължително да се приложат всички те, като е ясно, че определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна. Следва да се посочи, че в хода на съдебното производство по обжалване на РА №Р-16001620001286-091-001 от 13.11.2020 год. от страна на жалбоподателката Т. не са представени никакви доказателства за оборване констатациите на органите по приходите. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че ревизиращият екип законосъобразно е установил наличието на предпоставките по чл.122 от ДОПК за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год., като е процедирал правилно, поради което обжалваният ревизионен акт в тази си част е обоснован и законосъобразен - съобразен с приложимите материалноправни разпоредби на закона. За установения дължим данък по ЗДДФЛ е начислена и съответната лихва, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.175 от ДОПК.

Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателката Т. за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравноосигурителни вноски също обхваща периода 01.01.2014 год. - 31.12.2018 год., като същата обжалва изцяло РА, в т.ч.констатациите и допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/. В жалбата се твърди, че Е.Т., като съдружник в „***” ООД и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД има качеството на самоосигуряващо се лице само за месец 01.2017 год. и че разпоредбите на чл.122 – чл.124 от ДОПК могат да се прилагат само по отношение определяне размера на задълженията за осигурителни вноски, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, пораждащи задължението за осигуряване. Изложени са и доводи, че ревизиращият екип трябва да докаже, че Е.Т. е упражнявала трудова дейност, основание за осигуряване като самоосигуряващо се лице и че органите по приходите са допуснали съществени нарушения и при определяне на осигурителния доход по „аналогия”.

Производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Чл.122 от ДОПК е процесуална норма, която урежда процедурата за определянето на данъчната основа и осигурителния доход в случаите, когато в резултат на поведението на задълженото лице обективно това не може да стане по материалния закон, като случаите, в които се допуска извършване на ревизия при особени случаи са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК. Същите се намират в отношение на алтернативност, а не на кумулативност, т.е. наличието само на едно от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Предвид това, след като е констатирал наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, съдът счита, че с обжалвания РА ревизиращият орган правилно е пристъпил към определяне на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ от жалбоподателката Е.А.Т. Когато органите по приходите установят данни за укрити доходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, използвани за направените от него разходи, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е доказано наличието на предпоставка за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл.122, ал.1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл.124а от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите, за покриване на извършените разходи, т.е. след като не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на органите по приходите, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен.

Изводът е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя установяване на основата за облагане с пряк данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на осигурителния доход и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК. От органите по приходите е направен обоснован извод, че установеното наличие на доходи с недоказан произход води до неплащане на задължения за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход, установен по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з./В тази насока решения на ВАС - Решение №10417 от 10.07.2013 год. и Решение №5234 от 15.04.2014 год., съгласно които, в производството по реда на чл.122 от ДОПК законосъобразно определения облагаем доход по този ред е основание за допълнително определяне на задължения за ЗОВ/. Разпоредбите на чл.122 – чл.124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. По реда на чл.122, ал.2 ДОПК се определят недекларираните доходи, при което, съгласно нормата на чл.123, намираща се в раздел „Установяване на недекларирани печалби или доходи”, в случаите по чл.122, ал.1, при определяне на основата по чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на декларираните приходи/доходи. В случая се презумира, че определената по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран доход, подлежащи на облагане. Нормата на чл.124а препраща към реда по чл.122 и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на данъците. Предвид това, законосъобразно е както определянето на задължения за данъци, така и на задължения за осигурителни вноски върху установения облагаем дохода, формиран по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а ако жалбоподателката твърди, че се касае за доход от източник, за който не се дължат осигурителни вноски, то с оглед приетото в чл.123, ал.1 и чл.124, ал.2 от ДОПК, негова е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Ревизираното лице с виновното си поведение, а именно - недеклариране на доходи и избягване на заплащане на данъчни и осигурителни задължения, е дало повод да бъде обложено по този ред. Отново следва да се отбележи, че доказателствената тежест да посочи и докаже произхода и източника на укритите доходи е на жалбоподателката, а след като същата не е представил доказателства за характера на дохода и неговия източник, върху този доход следва да се определят и задължения за ЗОВ. Не може да се черпят благоприятни последици от факта на укриване на доходи и облагането да зависи от добросъвестността на ревизираното лице да посочи източника на дохода, т.к. така задължените лица ще бъдат стимулирани да укриват доходи и макар и да бъдат установени от органа по приходите по реда на чл.122 от ДОПК, да останат необложени със ЗОВ, поради това, че лицата не представят обяснение или доказателства за източника на укрития доход. Съдържащата се в нормата на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК оборима презумпция предвижда, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход при явно и съществено превишение на направените разходи над декларираните получени средства/приходи, а приложението й не е обусловено от източника на дохода и неговия месечен размер. Поради това, за да може да се приеме, че за определени доходи не се следват осигуровки, безспорно следва да се установи техният произход, което е в тежест на жалбоподателката, а такива доказателства, респ. данни, както в хода на ревизионното производство, така и в настоящото съдебно производство, не са представени и не са налични. Следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Посоченото правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации. Ревизираното лице следва да докаже нетрудов произход на средствата за ревизирания период, превишаващи доходите/приходите му, с които е разполагало, каквито доказателства в случая не са представени. В тази насока са и решения на ВАС - Решение №9567 от 14.07.2020 год.; Решение №7233 от 11.06.2020 год.; Решение №9559 от 14.07.2020 год.; Решение № 2292 от 12.02.2020 год. и др., в които е прието, че тъй като разпоредбата на чл.124а от ДОПК препраща към чл.122 – чл.124 ДОПК „съответно”, то особеностите на препращащата норма следва да се приспособят към прилаганата норма. Това в частност сочи, че за целите на задължителното обществено осигуряване до доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея по КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материалните закони. Целта на нормата, която е в сила от 15.02.2011 год., очевидно е, в случаите на поведение на задължено лице, което поставя приходните органи в положение да не разполагат с данни за определяне на осигурителните му задължения, установяването на тези задължения да става по специалния ред. Жалбоподателката Е.А.Т., по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, съгласно чл.6, ал.2 от КСО, а освен това, съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, като български гражданин тя е задължително осигурена в НЗОК, поради което дължи осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК, съгласно чл.29, ал.3 от ЗЗО. Конкретните размери на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ, съответно и за ЗО и основанията за тях, както и сроковете за внасянето им, са подробно описани по-горе в настоящото изложение.

Допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ на жалбоподателката Е.А.Т., в качеството й на самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год., са в резултат на установения с РА №Р-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. осигурителен доход по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з., т.е. за ревизирания период. Както бе отбелязано и по-горе, в конкретният случай, за 2014 год., 2017 год. и 2018 год. са определени допълнително задължения само за авансови ЗОВ на жалбоподателката Е.Т. /определени са върху минималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година./ Не са установени окончателни осигурителни вноски, тъй като определеният с ревизията облагаем доход за посочените години не надвишава минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За 2015 год. и 2016 год. освен задължения за авансови осигурителни вноски са определени допълнително и окончателни ЗОВ на Е.А.Т., тъй като определеният с ревизията облагаем доход за посочените години надвишава минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл.6, ал.1, т.2 и чл.157, ал.1, т.1, б.„в” (за ДЗПО-УПФ - 5%) от КСО. На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочена в чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, са определени здравноосигурителните вноски за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ върху определения осигурителен доход, за ревизирания период са начислени и дължимите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.

В хода на настоящото производство, като доказателства по делото са приобщени РА №Р-16000920001478-091-001 от 12.10.2020 год., ведно с РД № 16000920001478-092-001 от 14.09.2020 год., неразделна част от него, издадени след из-вършена ревизия на съпруга на жалбоподателката - А. М. Т.. Във връзка с тези доказателства следва да се отбележи, че ревизията на А. Т. е извършена в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „***”, като задълженията му са определени в качеството му на самоосигуряващо се лице по реда на материалния закон. При ревизията е разглеждана дейността на лицето като търговец, като е взета предвид счетоводната отчетност, отразяваща извършваните от ревизираното лице през периода стопански операции. Поради това съдът счита, че не може да се очаква констатациите на органите по приходите, направени в хода на ревизионното производство на А. Т. да припокриват изводите в оспорения ревизионен акт, издаден на жалбоподателката Е.Т., а и липсва правно основание за това. Съдът счита, че става въпрос за различни правни и данъчни субекти, различни приложими закони и различен начин на определяне на задълженията, което категорично се отразява различно върху субектите от гледна точка на данъчното облагане, независимо че същите се явяват съпрузи.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото производство №P-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, съдържание и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, същата с решението по настоящото дело следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в съдебно заседание в хода по същество, от процесуалния представител на ответника по жалба, както и в представената писмена защита. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката Е.А.Т. с оспорения РА, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, възлиза в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, в т.ч. задължения за главници, в общ размер на *** лева и лихви върху тези задължения за главници, общо в размер на *** лева, като в този размер от *** лева се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1/Нова, ДВ, бр.68 от 2020 год./, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен на 981.96/деветстотин осемдесет и един лв. и 96 ст./ лева (4. при интерес от 10000 до 100000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 981.96/деветстотин осемдесет и един лв. и 96 ст./ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.Т., с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********, против Ревизионен акт №P-16000920001286-091-001 от 13.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт, с №74 от 29.01.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбоподателката Е.А.Т. са установени задължения, за данъчни периоди от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год., както следва:

- Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – общо в размер на 1990.48 лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на 699.97 лева;

- Вноски за ДОО, за самоосигуряващи се лица – общо в размер на 4410.12 лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на 1755.23 лева;

- Вноски за здравно осигуряване/ЗО/, за самоосигуряващи се лица – общо в размер на 2645.36 лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на 1069.81 лева;

- Вноски за ДЗПО-УПФ/Универсален пенсионен фонд, за самоосигуряващи се лица – общо в размер на 1653.35 лева и лихви върху тези задължения – общо в размер на 668.66 лева,

или задължения по главниците, общо в размер на 10699.31/десет хиляди шестстотин деветдесет и девет лв. и 31 ст./ лева и задължения за лихви върху тези главници, общо в размер на 4366.05/четири хиляди триста шестдесет и шест лв. и 05 ст./лева.

ОСЪЖДА Е.А.Т., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 981.96/деветстотин осемдесет и един лв. и 96 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	154
Дата:	10 август 2021 г.
Съдия:	Виктор Динев Атанасов

Дело:	20217120700071
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	25 март 2021 г.

Решение по дело №71/2021 на Административен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Кърджалийският административен съд, ..….....… в публично заседание ……..……

на двадесет и девети юни…...................................................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ