Определение по дело №479/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от представителя по пълномощие на СОУ „П. Х., С., общ. Д срещу разпореждане № 455/21.10.2010 година за издаване на изпълнителен лист от 21.10.2010 година в полза на Б. М. Ш. от С., общ. Д, ЕГН * и издаденият служебно по реда на чл. 405, ал.5 ГПК изпълнителен лист № 163/21.10.2010 година по гр.дело № 328/2009 година по описа на М.р.съд.

Определението се обжалва като неправилно поради изложени подробни съображения в жалбата. Основният довод, който се прави е, че СОУ „П Х., С., общ. Д, срещу който били издадени изпълнителните листове по силата на разпореждането на съда и служебно по реда на чл. 405, ал.5 ГПК, било държавно училище, в системата на МНОМН и се финансирало от държавния бюджет, поради което съобразно разпоредбата на чл. 243, ал.2 ГПК предварителното изпълнение било недопустимо и следвало да се откаже издаването на изпълнителните листове. Жалбодателят моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителни листове и да отхвърли молбата за издаването им, както и да му бъдат присъдени направените в това производство разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, отговор на частната жалба от другата страна, не е постъпил.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

С решение № 36/11.03.2010 г., постановено по гр. д. № 328/2009 г., М.р.с., наред с уважените искове по чл. 344, ал. 1, 2 КТ, предявени от Б. М. Ш. от с. П, общ. Д срещу СОУ „П Х., с. П, общ. Д, е осъдено отметното дружество да му заплати сумата от 2884 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода 19.10.2009г. до 25.02.2010 година, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2009 година, като искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4500 лева като неоснователен и недоказан. С решението СОУ „П Х., с. П, общ. Д е осъдено да заплати на Б. М. Ш. от с. Припек, общ. Д направените по делото разноски за адвокат в размер на 200 лв., а по сметка на М р с – 176 лв. държавна такса върху уважените искове и 70 лв., изплатени от бюджетните средства на съда за възнаграждение за вещо лице. Със същото решение съдът е отхвърлил обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ, предявени от ищеца против Министерството на образованието, младежта и науката – София (МОМН).

С решение № 134/03.06.2010 година по в.гр.дело № 157/2010 година, Кърджалийският окръжен съд е потвърдил обжалваното от ответниците СОУ „П Х., с. П, общ. Д и МОМН-София първоинстанционно решение.

Срещу въззивното решение, от горните жалбоподатели са постъпили касационни жалби, т.е. първоинстанционното решение не е влязло в сила.

С молба вх. № 3094/13.10.2010 година до КОС, подадена от пълномощника на ищеца, първоинстанционният М.р.с е издал разпореждане № 455/21.10.2010 година за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца Ш. срещу СОУ „П Х., с. П, общ. Д за сумата от 2 884 лева, представляваща посоченото по-горе обезщетение и за направените разноски за адвокат в размер на 200 лева, присъдени с решението, като на 21.10.2010 година е издаден и изпълнителен лист.

Служебно издаден по реда на чл. 405, ал. 5 ГПК е и изпълнителен лист № 163/21.10.2010 година срещу СОУ „П Х., с. П, общ. Д за сумата от 251 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, разноски за възнаграждение на вещо лице и 5 лева – за издаване на изпълнителен лист.

На ответника СОУ „П Х., с. П, общ. Д, на 29.10.2010 година по изп. дело № 196/2010 година на ДСИ при РС-М е връчена покана за доброволно изпълнение за сумата от 271 лева по изп.лист по гр.дело № 238/2009 година по описа на РС-Момчилград.

Със заявление вх. № 836/04.11.2010 година до директора на СОУ „П Х., с. П, общ. Д, Б. М. Ш. е представил издадения в негова полза изпълнителен лист за изплащане на присъдените суми.

При тези данни по делото, частната жалба срещу разпореждането на районния съд, е основателна. Поискано е издаване на изпълнителен лист по чл. 404, т.1 ГПК на осъдително решение на въззивния съд относно присъдена сума, представляваща обезщетение за работа и разноски. Частният жалбоподател е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист като незаконосъобразно, като счита, че не се допуска предварително изпълнение срещу държавата и държавните учреждения. Видно от приетите в първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства – заповеди № ЛС-И-69/03.02.2009 година и № РД-14-100/07.07.2009 година и двете на министъра на образованието, ответникът СОУ „П Х., с. П, общ. Д, срещу който са издадени изпълнителните листове, е със статут на държавно училище. Съгласно чл. 10, ал.2 ЗНП, този вид училища се финансират от държавния бюджет чрез МОМН или чрез други министерства и ведомства. Съгласно чл. 243, ал.2 ГПК, срещу държавата и държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, какъвто е случаят, макар и да е налице осъдително въззивно решение. Действително, легалното определение „държавни учреждения” в посочената разпоредба не определя персонификацията и кръга субекти, срещу които не се допуска предварително изпълнение, но съгласно чл.4, ал.2, чл.7 и параграф 1 ДР на Закона за устройство на държавния бюджет, двата вида държавни учреждения са: „държавни органи” и „бюджетни организации, определени със закон”. Т.е. ответното училище като държавно такова по смисъла на чл. 10, ал.2 ЗНП представлява субект на издръжка от републиканския бюджет, поради което в нарушение на чл. 243, ал.2 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Нещо повече, присъденото вземане е парично и съгласно чл. 519, ал.1 ГПК срещу държавата, държавните учреждения и общините, изобщо не подлежи на принудително изпълнение, а се изпълнява по реда на ал.2 на посочената разпоредба и то само въз основа на влязло в сила решение. На следващо място, първоинстанционното решението на съда в частта му за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокат, както и присъдени държавни такси и разноски за вещо лице на съда, има характера на определение, което макар и инкорпорирано в същия съдебен акт, не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т.1 ГПК, тъй като не фигурира сред изброените, още по-малко подлежи на п­едварително изпълнение, а изпълнителен лист може да бъде издаден само след влизане в сила на решението.

Неправилно и в нарушение на чл. 404, т.1 ГПК служебно е издаден изпълнителен лист за присъдената държавна такса и разноски за вещо лице от бюджетните средства на съда. Такъв изпълнителен лист може да бъде издаден само въз основа на влязло в сила решение, поради изложените по-горе съображения.

Предвид горното, следва да бъде отменено разпореждане № 455/21.10.2010 година за издаване на изпълнителен лист в полза на Б. М. Ш. от с. П, общ. К, както и следва да бъдат обезсилени изпълнителният лист от 21.10.2010 година, издаден въз основа на разпореждането, както и издаденият служебно, по реда на чл. 405, ал.5 ГПК изп.лист № 163/21.10.2010 година.

При този изход на делото Б. М. Ш. от с. Припек, общ. Кърджали следва да бъде осъден да заплати на СОУ „П Х., с. П, общ. Д, направените в това производство разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие в размер на 80 лева.

Воден от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 455/21.10.2010 година, постановено по гр.дело № 328/2009 година по описа на М.р.с и ОБЕЗСИЛВА издаденият на 21.10.2010 година въз основа на него изпълнителен лист в полза на Б. М. Ш. от С., общ. Д, ЕГН * срещу СОУ „П. Х., С., общ. Д за сумата от 2884 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода 19.10.2009г. до 25.02.2010 година, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2009 година, както и за сумата в размер на 200 лева, представляващи разноски по делото.

ОБЕЗСИЛВА издаденият служебно по реда на чл. 405, ал.5 ГПК изпълнителен лист № 163/21.10.2010 година срещу СОУ „П. Х., С., общ. Д за сумата от 251 лева, представляваща присъдени с решение № 36/11.03.2010 година по гр. дело № 328/2009 година по описа на М. р.с. държавна такса и разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА Б. М. Ш. от С., общ. Д., ЕГН * да заплати на СОУ „П. Х., С., общ. Д. направените по делото разноски за адвокат в размер на 80 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.