РЕШЕНИЕ

 

 

№ 145/13.5.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1089/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че отв. М. М., му дължи сумите: 97.49 лв - главница по неплатени фактури за В и К услуги, начислена по партида с аб.№2248601, дължима за периода от 19.01.2016 г. до 15.09.2016 г. за обект – имот, находящ се в ****************************, и 27.03 лв - лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2016 г. до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. - датата на депозиране заявлението в съда, до окончателното плащане, поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. М. М. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 97.49 лв - главница по неплатени фактури за В и К услуги, начислена по партида с аб.№2248601, дължима за периода от 19.01.2016 г. до 15.09.2016 г. за обект – имот, находящ се в ****************************, и 27.03 лв - лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2016 г. до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. - датата на депозиране заявлението в съда, до окончателното плащане, както и 75.00 лв обезщетение за разноски по делото, от които 25.00 лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и разноски в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез особен представител, представя писмен отговор вх.№9952 от 17.12.2019 г., като излага становище, че предявеният иск е вероятно неоснователен, неоснователни и акцесорно предявените искове. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Заявява, че отв. М. М. не е собственик, нито ползвател на обект с аб.№2248601, имота, в който се твърди, че са предоставяни В и К услуги, поради което и същият не се явява потребител на В и К услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Оспорва начина, методиката и основанието на изчисляване на количеството потребени В и К услуги. Оспорва годността на техническото средство, извършило замерванията през процесния период, оспорва изправността му. Оспорва, че фактурираното количество вода е реално доставено на абоната и потребено. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът дължи претендираните вземания, според начисленото и остойностено по фактурите количество вода за процесния период, като нереално доставено от ищеца и непотребено от ответника. Твърди, че фактури за начислените и претендирани суми не са връчвани на отв. М. М.. Твърди още, че потребителят не е изпаднал в забава, тъй като не е бил уведомен редовно за задължението си. Заявява, че предявените искове се явяват преждевременно предявени, неоснователни и недоказани. Заявява, че след като ответникът не е собственик на имота, който се отчита по посочената от В и К Варна партида, то между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение. Отправя възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл.111, б. „в” ЗЗД. Моли, предявените искове срещу М. М. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

От назначената по делото ССЕ, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че общата стойност на неплатените задължения за ВиК услуги е 97.49 лв, а на лихвата за забава върху главницата е 27.04 лв.

 

Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва от ответната страна и се установява от представената справка за недобор на частен абонат с клиентски №2248601, че ответникът е регистриран с абонатен №2248601 като ползвател на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в ****************************, за който имот е регистриран водомер №089368.

Видно от представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, последващи решения на ДКЕВР и копия от публикации, общите условия на оператора са публично оповестени и са влезли в сила.

Видно от представените справка за недобор и карнетни листи по партида №2248601, налице е надлежно доставяне и отчитане на количествата потребена вода за процесния период.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида №2248601 за периода от 19.01.2016 г. до 15.09.2016 г. са в общ размер 97.49 лв, а обезщетението за забава върху всяко съответно месечно задължение, считано от неговия падеж до 27.03.2019 г., е в общ размер 27.04 лв. Видно е също, че месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида №2248601 за периода от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г. са в общ размер 73.61 лв, а обезщетението за забава върху всяко съответно месечно задължение, считано от неговия падеж до 27.03.2019 г., е в общ размер 19.80 лв.

Видно от приобщеното ч. гр. дело №520/2019 г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от ищцовата страна заявление от 03.04.2019 г., РС Девня е издал Заповед №388 от 04.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите: 97.49 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 03.04.2019 г. до окончателното плащане, представляваща главница по неплатени ВиК услуги за периода от 19.01.2016 г. до 15.09.2016 г.; 27.03 лв лихва за забава за периода от 16.03.2016 г. до 27.03.2019 г., като издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Представените доказателства установяват категорично, че към момента на предявяване на вземането между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за предоставяне и ползване на ВиК услуги, както и че ответникът не е изпълнил задължението по чл.31, ал.2 от ОУ, да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Съобразно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №3/2011 г., вземанията на водоснабдителни дружества, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, отнасяща се и за вземанията за лихви върху неплатените суми като съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Също така, чл.42 от ОУ регламентира, че при неизпълнение в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на падежа, който настъпва след изтичане на 30-дневен срок от фактурирането съгласно чл.6, т.2 и чл.31, ал.2 от ОУ. Предвид изтъкнатото и съобразно отправеното от ответната страна възражение за изтекла давност, се налага извод, че за вземанията за главници и лихви за забавено плащане по визираните в приобщената експертиза фактури №********** от 16.02.2016 г., №********** от 15.03.2016 г., №********** от 18.04.2016 г., №********** от 12.05.2016 г., №********** от 20.06.2016 г., №********** от 12.07.2016 г., №********** от 16.08.2016 г., №********** от 15.09.2016 г., чиито падежи са настъпили съответно на 18.03.2016 г., 15.04.2016 г., 19.05.2016 г., 12.06.2016 г., 21.07.2016 г., 12.08.2016 г., 16.09.2016 г., 16.10.2016 г., към датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.04.2019 г. е изтекъл тригодишният давностен срок и същите се считат за погасени, поради което в съответните части – 11.94 лв главница и 3.67 лв лихва по фактура №********** от 16.02.2016 г., 11.94 лв главница и 3.57 лв лихва по фактура №********** от 15.03.2016 г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени. За всички останали вземания, към датата на образуване на заповедното производство установеният давностен срок не е бил изтекъл, поради което в тази част – за главница в общ размер 73.61 лв за периода от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., както и за лихва за забава в общ размер 19.80 лв за периода от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., предявеният иск следва да бъде уважен.

Доколкото поведението на ответника е станало причина за завеждане на заповедното производство, а в последствие и уведомяването му по реда на чл.47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, е дало основание за предявяване на процесния иск, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което съобразно чл.78, ал.1 ГПК и приложения списък на разноски с обща стойност 855.00 лв в исковото производство и 75.00 лв в заповедното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за направените разноски, съразмерно на уважената част от иска – 697.65 лв, от която 641.39 лв за исковото и 56.26 лв за заповедното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумите: 73.61 лв (седемдесет и три лева, 61 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 23.07.2019  г. до окончателното плащане, представляваща главница по вземане за неплатени ВиК услуги за периода от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г. по партида с аб.№2248601, за обект, находящ се в в ****************************; 19.80 лв (деветнадесет лева, 80 ст), представляваща лихва за забавено плащане на вземания за неплатени ВиК услуги, считано от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., за които вземания е издадена Заповед №388 от 04.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №520/2019 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу М.Н.М., ЕГН **********, в частта относно установяване дължимост на разликите над 73.61 лв до претендирания размер на главницата 97.49 лв и над 19.80 лв до претендирания размер на лихвата за забава 27.03 лв, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 697.65 лв (шестстотин деветдесет и седем лева, 65 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска, обезщетение за направени разноски, от което 641.39 лв за исковото и 56.26 лв за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото по ч. гр. дело №520/2018 г. на РС Девня след влизане в сила на решението за частично обезсилване на разпореждането и заповедта за изпълнение на парично задължение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: