Решение по дело №6892/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 334
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20214430106892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Плевен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430106892 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р. С. Б. от *** против Ж. М. М. от ***. В
молбата се твърди, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала
около 20 години. Твърди се, че от съвместното си съжителство страните имат
родени две малолетни деца- *** и ***. Твърди се, че на 03. 01. 2021 год.
ответницата е напуснала семейството си и оттогава не се е грижила за децата
си и не им е давала издръжка. Твърди се, че децата се останали да живеят при
ищеца, който полага всекидневни грижи за тяхното отглеждане и възпитание,
купува храна, дрехи, учебници и учебни пособия, плаща консумативите.
Твърди се, че децата са редовни ученици в *** клас в *** ***. Твърди се, че
ищецът е безработен и получава случайни доходи от работа на частно и от
социални помощи. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с
което предостави упражняването на родителските права върху родените от
съвместното съжителство на страните малолетни деца *** и *** на него,
определи местоживеенето на децата да бъде при бащата, определи подходящ
режим на лични отношения на ответницата с децата, както и да осъди
1
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от децата в размер на
200 лв., считано от 03. 01. 2021 год.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложените удостоверения за раждане, че децата *** ***,
ЕГН **********, и *** ***, ЕГН **********, са родени от майка Ж. М. М.,
ЕГН **********, и Р. С. Б., ЕГН **********. Безспорно по делото е, че
родителите на децата нямат сключен граждански брак.
Поначало отношенията между родители и деца са естествени и
нравствени. Те възникват и се развиват върху чувства на близост и
привързаност. При прекратяване на фактическо съпружеско съжителство,
както е в случая, съвместното и съгласувано упражняване на родителските
права и задължения става неосъществимо. С оглед интереса на родените от
това съжителство деца следва да се прилага разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от
СК и по аналогия разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от СК. Последната задължава
съда да определи на кого да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху децата, както и да определи мерките за лични
отношения между родителя, на когото не е предоставено упражнението на
родителските права, и децата, защото поддържането на тези отношения е
жизнено необходимо и за двете страни. В случая съдът намира, че
упражняването на родителските права върху малолетните *** и *** следва да
бъде предоставено на бащата Р. С. Б., доколкото последният след раздялата
на страните полага непосредствените грижи за децата и е създал
необходимите социално- битови условия за тяхното отглеждане. Горното се
потвърждава от показанията на свидетелите *** и ***, както и от изложения
устно от представител на *** гр. П. социален доклад, от които може да се
направи изводът, че децата имат положителна нагласа към семейната среда на
своя баща и са силно привързани към последния, което е от съществено
значение за благоприятното развитие на отношенията родител- деца и за
хармоничното изграждане на децата като пълноценни личности. По
отношение на майката на децата в хода на съдебното дирене са събрани
доказателства, че същата трайно живее в чужбина, като в периода след
2
раздялата на страните не е поддържала контакти с малолетните си деца и не
им е изпращала парични средства за тяхната издръжка. С оглед на
гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика и по-
конкретно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 1974 год., в
което са посочени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при
разрешаване на спора за упражняване на родителските права, Плевенският
районен съд намира, че в интерес на децата *** и *** е да продължат да
живеят в настоящата им семейна среда, в която същите се чувстват спокойни
и удовлетворени. Ето защо съдът счита, че именно на ищеца Р. С. Б. следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетните
деца, като местоживеенето на същите следва да бъде определено да бъде при
бащата на адрес: ***, ***.
На ответницата Ж. М. М. следва да бъде определен следния режим на
лични контакти с децата *** и ***, а именно: всяка втора и четвърта събота от
месеца от 09. 00 часа до 18. 00 часа, както и един месец през лятото, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск. Майката има право да взема децата
и по всяко друго време след предварителна договорка между родителите и
съгласие от страна на бащата. По този начин би се създала възможност не
само майката да изрази своята обич и привързаност към децата, но и
последните да развият същите чувства и израстването им да се извършва при
непосредствените ласки, грижи и подкрепа не само на бащата, но и на
майката.
Доколкото децата ще живеят при ищеца, който ще полага
непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание, то ответницата
ще трябва да поеме и част от необходимата издръжка за храна, облекло,
пособия и други неотложни нужди. Предвид липсата на данни по делото за
трудова заетост на ответницата и размера на получаваните от нея доходи
съдът намира, че размерът на дължимата се издръжка за децата *** и ***
следва да се определи на 180 лв. месечно, т. е. към минимума предвиден в
закона. Така определената издръжка е изискуема от 03. 01. 2021 год., датата
на която ответницата е напуснала семейното жилище и от която не е
осигурявал грижи за децата. Издръжката се дължи до настъпването на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. За разликата до претендираните 200 лв.
предявените искове за издръжка следва да се отхвърлят като неоснователни.
3
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху определената издръжка в размер на 518, 40
лв., както и направените разноски за особен представител в размер на 600 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата ***
***, ЕГН **********, и *** ***, ЕГН **********, на бащата Р. С. Б., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата *** ***, ЕГН **********, и ***
***, ЕГН **********, да бъде при техния баща Р. С. Б., ЕГН **********, на
следния адрес: ***, ***.
ОПРЕДЕЛЯ на майката Ж. М. М., ЕГН **********, режим на лични
отношения с малолетните й деца *** ***, ЕГН **********, и *** ***, ЕГН
**********, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 09. 00
часа до 18. 00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, като майката има право да взема децата и по всяко
друго време след предварителна договорка между родителите и съгласие от
страна на бащата.
ОСЪЖДА Ж. М. М. от ***, ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете *** ***, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Р. С. Б., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180,
00 лв., считано от 03. 01. 2021 год. до настъпване на причини за изменяване
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за издръжка като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. М. М. от ***, ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете *** ***, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Р. С. Б., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180,
00 лв., считано от 03. 01. 2021 год. до настъпване на причини за изменяване
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
4
за издръжка като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Ж. М. М. от ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 518, 40 лв. и
направените разноски за особен представител в размер на 600, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5