Р Е Ш Е Н И Е
Номер260055 11.02.2021г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесети януари Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01903 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 7028 от
02.11.2020 г. (НП), издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)-гр.С.,
с което на П.В.П., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1,
б.„а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ) е наложено на основание чл.
53, ал.2 от ЗП административно наказание глоба в размер на 5000 лв (пет хиляди
лева).
Жалбоподателят П.В.П., по изложени в жалбата
съображения моли НП да бъде отменено. Твърди, че той не е субект на извършеното
нарушение. Лансира тезата за ненадежност на осъщественото измерване на
натоварването на оста на пътното превозно средство, както и че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на
обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно прави искане за намаляване на размера на наложеното му
административно наказание.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното
производство, в което не се представлява и от свой пълномощник.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
- ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 06.10.2020 г., в 11:16
часа, на АМ Струма, в района на км 30+700,
намиращ се на територията на общ. Перник, в посока към гр. С. свидетелите Е.Л.С.
и А.М.А.-***, спрели за проверка пътно превозно средство (ППС) с четири оси,
съответно две управляеми, марка „МАН”, модел „ТГА 41.400ББ” с рег. № ******. Същото превозвало скална маса и се управлявало от П.В.П.. Контролните
органи извършили измерване с технически средства - ролетка № 1304/18 (5м) и електронна везна модел PW-10 № К0200007, при което било установено, че ППС
надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ както следва: 1.При
измерено разстояние между осите 1,38 м. сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 32.950 т.
при максимално допустимо натоварване 19 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б.„в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ; 2.
Измереното натоварване на незадвижващата втора ос на МПС е 10.750 т. при
максимарно натоварване 10 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от същата Наредба.
Сумата от натоварването поосово било установено, че е 53.15 т. Измерването било
извършено в присъствието на водача, за което бил съставен и приложения по
делото като доказателство протокол за измерване
на превозно средство № 0000034/2020 г.
За така измереното натоварване на ос на
ППС при проверката, водачът не е представил на служителите на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, респ. тежко по чл. 3, т.2 от същата наредба, тъй като към момента на
движение не разполагал с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя
– АПИ.
На водача, на място бил
съставен АУАН № 0007806 от 06.10.2020
г., в който актосъставителят Е.Л.С. приел, че установените факти досежно
констатираното превишаване на максимално
допустимите натоварвания на ос, визирани в чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ и липсата на разрешение за дейности от специално ползване на пътищата,
издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), осъществяват състава на
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя за
запознаване, който вписал бланкетно, че възразява срещу направените
констатации, след което срещу разписка му бил връчен препис от същия.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН П.П. не депозирал допълнители писмени обяснения.
Въз основа на съставеният
АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият
орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл. 53, ал.1 от ЗАНН и издал оспореното НП, с което възприел
фактическата обстановка, изложена в акта, като наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 5000 лева, на основание чл. 53,
ал.2 от ЗП, предвид установеното и
изрично отбелязано в НП, че нарушението е за втори път, като е цитирано
НП № 6581/20.11.2019 г., влязло в
законна сила на 03.02.2020 г.
Процесното НП било връчено
на П.П. на 05.11.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0007806 от 06.10.2020 г., разписка за връчване на препис от него на
жалбоподателя, протокол за измерване на превозно средство
№ 0000034/2020 г., свидетелство за регистрация на товарен автомобил марка
„МАН”, модел „ТГА 41.400ББ” с рег. № ******, заповеди №№ РД-11-1266 от
17.10.2019 г. и РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на Председателя на Управителния
съвет на АПИ, декларация за съответствие и сертификат относно ролетка № 1304/18
(5м), сертификат, декларация за съответствие и последваща проверка за
електронна везна модел PW-10 № К0200007,
протокол за проведено обучение от 30.08.2019 г. на актосъставителя Е.Л.С., писмо
изх. № 11-00-375 от 14.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник касателно
местонахождението на км 30+700 на АМ
Струма на територията на Община Перник, които
кореспондират и със свидетелските показания на Е.Л.С. и А.М.А.. Последните,
разпитани в хода на съдебното следствие,
потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически
обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56,
ал.3, т.1 от ЗП и приложената заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по
смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана
материална компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, доказваща се от приложената
заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Настоящият състав намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалите правила, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП са били спазени императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата
документа са посочени всички факти, релевантни към съставомерността на нарушението,
поради което и жалбоподателят е можел в пълен обем да организира защитата си.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е управлявал ППС
с четири оси, съответно две управляеми - марка „МАН”, модел „ТГА 41.400ББ” с
рег. № ******. Установено е, че при извършеното измерване от
контролните органи, при разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос е била 32.950 т., при максимално допустимото
натоварване от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.„в” от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ, както и че измереното
натоварване на незадвижващата втора ос на МПС е 10.750 т. при максимарно
допустимо натоварване 10 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от същата Наредба.
Констатираните надвишения на нормите на Наредба №
11/2001 г. на МРРБ са установени с годни технически средства и от компетентно
длъжностно лице, притежаващо необходимите теоретични знания и правоспособност.
Използваните измервателни уреди от актосъставителя - електронна везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18 (5м), попадат в
обхвата на средство за измерване по смисъла на §
1, т. 27 от ДР на Закона за измерванията
(техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено
да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства). Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – декларация за
съответствие и сертификат относно ролетка № 1309/18 (5м), сертификат за
електронна везна модел PW-10,
декларация за съответствие за такава с фабр.№ К0200007 и последваща проверка за
техническа годност на същата не подлагат на съмнение достоверността и точността
на извършените измервания от контролните органи на АПИ при проверката на жалбоподателя.
Компетентността на актосъставителя да си служи и борави с измервателния уред - електронна
везна модел PW-10, се доказва от представения
по делото протокол за проведено обучение от 30.08.2019 г., удостоверяващо
придобитите от лицето умения и знания при обучението. При това положение процедурата по измерването е била извършена
по установения ред, като релевантните за нарушението факти и обстоятелства са
посочени при словесното описание на противоправното деяние.
Констатираното надвишаване на максимално допустимите
норми на натоварване на ос, според стойностите, визирани в чл. 7 от Наредбата,
обосновава извода, че ППС е тежко по смисъла на чл.3, т.2, вр. чл. 7 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
АНО правилно е извел извода, че
управляваното от водача ППС освен, че е тежко, покрива характеристиките и на
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, която разпоредба вменява
задължение при движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия за дейности от специалното ползване на
пътищата това да става след издадено специално разрешение. Не се споделят доводите в жалбата, че предвид
употребения в чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП съюз „и“, то
съставомерността на нарушението изисква кумулативна даденост на изискванията
ППС да е извънгабаритно и тежко, тъй като смисълът на тази законова норма е да
се забрани движението без разрешение, както на
извънгабаритни, така и на тежките МПС, а не да въведе забрана за движение само
на МПС, които са едновременно и тежки, и извънгабаритни. Този извод се налага и
предвид установения в Раздел IV от Наредба №11 от 03.07.2001 г. ред за
издаване на разрешителни, както и от размера на дължимите за целта такси, определени
в Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, в която таксите са диференцирани в зависимост от вида на превишените
нормативи - за размери (ширина, височина и дължина); за маса и за
натоварване на ос. В чл. 5 от Тарифата изрично е предвидено, че когато
едно пътно превозно средство е едновременно тежко, претоварено на ос,
извънгабаритно по отношение на широчината, височината или дължината, се
събират такси отделно за всеки превишен показател. Оттук следва, че разрешение
се изисква и съответно движението му без разрешение е забранено, както когато
ППС е едновременно тежко и извънгабаритно, така и когато е само тежко или само
извънгабаритно, дори и само по един от показателите широчина, дължина,
височина. Съдът счита за
необходимо да отбележи и че именно чрез
разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б.„а” от ЗП законодателят е
извел основното правило за защита на обществените интереси във връзка с
използването на пътя, като за увреждане на инфраскруктурата е както използването на извънгабаритни, така и
на тежки ППС, поради което и посоченото от жалбоподателя тълкуване на
използвания съюз „и“ не е в съответствие със закона.
Неоснователни са наведените в жалбата възражения, че в
случая във фактическото описание на нарушението не е включено, че се касае за специално ползване на пътища, тъй като
това понятие е нормативно дефинирано в разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗП,
както и самият жалбоподател е посочил в жалбата, а именно, че това е
„използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към
тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях;
изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт
на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица”. В случая не е спорно, че е
налице използване на пътя за превозване на тежки товари, предвид факта, че
процесното ППС е натоварено със скална маса над нормативно допустимото
натоварване, което го превръща в тежко ППС по смисъла на Наредба №
11/03.07.2001 г., а от там и в по-широкото използвано от наредбата понятие
извънгабаритно ППС, като извършваният от него превоз на товари вече съставлява специално ползване на пътищата. Не се и
спори по делото, че жалбоподателят е управлявал ПТП по републикански път и че
не е имало разрешение за това. Съгласно Наредбата и ЗП разрешението се изразява в това ППС да има
издадено разрешително, за да може да се движи по републиканската пътна мрежа
или да е заплатило необходимата пътна такса, за което му се издава квитанция. В
конкретния случай, управляваното от жалбоподателя ППС, не е било снабдено с
нито един от двата документа. При това положение при описанието на нарушението правилно
са били посочени всички съставомерни елементи от фактическия състав на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
Съдът не споделя,
изложените в жалбата доводи, че АНО е ангажирал отговорността на П.П. за
деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е превозвач
или собственик на процесното ППС, като съображенията са следните:
Разпоредба на чл. 26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП, която е вменена на жалбоподателя не поставя изискване относно
субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на
пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното
ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за
това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя,
като управлява тежко ППС, какъвто безспорно в случая е жалбоподателя П.П.. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Не е спорно и че отговорността
на жалбоподателя, ангажирана за нарушение на
чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП не игнорира изискването на чл. 15, ал.3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни
да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази
законова разпоредба, спрямо задължените лица обаче, не освобождава водачите на
съответното ППС от задължение да спазват предписаното правило на чл. 26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП и респективно при неизпълнение на същото да не носят
отговорност. Още повече, че от съдържанието на приложената санкционна норма на
чл.53, ал.2, вр. ал.1 от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на наказание
глоба на физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл. 26, ал.2 или
които извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно пътно
превозно средство без разрешение, то попада в кръга на субектите на нарушението
и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършеното.
Неправилно е и изложеното в жалбата твърдението, че дори и да е приел
наказващия орган, че П.П. е извършил административно нарушение, то е следвало
да бъде ангажирана неговата административнонаказателната отговорност не по чл.
53 от ЗП, а по чл. 177, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като
съображенията са следните:
Нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв., е приложима в случаите, когато не е спазено
изскването, въведено в чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, и именно водач да управлява
ППС с размери, маса или натоварване на ос, които да не надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредба
№ 11/03.07.2001 г., която е приета на основание чл. 139, ал.3 от ЗДвП, т.е. при
нарушаване на някоя от разпоредбите на посочената наредба ще е налице нарушение
по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, респ. ще се реализира отговорността по чл. 177,
ал.3 от ЗДвП. Настоящият случай, обаче, не е такъв, тъй като е налице
нарушаване на формулирана в закона забрана, а именно на чл.26, ал.2, т.1, б.
„а” от ЗП. Същевременно санкционните норми по чл. 53 от ЗП и чл. 177, ал.3 от ЗДвП не защитават
идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП е
свързана с целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП - да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с
правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо
преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по
конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни
последици за поддръжката му впоследствие. По тези съображения няма основание да се приеме тезата, изложена в жалбата, че санкционираното лице не е
субект на нарушението, тъй като то носи административнонаказателна отговорност,
за това, че е управлявало тежко ППС без
разрешение, поради което и е санкционирано по чл.53, ал.2, вр. ал.1 от ЗП. Не е спорно, че нормативно е
предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без
издадено разрешение (при заплащане на определена такса), но в конкретиня случай
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не отговаря на изискванията на
чл. 14, ал.3 от Наредбата, предвиждаща това изключение.
Съдът не споделя и направеното в жалбата възражение,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално
нарушение, тъй като в екипа, който е
извършил проверката, при която е било установено нарушението, не е
участвал представител на МВР. Действително разпоредбата на чл. 36 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ предвижда оказване на съдействие от органите на МВР
при извършване на проверка, но такова е дължимо единствено в случай, че органа
оправомощен да извършва проверката – длъжностните лица на АПИ поискат
съдействие за изпълнение на разпорежданията им към участниците в пътното движение.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от
жалбоподателя от обективна и субективна страна на признаците на състава на
административно нарушение по чл. 26,
ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ, както правилно е квалифицирано от АНО.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93 т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а е налице
типично такова.
За пълнота на решението
съдът счита за необходимо да коментира направената служебно от съдебния състав
констатация, че в т.1 в обжалваното НП за описаното измерване, установило,
че сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на ППС възлизаща на
32.950 т. при измерено разстояние между осите 1,38 м., с което е надхвърено
максимално допустимото натоварване от 19 т., е посочено, че е съгласно чл.7,
ал.1, т.3, б.„б” от Наредбата, а не
релевантната за конкретното измерване норма на чл.7, ал.1, т.5, б.„в”, която
именно е била предявена на жалбоподателя с
АУАН, но намира, че това не води
до съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП. Това
е така, защото от словесното описание на деянието се установява, че
санкционираното лице е било наясно в извършването на какво нарушение е
обвинено, тъй като не се оспорва, че обвинението е за установено надвишаване на
максималната сума от натоварването на ос нa двойнaта задвижваща ос нa
процесното ППС, чиято стойност е изведена след изчерпателно посочване на
съответните измервания и която е съпоставена именно с допустимата максимална
такава от 19 т. (съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б.„в”), а не се касае за установено несъответствие на сума от натоварване на една
тройна ос на ремаркета и полуремаркета, тъй като такова не е процесното ППС, поради което и такова измерване не е било
извършено. При това положение допуснатата грешка в НП в изписването на съответното изискване на чл. 7, което е било
нарушено, не е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
поради което и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът намира, че АНО правилно е
приложил коректната санкционна норма на
чл. 53, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗП, която предвижда административно наказание за
извършено повторно нарушение, т.е. извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на НП, с което извършителят е наказан за нарушение от същия вид, тъй като в конкретния случай безспорно се установи, а и това не
оспорва от жалбоподателя, че процесното деяние е извършено, след като същият е
бил наказван вече за идентично такова с влязло в сила на 03.02.2020 г. НП №
6581/20.11.2019 г., което е посочено в
обжалваното НП, поради което извършването на второто по ред деяние, каквото е
настоящето, се явява повторно. Настоящият състав счита, че макар и в диспозитива на обжалваното НП АНО да е посочил
като основание за налагане на административното наказание само разпредбата на
чл. 53, ал.2 от ЗП, без да конкретизира
релевантната т. 2 на чл.53, ал.1 от ЗП, към която препраща, този пропуск
не е съществен, тъй като по никакъв начин не са ограничени правата на наказаното
лице да разбере, както нарушената правна норма, така и приложимата санкционна норма, предвид направеното
им подробно текстово пресъздаване при
описание на нарушението.
В конкретния
случай на П.П. е наложена глоба, значително над минималния размер, а именно
5000 лв, който е мотивиран от АНО с неизпълнение на условията на чл. 37, ал.3
от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, тъй като след приключване на проверката
водачът е продължил движението си в нарушение на забраната, която е въведена с
чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП. Въпреки
това обстоятелство съдебният състав счита, че наложеното административно наказание на
жалбоподателя е завишено и при индивидуализацията му не са отчетени наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: липсата на данни за извършени други административни
нарушения, извън това за което е наказан с НП № 6581/20.11.2019 г., което обаче
обосновава квалифицирането на процесното нарушение като повторно, поради което
и не следва да се отчита като отекчаващо отговорността такова, както и факта, че жалбоподателят
е управлявал моторното превозно средство в изпълнение на възложени му трудови
функции от работодателя. Същевременно АНО не ангажира доказателства за
семейното и имотно състояние на санкционираното лице. При това положение
наложената глоба от 5000 лева се явява несъразмерно тежка спрямо личността на
дееца и не съответства на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, които биха
се постигнали с налагане на наказание
към минималния размер, а именно глоба от 2500 лв, който да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред. За да не наложи
минималния размер от 2000 лв, съдът отчете
установеното поведение на жалбоподателя след проверката, което е индиция за
упоритост при преследване на целта, обосноваваща противоправното му поведение,
тъй като той е продължил придвижването си в желаната посока без да са изпълнени
условията на чл.
37, ал. 3 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, което налага извод за неговото явно пренебрежително отношение
към установените задължителни правила за поведение.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че
деянието е осъществено, като е намален само размера на административното наказание,
съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
по направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане
съразмерно на изменения размер на
административното наказание.
Съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и вида и
количеството на извършената дейност, предвид приключване на производството в
едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че на юрисконсулта на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер
от 80 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на
чл.78, ал.3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено
съобразно изменения размер на администратиното наказание. Доколкото размера на наказанието е намален с една втора, то
тази пропорция следва да се приложи и към претенциите за присъждане на
юрисконсултското възнаграждение, като жалбоподателят бъде осъден да заплати 40
лева такова в полза на АПИ.
Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7028 от 02.11.2020 г.,
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.С., с което на П.В.П.,
ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за
пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е наложено
на основание чл. 53, ал.2 от Закона за пътищата административно наказание глоба
в размер на 5000 лв (пет хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на на наложеното
наказание от 5000 лв (пет хиляди лева) на 2500 лв (две хиляди и петстотин лева).
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: гр. С.,
бул. Македония № 3 сумата от 40 лв (четиридесет лева), представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател: /п/
Вярно с оригинала,
ИЕ