№ 10074
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110135249 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу В. П. С., С. К. С. и
С. Г. В., с която са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за
установяване на нарушения в третирането на ищеца, представляващо дискриминация –
нарушено право на равно третиране на основата на признаци "лично положение" и
"обществено положение" за периода от 27.06.2020 г., когато ответниците започнали да
работят по подадени от ищеца сигнали и материали, до подаване на исковата молба –
26.06.2023 г., изразяващо се в бездействие на ответниците, които трябвало да си дадат отвод
по посочените сигнали и да съобщят на началниците си за наличието на висящи съдебни
спорове между тях и ищеца.
В исковата молба се твърди, че ответниците В. П. С. и С. К. С., в качеството им на
бивши началници на 08 РУ-СДВР и С. Г. В., в качеството му на началник на охранителна
полиция към 8 МВР, са извършили нарушение в третирането на ищеца, представляващо
дискриминация – нарушено право на равно третиране на основата на признаци "лично
положение" и "обществено положение" за периода от 27.06.2020 г., когато са разпределяли
на свои подчинени десетки сигнали, подавани от ищеца, а подчинените им извършвали
фиктивно разследване по тях. Излага, че целта на ответниците била да не бъде действително
разгледан сигналът, а същият да се остави без движение. Ищецът посочва, че от страна на
ответниците било налице бездействие, тъй като е следвало да се отведат по подадените
сигнали, вместо да ги разпределят на свои подчинени и е следвало да уведомят своите
началници, че от страна на ищеца срещу тях са водени множество съдебни дела, които не им
позволяват да разгледат подадените сигнали. Вместо това ответниците не се отвели, не
съобщили на никого за делата и разпределили сигналите на лица, които фиктивно да
предприемат действия по тяхното разглеждане. Изложеното поставяло под съмнение
1
тяхната безпристрастност и го лишавало от справедливо разследване по подадените от него
сигнали.
В срока по чл. 131 ГПК всеки от ответниците подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Оспорват, че са налице
подавани от ищеца сигнали, по които е дискриминиран на основание “лично положение” и
“обществено положение”, като заявяват, че липсва индивидуализация на сигналите, по
които се твърди различно третиране. Оспорват, че са налице елементите от фактическия
състав на дискриминацията съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като от твърденията на ищеца не
може да се установи неблагоприятното му третиране, както и че същото е основано на
твърдените признаци.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
От СДВР е представена информация за подаваните сигнали, жалби и преписки от
ищеца.
Представят се докладни записки, отговори на запитвания на ищеца.
Представя се длъжностната характеристика за длъжността „Началник“ в РУ при
СДВР.
С постановление на прокурор при СГП от 24.06.2021 г. е отказано образуването на
ДП по пр. пр. № 476/2021 г. на СГП.
Представена е пр. пр. № 48527/2022 г. на СРП, както и материалите във връзка със
Заповед № 513з-3805/12.05.2021 г.
Съдът е допуснал даване на обяснения от страните. Ищецът заявява, че води доста
дела срещу ответника В. С., като нито едно от тях не е приключено с краен акт, всички са
висящи.
Ответникът В. П. С. заявява в обясненията си, че знае за някои от заведените срещу
него дела, за други не, доколкото бива уведомяван за тях периодично, тъй като са доста.
Излага, че дела се водят от преди 2020 г. и винаги е съобщавал и на колегите, и на
ръководителите си за тях, включително е докладвал и писмено. Знае за делата срещу негови
колеги, които са минавали през него като ръководител на 08 РУ на МВР. Счита, че има
заведени дела срещу всеки колега в 08 РУ на МВР. Излага, че е съобщавал на началниците и
колегите си за тези дела и когато е било необходимо е докладвал. Сочи, че няма как да е
разглеждали преписки, свързани с ищеца, доколкото само ги е разпределял. Навежда, че
няма как да е позволявал лица, съдени от ищеца, да разглеждат негови преписки, доколкото
отвтеникът ги е разпределял на съответния ръководител на сектор или на зам. началник.
Ответникът С. К. С. излага в обясненията си, че знае за съдебни дела, които се водят
срещу него от ищеца от години. Няма спомен да е съобщавал официално на началници или
колеги за тези дела, но отбелязва, че те знаят за тях. Чувал е, че ищецът води дела срещу
голяма част от служителите на 08 РУ на МВР. Излага, че ако началник се е интересувал, е
съобщавал за делата, които се водят срещу негови колеги.
2
Ответникът С. Г. В. сочи в обясненията си, че от около 2020 г. ищецът води срещу
него поне 6-7 дела. Не се е налагало да съобщава на началниците си за тези дела, тъй като
всички призовки и писма от ищеца минавали през началниците му преди да стигнат до него,
с оглед на което те били уведомени. Знае, че ищецът води дела и срещу доста негови колеги.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице факти, които обуславят
вероятност за дискриминационно третиране на посочените от него признаци, както и че
негови права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени.
При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., доказателствената тежест
се прехвърля на ответниците, които следва при условията на пълно и главно обратно
доказване да опровергаят твърденията за дискриминация или да установят, че извършените
действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за
подходящи и необходими.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания (в този
смисъл решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, решение №
153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС и др.). Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред
които и твърдените от ищеца – "лично или обществено положение". На санкциониране
подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна.
В конкретния случай ищецът твърди, че е дискриминиран по признак „лично
положение“ и „обществено положение“, изразяващо се в бездействие на ответниците, които
трябвало да си дадат отвод по подадени от ищеца сигнали и да съобщят на началниците си
за наличието на висящи съдебни спорове между тях и ищеца. В исковата молба е посочено,
че личното положение е свързано с трите му имена, ЕГН, както и факта, че ищецът подавал
сигнали, жалби и водел дела. Общественото му положение твърди да е налице заради факта,
че се осъществявало фиктивно разследване по подаваните сигнали и не се предприемали
действия по тяхното разглеждане в сравнение с други лица, подали сигнали.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи от законовата норма, а именно: различно третиране на лицето/лицата при
наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да
бъде установен защитен признак за лицето и причинна връзка между спорното третиране и
3
съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява
основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Неблагоприятно третиране
според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят
до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците
по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в
особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. При извършването на
преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен
признак съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се
третира едно лице, в сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата в
сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по
отношение на ищеца да са налице предвидените в закона признаци, поставящи го в по-
различно лично или обществено положение във връзка с подаваните от него сигнали.
Настоящият съд приема, че доказване на съмнение за наличие на дискриминационен
признак по делото не е осъществено. Това е така, тъй като по делото не се събраха
доказателства ответниците да са осъществявали действия, представляващи дискриминация
по отношение на ищеца и последният да е бил по-неблагоприятно третиран от други лица,
подаващи сигнали до СДВР. Видно от събраните писмени доказателства ищецът е автор на
множество сигнали, по които своевременно са осъществявани съответните необходими
действия. От обясненията на страните става ясно, че не е налице бездействие по сигналите
на ищеца, по същите са били извършвани проверки, с оглед на което не е налице фиктивно
предприемане на действия по тяхното разглеждане, сигналите са били своевременно
разпределяни за работа на съответните служители, като ръководителите на звена в СДВР са
били наясно, че ищецът води множество граждански дела срещу служители на 08 РУ на
МВР, сред които и ответниците, с оглед на което и не е налице твърдяната липса на
безпристрастност при разглеждане на сигналите на ищеца.
Съдът не достигна извод за това ищецът да е носител на защитен признак съгласно
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи и да е третиран по различен начин. Съдът намира, че по
делото не се установи ищецът да е бил поставен в по-неравностойно положение в сравнение
с други лица. От събраните по делото доказателства, не се доказа ищецът да е бил подложен
на дискриминационно отношение въз основа на признак лично или обществено положение.
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно изхода на спора разноски се дължат на ответниците на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, които са претендирали присъждане на заплатени адвокатски възнаграждения: от
С. К. С. в размер на 800 лева, от С. Г. В. в размер на 800 лева. Претендира се адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА по отношение на В. П. С., което съдът определя в размер
от 800 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, срещу В. П. С., ЕГН
**********, С. К. С., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на нарушения в третирането на ищеца,
представляващо дискриминация – нарушено право на равно третиране на основата на
признаци "лично положение" и "обществено положение" за периода 27.06.2020 г. –
26.06.2023 г., изразяващо се в бездействие на ответниците, които трябвало да си дадат отвод
по подадени от ищеца сигнали и материали и да съобщят на началниците си за наличието на
висящи съдебни спорове между тях и ищеца.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, да заплати на адв. В. Г. Б., личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, да заплати на С. К. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лева – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лева – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5