№ 122
гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело №
20211200900120 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„П.И.Б.“„ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37,
ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П. чрез
пълномощника К.А.Л.С.-старши юрисконсулт, с електронен адрес по чл.50,
ал.5 от ГПК във р.с чл.38, ал.2 ГПК, обективираща искови претенции срещу
Н. Г. А., ЕГН **********, с.Т., община Х., област Благоевград и И. А. А.,
ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“Х.Б.“ № 10 да се признае за установено
съществуването на вземания на ищеца от ответниците, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК с № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен лист от 11.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д., възникнали на основание
Договор за предоставяне на Ю. „У.“ /ипотечен банков кредит за текущи
нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г., сключен между „П.И.Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37, ЕИК **** като
кредитор и Н. Г. А., ЕГН ********** като кредитополучател и И. А. А., ЕГН
********** като солидарен длъжник, в общ размер 45 684.70 лева към
26.01.2021 г., от които:
26 855.74 /двадесет и шест хиляди осемстотин петдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща просрочена главница,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г.;
14 850.16 /четиринадесет хиляди осемстотин и петдесет лева и
шестнадесет стотинки/ лева, представляваща просрочена договорна лихва,
начислена за периода 21.04.2014 г. – 17.09.2020 г. включително, на основание
1
т.6.1.1. от договора за кредит;
2 625.50 /две хиляди шестотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена върху
просрочената главница, за периода 21.03.2014 г. до 12.03.2020 г.
включително, на основание т.6.2 от договора за кредит;
232.05 /двеста тридесет и два лева и пет стотинки/ лева, представляваща
наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода
14.05.2020 г. – 17.09.2020 г. включително, на основание т.6.2. от договора за
кредит;
977.25 /деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/
лева, представляваща законна лихва за периода 18.09.2020 г. -26.01.2021 г.
включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляващи непогасени
разноски за връчване на покана за доброволно плащане до ответниците.
Ищецът претендира съдебни разноски: в размер на 931.69 лева заплатена
държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, сторени в
заповедното производство, както и сторените в настоящото исково
производство, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 27.11.2007 г. между кредитора М.Ю.Б.“ АД, с
последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД –универсален праводател на
„П.И.Б.“ АД, ЕИК ****, от една страна, а от друга Н. Г. А., ЕГН **********
като кредитополучател и И. А. А., ЕГН **** като солидарен длъжник, е
сключен договор за предоставяне на Ю. „У.“ /ипотечен банков кредит за
текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007 г., с който банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 29 000 лева с краен срок на
погасяване 27.12.2032 г. /т.11 от договора/. Твърди, че на 30.11.2007г.
кредитът е напълно усвоен от кредитополучателя А., по банкова сметка,
открита на името на последния в банката /кредитор/. Сочи, че съгласно т.6,
т.6.1., т.6.1.2. кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да
заплащат на банката годишна лихва съгласно т.6, т.6.1, т.6.1.1 и т.6.1.2 от
Договора, а при просрочие – обезщетение за забава, по т.6.2 от Договора за
кредит. Страните договорили погасяване на кредита чрез месечни вноски,
всяка в размер и падеж съгласно погасителен план- приложение към договора
за кредит. Сочи се, че в периода 21.12.2007 г. – 21.11.2014 г.
кредитополучателят е погасявал главницата по договора, сочи размер и дата
на всяко едно от плащанията. Твърди, че в периода 21.12.2007 г. – 21.03.2015
г. е погасявана и уговорената лихва - сочи размер и дата на всяко едно от
плащанията.
Ищецът твърди, че по договора за кредит са просрочени 78 месечни
погасителни вноски по главницата /посочени по размер и падеж/, съгласно
погасителен план-Приложение към договора, дължими за периода 21.03.2014
г. – 21.04.2020 г. Твърди, че общият размер на просрочената главница е
26 855.74 лева, като съгласно погасителен план-Приложение към договора
общият размер на просрочените вноски по главница е 4 713.30 лева, а считано
2
от 18.09.2020 г. – дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
общият размер на просрочената главница, представляваща сбор от
просрочените вноски по погасителен план към датата на предсрочната
изискуемост и обявеният за предсрочна изискуем остатък от усвоената сума е
26 855.74 лева.
Твърди се в молбата, че по договора за кредит са просрочени 77
месечни погасителни вноски по договорната лихва /посочени по размер и
падеж/. Общият размер на просрочените вноски по договорна лихва, съгласно
погасителен план-Приложение към договора, е 14 690.89 лева, а считано от
датата на предсрочната изискуемост на кредита – 18.09.2020 г., общият
размер на просрочената договорна лихва, представляваща сбор от
просрочените вноски по погасителен план към датата на предсрочната
изискуемост и обявения за предсрочна изискуем остатък от текущо начислена
договорна лихва е 14 850.16 лева.
Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие от 21.03.2014 г., поради
което на основание т.6.2. от договора за кредит е начислена наказателна лихва
/като обезщетение за забава на просрочените плащания/ върху просрочената
главница за дните на забавата, а именно: за периода 21.03.2014 г. – 12.03.2020
г. включително в размер на 2 625.50 лева, а за периода 14.05.2020 г. до
17.09.2020 г. включително – 232.05 лева.
Твърди се в исковата молба, че във връзка с допуснатото просрочие, до
кредитополучателя и съдлъжника са изпратени покани, връчени на
последните чрез ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие района
на Окръжен съд-Благоевград, както следва: на Н. А. – по реда на чл.47 от
ГПК, на 16.11.2019 г.; на И. А. – лично на 06.09.2019 г. Сочи, че длъжниците
са поканени да погасят в едноседмичен срок от получаване на съобщението
всички просрочени задължение по договора за кредит, в противен случай
банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че длъжниците не
са погасили просрочените си задължения по договора за кредит, в указания
им срок, поради което и съгласно т.15 и т.15.2. от договора банката е обявила
същия за предсрочно изискуем, считано от 18.09.2020 г.
Ищецът твърди, че в дадения на длъжниците срок за доброволно
погасяване на просрочените вноски, с нарочни писма е уведомил длъжниците,
че обявява кредита за предсрочно изискуем считано от 18.09.2020 г. Твърди,
че писмата са връчени чрез ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ с район на
действие района на Окръжен съд-Благоевград, както следва : на Н. А. – лично
на 09.11.2020 г.; на И. А. – по реда на чл.47 от ГПК на 23.11.2020 г.
Ищецът твърди, че кредитополучателят и съдлъжникът по процесния
договор му дължат на основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава в размер на
977.25 лева, начислена върху просрочената и непогасена главница, считано от
18.09.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК.
Твърди се в молбата, че кредитополучателят и съдлъжникът по
процесния договор дължат на ищеца и сумата от 144.00 лева, представляващи
разноски за връчване на покани за доброволно плащане.
3
Сочи се в исковата молба, че на 27.01.2021 г. Банката-кредитор е
депозирала в РС-Г.Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист, във вр. с чл.418
ГПК и чл.60 от Закона за кредитните институции, въз основа на извлечение
от счетоводните книги /на заявителя/, установяващо вземанията й по
процесния договор за кредит, в общ размер към 26.01.2021 г. – 45 684.70 лева.
Образувано било ч.гр.д. № 98/2021 г., в хода на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен лист
от 11.02.2021 г. за претендираните със заявлението суми, както и за сторените
от заявителя разноски в размер на 931.69 лева заплатена държавна такса и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че въз основа на издадените по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на
РС-Г.Д. заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по молба на кредитора
/ищеца е образувано изпълнително дело № 184 /2021 година по описа на ЧСИ
А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-
Благоевград. Сочи, че във връзка с подадени от длъжниците възражения
срещу заповедта за изпълнение, на заявителя е указана възможността да
предяви установителн иск за вземанията си по процесната заповед за
изпълнение, както и че в изпълнение на тези указания е депозирал в
законоустановения срок исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
Ищецът представя писмени доказателства.
Осъществена е размяната на книжа по чл.367-373 от ГПК.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба от всеки
от ответниците, допълнителна искова молба, както и допълнителни писмени
отговори от ответниците.
В законоустановения срок ответникът Н. А. депозира писмен отговор
/вх. № 8731/20.09.2021г./, с който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Релевира възражение за недействителност на процесния
договор за кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че
отделните елементи на процесния договор за кредит не са изготвени в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт /изискване на чл.10, ал.1 ЗПК/.
Твърди, че използваният в процесния договор шрифт е с размер по-малък от
12.
Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора,
които като такива са нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1 във вр.с чл.143
Закона за защита на потребителите. Сочи, че процесният договор за кредит е
сключен при Общи условия, които са предварително определени от
кредитора. Твърди, че договорът е бланков и не е бил предмет на
предварително договаряне, поради което ответникът – кредитополучател, не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му. Сочи, че
кредитополучателят е подписал стандартизиран банков формуляр,
предварително изготвен от ищеца. Твърди, че лихвеният процент по заема,
ГРП и годишното му оскъпяване са посочени в договора само като абсолютни
4
стойности и липсва разписана методика на формиране на годишния лихвен
процент на разходите по кредита. Счита, че ГПР е величина, чийто алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляването на разходите по кредита, по начин различен от законовия е
недопустимо. Твърди, че в погасителната вноска са включени и задължения
по споразумение за допълнителни услуги, поради което не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя -настоящи или бъдещи. Твърди, че
уговореният с договора за кредит годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите по кредита е 8.65 % + 3.32 и като такъв многократно
надвишава законната лихва.
Ответникът оспорва ищцовото твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди липса на валидно отправено и получено от
кредитополучателя волеизявление на кредитора, с което последният да е
обявил кредита за предсрочно изискуем. А. твърди, че живее в къща,
находяща се в с.Т., община Х., област Благоевград, както и че на входната
врата на къщата не е залепяно уведомление.
Навежда възражение, че кумулативното претендиране на наказателна и
договорна лихва за един и същи период противоречи на волята на страните и
на основния принцип в гражданското право, забраняващ неоснователното
обогатяване, поради което едновременното претендиране на възнаградителни
и мораторни лихви е неоснователно.
Ответникът А. релевира възражение за погасяване на претендираната
договорна лихва по давност с изтичане на три години, предвиден в чл.111 от
ЗЗД, както и възражение за погасяване на вземането за главница с изтичането
на пет години, съгласно чл.110 ЗЗД, не релевира твърдения относно началото
на давността.
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените
претенции като недоказани и неоснователни.
В законоустановения срок е депозиран отговор с № 8719/20.09.2021г.
от ответника И. А., с който се релевират доводи и възражения, идентични на
заявените от ответника Н. А.. Прави искане за отхвърляне на предявените
претенции като недоказани и неоснователни, и за присъждане на съдебни
разноски.
Препис от отговорите на ответниците са връчени на ищеца, който в
законоустановения срок депозира становище - допълнителна искова молба
/вх.№10196/25.10.2021г./, с който оспорва като неоснователни наведените от
ответниците възражения за недействителност на процесния договор за
кредит. Заявява, че поддържа всички заявени с исковата молба твърдения, в
това число и твърденията за редовно връчване на ответниците на поканите за
доброволно плащане на просрочените задължения и на съобщенията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В представените от ответниците в срока по чл.373 ГПК допълнителни
писмени отговори /вх.№ 11226/19.11.2021г., № 11477/25.11.2021г. и вх.
№11478/25.11.2021г./, се оспорват като неоснователни наведените в
5
допълнителната искова молба твърдения и възражения. Ответникът А.
оспорва законосъобразността на връчването по реда на чл.47 от ГПК на
съобщение от банката-ищец. Твърди, че живее в с.Т., общ.Х., област
Благоевград, в което няма улици с имена /наведени още с първия писмен
отговор/. Твърди, че не е търсен за връчване на съобщения и покани, на
входната врата на къщата му не е залепвано уведомление. Ответницата А.
отново навежда възражение срещу ищцовото твърдение за обявена
предсрочна изискуемост на процесния кредит като твърди, че по делото
липсват доказателства за законосъобразно връчено при условията на чл.47,
ал.1-5 ГПК съобщение, обективиращо волята на кредитора за предсрочна
изискуемост на кредита.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител,
който поддържа предявените искове, както и заявената във връзка с писмения
отговор от ответниците позиция. Сочи писмени и гласни доказателства в
подкрепа на позицията си по делото. По същество на спора пледира за
уважаване на претенциите като доказани и основателни. Претендира
присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Представя писмени бележки.
Ответниците -редовно призовани, не се явяват. Представляват се от
договорен процесуален представител-адв.Бараков, който поддържа писмения
отговор и допълнителен такъв. Прави доказателствени искания. Пледира за
отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Представя писмени
бележки.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. По искане на
ищеца е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице е изслушано в съдебно заседание, експертното заключение е приобщено
към доказателствената съвкупност по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха по
несъмнен начин факта на сключване на Договор за предоставяне на Ю. „У.“
/Ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот / № 327/877/27.11.2007 г.,
между М.Ю.Б.“ АД от една страна в качеството на кредитор, а от друга
страна - Н. Г. А., ЕГН **********, с.Т., община Х., област Благоевград в
качеството на кредитополучател и И. А. А., ЕГН **** в качеството на
солидарен длъжник. По силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 29 000 лева с краен срок на погасяване
27.12.2032г. Страните уговорили задължение за кредитополучателя и
солидарния длъжник да заплащат на банката годишна лихва /т.6, т.6.1. и т.6.2.
от договора/, а при просрочие – да заплатят обезщетение за забава /т.6.2. от
договора/.
Съгласно т.6, т.1 от Договора за първата година от срока на договора
главницата по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в
6
размер на 8.65%, а след този срок съгласно т.6.1.1 от договора непогасената
част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент,
определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка в размер на 3.32 пункта, но не по-малко от 8.65%. Действащият към
датата на сключване на договора тримесечен SOFIBOR е 5.334. Съгласно
т.6.1.2 от Договора тримесечният SOFIBOR е фиксинг на котировките на
тримесечни необезпечени депозити в български левове, предлагани на
българския междубанков пазар. Той се изготвя в 11.00 часа /честно време/
всеки работен ден като средна величина от котировките „продава“, подадени
от представителна група банки, публикуван на страницата на БНБ. Банката
актуализира тримесечния SOFIBOR на всеки три месеца, съответно на 15
март, 15 юни, 15 септември и 15 декември, като се вземат предвид изписаните
стойности в 11.00 часа /местно време/ на тримесечния SOFIBOR на
посочената в договора страница на БНБ до втория знак след десетичната
запетая.
При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита –
върху просрочената част от главницата за времето на просрочие и/или
предсрочна изискуемост на кредитаq страните уговорили – т.6, т.2 от
Договора, задължение на кредитополучателя да заплаща на кредитора
наказателна лихва, включваща договорната лихва по т.6.1 /респ. т.6.1.1/ и
наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база.
С т.6.3. страните уговорили олихвяването на кредита да се извършва
ежемесечно, на месечната падежна дата съгласно т.1.1 като лихвата се събира
служебно от банката от сметките на кредитополучателя, съгласно
уговореното по т.21 от договора. При липса на средства по сметките към тази
дата банката отчита дължимата сума като просрочена лихва.
Съгласно чл.11 от Договора, е договорено погасяване на кредита на 300
равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, съгласно
Погасителен план-Приложение 1 към договора, и краен падеж - 27.12.2032 г.
Съгласно т.11.2 от Договора, в случай, че кредитополучателят не извърши
дължимото плащане на определената за това дата или ако извършеното от
него плащане е в размер по-малък от дължимата сума, непогасената част от
кредита се отнася в просрочие.
Съгласно т.11.3 от Договора кредитополучателят и солидарният
длъжник отговарят за изпълнението на задълженията по договора при
условията на солидарна отговорност съгласно чл.121 и сл. от закона за
задълженията и договорите.
В случаите, когато на датата на падежа наличните средства по сметките
са недостатъчни страните уговорили / т.12.1 от Договора/ следния ред на
погасяване на задълженията: разноски, лихви /вкл. наказателни надбавки/ и
главница.
С чл.15 от Договора страните уговорили право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение
в изрично посочените в т.15.1-15.7 хипотези, измежду които в случай, че не е
погасена в срок коя и да е анюитетна погасителна вноска по главница,
7
дължими лихви, такси или комисионни, съгласно условията на договора
и/или при неизпълнение в срок на задължението по т.19.9 /т.15.2./.
Съгласно чл.16 от Договора, при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем банката осчетоводява вземането си като просрочен дълг, олихвява
го при условията на т.6.2 и т.6.3 от Договора и изпраща на кредитополучателя
уведомление за изпълнение на цялото задължение. Съгласно изречение второ,
кредитът се счита за предсрочно изискуем от датата, посочена от банката в
уведомлението.
Страните не спорят, че на 30.11.2007г. кредитът е напълно усвоен от
кредитополучателя А. по банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя в банката-кредитор.
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин факта на погасяване на дължимата главница в периода
21.12.2007 г. – 21.11.2014 г., в размер и на дата, посочени в исковата молба,
както и факта, че в периода 21.12.2007 г. – 21.03.2015 г. е погасявана и
уговорената лихва по кредита, в размер и на дата, релевирани в исковата
молба.
Установи се, че във връзка с просрочието на задълженията по договора
кредиторът-ищец е изпратил до кредитополучателя Н. А. и съдлъжника И. А.
А. покани, обективиращи волята на кредитора адресатите да погасят
доброволно в едноседмичен срок просрочените задължения по договора, в
противен случай ще счита договора за предсрочно изискуем при условията на
т.15.2 от Договора. Връчването на поканите е възложено на ЧСИ А.Ц., рег. №
701 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград.
Поканата до длъжника Н. А. е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на
16.11.2019 г., а поканата до И. А. е връчена лично на адресата на 06.09.2019г.
Поканата до А. е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5
от ГПК, на постоянния адрес на лицето в с.Тешево, на регистрирания му
настоящ адрес в с.С. и на адреса му за кореспонденция, съгласно т.24 от
Договора, находящ се в гр.Г.Д., на който живее солидарният длъжник И. А.
/майка на Н. А./.
Съдът приема, че поканата до А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК е редовно
връчена, тъй като преди залепване на уведомлението, връчителят е посетил
адреса три пъти, като едно от посещенията е било в неработен ден, с интервал
по-дълъг от една седмица между посещенията, а между първото и последното
посещение е изминал повече от месец. Адресатът не е бил намерен на
адресите, не е намерено и лице, което да е съгласно да получи книжата. В тази
връзка именно на 02.11.2019г. уведомлението до А. е било залепено и на
трите адреса, като в указания му двуседмичен срок същият не се е явил в
канцеларията на ЧСИ, за да получи книжата. Наред с това е било установено
по надлежен ред, че към онзи момент А. няма регистрирани трудови
договори. Ето защо с изтичането на двуседмиченият срок, считано от
16.11.2019г., поканата е била надлежно връчена на Н. А..
По делото са събрани и гласни доказателства, от които се установява по
8
несъмнен начин, че ответникът Н. А. обитава недвижим имот /къща/ в
с.Тешево, на който адрес е залепено уведомлението по чл.47, ал.5 от ГПК.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели
като обективни, логични и непротиворечиви. Обстоятелството, че
свидетелите на ответниците /Ш. и К./ сочат, че не са виждали залепено на
къщата на Н. А. уведомление не противоречи на показанията на свидетеля Я.
/служител на ЧСИ А.Ц./, в които се сочи, че е залепил на адреса на длъжника
в с.Т. уведомление по чл.47 от ГПК, тъй като няма данни по делото Ш. и К. да
са възприели лично и непосредствено посещенията на адреса от страна на
свидетеля Я..
Поради неплащане в определения с поканата срок за доброволно
изпълнение на просрочените погасителни вноски, на 21.09.2020г. банката-
кредитор е изпратила до кредитополучателя и солидарния длъжник писмо
/изх. № 200-1259/, с което ги уведомява за обявената предсрочна изискуемост
на кредита, на основание т.15 и т.15.2. от Договора, считано от 18.09.2020г.
Писмата са връчени чрез ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие
района на Окръжен съд-Благоевград, както следва : на Н. А. – лично на
09.11.2020 г.; на И. А. – по реда на чл.47 от ГПК, на 23.11.2020г.
От материалите по ч.гр.д. № 98/2021г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д.
се установи, че дружеството –ищец е депозирал на 27.01.2021г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, ал.1, т.2 от
ГПК срещу Н. Г. А., ЕГН ********** като кредитополучател и И. А. А., ЕГН
********** като солидарен длъжник, за сумата в общ размер 45 684.70 лева,
дължима на основание Ю. „У.“, /ипотечен банков кредит за текущи нужди
/имот / № 327/877/27.11.2007г., от която:
26 855.74 /двадесет и шест хиляди осемстотин петдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща просрочена главница,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021г.;
14 850.16 /четиринадесет хиляди осемстотин и петдесет лева и
шестнадесет стотинки/ лева, представляваща просрочена договорна лихва,
начислена за периода 21.04.2014г. – 17.09.2020г. включително, на основание
т.6.1.1. от договора за кредит;
2 625.50 /две хиляди шестотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена върху
просрочената главница, за периода 21.03.2014 г. до 12.03.2020 г.
включително, на основание т.6.2 от договора за кредит;
232.05 /двеста тридесет и два лева и пет стотинки/ лева, представляваща
наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода
14.05.2020г. – 17.09.2020г. включително, на основание т.6.2. от договора за
кредит;
977.25 /деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/
лева, представляваща законна лихва за периода 18.09.2020г. -26.01.2021г.
включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляващи непогасени
9
разноски за връчване на покана за доброволно плащане до ответниците.
Заповедният съд е счел заявлението за допустимо и основателно,
поради което е издал Заповед № 6363/29.01.2021г. в полза на заявителя, за
претендираните със заявлението суми, в това число и съдебни разноски в
размер на: 931.69 лева заплатена държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадените по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на РС-Г.Д.
заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело
№ 184 /2021 година по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на
действие района на Окръжен съд-Благоевград. Заповедта е надлежно връчена
на И. Абаджиеlа на 27.04.2021г., а на Н. А. - на 26.094.2021г. На 25.05.2021г.,
т.е. в законоустановения срок, длъжниците са подали възражения срещу
заповедта за изпълнение, с което оспорват съществуването на вземанията. В
тази връзка заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви
по реда на чл.422 ГПК вземанията си по процесната заповед за изпълнение.
Съобщението с указанията е надлежно връчено на 02.07.2021г., а на
29.07.20221г. е предявена исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото исково производство.
По делото е изготвено и съдебно-счетоводно заключение, неоспорено от
страните и необорено от останалите доказателства по делото, което съдът
изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно и обосновано.
Съгласно експертното заключение общо извършените на основание
процесния договор за кредит плащания от страна на кредитополучателя са в
размер на 17 191,34 лева, с които са погасени както следва: 2 144.26 лева
главница; 14 929,13 лева договорна лихва и 117, 95 лева наказателна лихва.
Експертът сочи, че към датата на депозиране на процесното заявление по
чл.417 от ГПК дължимите изискуеми и неплатени на основание процесния
договор задължения са както следва : главница в размер на 26 855, 74 лева;
възнаградителна лихва, за периода от 21.12.2007 г. /падеж на първа
погасителна вноска/ до 21.08.2020 г. /падеж на погасителна вноска № 153/ е в
размер на 14 850,21 лева; наказателна лихва за периода от 21.03.2014г. до
12.03.2020 г. е в размер на 2 237,11 лева, а за периода от 14.05.2020 г. до
17.09.2020г. - 311,00 лева. Експертът сочи, че възнаградителната лихва по
кредита не е изменяна едностранно от банката.
Съгласно експертното становище размерът на законна лихва за забава
върху главницата от 26 855,74 лева за периода от 18.09.2020 г. до 26.01.2021
г. е 977,25 лева.
Експертът сочи, че съгласно записванията в счетоводните книги на
дружеството-ищец, на основание процесния договор кредитополучателят и
солидарният длъжник имат изискуемо и непогасено задължение и за сумата
от 144 лева, представляваща разноски за връчване на покани за доброволно
плащане.
Установява се от експертизата, че след датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК /27.01.2021г./ няма извършени плащания по
процесния договор. Последното плащане е извършено на 21.03.2015г., в
10
размер на 0,97 лева наказателна лихва.
Не е спорно по делото, че дружеството-ищец „П.И.Б.“ АД, ЕИК **** е
универсален правоприемник на М.Ю.Б.“ АД, с последващо търговско
наименование „Ю.“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от
правна страна:
Производството е образувано въз основа на обективно и субективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, предявени
от „П.И.Б.“ АД, ЕИК **** в качеството на универсален правоприемник на
М.Ю.Б.“ АД, с последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД, срещу Н. Г.
А., ЕГН ********** /кредитополучател/ и И. А. А., ЕГН **********
/солидарен длъжник/ за вземания, дължими на основание Ю. „У.“, /ипотечен
банков кредит за текущи нужди /имот / № 327/877/27.11.2007г., сключен
между М.Ю.Б.“ АД, с последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД от една
страна и Н. Г. А., ЕГН ********** /кредитополучател/ и И. А. А., ЕГН
********** /солидарен длъжник/, от друга, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на РС-Г.Д..
В срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражения срещу
заповедта за изпълнение, с които са оспорили съществуването на вземанията,
поради което и в изпълнение на указания на заповедния съд, заявителят-
кредитор е предявил в законоустановения срок установителните си претенции
за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. Предметът на
исковете съвпада с този по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на гореизложеното предявените искове са допустими.
По основателността на претенциите:
От събраните и неоспорените по делото писмени доказателства се
установи по несъмнен начин наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца като правоприемник на М.Ю.Б.“ АД /чрез
вливане/ от една страна, а от друга- кредитополучателя Н. Г. А. и солидарния
длъжник И. А. А., възникнало на основание Договор за предоставяне на Ю.
„У.“, /ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот / № 327/877/27.11.2007
г., по силата на което банката е предоставила на Н. А. уговорената кредитна
сума. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, а събраните по делото
доказателства ги установяват по категоричен начин.
Не се спори, а от събраните по делото доказателства се установи, че
погашенията на главницата по договора са преустановени в периода
21.03.2014г. – 21.04.2020г., а на уговорената възнаградителна лихва – в
периода 21.04.2014 г. – 17.09.2020 г. Самите ответници не релевират по
делото твърдения, че са извършвали плащания през посочените периоди. Ето
защо съдът приема за безспорно доказани в случая предпоставките,
уговорени от страните в чл.15 от Договора /съгласно който банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че не е погасена в срок
коя и да е анюитетна погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси
или комисионни, т.15.2./.
11
Безспорно се доказаха по делото уговорените от страните предпоставки,
при наличието на които е уговорено право на кредитополучателя да обяви
кредита за предсрочно изискуем / чл.16 от Договора/. С оглед на
представените по делото писмени доказателства – съобщения, разписки,
уведомления, констативен протокол по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на
КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, съдът
приема за безспорно установено, че банката-кредитор е уведомила надлежно
кредитополучателя и солидарния длъжник за просрочие на задължения по
договора, както и за волята си /на кредитора/ да обяви кредита за предсрочно
изискуем в случай, че просрочените задължения не бъдат погасени в
определения с поканата срок. Спазени са изискванията на чл.47 ГПК,
предпоставящи залепване на уведомление. С оглед на това съдът счита за
неоснователно възражението на ответниците за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422
от ГПК предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, настъпва с волеизявление само на едната страна.
Предсрочната изискуемост е обусловена от наличието на две предпоставки: 1/
обективният факт на неплащането и 2/ упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има
действие от деня на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са се реализирали и обективните факти,
пораждащи настъпването . Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
по правната си природа представлява потестативно право на кредитора,
упражнявано с едностранно волеизявление, което е нужно да достигне до
длъжника. В хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК, правото на
кредитора следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
В казуса безспорно се установи, че към датата на фингираното връчване
по реда на чл.47 от ГПК на уведомлението на банката по чл.60, ал.2 ЗКИ е
осъществен обективният факт на необслужване на кредита от
длъжниците/ответниците - налице е забава на 78 месечни погасителни вноски
за главница и 77 месечни погасителни вноски за договорна лихва. Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем от банката, считано от 18.09.2020 г., а
заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 27.01.2021г.
С оглед на горното съдът за неоснователна тезата на ответниците за
ненастъпила в казуса предсрочна изискуемост на кредита. В случая безспорно
се установи както обективният факт на неизпълнение на договорните
задължения /процесните вноски за главница и договорна лихва/, така и
уведомяването на длъжниците за обявяване предсрочната изискуемост на
задължението от страна на кредитора, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ. Към
18.09.2020г. /сочена от заявителя/ищец дата на предсрочна изискуемост, респ.
12
27.01.2021г. /подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ несъмнено е било
налице изискуемо и непогасено задължение по договор за кредит, състоящо
се в конкретно сведение до знанието на длъжниците пера-главница,
договорни лихви, наказателни лихви, такси и комисионни.
Неоснователни са възраженията на ответниците за недействителност на
процесния договор за кредит.
Съгласно действалия към датата на сключване на процесния договор за
кредит / 27.11.2007г./ чл.3, ал.5 от Закон за потребителския кредит /в сила от
01.10.2006г. до 12.05.2010г., отменен/, този закон не се прилага по отношение
на кредити, обезпечени с ипотека. Същото императивно правило е въведено и
в действащия към момента Закон за потребителския кредит – чл.4, ал.1, т.2.
Съгласно §4 от ПЗР на Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители /в сила от 01.01.2017г./ този закон не се прилага за договори за
кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на
влизането му в сила, с изключение на чл.41 /неотносим към делото/.
За неоснователни съдът намира и възраженията на ответната страна за
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Съображения:
Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител, е изключена за индивидуално уговорени клаузи – чл.146, ал.1
ЗЗП, но се прилага към останалата част от договора – чл.146, ал.3 ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. По аргумент за противното следва, че индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да
са изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е
приел.
При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия тежестта на доказване, че определено условие от договора е
уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. Следва, че в казуса
в тежест на ищеца бе да докаже индивидуалното уговаряне на оспорените
клаузи.
При анализа и преценката на обективираните в договора съгласие с
общите условия, неразделна част от договора и декларирането на
получаването им от потребителя / в казуса волята е обективирана в раздел
първи от договора/ съдът съобрази и разпоредбите на чл.147а, ал.5 и чл.147 б
от ЗЗП.
Имайки предвид горното, както и доводите на ответниците,
обосноваващи теза за неравноправния характер на клаузи от договора,
обсъждайки конкретното съдържание на клаузите, както и аргументите на
представителя на ищеца, съдът намира, че клаузите на процесния договор за
кредит са ясни и разбираеми от граматическа гледна точка. Наред с това
счита, че тези клаузи, сочат ясно и недвусмислено механизма за изменение на
13
договорните клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на
ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. В този смисъл съдът счита за несъстоятелни възраженията на
ответника за неравноправен характер на клаузите от договора за кредит,
поради което следва да го остави без уважение.
С оглед преценката за основателност на предявените искове съдът
дължи произнасяне по направеното от ответниците правопогасяващо
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Съгласно мотивите на ТР от 21.01.2022г. по т.д. № 5/2019г. на ОСГТК
ВКС при разсрочване на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респективно при уговорка
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл.66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително
действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с
отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват
части от едно цяло вземане. Обратното-при уговорка за разсрочване на части
на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след
като вере кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен,
за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично
сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита /в този смисъл решение №
50173/13.10.2022г. по гр.д. № 4674/2021г. 3 г.о. ВКС/.
С оглед на гореизложеното разрешение и безспорно установената по
делото дата на предсрочна изискуемост на кредита -18.09.2020 г., процесните
вземания за главница и договорна лихва не са погасени по давност, предвид
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
27.01.2021г.
С оглед на горното предявените установителни искове за главница и
възнаградителна лихва са изцяло доказани и основателни и като такива следва
да се уважат. Като законна последица от уважаване на иска за главница съдът
следва да признае за установено и съществуването на вземане на ищеца в
размер на законната лихва за забава върху главницата от 26 855,74 лева,
считано за периода от 18.09.2020 г. до 26.01.2021 г. – в размер на 977,25 лева.
14
Като доказан и основателен следва да се уважи и установителния иск за
сумата от 144, 00 лева, сторени от ищеца-кредитор разноски за връчване на
длъжниците-ответници на покани за доброволно плащане.
Относно претендираната наказателна лихва:
Вземанията за наказателна лихва са „периодични плащания“ по смисъла
на чл.111 б.“в“ ЗЗД, тъй като са уговорени от страните по процесния договор
като повтарящи се през едномесечен период от време, еднородни парични
задължения на ответника към ищеца. Ето защо по отношение на тези
задължения се прилага тригодишната погасителна давност, предвидена в
чл.111, б.“в“ ЗЗД, считано от деня, следващ падежа на вземането /деня, в
който съответното вземане е станало изискуемо/. В случая вземанията на
кредитора за наказателни лихви са предявени за защита на 27.01.2021г.,
поради което претендираните от ищеца за периода преди 27.01.2018 г.
наказателни лихви са погасени по давност и като такива следва да се
отхвърлят. В този смисъл предявеният установителен иск за наказателна
лихва следва да се уважи за сумите както следва: 232,05 лева, начислена
върху просрочената главница за периода 14.05.2020 г.-17.09.2020г., както и
сумата от 1 395,71 лева - сбор от дължимите и неплатени наказателни лихви
за периода 2018г.- 2020г. / 559, 24 лева за периода 27.01.2018г. - 21.12.2018г.,
722,12лева за периода от 21.01.2019г. до 21.12.2019г. и 114,35 лева, начислена
за периода от 22.01.2020 г. до 13.03.2020г., съгласно Справка 12 от съдебно-
счетоводното заключение/.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК право
на разноски имат и двете страни.
Поради частичното уважаване на претенциите, за които ищецът се е
снабдил със заповед по чл.417 от ГПК съдът следва да редуцира разноските,
присъдени на същия в заповедното производство /ч гр д № 98 /2021г. по
описа на РС-Г.Д./ до размер от 989,10 лева, от която 889,10 лева държавна
такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 ГПК
във връзка с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Относно претендираните от ищеца в исковото производство разноски
съдът на първо място съобрази представения то страна списък по чл.80 от
ГПК. На следващо място съобрази доказателствата за извършени от страната
разходи в процеса: 400 лева заплатено възнаграждение за вещо лице е
1 009,56 лева държавна такса по предявените искове. Наред с това съобрази
участието и реализираната по делото защита от юрисконсулт. В тази връзка и
при условията на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за
правната помощ съдът определи на страната 400 лева юрисконсултско
възнаграждение. Следва, че общият размер на разноските, направени от
ищеца възлизат на 1 809,56 лева, от които по съразмерност следва да му се
присъдят 1 760,85 лева.
Искането на ответниците за присъждане на съдебни разноски е
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. По делото е
15
приложено единствено доказателство за упълномощаването на адв.Рангел
Бараков от ответниците по делото, за осъществяване на процесуалната им
защита пред настоящата инстанция. Липсват доказателства по делото за
сключен между страните договор, по силата на който същите са уговорили
заплащането на адвокатско възнаграждение на пълномощника за
осъществената пред настоящата инстанция от същия защита на ответниците,
конкретен размер, начин и падеж на плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „П.И.Б.“„
АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., от една страна
и Н. Г. А., ЕГН **********, с.Т., община Х., област Благоевград и И. А. А.,
ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“Х.Б.“ № 10 от друга страна, че Н. Г. А., ЕГН
**********, с.Т., община Х., област Благоевград и И. А. А., ЕГН **********,
гр.Г.Д., ул.“Х.Б.“ № 10 дължат на „П.И.Б.“„ АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37, ЕИК ****, представлявано от
изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П. сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК с № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен лист от 11.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д., възникнали на основание
Договор за предоставяне на Ю. „У.“ /ипотечен банков кредит за текущи
нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г., сключен между „П.И.Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37, ЕИК **** като
кредитор и Н. Г. А., ЕГН ********** като кредитополучател и И. А. А., ЕГН
********** като солидарен длъжник, както следва:
26 855.74 /двадесет и шест хиляди осемстотин петдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща просрочена главница,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г.;
14 850.16 /четиринадесет хиляди осемстотин и петдесет лева и
шестнадесет стотинки/ лева, представляваща просрочена договорна лихва,
начислена за периода 21.04.2014 г. – 17.09.2020 г. включително, на основание
т.6.1.1. от договора за кредит;
1 395,71 /хиляда триста деветдесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки/ лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена
върху просрочената главница, за периода 27.01.2018 г. до 12.03.2020 г.
включително, на основание т.6.2 от договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над уважения размер до претендирания от 2 625.50 /две хиляди
шестотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева, и за периода от
21.03.2014 г. до 26.01.2018 г., включително, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
232.05 /двеста тридесет и два лева и пет стотинки/ лева, представляваща
наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода
14.05.2020 г. – 17.09.2020 г. включително, на основание т.6.2. от договора за
16
кредит;
977.25 /деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/
лева, представляваща законна лихва за периода 18.09.2020 г. -26.01.2021 г.
включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляващи непогасени
разноски за връчване на покана за доброволно плащане до ответниците.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с.Т., община Х., област
Благоевград и И. А. А., ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“Х.Б.“ № 10 да заплатят
на "П.И.Б.“„ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37,
ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П.,
съдебни разноски по делото както следва:
989,10 /деветстотин осемдесет и девет лева и десет стотинки/ лева,
разноски в заповедното производство /ч гр д № 98 /2021г. по описа на РС-
Г.Д.;
1 760,85 /хиляда седемстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет
стотинки/ лева в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17