№ 13270
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110149724 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “**********************”
ЕАД против А. В. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумите 1
356,48 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от
15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 172,29 лева - мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г., 56,57 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределени за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,16 лева
- мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 04.03.2022 г.,, за които е издадена
заповед за изпълнение от 08.04.2022 г. по гр. д. № 13 474/2022 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е наемател – настанен в топлоснабдения имот с
настанителна заповед № ИСН – 04-77/07.11.2003 г.; че е подал заявление –декларация
за откриване на партида.
В срока по чл. 415 ГПК е подадено възражение на бланка. В него се сочи, че
ответникът е с ТЕЛК, който е приложен. С разпореждане от 21.07.2022 г. на длъжника
е указано да уточни дали оспорва вземанията по заповедта. В указания срок с молба от
08.08.2022 г. длъжникът сочи, че възразява срещу вземанията по заповедта. Позовава
се на давност.
Видно от справка относно длъжника не съществуват правни ограничения – л.
1
20 от зап. дело.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, в който исковете се оспорват.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че вземанията са погасени по давност и оспорва
претендираната от ищеца цена на ТЕ. Претендира разноски.
В първо с.з. ответницата се явява лично и е направила искане по чл. 94 и сл. ГПК
за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, което
е уважено с протоколно определение от 24.04.2023 г. и делото е отложено като не е
даден ход в това с.з. За представител е назначена адв. В. Ц. Б. съгласно писмо от
29.05.2023 г. от САК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че до
топлоснабдения имот с адрес: *****************************, аб.№
************************, ИД номер 169927 по силата на съществуващото между
страните облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял
топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че ответникът е
потребител на ТЕ – наемател/ползвател относно имота; По иска за вземането за лихва
за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на
паричното задължение /настъпил падеж/; размера на исковете си.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си. По възражението за давност
в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл срокът, с който законът свърза
погасяването на вземанията по давност, а в тежест на ищеца е да докаже, че са
настъпили основания за спирането/прекъсването на давността.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Видно от заповед № ЖН – 04-077/07.11.2003 г. от СО, р-н Красна поляна през
2003 г. ответникът е настанен като наемател/ползвател на процесния имот, който е
общинска собственост. В последствие са издадени и заповед № ЖН-04-33/07.12.2010 г.
и заповед № АКП16-АД-66-15/11.08.2016 г., с които отново ответникът е настанен като
наемател/ползвател на процесния имот, който е общинска собственост. Въз основа на
заповедите са сключвани и договори за наем, като за исковия период е действал
договор за наем от 07.02.2010 г., който според записаното в него е безсрочен. Видно от
заявление – декларация от 12.11.2003 г., подадено от ответника лично, на тази дата
партидата е сменена на името на ответника по негово искане.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна,
че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
2
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват
клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е
действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Видно от приложените документи и главните отчети от 26.05.2019 г., 07.06.2020
г. и 17.05.2021 г. в процесния топлоснабден имот редонвоно са снемани показанията
на уредите.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване и ТЕ, за отопление и ТЕ,
отдадена от сградната инсталация. Според СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна
собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия.
Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване
поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена
коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 1 575,28 лв. Ищецът претендира по-
малка сума от 1 356,48 лева.
Ответникът се е позовал на давност. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. Исковата молба /заявлението/ е входирано на 15.03.2022 г. и са погасени
по давност всички задължения, станали изискуеми преди 15.03.2019 г. Съгласно чл.
114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „**********************” ЕАД
за доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111,
б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според чл. 32, ал. 1
ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ
се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на
15.03.2022 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 15.03.2019 г.
Така, дължимите суми за м. 01.2019 г. са станали изискуеми на 17.03.2019 г.
Относно тях давността е прекъсната, понеже заявлението е подадено на 15.03.2022 г. и
3
са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 15.03.2019 г.
Дължимите суми за м. 12.2018 г. са станали изискуеми на 14.02.2019 г. Това са
последните погасени по давност суми. Погасени по давност са сумите за част от
периода, а именно: 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021
г.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 1 575,28 лв. Ищецът претендира обаче
по-малка сума за исковия период от 1 356,48 лева. За периода за периода 01.01.2019 г.
– 30.04.2021 г. според СТЕ за целия имот са дължими 1 309,74 лв. Искът е
основателен до сумата от 1 090,94 лв., което се равнява на 1 356,48 лева минус сумите
до м. 12.2018 г. или 1 356,48 лева - 265,54 лв.
Ищецът претендира за периода 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 56,57 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.
Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според справката на л. 21 обаче за този период са дължими 26,61 лв., до
която сума искът е основателен. Сумите не са погасени по давност.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 137,38 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
04.03.2022 г. върху главницата от 1 090,94 лв., който размер съдът определи на осн. чл.
162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 10,16 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 68,09 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, дължат се и 150 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. В заповедното пр-во са сторени разноски в общ
размер от 81,91 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 407,50 лв.
разноски в исковото производство и 64,42 лв. разноски в заповедното пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**********************” ЕАД
ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****************, против А. В. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*************************3, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1 090,94 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. относно топлоснабден имот с адрес:
4
*****************************, аб.№ ************************, ИД номер
169927, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /15.03.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 26,61
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 137,38 лв. - лихва за забава върху
главницата от 1 090,94 лв. за период от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
топлинна енергия като неоснователен за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г. , както и
за горницата над 1 090,94 лв. до пълния предявен размер от 1 356,48 лв., иска за
главница за дялово разпределение за горницата над 26,61 лв. до пълния предявен
размер от 56,57 лева, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 137,38 лв. до
пълния предявен размер от 172,29 лв., а иска за сумата 10,16 лева - мораторна лихва за
период от 01.05.2019 г. до 04.03.2022 г.- изцяло.
ОСЪЖДА А. В. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София, *************************3, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „**********************” ЕАД ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****************, сумата от 64,42 лв. – разноски по гр. д. № 13 474/2022 г. по описа
на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА А. В. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София, *************************3, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „**********************” ЕАД ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****************, сумата от 407,50 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5