РЕШЕНИЕ
№ 2325
гр. Пловдив, 08.12.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2260 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на Глава X - та от
Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с чл.166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1,
т.3, б.”а” от Закона за водите /ЗВ/.
2. Образувано е жалба от „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***, представлявано от
управителя – Н. А. Щ. , срещу Акта за установяване на публично държавно вземане
№ 48/20.05.2022г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който на дружеството – жалбоподател се установени задължения към
бюджета, представляващи незаплатени такси за водовземане по разрешително №
33750025/09.07.2018г.
за период
01.01.2020г. -31.12.2020 г. с дължима главница – 30 587,17 лева и дължима
законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 20.05.2022г. в общ размер на
3900,18 лева, и законна лихва за забава от датата следваща датата на издаване
на АУПДВ.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност на оспорения административен акт.
Твърди се,
че установеното с него вземане не почива на законова разпоредба. Поддържа се,
че в чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ е
предвидено изключение от задължението за заплащане на такси както за ползването
на вода, така и за заустването на отпадни води, за ползватели, които се
занимават с аквакултурни дейности. Сочи се, че дейността на дружеството –
жалбоподател попада именно в тази хипотеза, поради което обжалваният акт се
явява издаден без правно основание. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът – директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. ,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че при издаване
на оспорения акт са спазени процесуалните правила и материалния закон. Твърди
се, че предвиденото изключение за заплащане на такси за аквакултури и свързани
с тях дейности в случая е неприложимо, тъй като същото е предвидено за разрешителните,
издадени по реда на чл. 46, ал. 1, т. 2 и чл. 44 от Закона за водите - за
водовземане и ползване на воден обект, а процесното разрешение е по чл. 46, ал. 1, т. 3б от ЗВ - за заустване на
воден обект. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение срещу размер на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. „Бяла Река -
ВЕЦ“ ООД е титуляр на разрешително № 33750025/09.07.2018г., издадено от
директор на БД ИБР, с което му е предоставено право за ползване на воден обект:
Дере „Гьопса“, представляващо имот № 000199, публична общинска собственост, с
начин на трайно ползване – „дерета, оврази, ями“, по поречието на р. Марица, за
заустване на отпадни води за експлоатация на съществуващ обект: „Предприятие за
преработка на риба и рибовъдна база“, с краен срок на действие до 09.07.2024г.,
с разрешено количество 3293 200 м3/год.
Отразената
в разрешителното цел на използването е: „Ползване на воден обект за заустване
на смесен поток пречистени битово – фекални и производствени води след ЛПСОВ и
отработени през рибовъдните басейни отпадъчни води (производсвтени отпадъчни
води) за експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и
рибовъдна база“, находящ се в имот № 011051, землище на село Войнягово, община
Карлово, област Пловдив.
Разрешителното
третира две зауствания: Поток № 1 – смесен поток битово – фекални и
производствени води в дере „Гьопса“ и Поток №2 – отработени през рибовъдните
басейни отпадъчни води (производствени) в дере „Гьопса“.
Според
текста на разрешителното, титулярят заплаща такса за ползване на воден обект за
зауставане на отпадни води, съгласно размерите и сроковете, определени в
Тарифата на Министерски съвет по чл. 194 от Закона за водите, в сила към
момента на заплащане на таксата. Също така титулярят има задължение да осигури
измерване на количествата заустени отпадъчни води като монтира необходимите
измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания.
7. От страна на
„Бяла Река - ВЕЦ“ ООД е представена
Декларация по чл. 194б от ЗВ, според която за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020
г. по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. титулярят дължи такса
за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – 18,39 лева,
като подробно е описан редът за определяне на размера, съобразно отчетеното по
измервателно устройство № 55259790 и № 13812464 разрешено количество, такса
Е=0,006 лв./куб. м.
8. Според
Констативен протокол №ПВ1-230/29.10.2021г., съставен от длъжностни лица при БД
ИБР, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. "Бяла река - ВЕЦ" ООД е
подало некоректна декларация по чл. 194б от ЗВ и дължимата такса по
разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. е преизчислена в размер на
30 605,56 лева, включващи ползваните количества вода за Поток 1 и Поток 2 от разрешителното.
9. До „Бяла Река -
ВЕЦ“ ООД е отправена покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-289/08.11.2021г., с която дружеството е уведомено,
че следва да заплати доброволно задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а
от ЗВ в размер на 30 605,56 лева, като титуляр на Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води №
33750025/09.07.2018 г.
10. От страна на
„Бяла Река - ВЕЦ“ ООД е подадено
възражение вх. № ПО-02-289 (1)/01.12.2021г., в което се поддържа, че дължимата такса
за 2020 г. по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. на основание
чл. 194, ал. 1, т. 1, букава „а“ ЗВ е
единствено за Поток 1 – в размер на 18,39 лева, а за Поток № 2 такса не се
дължи с оглед изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ.
11. Директорът на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е издал Акта за
установяване на публично държавно вземане № 48/20.05.2022г., с който на „Бяла
Река - ВЕЦ“ ООД се установени задължения към бюджета, представляващи
незаплатени такси за водовземане по разрешително № 33750025/09.07.2018г. за
период 01.01.2020г. -31.12.2020 г. с дължима главница – 30 587,17 лева и
дължима законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 20.05.2022г. в общ размер
на 3900,18 лева, и законна лихва за забава от датата следваща датата на
издаване на АУПДВ. Актът не е обжалван в законоустановения срок и е влязъл в
сила. По това обстоятелство е налице и влязло в сила определение №
1564/13.10.2022г., постановено в настоящото съдебно производство.
IV. От правна
страна:
12. Според чл. 2, ал. 1 от Правилника
за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /обн.,
ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г./ Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна
издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и
представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.
Нормата на
чл. 16, ал. 1 от Правилника предвижда, че директорите на басейновите дирекции
се назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната среда и
водите. По правилата на чл. 5, ал. 7 и ал. 8 от същия подзаконов нормативен
акт, директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни свои
правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези
правомощия, които по закон не подлежат на делегиране. Самият директор изпълнява
текущи задачи, възложени му от министъра, заместник-министрите, главния
секретар на Министерството на околната среда и водите или директора на дирекция
"Управление на водите".
Според чл.
195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал.
1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно
вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4)
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
Правилото на чл. 194, ал. 1, т.
3, б. „а“ от Закона за водите
(приложима ред. ДВ, бр. 65 от 2006 г.) предвижда задължение за титулярите на
разрешителни за ползване на воден обект да заплащат съответна такса. Посочената
норма не е търпяла промяна в релевантния за настоящия спор период.
Извън посоченото правило, с разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ
(действаща редакция ДВ бр. 25 от 2019 г.) е предвидено, че таксата по чл. 194,
ал. 1 ЗВ не се заплаща за водовземане за аквакултури по чл. 44 и за ползване за
аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с
тях дейности. Съпоставката на този текст с предходната му редакция (ДВ, бр. 98
от 2018 г.) показва, че критерият за освобождаване - „ползване на воден обект
за аквакултури и свързаните с тях дейности“ е прецизиран като са посочени
конкретните дейности, за които се издава разрешително по чл. 44 и чл. 46, ал.
1, т. 2 ЗВ. Първата от тези разпоредби регулира общия режим за издаването
на разрешително за водовземане, а
втората – издаването на разрешително за ползване на воден обект за аквакултури
и свързаните с тях дейности.
Водовземането
съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 4 ДР на ЗВ обхваща всички дейности,
свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно пар. 1, т.
25 ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която е свързана с отнемане на
водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.
Нормата на
чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ от своя страна регулира издаването на разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за:
а) проектиране на обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места,
селищни и курортни образувания; б) експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.
В
действащото законодателство не съдържа легално определение за нищожност на
административен акт, нито са установени правни основания за прогласяване на
нищожност на административните актове. Правната теория и съдебната практика
възприемат критерия за особено съществено нарушение на всяко едно от петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК. Некомпетентността на органа
да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева,
териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът
във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса
на волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица
унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност
е този административен акт, който е лишен изцяло от правно основание или когато
акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон
или от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките,
визирани в хипотезиса на материалноправната норма. Превратното упражняване на
власт също е порок, който принципно води до унищожаемост, осен ако
преследваната с издаването на акта цел е различна от законоустановената и не би
могла да бъде постигната с никакъв друг акт.
Оспореният в
настоящото производство административен акт е издаден от териториално и
материално компетентен орган. Тоест не е налице нищожност на акта поради липса
на компетентност.
Актът
съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и длъжност на
издател, подписа и разпоредителна част. Следователно не се установява и порок
във формата или липса на форма, която може да са приравни на липса на
волеизявление.
Съдът
констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата
по издаване на акта от степен, водеща до липса на волеизявление.
Не се
установи и сочената от жалбоподателя хипотеза, в която акт с такова съдържание
не може да бъде издаден въз основа на никаква нормативна опора или от нито един орган или при пълна
липса на условията и предпоставките, визирани в закона. По същество възраженията
на оспорващия са насочени по тълкуването и прилагането на материалната правна
норма. Възприетият от законодателя подход за прецизиране в разпоредбата на чл.
46 ЗВ на самостоятелни основания за издаване на разрешителни за ползване по т.
2 и т. 3 на ал. 1 обосновава извода, че ползването на воден обект за
аквакултури и свързаните с тях дейности не включва имплицитно и ползването на същия
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Този извод се
потвърждава и от наличието на издадено на жалбоподателя разрешително №
33750025/09.07.2018г. именно на самостоятелното основание по чл. 46, ал. 1, т.
3, буква „б“ ЗВ. При това положение, след като сега действащата разпоредба на чл.
194, ал. 11, т. 4 ЗВ прилага идентично на чл. 46, ал. 1 ЗВ прецизиране, следва
да се приеме, че изключението за заплащане на текста по чл. 194, ал. 1, т. 3,
б. „а“ ЗВ не обхваща и ползването на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води при ползване на съществуващ обект, макар той да е
предназначен за аквакултури. Противното би означавало нормата да се тълкува
разширителна, което ще се яви в противоречие с целта на обсъденото
законодателно изменение, което по същество е прецизирало конкретен обхват на
ползване в общото понятие за ползване на воден обект за аквакултури и
свързаните с тях дейности.
Дори и да се
сподели позицията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че същата третират
въпроси по правилното прилагане на материалния закон с пряко отношение към
законосъобразността на издадения административен акт. Установеното в случая
публично задължение почива на изрично нормативно овластяване и предвидено в
закона общо задължение за заплащане на такса за ползване на воден обект, тежащо
върху титуляря на издаденото разрешително. При това положение обстоятелството
дали адресатът на акта е задължено по смисъла на закона лице е релевантен за
незаконосъобразността на АУПДВ до степен на унищожаемост, но няма отношение към
неговата валидност, защото този порока не засегне същността на акта като
властнически волеизявления /в този смисъл решение № 3667/10.03.2020 г. по адм.
дело № 11415/2019 г. на Върховния
административен съд/.
В случая не
се установява и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да
е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона
цели.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, а
подадената срещу него жалба е неоснователна.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. На основание чл. 194б, ал. 5 ЗВ и по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бяла Река -
ВЕЦ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***,
представлявано от управителя – Н. А. Щ. , с искане за прогласяване на нищожност
на Акта за установяване на публично държавно вземане № 48/20.05.2022г., издаден
от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
ОСЪЖДА „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. ***, представлявано от управителя – Н. А. Щ. ,
да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, сумата от общо 100
(сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: