№ 6349
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.А Гражданско дело №
20221110142566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 163691/05.08.2022 г., уточнена с молба вх.
№ 171415/16.08.2022 г. и с молба с вх. № 175902/23.08.2022 г. с правно
основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от М. Т. Т. - Митовска, с която
търси защита от домашно насилие за себе си и за сина си, срещу Г. Х. М., за
когото се твърди, че е нейн девер.
Ответникът не се явява в проведените по делото открити съдебни
заседания и не взема становище по молбата.
Със заповед за незабавна защита № 215 от 17.08.2022 г. съдът е наложил
мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От служебно изготвените в хода на производството по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г. справки /л. 25 и л. 26 от делото/ се установява, че
ответникът Г. Х. М. е брат на съпруга на молителката, респ. чичо на нейния
син Д. Д. М..
Молбата за защита е подадена от лица, за които се твърди, че са
пострадали от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8 от ЗЗДН
е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирани за това
страни, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради
което тази молба е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или
1
бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се
намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице,
с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или
низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо
съпружеско съжителство.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо пострадалите. Според разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява
специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита -
чл. 3, т. 6 и т. 7 от ЗЗДН.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН от молителя не може да бъде доказателство за деянията на ответника,
доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани такива, какъвто не е
настоящият случай. На заявения акт на насилие е имало преки очевидци, а
именно – съпругът на молителката. Поради което декларацията не следва да
се ползва с доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се на процесната дата, час и място, по делото е проведен разпит на
свидетел – очевидец на случилото се, а именно лицето Д. Митов М. /съпруг на
молителката/. Съдът кредитира изцяло показанията на св. М., доколкото
същите са логични, последователни и кореспондират с останалите
доказателства по делото, преценявайки ги и по реда на чл. 172 от ГПК. От
същите се установява, че миналата година, докато времето още било топло,
свидетелят поръчал дърва за огрев за през зимата, които той и съпругата му
разтоварвали два дни в двора на къщата им. Още първият ден, в който
разтоварвали дървата, ответникът отишъл при тях и направил „грандиозен
скандал“, като започнал да ги обижда, включително казал на свидетеля, че
щял да влезне в тях и да го заколи, докато спи, както и посегнал на съпругата
му с едно от дървата. Д. Митов М. е категоричен, че през цялото време на
този скандал синът му Д. Д. М. не е присъствал, не е станал свидетел на
същия, а е бил вътре в къщата, като не му е известно детето да е чуло нещо от
него.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по
делото да са налице конфликтни отношения между страните, както и че на
процесната дата 03.08.2022 г. е възникнал скандал между тях, в рамките на
2
които поведението на ответника е ескалирало до степен на вербална агресия
спрямо молителката, като я е обиждал, както и е осъществил и опит са
физическо посегателство спрямо нея – посегнал е да я удари с дърво. С тези
си свой действия Г. Х. М. е осъществил домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН по отношение на М. Т. Т. – Митовска. Същевременно, от събраните
по делото данни липсват доказателства за това на процесната дата ответникът
да е осъществил домашно насилие и спрямо детето Д. Д. М. или същото да е
ставало свидетел на такова, поради което молбата в тази й част, с която се
търси защита и за него, се явява неоснователна и недоказана. Актът на
домашно насилие е извършен от Г. Х. М. спрямо М. Т. Т. – Митовска
виновно, а умисълът му е обективиран в поведението му - вербално и
физически.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за доказано
единствено домашното насилие, осъществено спрямо молителката М. Т. Т. –
Митовска, описано в молбата й за защита, както и неговото авторство, поради
което и на извършителя следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на домашно
насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3, пр. 1 от ЗЗДН: на първо място, задължаване да се
въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, като за посочената мярка
за защита не следва да се определя срок, тъй като задължението на ответника
да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение
и не е ограничено във времето, както и забрана за доближаване на
пострадалата на разстояние по-малко от 5 м., които следва да се наложат за
срок от 8 месеца, считано от постановяване на настоящото решение, което ще
даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така
и своето бъдещо поведение.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази
характера и тежестта на извършеното от ответника, и намира, че следва да му
се наложи глоба в размер на сумата от 200 лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено молителя, но
същият не е претендирал присъждането на такива.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
3
е в размер на 25.00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
УВАЖАВА молба с вх. № 163691/05.08.2022 г., уточнена с молба вх. №
171415/16.08.2022 г. и с молба с вх. № 175902/23.08.2022 г., в частта й, в
която молителката М. Т. Т. – Митовска, ЕГН **********, търси защита за
себе си срещу Г. Х. М., ЕГН **********, и ИЗДАВА ЗАПОВЕД в нейна
полза, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Г. Х. М., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. Т. Т. – Митовска, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН на Г.
Х. М., ЕГН **********, да приближава М. Т. Т. – Митовска, ЕГН **********,
на разстояние по-малко от 5 /пет/ метра, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от
постановяване на решението – 24.04.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Х. М., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Г. Х. М., ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на
25,00 /двадесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 163691/05.08.2022 г., уточнена с молба вх. №
171415/16.08.2022 г. и с молба с вх. № 175902/23.08.2022 г., в частта й, в
която се търси защита и за лицето Д. Д. М., ЕГН **********, като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за същото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4