Р Е
Ш Е Н
И Е
№260077
08.06.2021
г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански
състав
На
дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар:
АННА СТОЯНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Стоян Германов в.гр.дело № 128 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20201 от 11.12.2020 г.,
постановено по гр.дело № 273/2019 г. по описа на Окръжен съд – К. е прекратено учредено
в град Т., Република България, между Т.Г.Т. с постоянен адрес:***, Република България,
ул. „К. Д." № 27, с ЕГН - **********, и И.К. с постоянен адрес:***,
Република България, ул. „В. Л." № 3, вх. А, ет. 4, ап. 11, с ЕГН - **********,
на основание Протокол от 01.04.2013 г., подписан на 19.06.2013 г., дружество,
по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, за постигане на една обща стопанска цел - покупка
и продажба на недвижими имоти и закупуване на недвижимо имущество в границите
на Република Турция, поради основателни причини. Със същото решение е осъден И.К.
с постоянен адрес:***, Република България, ул. „В. Л." № 3, вх. А, ет. 4,
ап. 11, с ЕГН - **********, да заплати на Т.Г.Т. с постоянен адрес:***,
Република България, ул. „К. Д." № 27, с ЕГН - **********, сумата от 10000
(десет хиляди) евро, представляваща част от дела на съдружника Т.Г.Т. в
учредено, на основание Протокол от 01.04.2013 г., подписан на 19.06.2013 г., и
прекратено дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по
делото разноски в размер на 1 991 лева, като предявеният иск за разликата над
10 000 евро и до сумата в размер на 160 000 евро, като неоснователен в тази
част е отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение
е останал жалбоподателя Т.Г.Т., който чрез пълномощника си адв. Г.И.
го е обжалвал в частта, с която е отхвърлен предявения иск, а именно
претенцията за присъждане на 150000 евро, като се моли отмяна
първоинстанционното решение в обжалваната му част и или уважаване изцяло на
иска с посочено правно основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД за посочената сума, или
в условията на евентуалност за същата сума да бъде уважена претенцията по чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, като се иска и присъждане на
разноските. В жалбата е изложена установената фактическа обстановка, като се
набляга на липсата на извършване на каквато и да е дейност от страна на
ответника И.К., т.е. ако се приеме наличие на гражданско дружество, то същото
не е извършвало никаква стопанска дейност. Не са извършвани никакви разходи. За
евентуалният иск в жалбата се излагат доводи за липсата на отчет от страна на
ответника К., за неговото пълно бездействие и неизпълнение на възложеното от
ищеца Т., а именно сключване на сделки с предмет недвижими имоти. Счита, че
неправилно окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 358, ал. 2 от ЗЗД,
защото липсва употреба на изпратената от ищеца на ответника сума за реализиране
на стопанска цел. Липсвала възникнала имуществена общност по смисъла на чл.
359, ал. 2 от ЗЗД. Съдружникът, който не е изпълнил задължението си за вноска
не би следвало да получава дял от внесената парична вноска от другия съдружник.
Налице е противоречие с общия принцип на правото за недопускане на
неоснователно разместване на блага. Това определяло първоинстанционното
решение, като неправилно в материалноправен аспект. Според жалбоподателя е
налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
необсъждане на доводите на ищеца, както и в нарушение на разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК – неосноваване на решението върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона. В жалбата се твърди и
необоснованост на съдебното решение, изразяващо се в несъответствие между
приетите по делото доказателства и погрешно формирани правни изводи въз основа
на правилно установени факти.
Ответникът по жалбата И.К.
чрез особения си представител адв. Х.К. е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че правилно окръжният съд е приел въз основа на доказателствата по
делото наличие на гражданско дружество между страните. Правилно съдът е приел,
че внесената сума в размер на 300000 евро ставала обща собственост между ищеца
и ответника на основание чл. 359, ал. 2 от ЗЗД, защото протокола, подписан от
двете страни през 2013 г. не съдържал изрична уговорка за размера на дяловете
на съдружниците в гражданското дружество. Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице - страна по делото; засяга
съответно неблагоприятна за него част от първоинстанционно решение и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в
хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е
предявен от Т.Г.Т. против И. К. неуважен от първоинстанционният
съд иск с цена 150000 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, сума представляваща част от дялова вноска в
гражданско дружество създадено с подписан от страните протокол на 13.06.2013 г.
С
жалбата в условията на евентуалност се претендира същата сума и законна лихва
за неизпълнение от И.К. на възникнало облигационно отношение между страните –
договор за поръчка. В настоящата инстанция не се дължи произнасяне по
евентуалния иск, по който висящността не е възстановена, поради разглеждането
на главните искове от първа инстанция и произнасяне по същество – уважаване
изцяло на иска за прекратяване на гражданското дружество и частично присъждане
на претендираната сума.
Въззивният
съд споделя приетата от окръжния съд фактическа обстановка.
По
делото е приет Протокол с посочена дата първи април 2013 г. и ръкописно
изписана дата – 19.06.2013 г., подписан от страните, с което на ответника К. се
възлага да купува и продава недвижими имоти в Турция, като за целта ищецът Т.
следва да внесе по банкова сметка ***, разкрита в банка в Турция сумата от
500000 евро. Съгласно протокола след извършване на търговия в посоченото
направление и приспадане на разходите, половината от печалбата остава за
ответника К.. Периодът на търговското партньорство е определен на една година
от датата на постъпването на посочената сума в банковата сметка. Съгласно
заключението на неоспорената и приета по делото ССЕ, от банкова
сметка *** Т.Т., открита в „А.Б. Б." АД по банкова сметка *** К. в банка
„Т. И. Б." А. III. И., са наредени преводи в размер на 300 000 евро, както
следва: на 15.05.2013 г. - 100 000 евро, на 17.06.2013 г. - 100 000 евро и на
04.07.2013 г. - 100 000 евро. Установява също така, че на 05.01.2016 г. по
сметката на ищеца Т. в А. Б. Б." АД гр. С., е постъпила сума в размер на
78 000 лева (левовата равностойност на 40 000 евро) с наредител И.К..
Основанието за превода е „връщане на пари, получени за строителство". На 07.09.2015
г., по сметката на ищеца в „А. Б. Б." АД е постъпила сума в размер на 194
853.75 лева (левовата равностойност на 100 000 евро), с наредител А. К.. В тази
връзка ищецът сочи в исковата молба, че лицето А. К. е в родствена връзка с И.К..
Ищецът е отправил до ответника, чрез 3-ти нотариус на Б. предупреждение № 12203
от 11,07.2017 г. с покана за връщане на сума от 160 000 евро. Ищецът кани
ответника да му върне сумата от 160 000 евро, поради липса на изпълнение от
страна на ответника. В отговор на ответника се оспорва наличието на каквото и да е
задължение към ищеца.
По
делото не е спорен въпросът за компетентността на българския съд при наличието
на страни – физически лица с българско гражданство и договор сключен на
територията на страната.
Основният
въпрос от значение за правилно решаване на делото е правната квалификация на
отношенията между страните по предмета на делото. Ето защо следва да се обсъдят
детайлно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства – писмени и
експертни, както и доказаното поведение на страните за да се извлече
действителната им воля.
За
да е налице гражданско дружество следва да има успоредни изявления на страните,
насочени към обща стопанска цел, които не противоречат на закона, нито да го
заобикалят.
В
приложените по делото протокол и писмо на ответника до ищеца с дата 01.04.2013
г. - приети и неоспорени, довели до извода на окръжния съд за наличие на
гражданско дружество, страните се договарят за съвместна дейност насочена към
търговия с недвижими имоти на територията на Република Турция. Посочените
обстоятелства определят намеренията на страните, като такива, насочени към
създаване на гражданско дружество – осъществяване на обща стопанска цел с
обединени усилия. Гражданско дружество е възникнало между страните, като
изпълнението на дейността му е обусловено от условие за внасяне на определена
сума. Различните форми на участие в общата дейност на дружеството не обуславят
различно съдържание на правата и задълженията, тъй като съдружниците нямат
отделни цели и противоположни интереси в рамките на развиваната обща дейност –
така Решение № 78 от 17.06.2009 г. по т.д. 756/2008 г. на II т.о. на ВКС. Следва да се отбележи и съгласието на
страните с първоинстанционното решение в частта му за прекратяване на
учреденото между страните дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, което не е
обжалвано от тях и настоящият съд е обвързан с това решение.
Внесените
в дружеството суми от 300000 евро съгласно чл. 358, ал. 2, изр. I от ЗЗД става обща собственост на съдружниците. При
прекратяване на дружеството всеки съдружник може да иска своя дял от общата съсобственост
– чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. Дружеството е прекратено съгласно влязлото в сила Решение №
20201 от 11.12.2020 г. по гр.д. № 273/2019 г. на Окръжен съд – К. в
необжалваната му част. В нито едно от представените и приети по делото
доказателства не е уговорено между съдружниците какъв е размерът на техните
дялове. Съгласно чл. 359, ал. 2 от ЗЗД дяловете на двамата съдружника са равни.
В тази насока е и клаузата в точка „е“ от подписаният протокол между страните
за разпределяне на печалбата от дейността по равно. Ето защо приетото от
първоинстанционният съд в мотивите относно изчисляване на дължимото е правилно
– внесени 300000 евро – обща собственост на съдружниците. При прекратяване на
гражданското дружество се полагат на всеки съдружник по 1/2 от общата
собственост или по 150000 евро. Изплатени до завеждане на иска 140000 евро от
ответника на ищеца. Дължими на ищеца – 10000 евро. Така и Решение № 118 от
21.10.2020 г. по т.д. № 2027/2019 г. на II
т.о. на ВКС, Решение № 469 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на III г.о. на ВКС. Правните разпоредби уреждащи
отношенията между страните в този случай са императивни и са приложими в
рамките на така заведения иск. Ето защо и възраженията в жалбата, свързани с
противоречие с общия принцип на правото за недопускане на
неоснователно разместване на блага в това дело са неоснователни. Въведеният
предмет на делото от ищеца с исковата молба не включва извъндоговорно основание
на претенцията му.
Ето
защо жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде
оставено в сила.
В хода на производството пред въззивна
инстанция е направено искане от особения представител на ответника по жалбата –
адвокат Х.А.К. *** за присъждане на разноски. Съдът намира с оглед фактическата
и правната сложност на делото и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК във вр. с чл.
26, ал. 2 от ЗПрП във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на особения представител да бъде определено възнаграждение в
размер на 3800-три хиляди и осемстотин лева, дължими от първоначалния ищец и
настоящ жалбоподател, за плащането на което следва да бъде осъден.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 20201 от 11.12.2020 г., постановено по гр.дело № 273/2019 г. по описа на
Окръжен съд – К. в частта, с която е отхвърлен предявен иск от Т.Г.Т.
с постоянен адрес:***, Република България, ул. „К. Д." № 27, с ЕГН – **********
против И.К. с постоянен адрес:***, Република България, ул. „В. Л." № 3,
вх. А, ет. 4, ап. 11, с ЕГН – ********** за разликата над 10 000 евро до
сумата в размер на 160 000 евро, внесени в учредено на основание протокол
от 01.04.2013 г., подписан на 19.06.2013 г. и прекратено дружество, ведно с
претендираната законна лихва, считано от 13.11.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с постоянен адрес:***,
Република България, ул. „К. Д." № 27, с ЕГН – ********** да плати на
адвокат Х.А.К. *** сумата от 3800-три хиляди и осемстотин лева, представляващи
възнаграждение на особен представител в производството пред настоящата
инстанция
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.