Р Е Ш Е Н И
Е
№ 140 25.11.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на ……………осемнадесети ноември……… две хиляди и деветнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря……………Димитрийка Христова……………………..….
И
прокурора ………………………………………………..……………………………
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….…………………………………..
търговско
дело ………….№ 84 по описа за 2019
година…..……………..…..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.Х.И. срещу „А. б. Б." АД – София, с която се предявява иск с
правно основание чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че между б.ата и „Хелиус“ ООД е
сключен договор за б.ов кредит „Автомобил“ от 31.10.2007г. По силата на този
договор б.ата е предоставила на кредитополучателя сумата от 19 500 евро,
която съставлявала част от договорената цена на автомобила без ДДС. За
обезпечаване на задълженията по договора, дружеството „Хелиус“ предоставило в
полза на б.ата редица обезпечения, в т.ч. съгласно чл. 26.4 от договора - запис на заповед за
цената на кредита, авалиран от Д.Д. И. и ищеца Д.Х.И.. Кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, след което б.ата се снабдила с изпълнителен лист по
заповед за изпълнение № 1562 от 15.09.2009 г. на Районен съд- Хасково. Въз
основа на този изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20098740400612 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с длъжник
„Хелиус“ ООД. На следващо място, на 16.08.2010 г. б.ата се снабдила и с
изпълнителен лист от 20.08.2010 г. срещу издателя на запис на заповед, както и
двамата солидарни длъжници Д.Д. И. и Д.Х.И., по силата на който те били осъдени за заплатят в полза „А. б. Б." АД – София сумата 14 667,62 евро, сумата 1 594,16 лв., а именно
просрочената главница по процесния кредит, както и разноски по ч.гр.д. № 2091
по описа за 2010 г. на Районен съд - Хасково.
За събиране на тези суми било образувано изп. дело № 707/2010 г. по описа на
ЧСИ З.. З.. Ищецът по делото получил
покана за доброволно изпълнение на 24.09.2010г., след което подал възражение
срещу заповедта на 27.09.2010 г. Във връзка с така подаденото възражение бил
предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и образувано гр. дело №
210/2010 г. по описа на Хасковския окръжен съд. С решене по това
дело, влязло в законна сила на 24.10.2011 г,. било установено, че солидарните
длъжници дължат в полза на „А. б.
Б." АД – София сумата
14, 662 евро, сумата 1594, 16 лв., както и те били осъдени
да заплатят в полза на „А. б. Б." АД – София
направените разноски в размер на 1597,
74 лв. След влизане в сила на съдебното
решение производството по изпълнителното дело било възобновено, като с молба от
09.01.2012 г. взискателят присъединил за
събиране вземането си по изпълнителен лист за присъдените с решение № 83 по гр.
дело № 210/2010 г. по описа на ХОС разноски в размер на 1597, 74 лв. В хода на
исковото производство по гр. дело № 210/2010 г. бил установен преюдициалния
характер на процесния запис на заповед. Било установено, че същият е издаден за
обезпечаване на задължението на „Хелиус“
ООД по б.овия кредит „Автомобил“.
Следващото твърдение на ищеца е в смисъл, че не дължи
горепосочените суми предмет на образуваното изпълнително дело № 707/2010 г. на
ЧСИ З., тъй като същите били погасени по давност. Развиват се доводи относно
правилата за течението на давността и прекъсването
й, като ищецът излага хронологично действията, които са били извършени за принудителното
изпълнение по изпълнителното дело. Твърди, че след успешно проведена публична продан в периода 28.08.2010 г. до
28.09.2010 г. по изпълнителното дело не са извършвани действия, годни да
прекъснат течащата в полза на „Хелиус“ ЕООД погасителна давност. Счита, че
относно вземанията по договор за б.ов
кредит се прилага общата пет годишна давност.
Също така счита, че на 28.09.2012 г. е настъпила перемпция, т. е на
основание чл. 433, ал 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се е прекратило по
закон, тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал да се извършват никакви изпълнителни действия
по събиране на дълга. Позовавайки се на Тълкувателно решение от
26.06.2015 г., по тълкувателно дело №
2/2013 г., твърди, че само действително предприетите изпълнителни действия са годни да прекъснат давността. Както и че
такива не са били извършени след посочения от него период. Настоява, че
вземането в размер на 14 667,62
евро се е погасило по давност, започнала да тече на 28.09.2010 г.,
когато е приключила публичната продан на автомобила. С тези и останалите
доводи, изложени в исковата молба, моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „А. б. Б." АД – София , че Д. Х.И. не дължи посочените в исковата молба
суми - 14 667,62 евро – просрочена главница, представляваща неизплатено
задължение по издадена запис на заповед от 31.10.2007 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 16.08.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата
от 1 594,16 лв. разноски по ч.гр.д. №
2091/2010 г. на РС-Хасково, от които държавна такса в размер на 762,28 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 831, 38 лв., за които вземания е образувано изп. дело № 201875040707
по описа на ЧСИ З.З., както и сумата 1 594, 74 лв., представляваща
разноски по гр. д. № 210/2010 г. на ХОС.
Претендира на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК деловодни разноски за исковото
производство.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът „А. б. Б.“ АД – София не подава
писмен отговор на исковата молба.
В
първото съдебно заседание по делото, проведено на 18.11.2019 година ответникът „А. б. Б.“ АД – София не изпраща
представител, не прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и не
взема становище по делото.
Процесуалният
представител на дружеството-ищец прави искане за постановяване на неприсъствено
решение на основание чл. 238 ал. 1 ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
Налице
са предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не
изпраща представител в първото редовно заседание по делото и не прави искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с разпореждане № 811 от 12.09.2019
година на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването на представителя му в съдебно заседание. На
следващо място, предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск,
поради което не следва да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само
указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
С
оглед изхода на делото претенцията на ищеца за разноски следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе тежестта от
деловодни разноски, направени от ищеца, съгласно представения списък, в общ
размер 3080,17 лева.
По
тези съображения и на основание чл.238 ГПК съдът
Р е ш и:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Д.Х.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:*** не дължи
на „А. б. Б.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град София,,
район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 следните суми, предмет на изпълнение
по изпълнително дело № 2010875040707 по описа на ЧСИ З.. З. с рег. № 875 при
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Хасково: сумата от 14 667,62 евро –
просрочена главница – неизплатено задължение по издадената запис на заповед от
31.10.2007 година, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2010 година
до окончателното ѝ изплащане; сумата от 1594, 16 лева – разноски по
частно гражданско дело № 2091/2010 година на РС-Хасково, от които ДТ – 762, 78
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 831,38 лева; сумата от 1597, 94
лева, представляваща разноски по гр.д. № 210/2010 година по описа на
ОС-Хасково.
ОСЪЖДА „А. б. Б.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София,, район Възраждане, бул. „Мария
Луиза“ № 79 да заплати на Д.Х.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** сумата
3080,17 лева – деловодни разноски в
това съдебно производство.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: