Решение по дело №1016/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 56
Дата: 29 януари 2021 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150701016
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

56/29.1.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Мариана Шотева

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    1. Христина Юрукова

                                                                                               2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административно дело № 1016 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по касационни жалби на А.Д.В. и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София срещу решение № 552 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, II състав.

            С атакуваното решение e осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на А.Д.В., сумата от 320,00 лв. (триста и двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, като са отхвърлени исковите претенции на А.Д.В. да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата  за разликата от 320,00 лв. до 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. и от 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва за периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

В жалбата на А.Д.В. се сочи, че се обжалва решението на АС Пазарджик в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение в размер над 320 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. за причинени му неимуществени вреди. Извеждат се основания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и несъобразяване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Иска отмяната му в оспорената част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск изцяло в претендирания размер.

В съдебно заседание касаторът А.Д.В. не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба. Ангажира писмени доказателства за престой в Затвора Пазарджик в периода 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г.

В жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София се сочи, че се обжалва решението на АС Пазарджик в частта, в която е уважен искът в размер на 320 лв. Сочи се, че съдът не се е съобразил с  действителната фактическа обстановка и събраните доказателства, от които не се установили действително претърпените вреди, поради което се иска отмяната му в осъдителната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск изцяло в претендирания размер.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

 

Съдът намира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

            Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на А.Д.В., с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. и от 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва да периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

 С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е уважил частично предявените искове на А.Д.В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 320,00 лв. (триста и двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, като са отхвърлени исковите претенции на А.Д.В. да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата  за разликата от 320,00 лв. до 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. и от 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва за периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

Приел е, че в проведеното исково производство са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Приел е, че според представените подробни справки относно пребиваването на В. *** се установява, че там той е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 10.09.2019 г. до 18.10.2019 г. и наказание „лишаване от свобода“ от 18.10.2019 г. до 31.12.2019 г., тоест през вторият от исковите периоди, като в представените по делото две справки от Затвора Пазарджик, липсвали данни В. да е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в първия от исковите периоди, а именно от 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. В тази насока по делото не били посочени и представени каквито и да е доказателства за това, че В. е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ и че е изтърпял изцяло или частично наказанието, било в затвора Пазарджик, било в някое друго специализирано място за изтърпяване на това наказание.

Първоинстанционният съд е посочил също така, че при това положение явно не може да се приеме, че задължения административен орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи данни и документи, които се намират у него, като от страна на ищеца, не били посочени никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да се получи макар и откъслечна информация за това, че през въпросния период от 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г., той е действително е пребивавал в място за изтърпяване на наказание или задържане по под стража, като за този период искът следва да се отхвърли.

От събраните доказателства първоинстанционният съд  е заключил, че помещенията в които е обитавал В. при задържането му под стража и изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в периода от 10.09.2019 г. до 18.10.2019 г. и от 18.10.2019 г. до 31.12.2019 г., са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. По делото се посочили конкретни данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които не били оспорени от страна на ищеца и съответно доказателства за противното не били представени.

От представените по делото справки обаче, се констатирало, че само за 5 дни от втория исков период, В. е разполагал с жилищна площ надхвърляща 4 м². Този факт бил достатъчен, за да се приеме, че във въпросния период от време, администрацията е поставила изтърпяващия мярка „задържане под стража“ и „наказание лишаване от свобода“ В. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налагало да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни психически състояние от ищеца, както и времето от четири месеца на престой на същия в тези условия, първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в размер на 320,00 лева за целия период от 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г. Спрямо този размер на главния иск, ще следвало да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за периода от 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. по следните аргументи:

В хода на касационното производство се събраха писмени доказателства, за първи път представени пред настоящата инстанция, от които е видно по безспорен начин, че в посочения период действително ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. Това е видно от полученото писмо от Районна прокуратура Пазарджик, както и се потвърждава от приетите две заповеди за налагане на дисциплинарни наказания спрямо ищеца в рамките на същия този период от началника на Затвора Пазарджик. Това налага да се приеме, че решението в тази му част е неправилно, макар и не по вина на първоинстанционния съд, а поради бездействието на ищеца, както и правилно е посочил в решението си административния съдия.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Тъй като по делото са събрани доказателства за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция и в този период от 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г., които не са оспорени от страна на ищеца и съответно доказателства за противното не са представени, то следва да се приеме, че и за този период твърденията за наличие на инсекти и гризачи са неоснователни.

В случая при приложението на чл.283, ал.3 ЗИНЗС, при липсата на представени справки за периода 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. обаче следва да се приеме, че ищецът е пребивавал в условията на пренаселеност за посочения период. Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за Изпълнение на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на Министерството на правосъдието или на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. С оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца, несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора Пазарджик в периода 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковите периоди, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост, следва да бъдат възмездени причинените вреди за този период в размер на 600 лв., като така общото обезщетение за двата искови периода следва да е в размер на 920 лв.

При отчитане размера на претендираните вреди, настоящият съдебен състав намира исковите претенции в размер на 50 000 лв. за завишени. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н.. и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че исковете следва да бъдат уважени при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лв. за периода 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. и присъдените от административния съд 320 лв. за периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г. За размера над тези суми в общ размер на 920 лв. до така претендираните 50 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ще следва ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати и законната лихва за забава върху сумата от 920 лв., считано от 02.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г. първоинстанционният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, касаещи наличието на претърпени вреди от ищеца, които се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, въз основа от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на искането за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца за периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в Затвора в Пазарджик. Законът забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, посочени по-горе и правилно възприети и установени от първоинстанционния съд.

Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал лишаването от свобода. Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за Изпълнение на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. При отчитане размера на претендираните вреди за периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., настоящият съдебен състав намира решението за правилно. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени е определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

От страните не е направено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.2, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, XII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 552 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, II състав в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на А.Д.В., да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. и за разликата от 320 лв. до 920 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периодите 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. и от 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., както и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на законната лихва за периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на А.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от 600,00 (шестстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Затвора Пазарджик, имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, ведно със законната лихва върху главницата от 920 (деветстотин и двадесет) лв. считано от 02.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 552 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, II състав в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1./П/

 

 

 

                                                                                                           2./П/