№ 136
гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110204874 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А. К. А. против НП №433а-
90/05.11.2024г. на Началник І РУ ОДМВР Варна, издадено на основание чл.53 ЗАНН.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата си въззивникът сочи на незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление. Сочи се, че не са отразени правилно обстоятелствата на
нарушението и не е изяснена фактическата обстановка. АНО е не е извършил проверка на
оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и неправилно е
определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление,
изложени с жалбата. В допълнение счита, че неправилно е квалифицирано бездействието на
въззивника да предостави документ за самоличност. Претендира разноски.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява. В молба е
изразил становище по основателността на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 14.09.2024г. служители на ОДМВР Варна, сред които св. Д., изпълнявали
задълженията си като полицейски служители.
Около 02,30 часа те се намирали в гр. Варна, като в района на ул.“Поп Харитон“ 67
пристъпили към извършване на проверка на лице от мъжки пол, което впоследствие
установили като въззивника А..
1
От въззивника А. бил поискан документ за самоличност, но той отказал да
предостави такъв. Поведението му било преценено то св. Д. като арогантно.
В хода на извършваната проверка към полицейските служители и въззивника А. се
присъединило още едно лице от мъжки пол, като двамата – въззивника А. и това лице
започнали да заплават полицейските служители, че ще ги уволнят, казвали им , че ще се
обадят на началника.
Поведението на двете лица станало причина същите да бъдат задържани, като след
като разбрал, че ще бъде задържан, въззивникът А. оказал съдействие за установяване на
самоличността си – казал си данните на полицейските служители и самоличността му била
установена посредством техническо средство- таблет.
Св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
въззивника А., в съдържанието на който описал, че въззивникът: „противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си , като съзнателно не представя документ за
самоличност и отказва да даде информация, идентифицираща неговата самоличност и при
проверявано от нас друго лице се опитва да осуети проверката като влизаше в словесни
пререкания с нас“. На описаното била посочена правна квалификация по чл.264 ал.1 от
ЗМВР.
Актът бил надлежно предявен на въззивникът А., който не вписал в съдържанието му
възражения. Такива постъпили впоследствие по административно наказателната преписка,
но били преценени като неоснователни.
На 18.06.2021г. било издадено НП, с което била възприета изцяло описаната в АУАН
фактология и въззивникът бил санкциониран на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната
преписка – надлежно съставен АУАН и докладна, както и от гласните такива - показанията
на св. Д..
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на
наведеното възражение относно липсата на факти, срещу които въззивникът да организира
защитата си.
В нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в обстоятелствените части на
АУАН и НП липсва описание на нарушението.
Така, в АУАН е посочено, че въззивникът „противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си , като съзнателно не представя документ за самоличност и отказва
да даде информация, идентифицираща неговата самоличност и при проверявано от нас
друго лице се опитва да осуети проверката като влизаше в словесни пререкания с нас“.
От такова описание не става ясно по отношение на кои лица е налице противозаконно
пречене да изпълнят функциите си, както и кои точно функции са били възпрепятствани.
2
Липсва описание на конкретни действия, с които въззивникът А. е попречил противозаконно
на съответния орган на МВР да изпълни своя функция. Остава неясно по какъв начин, в
изпълнение на какво, въззивникът А. съзнателно не представя документ за самоличност и
отказва да даде информация, идентифицираща неговата самоличност. Остават без
конкретика и сочените обстоятелства, че е била извършвана проверка на друго лице, при
което въззивникът се е опитвал да осуети проверката като влизал в словесни пререкания.
Неясно е и с кого е влизал в такива пререкания, какво точно е съдържанието на така
сочените „пререкания“.
Като цяло описаните факти от обвинението са неясни до степен да не може да се
извлече конкретно обвинение, което да бъде квалифицирано по предвиден в ЗМВР състав на
административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган
не е изпълнил със съдържание фактите от обвинението по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, а е
преповторил фактическата обстановка, изложена в АУАН.
При това положение за обвиненото лице е невъзможно да организира защитата си,
като се защитава срещу коректно точно и ясно обвинение.
Изложеното по- горе представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, доколкото обвинението се повдига с АУАН и поддържа с НП и е
недопустимо същото да бъде тепърва формулирано и изпълнено със съдържание в хода на
въззивното производство.
За пълнота, следва да се отбележи, че съдът не споделя довод, че АНО е не е извършил
проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По така възразеното следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнасял
при оспорена фактическа обстановка, като е провел задълбочено разследване на оспорените
обстоятелства.
Сочи се , че неправилно е бил определен размера на административното наказание,
съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Предвид отмяната на НП не следва да се обсъждат смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съответно- да се преценява размерът на наказанието, но следва
да се отбележи, че наказанието е било наложено в минимален размер, съобразно възприетата
цифрова квалификация.
На последно място въззивникът счита, че неправилно е квалифицирано
бездействието на въззивника да предостави документ за самоличност.
Доколкото обаче, както вече беше посочено по- горе, описаните факти от
обвинението са неясни до степен да не може да се извлече конкретно обвинение, което да
бъде квалифицирано по предвиден в ЗМВР състав на административно нарушение, съдът не
споделя така възразеното.
3
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №433а-90/05.11.2024г. на Началник І РУ към ОДМВР Варна, с което на А. К.
А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.264
ал.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати А. К. А., ЕГН ********** направените по
делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4