Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 25.02.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №4633 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано
въз осонва на депозирана искова молба от „К.И.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез адв.Р.И.Д., съдебен адрес:*** против М.В.Х.,
ЕГН **********,***, в която се твърди следното:
„К.И.” ООД, с ЕИК ********* е търговско дружество, регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за кредитните
институции. Дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска
народна банка (БНБ) с №BG R00288, както и удостоверение №360363 за
администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита на
личните данни. Посочва се, че основната дейност на "К.И." ООД е
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл. - Закона за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП)/.
С оглед изложеното М.В.Х., ЕГН **********
е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените от М.В.Х. данни, служител на ищеца се е свързал с нея на
посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на
дружеството, кредит в размер на 800.00лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на
посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И.” ООД линк
за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра”№
66123/07.04.2017г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-рау и
получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу
представена от М.В.Х. лична карта.
Представя се копие от заявката,
изпратена до ищеца от М.В.Х., справка - извлечение за извършен превод, както и
договор, сключен между страните. Сочи се, че съобразно съдебната практика
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от
ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2
ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно
от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено с М.В.Х., която лично е предоставила на
дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор
и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава
значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко
въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто
е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).
Представя се договорът, сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на
доверителите ми, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер с
равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с
електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на
носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази
връзка е и постановеното съдебно решение №70 от 19.02.2014 г. на ВКС на
Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване М.В.Х.
е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от
дружество, с което кредитодателя има сключен договор. С оглед формата за
кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита
от „К.И.” ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се
е задължила към ежемесечната му/й вноска по кредита да бъде начислена и такса
„Гарант” за предоставената услуга.
„К.И.” ООД има сключен Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „Б.К.” ООД,
peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „Б.К.” ООД в качеството на дружество
гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от
съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит
и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава
да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството
гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с
договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след
като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал
дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от
датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като
същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на
сключения Договор, „К.И.” ООД, е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 1680.00 лв. е
платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните
падежи: 07.05.2017г., 07.06.2017, 07.07.2017, 07.08.2017, 07.09.2017,
07.10.2017, 07.11.2017, 07.12.2017, 07.01.2018, 07.02.2018г., 07.03.2018,
07.04.2018.
Първите две вноски по кредита, с падежи
настъпили съответно на 07.05.2017г. и 07.06.2017г., са изцяло погасени от
страна на длъжника. Във връзка с посоченото твърдение се представя
доказателство за извършеното плащане. Заявява се, че съгласно трайната съдебна
практика, извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание
на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило
правното си действие.
Към дата 24.01.2018г. Кредитополучателят
не осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на
които са настъпили съответно на 07.07.2017, 07.08.2017, 07.09.2017, 07.10.2017,
07.11.2017, 07.12.2017, 07.01.2018. Служители на дружеството неколкократно са осъществили
връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но М.В.Х.
не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД М.В.Х. дължи на „К.И.”
ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлиза на 22.65лв.
Предвид
разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят има
право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не
заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения
договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски. С настоящата молба се
представя извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен
имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката
за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 08.01.2018г. дружеството е
обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т.12.1 от Общите условия
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички
уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и
ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане
по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя,
посочени при сключване на Договора.
На 30.01.2018г. ищецът е подал на
основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС
Плевен е образувал ч.гр.дело 744/2018г., 12 с-в и по същото дело е издадена
заповед за изпълнение. Твърди се, че е подадено възражение /в случая заповедта
не е връчена на длъжника, поради което е указана възможността за предявяване на
иск на основание чл.422 от ГПК/.
Общата стойност на непогасения паричен
дълг на длъжника М.В.Х., ЕГН **********, към датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 1421,12лв., от
които 666.66лв. главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра” №66123/07.04.2017г., 238.47лв. договорна лихва за периода
07.04.2017г. - 24.01.2018г., 493.34лв. договорна такса „Гарант” за периода
07.04.2017г. - 24.01.2018г. и 22.65лв. законна лихва за забава за периода
08.07.2017г.- 24.01.20.18г.
Към задължението са направени
допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК
в размер на 328.42 лв., както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 328.42лв. и допълнително предстоящите разноски по
настоящото производство.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за
установено по отношение на ответника М.В.Х., ЕГН **********, че дължи на „К.И.”
ООД:
- сумата от 666.66лв. главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№66123/07.04.2017г.
- сумата от 238.47лв. договорна лихва за
периода 07.04.2017 г. - 24.01.2018г.
- сумата от 493.34лв. договорна такса
„Гарант” за периода 07.04.2017г. - 24.01.2018г.
- сумата от 22.65 лв. законна лихва за
забава за периода 08.07.2017г. - 24.01.2018г.
- законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират
се и разноски. Посочена е и банкова сметка *** -IBAN: ***, BIG: ***
Депозиран е писмен отговор от назначения
особен представител на ответницата – адв.В.Н. от плАк, с който оспорва исковете
изцяло. Заявява, че процесният договор не е надлежно подписан от ответницата
чрез електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, а наличието на данни за превод на
сумата 800лв. и извършени две плащания от странана същата не доказва сключване
на процесния вид договор, поради което ищецът може да претендира връщане на
сумата, но не и на посоченото в случая правно основание. Прави искане за отхвърляне на иска , като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д.
№744/2018год. по описа на ПлРС е видно, че същото е образувано на
30.01.2018год. въз основа на подадено заявление от ищеца против ответника на
осонвание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както
следва : 666.66 лв.
– главница, 238.47 лв. – договорна лихва, за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2018
г.; сума в р-р на 493.34лв. – договорна такса „Гарант“, за периода от
08.07.2017г. до 24.01.2018г.; сума в р-р на 22.65лв. – законна лихва за забава,
за периода от 08.07.2017г. до 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 28.42лв. - държавна такса и 300.00лв. – адвокатско възнаграждение. В
заповедта е отразено, че вземането на
зявителя произтича от неизпълнение на парично задължение по Договор за
потребителски кредит без поръчителство
„ЕКСТРА” №66123/07.04.2017г., сключен между страните. Заповедта е връчена по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК , инициирало настоящото исково производство.
Предявения иск е процесуално допустим,
като предявен в 1-месечния срок, визиран в закона – след получаване на
съответни указания от съда.
По същество искът е неоснователен като недоказан.
Ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а ответникът
– възраженията си срещу вземането. В случая вземането си ищецът
обосновава с неизпълнение на задължение на ответницата като страна по договор за кредит. От
процесния договор е видно, че ответницата е подала до Кредит инс
заявка за получаване в заем на сумата 800лв. – 66123, одобрена на 07.04.2017год. в 13:45:55часа., с начин на
изплащане - чрез Изипей. По делото е представена разписка за извършено
плащане, от която е видно, че на 07.04.2017г. от Кредит инс е наредено плащане
към ответницата на сумата 800лв. Крайният срок за издържаване на кредита е 07.04.2018год., с отразен погасителен план
и общо дължима сума – 1680лв. Няма спор,че
ответницата е получила тази сума ,както и че е извършила плащане на
сумата от 283лв. Това се установява и от
приетото заключение на ВЛ Т.И., приложено на л.99 и сл. от делото. В
случая обаче, съдът прима за осонвателни
доводите, наведени от особения
представител на ответната страна за това, че
рвеално не се доказва сключване
между страните на процесния вид договор. Същият е сключен във формата на
електронен документ, чрез електронната страница на „К.и.“ ООД, на която
ответникът, попълвайки заявлението за кандидатстване за потребителски кредит, е
приел и общите условия към договора. По делото не е поискана съдебно-техническа
експретиза и съответно не е установена автентичност на ел. документ,
възможността да бъде подправен; не е установено ищецът да е изпратил процесните
ел. документи на ответницата и същата да
ги е получила по съответен начин. В тежест на ищеца е да докаже наличие на
сключен договор за потребителски кредит с ответната страна, по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума; да докаже, че са уговорени в
договора възнаградителна лихва и обезщетение за забава, размер и период на претенциите
за договорна възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Ищецът следва да
докаже, че в изпълнение на договора ответникът е избрал да му бъде начислена
такса "Гарант" за предоставената услуга – обезпечение на кредита.
Твърдението си за постигната между страните уговорка за сключване на Договор за
потребителски кредит от 07.04.2017 г. при твърдените условия ищецът основава на
подадена от длъжника – ответник Заявка по интернет, на електронния адрес на
ищцовото дружество www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната форма
за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция, в резултат
на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността
на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в
размер на 800лв. същият бил отпуснат и получен от ответницата на каса на
партньорски офис на "Изипей" АД срещу представена от ответникът лична
карта.
В Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече /чл. 6/. Съгласно чл.10
ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го
уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл. 9 на хартиен
или на друг, траен носител, достъпен за потребителя – доказателства за което не
са представени по делото.
Тъй като ищецът твърди, че
информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от
страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на
страните, то за да произведе действие тази размяна следва да се докаже, че това
е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна
практика, разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения
му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери
приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед
предвиденото в чл.6 и чл.7 от същия закон следва, че релевантният момент за
преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени
файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази
електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко
изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10
ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му
се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от
изтеглянето на електронния документ. За да се приеме, че договорът е произвел
действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните
начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е
достигнала до потребителя. В случая доказателства за това не са налице. Не е
установено чрез кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че
посочените в електронните документи ІР – адреси на страните и по-конкретно
електронния адрес на адресата на тази информация е на ответницата. По делото не
са представени доказателства за това ответницата да е автор на електронната
заявка от 07.04.2017 г. по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ, че доставчикът на финансовата
услуга от разстояниея е уведомил своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е предоставил
информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от същия
закон. Няма доказателства за това ищецът да е изпратил на ответницата Общите
условия на "К.И." ООД, приложими към Договорите за предоставяне на
потребителски кредит. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че: е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете
по чл.12 ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Ищецът не е доказал
изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че
между страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор от
07.04.2017год.
Независимо, че е установено, че
ответницата е получила сумата от 800лв., недоказано остава твърдението на
ищеца, че същата е получена на договроно основание – сключен договор за
потребителски кредит, поради което предявените искове се явяват недоказани и
следва да се отхвърлят. Ищецът може да иска връщане на сумата, като получена от
ответницата без основание.
С оглед изхода на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното, сдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв.Р.И.Д., съдебен адрес:*** против М.В.Х., ЕГН **********,***,
представлявана по делото от особен представител – адв.В.Н. от ПлАК иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че М.В.Х.,
ЕГН ********** дължи на „К.И.” ООД сумите, както следва : 666.66лв. главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№66123/07.04.2017г.;
сумата от 238.47лв. договорна лихва за периода 07.04.2017 г. - 24.01.2018г.;
сумата от 493.34лв. договорна такса „Гарант” за периода 07.04.2017г. -
24.01.2018г.; сумата от 22.65лв. - законна лихва за забава за периода
08.07.2017г. - 24.01.2018г., ведно със законна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
744/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :