№ 420
гр. Варна, 21.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000293 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Н. У. от
с.****************, община *********, чрез особен представител, срещу
решение № 84 от 17.04.2025г. по гр.д.№ 236/24г. по описа на Шуменския
окръжен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните,
че Н. У. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 55 028.34лв., от които:
44 954.99лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от
27.08.2020г.; 8 444.73 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от
18.11.2021г. до 08.08.2023г.; 478.82лв. – лихвена надбавка за забава за период
от 18.11.2021г. до 08.08.2023г.; 1 149.84лв. – законна лихва за периода от
09.08.2023г. до 18.10.2023г.), ведно със законната лихва от 23.10.2023г. до
окончателно изплащане на цялото вземане, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 1041 от 24.10.2023г. по ч.гр.д.№ 2339/23г. по
описа на РС-Шумен, както и са присъдени направените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила визирани в чл.12, чл.235 ал.2 и ал.4 и чл.236
ал.2 от ГПК с оплаквания за непълно изясняване фактическата обстановка по
1
делото. Твърди, че съдът се е отклонил от текста и смисъла на заложения в
чл.5 от ГПК принцип за законност, както и от задължителната практика на
ВКС, като е постановил немотивирано решение при липса на обсъждане,
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Неразгледано е
оставало възражението на ответника за липсата на доказателства за това, че
лицето, представлявало банката за сключването на процесната сделка, е било
упълномощено да сключва договор за отдаване на банков кредит в такъв
размер, без да се обследва кредитоспособността на кредитополучателя по см.
на чл.16 от ЗПК. Допуснато е нарушение на чл.10 от ГПК. Твърди, че
първоинстанционното решение е вътрешно противоречиво, доколкото е
сформирана воля за частична основателност на исковата претенция, а с
постановения диспозитив е уважена изцяло исковата претенция.
Позовава се на потребителската защита по ЗЗП, с оплаквания за
недействителност на процесния договор на основание чл.23 от ЗЗП поради
несъответствието му с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗЗП относимо към
съдържанието му, а именно, в него липсва посочване на начина, по който е
определен ГПР по кредита. Твърди също така, че липсва и конкретна уговорка
за условията за прилагане на ГЛП, липсва уточнение за базата, въз основа на
която се начислява лихвения процент във времето. Сочи, че няма отбелязване
нито в договора, нито в погасителния план към него какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с
главницата по кредита, за да може да се установи при какви условия е
приложен лихвения процент и дали същия отговоря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер. Твърди, че е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като не е налице
индивидуално договаряне на параметрите на договора за потребителски
кредит, поради което и твърди, че въпросните договори клаузи за ГПР и ГЛП
са неравноправни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни.
Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си в
противоречие с разпоредбите на чл.32 ал.8 от ЗПК, чл.41 ал.4 от ЗКНИП и
чл.146 ал.1 във връзка с чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП. Сочи, че
първоинстанционният съд не е извършил преценка за неравноправност на
клаузите в договора с оглед несъответствието им с изискванията за
добросъвестност, обстоятелството, че същите водят до значително
2
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя се явява в
негова вреда – основание за неравноправен характер на клаузи в
потребителските договори. Излага, че при недействителност на договора
потребителят съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Твърди, че не е налице обявена от банката предсрочна изискуемост на
кредита.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което установителния иск на банката да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София,
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
В проверката по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд констатира че
въззивникът У. се представлява от назначен от първонистанцинния съд на
основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на разноски на ищеца. На
процесуалния представител на въззивника за въззивното производство следва
да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано от ищеца, сега
въззиваем в размер, определен от въззивния съд съобразно чл.47 ал.6 от ГПК
във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа,
а именно сумата 3 031лв.с ДДС Въззивният съд намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство,
възнаграждението следва да бъде определено в размер на минимума, посочен
в чл.47 ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД със седалище
гр.София в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
3
определение да представи доказателства за внесена по набирателната сметка
на АС – Варна сума в размер на 3 031лв. за възнаграждение за въззивна
инстанция на назначения на въззивника У. особен представител.
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че ако не представи доказателства
за заплащане на възнаграждението на особения представител, производството
по предявения иск ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 22.10.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4