РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година       2021             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд          ХХІХ състав

На единадесети март               Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5193 по описа на съда за 2020г. .,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.В.Ж. против Наказателно Постановление  № 7948а-1015/ 21.08.2020г. на Началника на І РУ към ОД МВР-Варна, с което на А.В.Ж. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 60 лева на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, не се представлява  от процесуален представител.

           Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, но  ангажира становище по жалбата.

          След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 16.08.2020г. в гр.Варна бул. Девня №24 в магазин Кауфланд жалбоподателя не представил документ за самоличност при извършване на полицейска проверка.

          Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

          В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят П.. Съдът кредитира показанията на свид. П. като дадени обективно и безпристрастно.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група в сдектор ПП  при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з -493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

           Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Жалбоподателят не е представил на  служителите на полицията документ за самоличност. Същият не отрича този факт, заявява и това обстоятелство е описано в АУАН, че не е носил личната си карта. Въпреки това същият е съдействал на служителети на полицията да установят неговата самоличност като е казал своите имена и ЕГН. Безспорно, нормата на чл.6 от ЗБЛД, задължава лицата обект на проверка от компетентните органи, да удостоверят самоличността си, което съобразно чл.13, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, може да става с лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство, временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България.Няма съмнение, че в настоящият случай полицейските органи, изпълняващи служебните си задължения, разполагали с правомощията по чл.70, ал.1, т.1, пр.2 от от ЗБЛД, да извършат проверка за установяване самоличността на жалбоподателя.

    При получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със събраните доказателства, наказващият орган е длъжен, на първо място, на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН да извърши проверка дали са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателно постановление. В конкретния случай установеното в чл. 53, ал.1 от ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. С оглед ниската степен на обществена опасност на нарушението, липсата на настъпили вредоносни последици, това, че е извършено за първи път, както и че жалбоподателят е съдействал на служителети на полицията като е казал своите имена и ЕГН, наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Независимо от този пропуск на АНО съдът също е компетентен да намери за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, ако са налице предпоставките за приложението й, а издаденото наказателно постановление в този случай следва да бъде отменено. В ЗАНН липсва определение на "маловажен случай" и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК).Както бе отбелязано по-горе от извършеното нарушение липсват настъпили вредни последици, същото е извършено за първи път. Всички тези обстоятелства категорично сочат на наличие на маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

   

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

        

         ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  № 7948а-1015/ 21.08.2020г. на Началника на І РУ към ОД МВР-Варна, с което на А.В.Ж. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 60 лева на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: