№133
Силистра, 07.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Антоанета Ценкова
и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия
Стоева в.гр. д. № 214 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 267/26.07.18г.,
постановено по гр.д. № 1209/2016г. , СРС е отхвърлил предявения от С.М.С. иск за признаване за установено по отношение на Н.З.Г., Б.П.Г. и И.Н.Й., че
е собственик по наследство на 1 / 2 ид. част от следните недвижими имоти: 1.
Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3.000 дка, седма категория, в
местността „ДРЕНЧЕ“, имот № 005011 по плана за земеразделяне на с. П., общ. С.
с ЕКАТТЕ 57577 2. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 4.000 дка, трета
категория, в местността „Н. Кулак“, имот № 019007 по плана за земеразделяне на
с. Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577 3. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 4.998 дка, трета
категория, в местността „Чавдаров кладенец“, имот № 050019 по плана за
земеразделяне на с. Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577 4. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 9.000 дка, пета
категория, в местността „Ангелов кулак“, имот № 077006 по плана за
земеразделяне на с. Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577 5. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3.000 дка, седма
категория, в местността „ДРЕНЧЕ“, имот № 005030 по плана за земеразделяне на с.
Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577, 6. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 2.999 дка, трета
категория, в местността „Н. кулак“, имот № 019052 по плана за земеразделяне на
с. Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577, 7. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 5.000 дка, трета
категория, в местността „Чавдаров Кладенец“, имот № 050042 по плана за
земеразделяне на с. Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577 и 8. Поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 7.999 дка, пета
категория, в местността „Ангелов кулак“, имот № 077039 по плана за
земеразделяне на с. Попина,
общ. Силистра, с
ЕКАТТЕ 57577. Осъдил е С.М.С. да заплати на И.Н.Й., сумата от
360 лв. -
разноски по производството.
Недоволен от
постановеното решение, е останал С.М.С., който го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда да го отмени и
постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се
разноски по чл. 38 ЗА.
Ответната страна
И.Н.Й. чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответните страни Н.З.Г.
и Б.П.Г. не се явяват в съдебно заседание и
не депозират становище по жалбата.
СОС, като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е
неоснователна.
Предявени са искове с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Не се спори по делото,
а и от представените доказателства е видно, че процесните земеделски земи са
били възстановени на С.М.Г. и на Й.К.Г., които са баба и дядо на ищеца по
бащина линия, както и че същите са имали две деца – баща му Марин С. Г.,
поч. на 23.12.09г., и П.С. Г., поч. на
13.04.00г.
Не се спори също, че
на 16.10.07г. М.С. Г. и наследниците на П.С. Г. сключват договор за аренда с
„ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД по отношение на процесните земи, както и че на
22. 08. 2011 г. е издаден на Н.З.Г. констативен нотариален акт за собственост на процесните
имоти, като
същата е призната за техен
собственик по наследство и давностно владение.
Видно от НА №
93/25.08.11г. /стр. 186/, на 25.08.11г. Н.З.Г. и съпругът й Б.П.Г. продават част
от имотите на И.Й..
Ищецът твърди, че
не е осъществен фактическият състав на придобивната давност по отношение на първата ответница,
поради което моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че той е съсобственик на 1 / 2 ид. част от наследствените имоти,
както и да бъдат отменени двата нотариални акта.
Ответниците Н.З.Г. и съпругът й Б.П.Г. се легитимират като собственици на имотите с КНА №
174 за собственост върху процесните имоти /стр. 189/ вследствие на изтекла в
полза на първата придобивна давност за периода от 1995 г. до 2011 г., а
ответникът И.Й. – с НА № 93/ 25. 08. 2011 г., съгласно който е закупил от първите двама шест
от процесните осем имота. Той твърди, че не е имал притеснение, че
купува имотите от несобственик, тъй като освен представеният му констативен
нотариален акт, продавачите са му представили договор - споразумение, съставен
през 1995 г., с който наследодателят на ищеца – М.С.Г. и неговата съпруга Й.Г. са продали
процесните земи на бащата на първата ответница – Златко Деведжиев.
Въпреки, че не е сключен в изискуемата от закона форма, този договор, според
ответника определя начало на давностно владение по отношение на имотите.
Твърди, че фактическа власт върху имотите е упражнявана от бащата на първата
ответница, след неговата смърт – от нея самата.
От своя страна също
прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност,
предвид качеството му на добросъвестен владелец на имотите.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 01. 03. 1995 г. М.и Й.Г. са сключили
договор за покупко – продажба на възстановените им наследствени земи с бащата
на ответницата Г. – З.Д. /стр.161/, за което, съобразно
разписка от същата дата /стр.164/, са получили общо сумата от 100 000 лв. Договорът е
заверен в Кметство с. Попина,
а разписката е подписана както
от страните, така
и от един свидетел. Разпитаните в хода на процеса свидетели Ю.Н., В.П., Ю.П., С.Д. и С.Г. са категорични, че от
момента на сключване на договора бащата на ответницата Г. е започнал да
ги владее, считайки че е
техен собственик.
Владението е осъществявано явно и спокойно и никой не е предявявал претенции
към земите, като и за обществото в селото е било ясно, че земите са продадени и
че техен собственик е З.Д.. Свидетелят
Н.е
присъствал при уговарянето между страните, а свидетелите П.са
присъствали както на уговарянето на параметрите по сделката, така и на
предаването на парите по нея. Свидетелката Г., която е съпруга на чичото на ищеца – П.Г., също заявява,
че знае, че земите са продадени на З.Д. и е категорична, че никой не ги е търсил след тази продажба.
По делото е представен
договор за предоставяне на земя под аренда от 08. 10. 2007 г., сключен с „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД от
бащата на ищеца – М.Г., С.Г. и Й.Г. /стр.102/, но по отношение на него
става ясно, че първата ответница е уведомила арендатора веднага, след като е
узнала, че договорът е сключен и от наследодателя на ищеца, поради което и
арендните плащания са извършвани само и единствено на нея -удостоверение изх. № 086 / 12. 07.
2017 г.
При така изяснената фактическа обстановка СРС е стигнал до правилни правни изводи, че ответницата Г. е владяла процесните
имоти непрекъснато в изискуемия от чл. 79 ЗС срок от 10 години – за периода от
21. 11. 1997 г. – 25. 08. 2011 г., като съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС е
присъединила към своето владение и владението на праводателя си до неговата
смърт. При установените факти за наличието на упражняване на фактическа власт и
намерение за своене в предвидения от закона срок, притежаваното право на
собственост на ищеца е изгубено поради придобиването му от ответницата,
съгласно чл. 99 от ЗС. Ищецът не е предприел защита на правото си на собственост
върху процесните имоти по съответния ред, с оглед прекъсване на давностното
владение, и е загубил правото си на собственост по отношение на тях. Тъй като
към 25. 08. 2011 г. ответницата Г. е притежавала правото на собственост по
отношение на процесните земи, то и сключеният с ответника Й. договор за покупко – продажба е действителен и
е породил своето правно действие.
Мотивите за тези
правни изводи на СРС въззивният съд изцяло споделя, поради
което и на основание допустимата препратка на чл. 272 ГПК счита, че обжалваното
решение следва изцяло да се потвърди, без преповтаряне на тези мотиви. Въззивната жалба не налага промяна в
същите. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че е невъзможно след
смъртта на бащата на Г. през 2000г. тя да е започнала да обработва имотите, тъй
като е била 15- годишна към този момент. Г. изрично заявява, че и преди смъртта
на баща си е ходила да обработва нивите заедно с цялото семейство, а след това
– с майка си.
Несъстоятелен е и
доводът, че след като е починал З. е изгубено владението върху процесните земи,
защото кооперацията не е плащала рента на семейството му за тях. От
удостоверението на стр. 160 се установява, че арендните вноски за целия период
на договора за аренда са заплатени на Н.Г., като изрично е посочено, че лицата,
вписани в този договор, т.е. М.Г., С.Г. и Й.Г., не са проявявали никакви претенции
спрямо арендните вноски. В този смисъл са и показанията на съпругата на чичото
на ищеца, която казва, че след продажбата на земите на Златко през 90-те години
съпругът й е престанал да се интересува от земите. Освен това, доводът във
въззивната, жалба касателно обезпокоявано владение във връзка с обясненията на
отв. Г., също е несъстоятелен. В обясненията пред съда на 10.05.18г. тя
заявява, че мисли че стринката на ищеца /т.е. С.Г./ е ходила да притеснява майка й да й плаща
пари за нивите, но всъщност именно тази жена в качеството си на свидетелка по
делото заявява, че след продажбата на земите на Златко те вече са живели със
съзнанието, че не са техни.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията на ищеца е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Като е достигнал до същия краен извод
и е отхвърлил претенцията, СРС е постановил правилно решение, което подлежи на
потвърждаване.
Предвид изхода от процеса и съобразно чл. 78 от ГПК на жалбоподателя не се дължат
разноски, а на ответниците се дължат. Пред въззивната инстанция обаче никоя от
страните не е направила разноски и такива не се присъждат.
Водим от горното, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
267/26.07.18г., постановено по гр.д. № 1209/2016г. по описа на СРС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните по делото.