Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               Гр.Момчилград, 30.07.2020г.

                                             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 27.07.2020 година в състав;

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

При участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 170/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Н.Ш.П. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 20- 0318- 000196/ 04.05.2020г. на Началник на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на жалбоподателят на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.1,2 от ЗДвП е била наложена „глоба” в размер на 1500 лева- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП е била наложена глоба  в размер от 150 лeва- за  нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП.

            В своята жалба наказаното лице изразява недоволство от процесното наказателно постановление, и намира същото за незаконосъобразно, като посочва, че не е допуснал посочените нарушения, а при съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон не е бил приложен правилно. Иска отменяването на нак.постановление.

            В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна- АНО,  Началник на РУ- Кирково, не се явява и не се представлява, като от ю.к. на ОДМВР- Кърджали е постъпило становище по жалбата, в което се иска оставяне в сила на нак.постановление. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 25.04.2020г., полицейският служител Ст.Б.-***, в присъствието на св.Ант.П. ***/, е съставил АУАН №220, против жалбоподателят П., за това, че последният на посочената дата 24.05.2020г. в 11,40 часа, в на кръстовище, образувано между 3-то класен път- 867 и Път Е 85 1-5, км 373+600 метра за гр.Златоград, по посока на движение от Златоград за Кърджали, е управлявал товарен автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на друго лице, и като не е спрял на пътен знак  „Б 2“ /Стоп/ не е пропуснал и отнел предимството на движещият по път с предимство  /Е 85 1-5/ л.а. „****“ с рег. ****, управляван от А.П., като поведението на П. е създал опасност за другите участници от движението  и е било предпоставка за ПТП.

            В акта е посочено, че по този начин жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.50 ал.1 от ЗДвП. Актът е бил връчен на нарушителя срещу собственоръчен подпис, и не са направени възражения.

            Въз основа на посочения по- горе акт, Началникът на  РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали е издал процесното Наказателно постановление № 20- 0318- 000196/ 04.05.2020г. с което на жалбоподателят на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.1,2 от ЗДвП е била наложена „глоба” в размер на 1500 лева- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП е била наложена глоба  в размер от 150 лeва- за  нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП- като в същото е описана горната фактическа обстановка. Не се установява дата на връчване на НП- като АНО не е ангажирал доказателства в тази насока.

            Като писмени доказателства са приложени процесните НП и АУАН, писмо до ОДМВР- Смолян /за връчване на процесното НП/ и справка за водач/нарушител от системата на КАТ- ПП.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителят Ст.Б. /пол.служител/ и св.Ант.П. /водачът на л.а. „****“, чието предимство е било отнето/, като последната сочи, че е очевидец на описаното в АУАН и НП, и с техните показания се установява описаната фактическа обстановка- а именно, че жалбоподателят като водач на МПС- описаното и движейки се по път без предимство не е спрял на знак „стоп“ и на кръстовище е отнел предимството на движещото се по път с предимство МПС /описаното и управлявано от свидетелката/ и е създал предпоставка за възникване на ПТП /по показанията на свидетелката- нейната кола щяла да бъде избутана в канавката, и нейната реакция по спиране на колата й е предотвратило това/.

Предвид така събраните доказателства съдът намира, че жалбоподателят е нарушил правила за движение по пътищата, регламентираните в чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.50 ал.1 от ЗДвП- при управление на описаното по- горе МПС, не съобразил поведението си със пътните знаци /посоченият пътен знак Б 2 /“стоп“/,  както и не е пропуснал ППС, движещо се по път с предимство на кръстовище и създал непосредствена опасност.

Предвид това съдът намира, че са извършени посочените административни нарушения, т.к., всички описани по- горе доказателства са в насока, че жалбоподателят действително е извършил нарушение на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.50 ал.1 от ЗДвП.

            Съдът приема, че показанията на свидетелите, посочени от административно-наказващия орган са праволинейни и съдържателни, не страдат от вътрешно противоречие, и са синхронизирани със събраните доказателства и средства за тяхното установяване.

По изложените съображения, съдът приема, че описаното в процесното НП нарушение е осъществено, че същото е установено със своите обективни и субективни белези, поради и което наказателното постановление е съставено съобразно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Така описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се доказва със събраните по делото доказателства, и по този начин е спазено и изискването за обоснованост на същото. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушения на чл. 6 т. 1 и по чл.50 ал.1 от ЗДвП. Тези правни норма създават задължения за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се установява, че жалбоподателят, управлявайки моторното превозно средство не е съобразил поведението си с пътен знак "Б 2" и не е спрял на знака и не е пропуснал движещ се автомобил по път с предимство, като е отнел предимството му и е създал предпоставка за възникване на ПТП. Правилно наказващият орган е издирил и приложил приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 179 ал.1 т.5 /предложения 1, 2 и 4/ от ЗДвП и е наложил административно наказание, съответстващо, както по вид, така и по размер с предвиденото от законодателя, а именно – глоба в размер на 150 лева за всяко от двете нарушения. Размерът на самото наказание глоба е даден като абсолютна стойност.

            Предвид и това съдът приема, че при постановяването на процесното наказателно постановление административно-наказващия орган е установил допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата по смисъла на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.50 ал.1 от ЗДвП, правилно е приложил санкционната норма, и в рамките на същата е определил  административните наказания, но не е съобразил конкретните размери с допуснатите нарушения и с личността на дееца. 

            Предвид изложеното, и съобразявайки се със представената справка за нарушител, съдът намира, че така наложените административни наказания по чл.179 ал.1 т.5 предл.1,2  и по чл.179 ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП- „глоба” в размер от 150 лева, за всяко едно от допусните нарушения- на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.50 ал.1 от ЗДвП, са определени в рамките на предвиденото в закона, които са дадени в абсолютни стойности.

Съдът приема, че АНО е съобразил с принципа за индивидуализация на наказанието, съобразил е техните размери с заложеното от законодателя, поради и което обжалваното нак.постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Съдът констатира, че процесното постановление е издадено при съобразяване със правилата на ЗАНН- видно от посоченото постановление административно-наказващия орган е описал нарушението със неговите  характеристики- дата, място и обстоятелства, при които същото е било извършено. Посочени са съответни доказателства, със които се изясняват тези обстоятелства. Налице е и синхрон между посочената, като нарушена норма и деянието на жалбоподателя. Налице е и еднаквост между посочената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и приетата такава в наказателното постановление, както и в посочените в тези актове като нарушени съответни материално-правни разпоредби от ЗДвП.

Не са налице условията за присъждане на ю.к. възнагражение, т.к. в съдебно заседание не е представлявано от ю.к.- като е постъпило само едно общо бланково писмено становище.

            Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН,съдът

 

                                                        Р   Е   Ш   И  :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 20- 0318- 000196/ 04.05.2020г. на Началник на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на Н.Ш.П. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.1,2 от ЗДвП е било наложена „глоба” в размер на 1500 лева- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП е било наложена „глоба“  в размер от 150 лeва- за  нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали в 15 дневен срок.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ;