№ 458
гр. Пазарджик, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500637 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №72/06.03.2023г., постановено по гр.д.№648/2022г. по описа
на РС- Велинград е признато за установено по предявения от “У. е.“ ЕООД,
ЕИК *********, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от
М. А. У., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б." №**, против Ф.
С. Х., с ЕГН **********, с адрес ****, с постоянен адрес: гр.С., ул.„Ч." №**,
иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.99 вр. чл.79 ЗЗД, че Ф. С. Х., с
ЕГН **********, дължи на “У. е.“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата 84,78лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, за период на
потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г., във връзка с договор с
клиентски номер **********, сключен между ответника и мобилния оператор
„Б. т. к.“ ЕАД, за което са издадени фактури № **********/15.04.2019г.;
**********/15.05.2019г.; **********/15.06.2019г.; **********/15.07.2019г.;
**********/16.08.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№270/03.06.2022г., по гр.д. №487, по описа РС- Велинград за 2022г.
Осъдена е Ф. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.„Ч."
№**, да заплати на “У. е.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 410лв., представляваща разноски по делото.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ф. С. Х.. В нея се
навеждат доводи в насока, че съдията докладчик е следвало да си даде отвод
при разглеждане на делото.
Твърди се, че по делото не е позволено на „У. е.“ ЕООД да докаже, че
давността не е изтекла и и да се докаже, че е прекъсвана също така и да се
докаже, че уведомена Х., за да може тя да даде отговора.
Визира се от жалбоподателката, че в решението се описва как е била
прекъсвана давността от извънредното положение и тогава не е била текла. В
тази насока се твърди, че такава е изтекла, защото не е била надлежно
уведомена по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а именно няма пълномощно с което Виваком
упълномощава „У. е.“ ЕООД да бъде уведомена и това уведомяване няма как
да е реално, защото се твърди, че е от Виваком.
Приема се, че това уведомление може за бъде валидно от всеки, като
няма изходящ номер, няма и печат.
Твърди се, че този документ е неистински и той няма правна стойност-
фалшив е.
Сочи се, че Виваком от 2019г. до 2023г. е имала възможност да й
изпрати писмо да я уведоми, но това не е направено. Упълномощена е СГ
Груп ЕАД да я уведоми, но то не я е уведомило, защото няма пълномощно. В
по- късен етап с исковата молба е получила неподпечатано уведомление от
Виваком, че „У. е.““ ЕООД е единствен титуляр на вземането, но няма
пълномощно от последното дружество да бъде уведомена с исковата молба,
че „У. е.“ е единствен титуляр.
Развити са теоретични постановки касаещи разпоредбата на чл.99 от
ЗЗД.
Визира се в тази насока представените по делото Извлечение от
приложение №1 към уведомление по т.1.1.1. от дата 23.09.2020г. към Договор
за цесия от 01.10.2019г. и Уведомление за цесия от БТК ЕАД, като се
анализират тяхното съдържание.
В заключение се приема, че договорът за цесия е нищожен поради
липса на предмет- чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че не е уведомена за
прехвърляне на задължението, защото в едно нормално състояло се заседание
със съдия, който не е предубеден се е щяло да се изяснят тези факти, че не е
2
уведомена, защото този договор за бъдещи вземания е нищожен.
Счита се, че дори и да е представен, то Х. не е обвързана с него, тъй
като няма задължения преди 16.10.2018г. към БТК за да ги е продала
последната в бъдеще време, а тези от 2019г. са погасени по давност.
На база изложените съображения, искането е обжалваното решение да
бъде отменено.
Претендират се разноски.
В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „У. е.“ ЕООД. В него се оспорва подадената въззивна
жалба, като се приема, че тя е допустима, но неоснователна.
Счита се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и законосъобразно.
В тази насока се излагат съображения в насока неоснователността на
наведените във въззивната жалба възражения.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
се потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Моли се за присъждане на сторените разноски пред настоящата
инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателката Ф. С. Х. се явява лично. Същата
поддържа подадената от нея въззивна жалба, като излага съображения за
това. Моли се да се отмени обжалваното от нея решение, като се отхвърли
предявения от ищеца иск.
Ответникът по въззивната жалба- „У. е.“ ЕООД, редовно призован,
законен представител не се явява. От страна на процесуалния му
представител- адв.Г. е постъпило писмено становище, с което се поддържа
подадения писмен отговор на въззивната жалба. Приема се, че последната е
допустима, но по съществото си е неоснователна. Искането е същата да се
остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно. Претендират се разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано е по искова молба,
депозирана от “У. е.“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование
3
„ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М. А. У., със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„Б." №**, против Ф. С. Х., с която са предявени искове
с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, вр. чл.99, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 84,78лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, за период на потребление от дата
15.03.2019г. до дата 14.08.2019г., във връзка с договор с клиентски номер
**********, сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, за
което са издадени фактури №**********/15.04.2019г.;
**********/15.05.2019г.; **********/15.06.2019г.; **********/15.07.2019г.;
**********/16.08.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№270/03.06.2022г., по гр.д. №487/2022г., по описа РС- Велинград.
Твърди се, че между „БТК“ ЕАД и ответника e сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
дата 09.09.2015г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер
***********, при условията на тарифен план „VIVACOM Net&Call L“, с
месечна абонаментна такса 23.99лева /с ДДС/, като срокът на договора бил 24
месеца- до дата 09.09.2017г.
Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставянето на
електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
********** между ответника и „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени
фактури, както следва: 1.Фактура №**********/15.04.2019г., с начислена за
отчетен 15.03.2019г.- 14.04.2019г. сума в размер на 26,98лв. /с ДДС/, от които:
за Месечен абонамент Smart Е- 19.99лв., за допълнителен пакет
Допълнителни 100МВ /3бр./- 2,49лв., ДДС ставка 20%- 10,33лв., платима в
срок 02.05.2019г., 2. Фактура №**********/15.05.2019г., с начислена за
отчетен 15.04.2019г.- 14.05.2019г., сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от
които: за Месечен абонамент Smart L- 19.99 лева, ДДС ставка 20%-
4,00лв., платима в срок 01.06.2019г.; 3. Фактура
№**********/15.06.2019г., с начислена за отчетен 15.05.2019г.-14.06.2019г.
сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L-
19,99лв. ДДС ставка 20%- 4,00лв., платима в срок 02.07.2019г.; 4.
Фактура №**********/15.07.2019г., с начислена за отчетен 15.06.2019г.-
14.07.2019г. сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен
абонамент Smart L- 19,99лв., ДДС ставка 20%- 4,00лв., платима в
4
срок 01.08.2019г. и 5.Фактура №**********/16.08.2019г., с начислена за
отчетен 15.07.2019г.- 14.08.2019г. сума в размер на 6,11лв. /с ДДС/, платима в
срок 01.09.2019г. Към фактурите са приложени извлечения. Издадените
фактури са за потребени от електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани
за четири последователни отчетни месеца 04/2019г., 05/2019г., 06/2019г.
07/2019г. и 08/2019г. на обща стойност от 105,06лв., от които ищецът
претендира за частта, за която е издадена заповедта за изпълнение на парично
за задължение сумата от 84,78лв., формирана от месечните абонаменти,
съгласно посочения договор и в която не е включена неустойка или
обезщетение за забава.
Твърди се, че е сключен договор за цесия от дата 01.10.2019г., с цедент
”С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна е цесионер
по договор за цесия от 16.10.2018г., с цедент „Б. т. к.” ЕАД, по силата на
който „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение №1 от договора. С Анекс към
договора за цесия от 01.10.2019г., на 05.10.2020г., ”С.Г. Груп“ ООД е
прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ ЕООД.
Сочи се, че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019г., считано от подписването му, ищецът има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Визира се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цесионер от 01.10.2019г.
Искането е да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Ф. С. Х. е депозиран
писмен отговор. В него се изразява становище с което се счита, че предявения
иск е процесуално недопустим и неоснователен. В тази насока се визира от
страна на ответницата, че не е уведомена, че дългът е прехвърлен на
„С.Г.Груп“ ЕАД, а след това е прехвърлен на „У. е.“ ЕООД, която я уведомява
за прехвърлянето с исковата молба, която й е връчена на 15.08.2022г.
5
Навежда се възражение за погасяване на вземането по давност.
Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно е от приложеното като доказателство по делото
ч.гр.д№487/2022г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че със
заявление, депозирано на 02.06.2022г. от страна на ищецът в настоящото
производство- „У. е.“ ЕООД е отправено искане до съда за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Констатира се, че такава е издадена
под №270/03.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. С нея е разпоредено, длъжникът Ф. С. Х. /ответник по делото/, да
заплати на „У. е.“ ЕООД /ищец по делото/ сумите в размер на 84,78лв.-
потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
дата 09.09.2015г., за които са издадени фактури №**********/15.04.2019г.;
**********/15.05.2019г.; **********/15.06.2019 г.; *********/15.07.2019г.
и №**********/16.08.2019г., за период на потребление от дата 15.03.2019г.
до дата 14.08.2019г. с падеж на плащане 01.09.2019г., както и разноски за
внесена държавна такса в размер на 25лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.06.2022г., като на
същата дата от негова страна е подадено възражение срещу заповедта.
С разпореждане №1151 от 23.06.2022г., заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане
е връчено на заявителя на 06.07.2022г. и в едномесечния преклузивен срок, а
именно на 19.07.2022г. заявителят е предявил настоящия иск.
Не е спорно по делото, че между „БТК“ ЕАД и ответника Ф. С. Х. e
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** от дата 09.09.2015г., с който е уговорена за ползване
мобилна услуга за номер ***********, при условията на тарифен план
„VIVACOM Net&Call L“, с месечна абонаментна такса 23.99лева /с ДДС/,
като срокът на договора бил 24 месеца- до дата 09.09.2017г.
Няма спор, че въз основа на сключения договор за предоставянето на
електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
6
********** между ответника и „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени
фактури, както следва: 1.Фактура №**********/15.04.2019г., с начислена за
отчетен 15.03.2019г.- 14.04.2019г. сума в размер на 26,98лв. /с ДДС/, от които:
за Месечен абонамент Smart Е- 19.99лв., за допълнителен пакет
Допълнителни 100МВ /3бр./- 2,49лв., ДДС ставка 20%- 10,33лв., платима в
срок 02.05.2019г., 2. Фактура №**********/15.05.2019г., с начислена за
отчетен 15.04.2019г.- 14.05.2019г., сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от
които: за Месечен абонамент Smart L- 19.99 лева, ДДС ставка 20%-
4,00лв., платима в срок 01.06.2019г.; 3. Фактура
№**********/15.06.2019г., с начислена за отчетен 15.05.2019г.-14.06.2019г.
сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L-
19,99лв. ДДС ставка 20%- 4,00лв., платима в срок 02.07.2019г.; 4.
Фактура №**********/15.07.2019г., с начислена за отчетен 15.06.2019г.-
14.07.2019г. сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен
абонамент Smart L- 19,99лв., ДДС ставка 20%- 4,00лв., платима в
срок 01.08.2019г. и 5.Фактура №**********/16.08.2019г., с начислена за
отчетен 15.07.2019г.- 14.08.2019г. сума в размер на 6,11лв. /с ДДС/, платима в
срок 01.09.2019г. Към фактурите са приложени извлечения. Издадените
фактури са за потребени от електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. се
установява, че същия е сключен между „Б. т. к.“ ЕАД- Цедент и „С.Г.Груп“
ООД- Цесионер, като съгласно чл.2, б.“а“, цедентът прехвърля възмездно по
силата на този договор на цесионера, вземанията, произтичащи от
договорите, описани в Приложение №1 към този Договор срещу Цена която
ще бъде определена в Приложение №1, изпратено заедно с уведомление от
цедента до цесионера и дължима от цесионера при сключването на този
договор в сроковете по чл.2.1, по сметка в лева на цедента.
Видно от Пълномощно- л.13 се установява, че „Б. т. к.“ ЕАД е
упълномощило „С.Г.Груп“ ООД, в качеството му на цесионер по Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ и
„С.Г.Груп“, да упражнява следните права: Да представлява ББТК пред лицата,
чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия
при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99,
алинея 3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
7
От Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. се
установява, че същия е сключен между „С.Г.Груп“ ООД- Цесионер и „ЮБЦ“
ЕООД- Цедент, като съгласно чл.1, ал.1 от него, цесионерът продава/цедира
на цесионера възмездно, вземания от трети физически лица и/или
юридически лица в общ размер на 70 000 418,53лв. Вземанията са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение №1-
„Списък на вземанията“, неразделна част от този договор.
Видно от Уведомление по т.1.1.1 от Договор за цесия от 16.10.2018г. от
„Б. т. к.“ ЕАД се установява, че то е изпратено до „С.Г.Груп“ ЕАД, с която
последния се уведомява за предстоящо прехвърляне на вземания.
От Анекс 02 от 05.10.1020г. към Договор за цесия от дата 01.10.2019г. е
видно, че той е сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД- Цедент и „ЮБЦ“ ЕООД-
Цесионер, като съгласно чл.1, цедентът, прехвърля на цесионера вземания,
придобити по силата на Уведомление по т.1.1.1. от Договор за цесия от дата
16.10.2018г., сключена на дата 23.09.2020г. между „Б. т. к.“ ЕАД и „С.Г.Груп“
ЕАД /законов правоприемник на С.Г.Груп“ ООД, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към настоящия Анекс.
Видно от Извлечение от Приложение №1 към Анекс от дата
05.10.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. се установява, че между
„С.Г.Груп“ ЕАД /законен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД
е сключен Анекс от дата 05.10.2020г. към Договор за прехвърляне на
вземания от дата 01.10.2019г. /Договора за цесия/, по силата на който
вземането на „ЮБЦ“ ЕООД /ново наименование „У. е.“ ЕООД спрямо Ф. С.
Х., произтичащо от договор с клиентски номер **********, подписан преди
датата на сключения на дата 05.10.2020г. Анекс към договор на цесия от дата
01.10.2019г. в размер на 84,78лв. е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД /ново
наименование „У. е.“ ЕООД, като в качеството си на цесионер „ЮБЦ“ ЕООД
/ново наименование „У. е.“ ЕООД има всичките предвидени в законите на
Република България права на кредитор.
От Извлечение от Приложение №1 към Уведомление по т.1.1.1 от дата
23.09.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. за и от името на „БТК“
ЕАД, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД се потвърждава изрично, че описаните
по- долу вземания са прехвърлени от „Б. т. к.“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД
/законен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Уведомление по
8
т.1.1.1 от дата 23.09.2020г. към Договор №********** за прехвърляне на
вземания, сключен на 16.10.2018г. /Договора за цесия/. Посочено е, че с
подписването се потвърждава, че Цесионерът е упълномощен от Цедента да
уведомява Длъжниците, от името на Цедента и за сметка на Цесионера, за
прехвърлянето на вземанията срещу тях. В този документ е посочен
длъжника- Ф. С. Х. с общ размер на прехвърлените вземания от 84,78лв.
Видно от Декларация от 09.09.2015г. се установява че тя е подписана от
Х. и която, на основание чл.147а, ал.2 и 3 от Закона за защита на
потребителите е декларирала, че е получила екземпляр от Общите условия,
подписан от представител на БТК. Последните са приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговарящи на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирани субекти,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил
правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.422, във вр. с
чл.415 от ГПК.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема конкретно
направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Основанието за това, е че въззивният съд след
подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига
до същите правни изводи изведени от първата инстанция.
По отношение на възражението на жалбоподателката в насока
незаконосъобразност на обжалваното решение с мотиви, че съдията-
докладчик не й е дал възможност да се защити да обоснове тезите си и
последния е следвало да си даде отвод, то същото не може да бъде споделено
за основателно, тъй като от една страна то не може да бъде предмет на
въззивна проверка. От друга страна, жалбоподателката навежда основните се
възражения в подадената от нея жалба, които на практика се проверят пред
настоящата инстанция относно тяхната основателност. Запознавайки се с
9
последните, те следва да бъдат индивидуализирани в насока, налице ли е
погасяване задължението на Х. по давност, както и липсващо надлежно
уведомяване, тъй като няма пълномощно, с което „Виваком“ упълномощава
„У. е.“ ЕООД да я уведоми с исковата молба, че последния е единствен
титуляр на вземането. Същите в случая не могат да бъдат споделени, като в
тази насока от страна на първоинстанционния съд също се развити доводи в
насока тяхната неоснователност, които няма основание да не се споделят.
В конкретният казус, безспорно се установява, между цедента „БТК“
ЕАД и ответницата е налице валидно облигационно отношение, по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
дата 09.09.2015г. при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call L, с
месечна абонаментна такса 23,99лв., по силата на което са предоставени на
ответницата процесните далекосъобщителни услуги, а за нея е възникнало
задължение за заплащане в претендираните размери и настъпилата
изискуемост на вземанията.
Не е спорно, че абонатът е потребител и не е заплатил услуги,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца 04/2019г., 05/2019г.,
06/2019г. 07/2019г. и 08/2019г. на обща стойност от 105,06лв., от които
ищецът претендира за частта, за която е издадена заповедта за изпълнение на
парично за задължение сумата от 84,78лв., формирана от месечните
абонаменти, съгласно посочения договор и в която не е включена неустойка
или обезщетение за забава. Доказателства в насока на плащане от страна на
Ф. Х. на практика по делото не са ангажирани.
Относно твърдението, че вземането е погасено по давност следва да се
посочи, че не може да има спор, че съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от
ЗЗД, срокът по чл.111 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая, първоинстанционният съд правилно се е съобразил с
разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13
март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Сроковете, спрели да текат по време на
10
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването в „Държавен вестник“ (13 май 2020г.) на Закона за изменение
и допълнение на Закона за здравето. Следователно, считано от 20.05.2020г. са
продължили да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти.
При тези данни, за които няма основание да бъдат игнорирани следва
извод, че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла погасителна
давност за процесните вземания или за задължението по фактура
№**********/15.04.2019г., по която вземането е станало изискуемо на
02.05.2019г., като давностния срок изтича на 09.07.2022г.
Предявеният в случая иск с правно основание по чл.422 от ГПК следва
да се счита за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която дата е 01.06.2022г. Ето защо
следва да се приеме, че към последно посочената дата не е изтекъл
тригодишният срок по чл.111 от ЗЗД за претендираното задължение по
първата процесна фактура с №**********/15.04.2019г.
Относно твърденията за конкретните цесии установени в
производството, пълномощните и наличието на надлежно уведомяване на
ответницата, то следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира
правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми
длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление,
длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на
стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата
на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в отговора на исковата молба. След като бъде известен за цесията,
11
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. В този смисъл са Решение №40/13.05.2010г. по т.д.
№566/2009г. на ВКС, Решение №123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС,
II т.о.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма
пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това
право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от
страна на „Б. т. к.“ ЕАД до „С.Г.Груп“ ООД, с което на последната е
предоставено правото от името на „Б. т. к.“ ЕАД да извърши уведомяване на
длъжника за извършената цесия от 16.10.2018г. Наличието на
упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците
от името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие
не е лично и незаместимо.
По делото от представеното уведомление за цесия се установява, че „С.
Г. Груп“ ООД като кредитор след извършеното прехвърляне съгласно договор
за цесия от 16.10.2018г. уведомява за извършената от нейна страна цесия, с
която е прехвърлила вземането си на „ЮБЦ“ ЕООД. Уведомяването е
надлежно по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. При съобразяване с разрешението,
дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в Решение №123 от 24.06.2009г. по
т.д. №12/09г. на ІІ т. о. и Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д. №1711/13г. на І
т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени
на ответника на 15.08.2022г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящите от цедентите до него уведомления. С оглед действителността на
договора за цесия, по отношение на които няма спор между страните и
предвид представените по делото извлечение от приложение №1 към договор
за цесия от 01.10.2019г. и потвърждение за прехвърляне по силата на сключен
договор за цесия от 16.10.2019г. и установеното уведомяване на длъжника
12
съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че цесиите от 16.10.2018 г. и
01.10.2019г. са породили действие спрямо ответника.
Съдът не намира, че следва да приеме и възражението наведено в
пледоарията на жалбоподателката за наличие на неравноправни клаузи, тъй
като не се установяват конкретни данни в настоящото производство, че са
налице противоречия на ЗПК водещи до нищожност на процесния договор.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявения
установителния иск е доказан, както по основание, така и по размер.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени в
тази въззивна жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а същата, като неоснователна се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото, в тежест на С. Х. следва да се присъдят
направените от страна на въззиваемата страна разноски пред настоящата
инстанция в размер на 180лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №72/06.03.2023г., постановено по гр.д.
№648/2022г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА Ф. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.„Ч."
№**, да ЗАПЛАТИ на “У. е.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 180лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13