РЕШЕНИЕ
№ 416 / 18.04.2017г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
осемнадесети април, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гр.д.№
4 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.
Подадена
е молба с вх. № 1099 / 15.03.2017г. от ищците А.Т.И. и Е.Т.И., чрез
упълномощения от тях адвокат, за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение № 6 / 10.03.2017г. в настоящото производство в частта, с
която в диспозитив са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски в
размер 1 617,66лв., като вместо това да се чете ответниците да им заплатят
направените разноски в посочения размер.
Ответниците
Г.К.И. и Н.Г.И. не са депозирали отговор на молбата.
Съдът
преценява в рамките на чл.247 ал.3 ГПК, че за разглеждане и решаване на молбата
за допускане на очевидна фактическа грешка не е необходимо внасянето й в
открито съдебно заседание
В
срока по чл.248 ал.1 ГПК ответниците Г.К.И. и Н.Г.И. са подали чрез своя
процесуален представител молба с вх. № 1280 / 27.03.2017г. за допълване на
решението в частта за разноските, като в полза на същите бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлените искове, както и за изменение на решението в
частта, с която са осъдени да заплатят на ищците сумата 200лв. за
съдебно-техническа експертиза.
Ищците
А.Т.И. и Е.Т.И. са депозирали отговор чрез пълномощник, с който изразяват
становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.
Молбата
с правно основание чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението относно задължените страни за заплащане на деловодни
разноски е основателна. В мотивите са изложени съображения относно
обстоятелството, че с оглед изхода от правния спор, такива се следват в полза
на ищците и че ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата
317,66лв., внесена като ДТ по предявените искове, сумата 600лв., внесена като
депозит за вещи лица по съдебномедицинската и психиатрична експертизи, 200лв.
за съдебно-техническата експертиза и адв.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер 500лв. В диспозитива обаче,
задължението за плащане на разноските е вменено на ищците, които да платят
горните суми на ответниците. Следва да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в частта на диспозитива на решението, с която А.Т.И. и Е.Т.И.
са осъдени да заплатят на Г.К.И. и Н.Г.И. деловодни разноски в общ размер 1 617,66лв.,
като вместо това да се чете, че Г.К.И. и Н.Г.И. следва да бъдат осъдени да
заплатят на А.Т.И. и Е.Т.И. деловодни разноски в общ размер 1 617,66лв.
Молбата
на Г.К.И. и Н.Г.И. с правно основание чл.248 ГПК за допълване на решението с
осъждане на ищците да им заплатят разноски съобразно отхвърлената част от
исковете и за изменение на същото в частта, с която са осъдени да заплатят на
ищците 200лв. за възнаграждение на в.л. по назначена СТЕ, е неоснователна. От
съдържанието на представения от тях договор за правна защита в хода на гр.д. №
69 / 2015г. по описа на РОС се установява, че двамата ответници са заплатили
едно възнаграждение за всички предявени искове в размер 1 500лв. В случая следва да се вземе предвид, че
исковете са предявени в условията на евентуалност. По аргумент от чл.78 ал.1 и
3 ГПК, разноските на всяка страна се присъждат съобразно изхода от спора, а в
случая изходът от спора като краен резултат е в полза на ищците, предвид
уважаването на разгледаните в условията на евентуалност искове с правно
основание чл.31 ал.2 в.вв. с ал.1 ЗЗД и чл.42 ал.2 ЗЗД. Обобщавайки изложеното,
за съда се налага извод, че на ответниците не се дължат разноски – адв.възнаграждение
и разноски за свидетел по гр.д. № 69 / 2015г. на РОС и внесени държавни такси за
въззивно обжалване, съобразно отхвърлените искове с правно основание чл.26 ал.1
пр.3 и чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД. Същото се отнася и за претенцията за разноски в
полза на Н.Г. съобразно прекратеното спрямо нея производство по част от
исковете, както и за претенцията за изменение на решението в частта, с която
двамата ответници са осъдени да заплатят на ищците 200лв. за възнаграждение на
вещо лице по назначената СТЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
Допуска
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 6 /
10.03.2017г., постановено по гр.д. № 4 / 2017г. в частта, с която А.Т.И. и Е.Т.И.
са осъдени да заплатят на Г.К.И. и Н.Г.И. сума в общ размер 1 617,66лв.,
представляваща направени деловодни разноски, като в тази част следва да се
чете:
Осъжда
Г.К.И. и Н.Г.И. да заплатят на А.Т.И. и Е.Т.И. сума в общ размер
1 617,66лв., представляваща направени деловодни разноски.
Оставя
без уважение молбата на Г.К.И. и Н.Г.И. за допълване на решението в частта за
разноските, като в полза на същите бъдат присъдени претендираните с
представения списък разноски съобразно отхвърлените искове, както и за
изменение на решението в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците
сумата 200лв. за съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ГО/ЛС