№ 101951
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110164118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 64118/2022 г. по описа на СРС, 71 състав е било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „С. в.“ АД против С. А. Б..
На 15.12.2022 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Тъй като в срока по чл. 414 ГПК длъжника е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, с разпореждане от 01.02.2023 г. съдът е дал на заявителя указания по чл. 415, ал. 1
ГПК за предявяване на искове относно вземанията в едномесечен срок.
Впоследствие с влязло в сила разпореждане от 18.05.2023 г. издадената по делото заповед за
изпълнение е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК поради непредставяне в срок на
доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК.
Постъпила е молба от С. А. Б. – чрез процесуален представител адв. К., с искане за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
В законовия срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който се заявява становище за
неоснователност на молбата, както и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският районен съд като прецени доказателствата по делото намира за
установено следното:
Молбата е допустима, подадена в законовия срок. Разгледана по същество същата е
основателна.
Процесуалното положение на заявителя и на длъжника в заповедното производство, досежно
направените от тях разноски е различно. На заявителя от закона е предоставена възможност да
поиска заплащането на разноските в заповедното производство, като по тях съдът се произнася със
самата заповед. На същия е предоставена с разпоредбата на чл. 413 ГПК изричната възможност да
обжалва издадената заповед само в частта за разноските. Длъжникът също може да обжалва
заповедта за изпълнение, само в частта за разноските. Длъжникът съобразно разпоредбата на чл.
414а ал. 2 ГПК, може с писменото си възражение по чл. 414 ГПК, ако не е дал повод с поведението
1
си за предявяване на вземането, да възрази, че не дължи разноски на заявителя в това
производство. Видно е че в разпоредбите на Глава тридесет и седма - Заповедно производство, са
уредени въпросите за разноските направени от заявителя, но липсва изрично уреждане на
въпросите за разноските направени от длъжника в това производство. Това е обяснимо доколкото
от една страна, заповедното производство се явява част от изпълнителното производство, където с
разпоредбите на чл. 79 и сл. ГПК, са уредени въпросите за разноските в изпълнението. От друга
страна след подаване на писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и при предявяване на
иск по чл. 422 ГПК от кредитора, спора за вземането се пренася за разглеждане пред гражданския
съд и по правилата на общото исково производство. С т.11г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата, че съдът
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Неуреден е изрично от закона и от съдебната практика въпроса за разноските на
длъжника в заповедното производство, в случаите когато заявителят не предяви иск си по чл. 422
ГПК пред гражданския съд в указания му от съда срок по чл. 415, ал.1 ГПК, респ. исковото
производство бъде прекратено /напр. на осн. чл. 232 или чл. 233 ГПК/ и издадената заповед за
изпълнение бъде обезсилена. Поради това в този случай следва да се приложат общите правила за
присъждането на разноските съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай искането на длъжника за разноски не е основано на разпоредбата на чл.
248, ал.1 ГПК, а на разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, която му дава възможност да иска
заплащането на разноски и при прекратяване на делото, от този съд с чиито акт заповедното
производство приключва /чл. 80 ГПК/.
Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени
образци.
В настоящия случай длъжникът – чрез адв. Л., е подал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с
твърдение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства
възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото
възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие действително не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от
ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В случая съдът намира
да е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 7 от същата наредба
за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение,
което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на
кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив, граматическото
2
тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата установява, че езиковият смисъл, използваните
правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага
разпоредбата да се прилага точно според чл. 46, ал. 1, предл. 1 ЗНА. Граматическото тълкуване на
процесната разпоредба води до извод, че същата обхваща не само подаването на заявление, а
цялото заповедно производство – за защита чрез процесуален представител в „производствата за
издаване на заповед за изпълнение“. Следователно според този текст така определеният начин за
изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в
заповедното производство – и за заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя-кредитор, и
за заплатеното адвокатското възнаграждение от длъжника.
При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
регламентираща начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, не може да се прави аналогия с хипотезата на чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба, тъй
като тези разпоредби касаят извършването на други действия и то не по съдебни производства,
каквото е заповедното производство. Възнагражденията за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от Наредбата, който е приложим в
случая. Издаването на заповед за изпълнение срещу определено лице е ангажиране на страна в
съдебното производство, макар все още да не се касае за исково такова. Не може да се направи
аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството му на процесуален представител
на длъжник в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г., или за проучване на дело с даване на мнение по него – чл. 6,
т. 3 от Наредбата, които са извън съдебните производства. В разглеждания случай при оказана на
длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита в
заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита и съдействие – л. 32 по
делото/ е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6, т. 3 или т. 5
от същата наредба.
Срещу длъжника са предявени вземания с цена общо в размер на 734,27 лв., като заповедта е
обезсилена изцяло. Следователно, дължимите от заявителя на длъжника разноски за внесено в
брой адвокатско възнаграждение следва да се определят съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата -
400 лв., като същите се присъдят на длъжника.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че разпореждането от 18.05.2023г.
следва да бъде изменено в частта относно разноските, като на длъжника се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ИЗМЕНЯ разпореждането от 18.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 64118/2022г. по описа на
СРС, 71 състав, в частта за разноските, в следния смисъл: „ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4
ГПК „С. в.“ АД, ЕИК, с адрес гр. С., бул., №, ет., да заплати на С. А. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. С., ул., №, ет., офис, – чрез адв. К., сумата от 400 лв. – разноски за
производството“.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4